trains in the night

...и аз съм тотално очарована. Колаборацията между 2-ма (или 3-ма, Modeselektor всъщност са 2-ма души) от най-големите берлински музикални таланти на елктронната сцена, даде очаквано добър резултат. Moderat е излязъл на 11 май доколкто знам, и е страхотен албум, в който се усеща по равно музикалното влияние на всеки от участниците. Ако не знаете кои са Modeselektor и Apparat , препоръчвам ви непременно да го узнаете чрез предоставените линкове. А за останалите имам няколко ръждясали пирони: ...и един чудесен албум, който се намира лесно. ;) Edit след n-брой слушания: ебаааааахмааааму и албум, страхотен е!!!

... от знойни жени с преливащи телеса по клиповете, които не смеят да се раздвижат повече от позата "пишка ми се", за да не им изхвърчи гъза или силикона следствие действието на центробежни сили. Музиката е за танцуване! Писна ми от перфектни хора с каменни лица по клиповете. Искам да виждам нормални хора. И без тва по улиците и заведенията е пълно с толкова красиви хора, че чак писва. И по телевизията да ги гледам ми идва в повече. :D Затова - хубава музика, с клип с танцуващи хора, и най-важното: нормални!

Няма само издържана музика да пускаме, я! :D След като светнах един колега за " Няколко кила ", той ми върна жеста с долната песен. Всъщност замисъла е добър и ако се поошлайфа малко ще стане добре. Левъла обаче засега е лоу. Случайно да ви напомня това? Random trivia: носят се слухове, че Килата си е правил операция на гласните струни, за да изкара тоя глас. Криско от своя страна е дете на родители, завършили Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров". Интересно.

Не ми го побира ума, защо досега не съм направла пост за нея. Не че е не я знам, но все си мисля, че за известните имена не си струва да се пишат постове, щото хорат ги знаят. Не че не съм го правила де... И така, Bat For Lashes е Наташа Кан, родена на 25.10.1979 в Брайтън, Англия от майка англичанка и баща пакистанец. Завършва музика и визуални изкуства в университета, но започва работа като учителка в училище за медицински сестри (?). Именно там започва дa пише материала за първия си албум Fur and Gold, който излиза на 11 септември 2006. Другото, както се казва, е история и Наташа получава признанието, което заслужава. На 6-и април излезе втория и албум Two Suns с първи сингъл Daniel: Има нещо много кейтбушовско и аниленъкско в нея; страхотна е.

Аз съм вече на морето (т.е. вкъщи) и вече усещам the good life. В тая връзка малко ще разредя постовете, но съм сигурна, че на никой няма да му направи впечатление. И за да ви предам малко от лятното настроение, което цари в града:любимата ми песен на Mo' Horizons - Ay A Nama. :)

Голяма фенка съм на Япония и всичко японско. Особено на японския дизайн. Също така съм и любител минералог и си умирам за всякакви кристали. От горните две следва че като видях следния диван обелих очи като пепелници. Някакъв японски пич, който се е кръстил Nosigner е направил канапе, вдъхновено от перфектната форма на хексагонален монокристал. Хвала на такива люде! Искам такъв ♥ Виж още неща на Nosigner тук .

Да не се бърка с Black&Gold. Golden Brown си е чиста класика, изпълнена за първи път от The Stranglers през 1981. В автобиграфичната си книга вокалистът Хю Корнуел заявява , че песента е едновременно за хероин и някакво момиче, като и двете му помагали да си прекарва приятно времето. Хм. През 1997 Omar прави кавър, който е доста читав btw и се намърдва някъде в top 40. Разбира се, не може да се сравнява с оригинала, който става тотален хит и е в топ 10 по цял свят. Както и да е, когато излезе доста го слушах, бях си го записала на касетка от радиото, ехааааа. :D И защо всъщност се сетих за Golden Brown? Защото тия дни чух долната песен на Frankmusik. Не е точно кавър, но е доста близко.

