Wolf Gang - Suego Faults (2011)

Дългоочаквания дебютен албум на Wolf Gang, която противно на името си, се състои само от един човек (-оркестър), вече е факт и аз нямам търпение да ви разкажа за него, въпреки че нещо съм загубила форма. Ще оставя вдъхновението от страхотния албум да води пръстите ми така, както поведе цялото ми тяло вчера сутринта, когато си го пуснах за пръв път.

genre: indie, art rock, orchestral pop

01. Lions In Cages
02. Something Unusual
03. Stay And Defend
04. Back To Back
05. The King And All Of His Men
06. Midnight Dancers
07. Suego Faults
08. Dancing With The Devil
09. Where Are You Now
10. Planets
11. Nightflying
12. Breaks In Paris
13. Pieces Of You

Както споменах, Wolf Gang е само един човек - британецът Max McElligott. Това, обаче, не му пречи да прави музика като за цяла банда - да благодарим на Господ за оувърдъбинга. McElligott е постигнал богат и разнообразен звук, но на моменти сякаш е прекалил с подправките. Но за това - по-нататък. Видях едно много точно сравнение: Suego Faults звучи като нещо средно м/у Mika и MGMT. За това голяма вина има и продуцента на MGMT Dave Fridmann, заради чиято работа по албума, явно, той звучи доста близко до четирибуквените психаделисти.



Разликата е, че на MGMT ненормалността им идва отвътре, докато МакЕлигът пази една доста сигурна линия на поведение, която не му позволява много да се впуска в дебрите на наркотичната неохипарщина, към която имат пристрастия MGMT. При все това шантавостта на 70-те се открива в доста от композициите, като някои от тях навяват доста силни спомени за Боуи и Electric Light Orchestra, например. От друга страна, следващото емблематично десетилетие също не е подминато - драматичните 80 и техния епичен поп са другото голямо влияние в албума.
Май пак е време за клип.



Слушайки Suego Faults, се сещах доста често за Empire of The Sun - не знам дали е заради тембъра на МакЕлигът, дали е заради сходните синтезатори, или най-вече заради същия заряд на музиката. Албумът действа като инжекция адреналин, кара те да заподскачаш, да танцуваш, да радваш на музиката, без излишно да дълбае в емоционални състояния и житейски дилеми. Текстовете са прости, разглеждат тривиални теми като бунта на младостта, аз срещу света, аз те дома чекам-дома да ми дойдеш-а ти не довадяш-душо, и прочее лайтмотиви, които за щастие са сравнително лайт.



Това, което липсва на албума е необходимата епичност и индивидуалност. Не ме разбирайте погрешно - албума си е що-годе епичен и така, звучи си достатъчно свежо, но на някои места сякаш нарочно са си дърпали спирачките. Можеше да има много по-могъщи оркетсрации, по-изявени кулминации и моменти, които да ти изправят косата. Също от толкова влияния и референции се губи автентичността на Wolf Gang, постоянно натрапвайки препратки към тази или онази епоха, този или онзи изпълнител. Вместо това получаваме едни добри радиофонични песни, които слушани в албум смущават малко заради гореизброените, но които звучат достатъчно интелигентно с техните референции към музиката на музикални величия и достатъчно catchy с палавите припеви и инди хармонии. А това никак не е малко, ако е направено като хората. И то е.
Да се надяваме, че другия път бандата вълци ще скъса синджира.

7.9/10

Коментари

Nostromo каза…
Еее, ама аз си помислиш, че нещо за Волфганг Амадеус Моцарт ще прочета. :)

Иначе право казваш. Някак не изпъкват парчетата, макар че сами за себе си са вървежни.
Lu каза…
Моцарт, както съм споменавала и преди, не се радва на особено внимание от съвременната публика. :(
Nostromo каза…
Ясно, аз този пост съм го пропуснал, ама пък той не обяснява защо настоящият ти пост не е за Моцарт. :D

И наистина, какво става с твоята класация? Аз самият бих издокарал една, но само до преди няколко месеца не бях и чувал за такива имена, като Де-фаз, Бог е астронавт и Паров Стелар. Т.е. кой знае още колко класни музиканти не са ми влезли в полезрението, а една класация би ме насочила.
Lu каза…
Всъщност ме е страх да правя класация, тъй като постоянно имам съмнения и колебания, сигурно е от зодията. :D Пък и 95% от интересните неща ги пускам тук, така че няма опасност да пропуснеш (много). :)
Nostromo каза…
Ами може да е поредица от стилово-обособени класации. Така шансът да да не споменеш някой любимец в съответната категория драстично намалява.

Ама ако не ти се занимава, просто кажи. :D
Lu каза…
Май не ми се занимава. :)

Популярни публикации от този блог

Lana Del Rey - Born To Die (2012)

Ghost - Impera (2022)

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)