четвъртък, 29 юли 2010 г.

Inception OST (2010) by Hans Zimmer

Време си е да спомена нещо за музиката за филма-събитие на годината. Ще подходя като Цимер и ще се занимая с музиката, преди да съм гледала филма.
Това последното се надявам да го направя този уикенд.


genre: score

01. Half Remembered Dreams
02. We Built Our Own World
03. Dream Is Collapsing
04. Radical Notion
05. Old Souls
06. 528491
07. Mombasa
08. One Simple Idea
09. Dream Within A Dream
10. Waiting For A Train
11. Paradox
12. Time

Вероятно предпоследното ми изречение ви се вижда странно. Не-random trivia: Цимер е написал музиката само по сценария и разговори с Нолан, който му дал карт бланш с думите "да следва инстинкта си". Явно работата заедно ги е направила сговорчиви и доверчиви.
Ок, за саундтрака... Ами той е предимно цимерски, както може да се предположи. Освен по леко втръсналата вече валдхорна/туба/каквото и да е шумно-запазена марка на Цимер, ще го познаете по простите няколкотонови теми, с които той така се заиграва, че изстисква от тях неподозиран емоционален заряд. Има я, естествено, и градацията - дълги прелюдии, които към края на композицията избухват като заря на откриването на Олимпиада и имаш чувството, че ще получиш инфаркт от цялата тази емоция.



Друго нещо, което ми направи впечатление: електроника. Някои от композициите ми приличат на нещо правено от Trevor Rabin, примерно, отколкото от Цимер. Отчитам това като плюс.
Друго "разчупване" от страна на Цимер е поръсването с щипка Едит Пиаф на музиката. Noooooon, rien de rieeeen...! Имаше някакви мистификации, че Je Ne Regrette Rien забавена на 300% звучала като еди коя си композиция, но в момента адкси ме мързи да проверявам.
Внезапно вдъхновението ми да описвам саундтрака секна, защото отново се заслушах. Заслужава си и вие да се заслушате.



Макар много да прилича на предишната работа на Цимер по The Dark Knight, саундтракът на Inception е много по-богат и въздействащ. Всеки път като си го пусна чувам нещо ново, разкрива се като матрьошка.
Въпреки, че чичо Ханс не ми е любимец, трябва да му призная, че тук се е справил чудесно и е създал един страхотен score, само по инстинкт - "parallel dreaming" с Нолан.
За финал пускам Mombasa, която имам чувството че ще я слушам доста на следващото световно първенство по художествена гимнастика.



8/10

3 коментара:

Nostromo каза...

Последното ти наблюдение е епохално по своята акуратност. :) Ще ми се по-често да пишеш за саундтрак-скорета, ама пък признавам, че няма как да огрееш навсякъде. :) Ханс и на мен не ми е сред най-любимите, въпреки че много негови композиции присъстват по върховете на личните ми класации. Намирам го за леко конвейерен... Утре ще се удостоя с честта да го изслушам...

Lu каза...

И на мен ми се ще да пиша за всичко, и то овреме, ама няма как да стане, освен ако не ми е работа на пълен работен ден и не ми плащат за това.
Съгласна съм, Цимер е конвейерен. При ревюто се абстрахирам доколкото мога от предишните му работи, понеже е ясно, че си работи по един и същ начин и резултатите му си приличат. Кофтито е, че музиката към филма си стои по-добре само като музика, не като саундтрак на филма. Наистина мислех, че се е получило, въпреки че го е писал на въображение, ама се оакза, че не точно...

Анонимен каза...

хах..определено кънките,леда и пластичните тела върху него са някъде там..:)