Black Ghosts са двама британци: Theo Keating и Simon Lord. И двамата преди това са работели в други проекти - The Wiseguys и Simian. Wiseguys са сравнително популярни - няма как да не сте чували Ooh La La , а Simian в следствие се трансформира в Simian Mobile Disco , които също са сравнително известни на мейнстрийм сцената и са доста приятна банда. Но говорехме за Black Ghosts. Двамата се намерили през интернета, не знам как точно, но натрупали доста съвместно направен музикален материал преди да се срещнат на живо. Едноименния им дебютен албум излезе на 8 юли 2008. Пилотния (споменах ли, че това определение адски ме дразни) сингъл Repetition Kills You е с гост вокал Damon Albarn(всички знаем кой е той...нали?), а Full Moon е в саундтрака на покъртително тъпия Twilight. Преди албума обаче издават EP Anyway You Choosе To Give It, която я има и в албума. След като я чух няколко дни не ми излезе от главата. Напрвао ме омагьоса тая песен :D Бонус: не се стърпях да не я сложа. :)

Феста надмина очакванията ми. Направо почвам по същество: Отиваме към 3, щото в програмта пише, че почва от 3. Казват ни - ще пускаме не по-рано от 4. Мотахме се 1 час на жегата. Купихме си билети на влизане (няма да се впускам в обяснения колко е малоумно да не продаваш билети за събитието предния ден). Заварихме празен колодрум с не повече от 20 човека, които нараснаха на може би 40 в следващия 1 час. Gaz Cobain се оказа егати хипито, като в сета му преобладаваха индийски мотиви. Мисля, че всичко на всичко хванах 3 песни, 1 на Talvin Singh, 1 на Wolfmother и 1, която така и не се сетих чия е. А, да, и в началото пусна Бийтълс - All You Need Is Love. След това - Crazy P, за които вече споменах, че са Crazy Penis. Много, много приятно изненадана останах; мацката, която беше към 40 май, се раздаде на 100%. Не знам само кой кого имитира: тя Рошийн Мърфи или Рошийн - нея. По-вероятно е първото. После се появиха Phuture Shok. Ние тях си ги знаем, нищо забележително - пяха 1/2 час ...

Мислех си да пускам за всеки ден от феста какво си струва да се види и защо, обаааче след като ще ходя само днес, реших да не се нервя, като си припомням разни хубави неща на изпълнителите, които ще изпусна. И така - програмата за днес. Gaz Cobain - от FSOL. Самостоятелно нямам абсолютно никаква представа с какво ще ни изненада. Crazy P всъщност значи Crazy Penis - цензура, сами разбирате. И са една прилична група всъщност. Phuture Shock - достатъчно известни са в България, мисля. Всички (може би не всички) помним когато това излезе 2002 (аз лично бях wooow, това в България ли е правено) Plaid ...са ми малко твърде ambient, но сигурно на живо ще са много въздействащи. И накрая звездите на вечерта - Lamb. Не съм си представяла, че ще гледам Lamb на живо един ден. Легендарна и много любима група, друго не знам какво да кажа. Lamb - Gorecki Uploaded by Angkor . - Music videos, artist interviews, concerts and more.

Днес си взех последния изпит в живота. Поне така предполагам, нямам намерение да карам второ висше или друга магистратура. За докторантура нямам мерак. В тази връзка ми е по-скоро криво и носталгично, отколкото радостно. Де да знам...един важен период от живота ти свършва, почва друг... *въздишка* И така, като ще е меланхолия, няма нищо по-добро от Portishead. Всъщност те имат и други исторически live изпълнения, но това ми е любимото.

Нищо ново, стара съм за тея работи вече. Да ме прощават Ойлер и Верещагин, но няма да им обръщам повече внимание. Ще обърна внимание на Artful Dodger, които заемат много специално място в сърцето ми, още от 7-и клас. Е няма друга толкова мелодична и енергична музика! Каквото и да направят винаги излиза добро и винаги ми става леко като го слушам (с изключение на няколко песни, които са твърде емоционални). И тъй, първата ми среща с тях беше чрез това долното (тук забелязваме и прохождащия Craig David): А кой виждаме тук? Кака Мелани Блат от All Saints. Много жалко, че скоро не са издавали нищо.

През по-голямата част от живота си винаги съм се чувствала много самотно в музикалните си търсения. Има моменти обаче, когато отнякъде издайнически се промъква някакъв звук и аз вече не се чувствам такъв музикален отшелник. Хубаво е например от съседния блок да чуеш това: Или от мърлявото кафе на 4-ката да се носи това: Не е толкова зле положението значи. Особено през последните няколко години. Макар че вчера цяла вечер слушах от съседния блок оперни римейкове на избрани чалга хитове. Тия хора на какво ги учат в Академията бе...?

