trains in the night

Ню уеееейв, топъл ню уеееейв! Депресията на Робърт Смит, блясъка на Саймън Ле Бон! Айдееее, не останааааа! genre: synthpop, new wave, electropop 01. Pieces Of Gold 02. Let Me Freak Out (Nosferatu) feat.Isabelle Adjani 03. Win feat. JD Samson 04. Slow Motion 05. Barbarella 06. Fools 07. 20th Century Ghosts 08. The Fear 09. Somehow 10. A Distant Science  The Aikiu са френска формация, предвождана от Alex Aikiu, за който Nile Rodgers бил казал, че е "Мадона с х*й, само че с гласа на Simon Le Bon".  Не го познавам много добре младежа, но съдейки по чутото в Ghost Youth, определението е по-скоро валидно.Освен това, самият Алекс казва, че  "много от моите вдъхновители са андрогинни - Боуи и Грейс Джоунс", така че едва ли се е засегнал. Четирите франсета станаха известни с радиофоничната The Red Kiss, която се появи в едно от старите издания на Kitsune Maison. Ghost Youth, след разни сингли и ep, е първият им албум и аз изобщо не им се сърдя за забавя...

Empire Of The Sun са една от най-любимите ми банди в последно време и успяха да го постигнат само с 1 албум - Walking On A Dream (2008). Как става това ли? Нека видим: nerd factor (името на групата) - check; голяма театралност и понякога нелепи сценични костюми - check; умерен недразнещ егоцентризъм, индивидуалност и самочувствие - check; зареждащ, свеж и интелигентен синтпоп - check; много добри музикална култура и умения, склонност към експериментиране - check; летен вайб и страхотна танцувалност - check. С Ice On The Dune традицията продължава, само дето заглавието е по-високопарно, наблегнали са повече на танцувалността, а клипа на Alive e нелеп дори по техните стандарти. genre: synthpop, electropop 01 – Lux 02 – DNA 03 – Alive 04 – Concert Pitch 05 – Ice on the Dune 06 – Awakening 07 – I’ll Be Around 08 – Old Favours 09 – Celebrate 10 – Surround Sound 11 – Disarm 12 – Keep a Watch Ice On The Dune бе един от най-чаканите от мен албуми за тази година и - има...

Любимите ми кретени от The Lonely Island ар бек, дето се казва, и отново поднасят поредната порция брилянтно продуцирана, гениална идиотщина. genre: comedy, hip hop 01 – Dramatic Intro 02 – Go Kindergarten (feat. Robyn) 03 – Hugs (feat. Pharrell Williams) 04 – Diaper Money 05 – YOLO (feat. Adam Lecine & Kendrick Lamar) 06 – Spell It Out 07 – Semicolon (feat. Solange) 08 – Where Brooklyn At (Interlude) 09 – You’ve Got The Look (feat. Hugh Jackman & Kristen Wiig) 10 – I’m A Hustler (Song) 11 – Spring Break Anthem 12 – I Run NY (feat. Billie Joe Armstrong) 13 – I Don’t Give A Honk 14 – 3-Way (The Golden Rule) (feat. Justin Timberlake & Lady Gaga) 15 – Meet The Crew 16 – I Fucked My Aunt (feat. T-Pain) 17 – We Are A Crowd 18 – The Compliments (feat. Too $hort) 19 – We Need Love 20 – Perfect Saturday Фичърингите отново са звездни: наред с Robyn, Pharrell, Adam Levine, Kendrick Lamar, Solange, (щатния) Justin Timberlake, Lady Gaga и T-Pain, един кол...

