петък, 30 март 2012 г.

Ladyhawke - Anxiety (2012)

Чувствам се абсолютно лишена от вдъхновение и мотивация да напиша каквото и да е за този албум. След превъзходния и дебют от 2008-а, това нещо тук звучи повърхностно, невдъхновено, безидейно и посредствено. Пак малко крайно го давам, но наистина очаквах повече. Когато очаквам да получа нещо хубаво и не го получа, изпадам в негативни натсроения. Специалистите го наричат фрустрация, аз в момента го наричам Anxiety.

genre: indie rock, electropop, female vocals

01 – Girl Like Me
02 – Sunday Drive
03 – Black, White & Blue
04 – Vaccine
05 – Blue Eyes
06 – Vanity
07 – The Quick & the Dead
08 – Anxiety
09 – Cellophane
10 – Gone Gone Gone

Не че албума е неслушаем. Просто е класи под предшественика си. Филипа Браун, каквото е истинското име на Ladyhawke, споделя, че заглавието на LP-то е плод на емоционалното и състояние по време на записите. Била изморена от дългите турнета и като цяло била ходеща топка от тревожност и това обобщавало албума. Сега разбирам защо слушайки го, стомаха ме свива, заболява ме главата и ми се повдига - Филипа е прехвърлила негативните си настроения върху записа и звуковите вълни ме зомбират като нискочестотен генератор на КГБ за психотронни атаки.
Black, White & Blue е селекцията на Zane Lowe за hottest record in the world на 23 януари. Предполагам е бил много постен ден откъм нов материал. В клипа нагледно е показано как действат на психиката въпросните психотронни оръжия, на които Пип Браун също е станала жертва, очевидно.



Новият звук на Anxiety e свързан с концепцията на авторката му за "по-китарен" албум. Докато го правела, слушала Pixies, Blur и Nirvana. Няма лошо, ама дисторшъна ми идва в повече. От толкова пластове китари, накрая се е получила една стена от бял шум, от която те избива на лудост. На всичкото отгоре, приятните синтезатори, които дадоха осемдесеттарския облик в предната и работа, сега ги няма и са заменени от гадния, дразнещ и ужасно противен ми орган, който изобилства в композициите на рок бандите от 70-те и ромските оркестри до ден днешен. И за да е пълен ужаса, има и дайре.
Албума съвсем не е тотално зле, но като сравнявам с Magic, My Delirium, Paris Is Burning, Better Than Sunday и останалите страхотни парчета от дебютния и, направо ми става жал за похабения талант. А тя го има, и тук също си личи. Само че нещо е залитнала не накъдето трябва, а и липсата на трима добри продуценти, с които е работила преди, се усеща осезаемо.
Има няколко по-приятни парчета като Girl Like Me, Vanity и Cellophane, и то най-вече защото са малко по-тихички. Има проблясъци, ама може много по-добре.

6.7/10

петък, 23 март 2012 г.

Urban Cone - Our Youth Pt. 1 EP (2012)

Urban Cone са шведи и се събрали през есента на 2010. В гимназията младежите разбрали, че споделят едни и същи вкусове и амбиции и си направили група. И аз винаги съм искала да си направя група в гимназията. :(


genre: indie, electronica, pop

01. Urban Photograph
02. Freak
03. Dialogue
04. Ghost Song

Our Youth Pt.1 е дебютният им рилийз и е приятно инди електро с китари тук-таме. Не е кой знае какво, но са нетоварещи, стават за слушане и си помислих, че е добра възможност да ги спомена тук, в случай, че станат известни вбъдеще. Изобщо не съм опортюнист, ама хич.
Долното е клипът към Freak, в който някаква мацка прахосва темперни боички, като ги маже по тялото си. А българските училища нямат консумативи ма оуу!

сряда, 21 март 2012 г.

Everything Is Made In China - Parade (new video)

A long time ago in a galaxy far far away съм ви споменавала за тази чудесна руска банда, която предпочита да се съкращава EIMIC.
Нещо им бях изтървала дирите, но ето че новият им сингъл ме подсети за тях.
Ако сте епилептик и спадате към ония 5%, които се влияят от мигащи светлинки, минимизирайте прозореца.



Сингълът може да се свали от официалния им сайт хапсолютно за без пари. Обичам такива инициативи.

вторник, 20 март 2012 г.

Orbital feat. Zola Jesus - New France (new video)

Zola Jesus, въпреки очевидните и достойнства, все още не може да ми стане симпатична. Парчето на Orbital, в което участва, обаче, е трепач.
Wonky трябва да излезе в края на месеца.

Chairlift - Met Before (new video)

Оп, кво става? Loong time noo seee (представете си, че го казва Scroobius Pip).
Трябва да наваксам малко с видеата.
Новото на Chairlift (за които съм споменавала тук) излезе преди около седмица и е доста интересен интерактивен проект. В него се изследват паралелните вселени и последиците от изборите, които правим. Звучи сериозно, но всъщност не е. Въпреки това, идеята ми харесва, щото ми напомня за книгите-игри и за куестовете, които играех навремето. За жалост телевизорите все още не могат да поддържат подобен интерактивен формат и има едно колажно, официално видео, което събира повечето моменти чрез динамичен монтаж, който по принцип първоначално обърква зрителя и го кара да си пусне клипа пак, за да проследи паралелните сюжети по-добре и да разбере какво всъщност става.



За тези, които имат малко свободно време, можете да си поцъкате тук, както правих аз цяла сутрин. Интересно е да се изпробват всички варианти, особено след като някои не са намерили място в горния клип (например когато Патрик яде гъби и халюцинира). Освен игровата тръпка, аз не мога да спра да гледам очарователната Каролин.
Ех, липсват ми студентските години.

четвъртък, 8 март 2012 г.

3 години trains in the night

Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години.
Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща.
Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости.



Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.

четвъртък, 1 март 2012 г.

Hooverphonic Live - Sofia, 11.05.2012

Когато прочетох новината, реакцията ми беше "шииииииит!". Чакам датата да се появи на сайта на групата и билетите в eventim, но мисля, че работата е опечена.



фейсбук страница на ивента

Новата вокалистка нещо не ме кефи, ма кво да се прави, няма как да се пропусне.
Честита Баба Марта и честит Хувърфоник!