Егати гадния ден. А е още само обяд. >:( За успокоение ще си пусна любима песен на любима група. Междувременно ще споделя с вас още 2 интересни нейни версии. Първата е mix на Massive Attack Втората е акустична версия от 2001 А оригинала е тук . Колкото до значението на песента: Keenan shed some more light on this song in their aMotion DVD, where he explained that this is a song about parasitic-like people seeing something different or special about a person. Instead of nurturing that quality or helping that person grow, the "3 Libras" feed off of the energy in a bad way instead of using it for good. On aMotion, Keenan also mentioned that he wrote the song for about 9 or so people in his life that have birthdays around the same time, hence the name "3 Libras." He titled it so the people with the Libran birthdays could battle it out to figure who he wrote the song about. Що така бе, г-н Кийнън, везните не сме лоши хора, даже напротив. :)

Както си и мислех, 2-я сингъл е The Girl & The Robot. You Don't Have A Clue не беше достатъчно радиофонична, иначе щях да заложа на нея.

Малко се поококорих, когато и прочетох името за първи път. Все пак, какво за Бога е това име - малки ботушки? Оказа се, че на латински това се изговаря като Caligula. Оттам именно и тази млада мома англичанка си е взела името. От филма де. Иначе се казва Victoria Hesketh и ми е наборка. Ще ми се и аз да правех такива неща, чувствам се доста изостанала и заблудена. :D and this one got me stuck on repeat

Наскоро в хороскопа си прочетох, че трябва да дам почивка на тялото си, в противен случай то ще саботира всичките ми планове като се разболее. Егати взаимоотношенията. Винаги ми е била любопитна връзката дух-тяло, и колкото повече мисля, толкова повече стигам до заключението че тялото е не повече от едно превозно средство, кола да речем, в което духът се вози за един сравнително дълъг период от време. Всеки си има кола. И всеки е редно да се грижи за нея, да я чисти, да я поправя, да сменя маслото, да зарежда гориво. Инак колата просто няма да му върши работа. Всъщност мисълта ми беше, че тялото ми наистина взе нещо да недоволства и може би трябва да му дам почивка - от физически и най-вече ментални натоварвания. Това е лукс, който обаче не мога да си позволя сега и като нищо тия дни да се разболея. Психосоматиката все пак не бива да се подценява. Затова, мили хора, щадете си телата, грижете се за тях и им се радвайте - it is the greatest instrument you'll ever hold, както се казва...

Тая нощ някакви влакове насън... Варна-Балчик, Балчик-Плевен, Плевен-София и обратното, с всички прилежащи подробности... Те това е trains in the night. Както и да е, мотрисите и вагоните нощем са страшнички. Опитайте се да познаете кой се качва в метрото в началото. ;) Unkle feat. Ian Brown - Be There Uploaded by shinri-ikeda . - Explore more music videos. След тази хубава и неспокойна песен ви желая хубава и спокойна седмица.

Нещо пак ме удари философската вълна и стартирам нова серия постове, в които ще помествам цитати, които са ми направили впечатление. Така или иначе задачите по съпромат са твърде дразнещи и търся как да се разсейвам. :D Защо все така се случва – да обичаме повече завръщащите се, отколкото онези, които винаги са си били до нас? Защо масовата публика си припада по “герои” като известните футболисти, холивудските звезди и прочее рожби на медиите? Отговор на тези въпроси се опитва да даде най-добрият ученик на Фройд – Карл-Густав Юнг, който доказва съществуването на така нареченото “колективно несъзнавано”. То е познато още на окултните учени от Средновековието и по-рано, които го наричат “колективен дух”. Несъзнаваното, според Юнг, обема всички приказки, митологии и “архетипове” (основни, ключови мисли и модели). Те определят почти изцяло нашето поведение. Например притчата за Блудния син обуславя обичта ни към завръщащите се. Митът за героя Гилгамеш пък има пряка връзка с успеха на рекла...

Не, не Paris Hilton. Париж, който е синоним на арт, романтика, култура, мода и нощен живот. Париж, за който много американци си мислят, че е столицата на държавата Европа. И той е, в известен смисъл... Ladyhawke - Paris Is Burning Uploaded by Ladyhawke-Official . - See the latest featured music videos.