Italians Do It Better е лейбълът, който издава може би най-добрите синтпоп/итало диско неща в наши дни и затова е редно да отделим внимание на новата му компилация. Човекът оркестър Johnny Jewel (лампичка: саундтрака на Drive ) е събрал нови неща от подопечните му и в голяма част негови проекти като Glass Candy, Chromatics, Desire, Mirage, Appaloosa. Нямам време да бълвам много дитирамби, но втората част на компилацията, както своята предшественичка, си струва всяка секунда, а най-добре ще направите, ако си я пуснете вечер, и то ако карате нанякъде. Oh wait, това съм го казвала и за Drive... Компилацията е налична за свободно сваляне като единичен трак от soundcloud . genre: synthpop, italo disco, electropop 01 Glass Candy: “Warm in the Winter” 02 Desire: “Tears From Heaven” 03 Mirage: “Let’s Kiss” 04 Appaloosa: “Fill the Blanks” 05 Chromatics: “Looking for Love” 06 Symmetry: “Heart of Darkness” 07 Chromatics: “Camera” 08 Twisted Wires: “Half Lives” 09 Glass Candy: “T...

Tesla Boy е банда от Русия, създадена и предвождана от Антон Севидов. От Престижа насам е много тренди да се споменава Тесла без особена причина, вероятно и случаят с името им е такъв, щото аз не намирам никакъв смисъл в него. The Universe Made Of Darkness е втори за групата, след Modern Thrills от 2010, и не страда от проклятието на сикуъла, защото дебюта им не беше кой знае колко силен, че да се провалят в надскачането. TUMOD много приятен синтпоп албум, който не блести с особена дълбочина и иновативност, но е много добре направен, мелодичен и приповдигащ. Севидов обича да използва винтидж оборудване като един известен модел на Roland, който били използвали The Cure, Depeche Mode и Eurythmics. Лошо няма. Резултатът определено звучи new wave, но с леко лигав електропоп привкус - това на мен лично не ми пречи, важното е хармония да се лее. Албума ми хареса доста и от около седмица е на рипийт. Идеална вечерна музика за лятото, мен ако питате. genre: synth pop, electro pop, new wav...

След серия от медийни изяви като осигуряване на музикален акомпанимент за Game Of Thrones и Portal 2 , никой вече не може да каже, че The National са непозната банда. Предният им албум - High Violet (2010) , беше чакан с голямо нетърпение, но не и от мен, след като даже не го и споменах. В The National, след Sad Songs For Dirty Lovers, винаги ме е дразнело напъването, прекомерното усилие, което на английски се казва "trying too hard". Оттогава са ми в нещо като игнор списък на качествени групи, към които имам известна неприязън. Trouble Will Find Ме, обаче, успява да ги реабилитира до голяма степен и то най-вече с лекотата, непринудеността и искреността си. genre: chamber rock, alternative country 01 – I Should Live In Salt 02 – Demons 03 – Don’t Swallow The Cap 04 – Fireproof 05 – Sea Of Love 06 – Heavenfaced 07 – This Is The Last Time 08 – Graceless 09 – Slipped 10 – I Need My Girl 11 – Humiliation 12 – Pink Rabbits 13 – Hard To Find Въпреки променени...

Тия дни се канех да пусна постове за още 2-3 значими и много чакани албуми, но тогава се появиха Дафт Пънк и пометоха всичко. Нищо, няма да избягат. Важното е, че от няколко дни Daft Punk are playing at my house. Daft Punk винаги са били формация с голям размах и концептуалност. Дебютният им “Homework” беше създаден с идеята да покаже на рок-младежта, че електронната музика е готина; Discovery трябваше да върне топката и да покаже на електро-младежта, че рокът е супер. Говорейки за концептуалност, не мога да не спомена смелото начинание да облечеш половината песни от Discovery в аниме клипове, които са хронологично подредени епизоди от пълнометражен филм. Но да се върнем на резюмето: двете упражнения имаха феноменален успех. И тъкмо бяха ускорили до втора космическа скорост, когато пропаднаха – през 2005-а направиха Human After All, който беше натирен от критиката и игнориран от публиката. Това, обаче, не отне от звездния ореол на дуото и серия от спорадични напомняния за съществува...