Artist of the day: The Presets

Отново австралийци. Невероятно е какво се сучва в тая страна.
Наратко: през 1996 двама пича (Julian Hamilton - вокали, синтезатор и Kim Moyes - барабани, синтезатор) се срещат в Музикалната Консерватория в Сидни, където учат и двамата. През 2005 издават първия си албум Beams, а през 2008 вторият Apocalypso. С Apocalypso направо удрят кьоравото, защото постига изключителен комерсиален успех и голямо одобрение на критиката - печели наградата на ARIA (Australian Recording Industry Association) за Best Dance Release и албум на годината. В тазгодишното издание на наградите на ARIA са спечелили Best Songwriters Of The Year.
За If I Know You интересното е, че постига по-голям успех в Щатите, отколкото в родината им. (AUS #57, US Dance Club Play #17)Това няма значение обаче, защото песента е страхотна:

За My People намирам седното: "2007: "My People" AUS #14 (longest staying Australian-released single ARIA Top 100 history)" Еха...

бонус:

Коментари

Marmalad Shipkofff каза…
are you the one я чувам сега за първи път,... ама искам на тяхно партиииии! австралийците са сила!
28 юли 2009 г. в 23:58
Lu каза…
Направо са титанични. Тъй като гледам обаче лайвове имат само у тях си в Австралия. :/
29 юли 2009 г. в 16:17
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още

3 години trains in the night

Изображение
Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години. Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща. Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости. Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още