Голямо търсене беше за тия. Направо прерових интернета. Накрая един познат ми прати линк (мерси, tux ;)) към така търсената Modern Love. Всичко започна миналата година от една брошура на някой ot gsm операторите (не помня кой точно беше). Та тогава си избирах нов телефон и разглеждах SE като предпочитана марка (в последствие си избрах една Nokia, нооо така става в живота - каквото планираш и каквото става - нищо общо). Та на повечето модели SE с mp3 плейъри на дисплея пишеше една и съща песен: Kish Mauve - Modern Love. Стана ми чудно, какво аджеба е това. Те това горното се оказа. Разтърсих се за още Pretty catchy, isn't it? Разтърсих се и свалих всичко, което намерих, а то е 6-7 песни + ремикси. Оказа се, че именитата Two Hearts на Kylie в оригинал всъщност е тяхна. Ей кви неща прави славата с продажбите... Както и да е, Kish Mauve се оказаха една доста приятна банда и аз все още си ги преслушвам с кеф. свали оттук

Все се каня да я тупна тая къща тук, все забравям. Ама вече е крайно време, защото е едно от най-невероятните неща, за които съм писала/виждала. Лудница, лудница ви казвам! И все се намира някой да изтърси, че "тва нещо е грозно". :| повече инфо и снимки: тук

Държа да отбележа, че си спестих няколко епитета в заглавието. :D Реших да посъбера някои стари, но любими неща. 1. Sebastien Leger Feat. Gia Mellish - Hypnotized 2. Solid Sessions - Janeiro 3. DJ Tiesto - In My Memory 4. Paul Oakenfold - Southern Sun 5. Andain - You Once Told me 6. Holden and Thompson - Come To Me 7. Libra presents Taylor - Anomaly (Calling Your Name) 8. BT - Remember 9. Chicane - Saltwater 10. Orbital - Halcyon & on & on изтегли оттук

...танцува ми се! Ей така, като анимираната Agyness Deyn. PS.:Трябва да разредя малко постовете, бълвам ги като поточна линия...

Нека ви отведа във вечната обител на Кришна, в хиндуисткия еквивалент на райската градина, в света на кравите и звездите - Goloka (от санскрит go - крава или звезда, loka - свят или планета). След като изяснихме етимологията на думичката е време да видим какво значи на практика. С Goloka се сблъсках случайно в началото на годината и мигновено се влюбих. Дали заради секси гласа на Кася, дали заради хипнотизиращите органични звукови структури, дали заради музикалния гений на Пийт Хейууд или заради всичките заедно, те ми влязоха доста под кожата. А защо от Полша ли? Ами прелестната Кася е полякиня. Lovely, isn't she? Ако някой се заинтригува и не може да намери албума Afterglow, нека пише - с радост ще го предоставя. :)

Пиша този пост, понеже онзи ден най-накрая се сдобих с едни неща, които бях поръчала началото на феврувари. Изхабих доста нерви в процеса, но сега като си мисля за това е почти толкова смешно, колкото и дразнещо. Всичко започна януари, когато аз като една побъркана на тема шопинг и прекарваща голяма част от свободното си време в обикаляне на онлайн магазините жена, попаднах на един сайт. Сайтът няма да го споменавам, той отдавна е затворен, това беше и причината да се спра на него. Тааа предстоеше затваряне на въпросния сайт и всичко беше резнато с 60-80%. Просто не се сдържах да не се възползвам и така си заплюх ето тези 2 неща: Наточих зъби аз и реших да поръчвам. Споделих с една приятелка и тя се присъедини със същата поръчка, само че Nike. Имаше един проблем, обаче - доставяха само в UK. За щастие, имам една добра приятелка, която тогава работеше в Англия и се разбрахме да ги доставят на нейния адрес, а тя да ни ги прати, или да ги донесе като се прибира насам. Също така се разбрах...

Тази сутрин се събудих с нещо много хубаво и реших да споделя. Един познат ми прати линк към тия live изпълнения на M83. Доста по-atmospheric са от албумната версия, струва си да се чуят. При добро желание можете да издирите и другите. :) Хубав и спорен ден от мен!

Тия дни се присетих за един агент, с който се сблъсках, когато бях в гимназията. Когато бях във Франция през 2002-а си взех едно гейм списание от тамошните. На диска имаше папка нещо от сорта "music by our fans" и съответно няколко трака на тоз въпросен пич. Интересното е, че явно го тресе някаква модерна шизофрения и се подвизава под 3 имена: Radix, Mosaik и Rymdlego. Сравнително трудно стана с търсенето в youtube, понеже има някаква македонска група Mozaik, някакви хипхопъри + сръбска рок група Radix и какво ли още не. Накрая минах през официалния му сайт (?) и оттам се пренасочих. Като цяло музиката му е доста специфична и ще се хареса на малко хора, но лично аз съм имала моменти, в които ми се слуша точно "бип-бип" и "пиу-пиу"; напомня ми за игрите от Атари-то. :D Това е първото нещо, което чух от него (Mosaik - Rubik) Иначе се оказва е правил и неща като Повечето неща могат да се преслушат и свалят оттук (клик на thumbnaila отдясно за преглед)

Едни познати са спечелили конкурс за multi-storey building на Benetton в Техеран! :D

...cause I want you Кой би предположил, че Phats & Small могат да правят и такава музика... Бийтът напомня доста Teardrop , не мислите ли?

Уфффффффф... толкова много талант, че чак боли. Ако в Рая пускат музика, сигурно е тяхна.

Това изпълнение е чиста магия. Разтрепервам се всеки път като го слушам. Едва ли някой е предполагал, че I Want You може да бъде по-добре изпълнена от друг, освен г-н Costello. Но ето, че е станало. Г-ца Aplle няма да я коментирам; може би всичко, което може да се каже за нея, е казано вече. А може би мога да кажа и още, но в някой друг пост. lyrics оригинал

Когато стане въпрос за руска музика, в съзнанието ми изникват преди всичко имена като Филип Киркоров, Ала Пугачова, ЛЮБЭ, ТаТу и някои незначителни имена, които съм обърсала покрай Евровизиите. Като цяло си мислех, че братушките хич ги няма в музикално отношение. Което разбира се, едва ли е вярно - в най-голямата по територия държава няма как да не се прави нещо качествено. Само дето аз не бях попадала на него досега. Като се замисли човек, в родна България има доста добри неща, дето сме къде къде по-малки, какво остава за Русия. И така, моят поход за добра съвременна руска музика започва с Everything Is Made In China. Може би и вашият. В Wikipedia пише следното: Their music draws on influences such as Mogwai, Broken Social Scene, The Most Serene Republic, Radiohead and Smashing Pumpkins. The band's music has minimalistic melodies while experimenting widely with vocal, electronic and instrumental samples in a manner reminiscent of Sigur Rós. Не знам за вас, но аз като прочета подоб...

Не мога да се сдържа и да не се похваля с последния си outfit: Малка черна рокля Zara + Obi belt ASOS + 10-сантиметрови токове = WIN!

Ултимативната лятна чил песен. Много я обичам, защото е свързана с хубави спомени, приятели, fun & overall wellbeing. :D Нека бъде лято! Stay right here with me Feel the summer breeze Touch the sun and let go We're on our way home We can stay the night We can turn the tide Here’s the brightest love For you and I Right here, right now No need to know how We'll just take off and fly Without saying goodbye We can stay the night We can turn the tide Here’s the brightest love Now, that I found you! I know. Time stops in your eyes Dream of open skies Waves signing your name Stars playing your game We can stay the night We can turn the tide Here’s the brightest love For you and I.

DIY фоторобот - тук . Ето ме и мен: Мисля, че постигнах доста голяма прилика, макар и прическата ми да не е точно таква. Опциите за дамски прически са доста оскъдни btw. А някой ден ще се острижа така: Забавлявайте се! B)

Продължаваме австралийската серия. То няма как иначе, на тоя малък континент всичките изпълнители са навързани като черва, па като вземем предвид и неравномерната му заселеност, става ясно, че няма как да е иначе. И така, бандада за деня е PNAU. Нямам представа какво значи името, нямам и време да проверявам, затова ще си остане загадка. Поне засега. Истината е, че от доста време им се точа да ги сложа тук, но все не намирах време за подобаващо представяне. Като гледам това свободно време така и няма да дойде, затова просто ще дам линк към wikipedia и ще сложа прекрасните песнички. Само още нещо - двама са, като единия (Nick Littlemore) е половинка и в Empire of the Sun . PS.: Песните са от последния им едноименен албум, предните са ми по-хаус. Не, че не обичам хаус, но нямаше да ги забележа ако не бях чула първо PNAU от 2008. Впрочем PNAU е от ония албуми, които на първо слушане все още са със спуснати бариери. Нещо в теб се бори, не можеш да ги изтраеш и си викаш "Това не струва...

Нямам много време тази седмица (правя проекти, които е трябвало да направя цял семестър за една нощ; нищо ново :D ), затова слагам нещо набързичко, колкото да не стои пусто. Попаднах преди няколко дни на това клипче от записи на Who Is It на Бьорк, с участието на Майк. Замислих се, колко повече ми харесва тази необработена версия от финалната. Трябваше да я направят по-мрачна. Ех...