Elevation Festival -> Evacuation Festival

Така. Аз се върнах от Елевейшъна, който се оказа Евакюейшън фест, след като 80километравчас-овия вятър потроши сцената и втория ден беше "канселиран". На мен не ми пука особено, след като изпълнителите, които ме интересуваха, се изредиха първия ден, но за много хора се получи - както казва един познат - най-скъпия пикник евър.
Имаше проблеми с входа, естествено. На Спирита съм чакала час и половина да вляза, тук чаках около 40 мин. На Parklive-a пак чаках сума ти време. Оправете ги тия входове най-накрая, да му се невиди! Другата радостна новина за деня беше, че Джей Кей от Джамирокуай си е потрошил крака и няма да може да попява. Оказа се вярно - ето и крака му:

Хич не изглежда добре. Отменили са и участието в Турция, което трябваше да е вчера.
Тъкмо влязох и хванах Stereo MCs във вихъра на танца или по-точно как Rob B се търкаля и подскача (в променливо съотношение) по сцената. Чух един много готин лаф в рейса от Банско към фестивала: "Stereo MCs са абсолютно available - за рождени дни, за сватби...". Малко след това почнаха Morcheeba, които откриха с The Sea. Няколко песни по-късно Скай, която беше облечена в рокличка с очевиден шотландски полъх, реши да влезе в ролята нa Уилям Уолъс и почна да приканва хората от публиката да нападат фен зоната (за която хората там са си купили по-скъп билет) с думите "Защо има заграждения там? Вие какво... платили сте повече за да сте там ли? Хайде бе хора, това е фестивал!" Организаторите сигурно са получили нервна криза, въпреки "съгласието на мениджъра" хора с нормални билети да влязат във фен зоната. Охраната явно не знаеше английски, щото отначало спираше желаещите да скокнат през оградата, което кака ви Скай отново порица "Ей, вие от охраната! Какво си мислите, че правите? Вие сте само една грамада от мускули..." другото не го помня, но английският и акцент още ехти в главата ми. Малко след това някоя вероятно недоволна от развоя на събитията зрителка и показала среден пръст. "От 15 години съм на сцената, но това ми се случва за първи път!" - възмути се вокалистката на Морчийба. "Нека всички и покажем среден пръст, този среден пръст е за теб!" Илюстрация:

снимка: Тодор Станчев през rollingstone.bg

След като Morcheeba приключиха участието си, организаторите най-накрая обявиха, че хедлайнера няма да се покаже и на сцената започнаха приготовленията за Hurts, които бяха моя личен хедлайнер. Не знам защо българите не се кефят толкова на Hurts. Май не осъзнават колко ОГРОМНИ са в момента и как това, че са тук е, доста странно. Публиката подходи с малко meh нагласа и се кефеше на песните, които е гледала по City и MTV. Затова и почти никой не реагира, когато Тио обяви, че ще изпълнят "Verona", която е скрит трак в края на The Water. Нещата малко се посъживиха, когато в последната Better Than Love г-н Хъчкрафт извади българския байряк, сложи си го като шалче и минута след това го хвърли в публиката. Евтин трик, който действа навсякъде и при всякаква публика. Бърнард Шоу е казал, че на света ще има покой само тогава, когато патриотизмът и национализмът престанат да съществуват, и май е много прав. Това го научих от едно късметче от кафе в Банско. Но да продължим за Hurts. Тио е роден звезда. Сценичното му поведение, харизмата му, жестовете му - всичко е пропито с такава класа и куулнес, че ми е трудно да ги опиша. Влюбена съм в Hurts още от апокрифния клип на Wonderful Life, но след като изгледах първото изпълнение на живо, студеното и сдържано същество в мен отстъпи място на аналогията на 12-годишна фенка на Джъстин Бийбър. Стоях с виснало чене и не можех да повярвам, че толкова се вълнувам от случващото се на сцената. Имаше цигуларка, облечена в дантела, имаше оперен певец, имаше хвърляни бели рози към публиката, премерените и отсечени жестове на Тио, неговaтa тиха, скромна и лаконична реч м/у песните, страхотния му глас, класата, Адам и неговия синтезатор, простият бял надпис на черен фон "HURTS", абе имаше някаква магия. Какво нямаше - нямаше подвиквания от рода "ръцете горе, айде полудяхме, Разлог, тука ли стйеее!", само веднъж Тио помоли всички да си извадят телефоните със светещи дисплеи и накрая кротко каза "Thank you, that was beautiful.". Това отдолу е изпълнението на Evelyn. Прожектори+моята камера= ужас, но поне записва добър звук.



Не че нямаше ответна реакция от публиката - имаше, но не в такава степен, в каквато е редно, според мен. А може би просто съм твърде пристрастна. При всички положения съм много щастлива, че успях да ги гледам на живо и бих дала 120лв само за тях, ама айде следващия път да са в зала, може ли?
Щях да забравя - кавърна на Кайлината Confide In Me беше у-бийс-твен!
След тях на сцената се качиха Parov Stelar Band, които имаха уморително дълъг саундчек, но най-накрая се показаха. Исках да ги гледам още когато дойдоха в Sofia Live Club, но билетите бяха свършили и пропуснах ивента. Сега успях да ги гледам, за щастие. Въпреки че съм луда по музиката на Parov Stelar и той ми е 5-я най-слушан изпълнител според last.fm-a, на живо нещата са малко по-различни. Подбрани са по-танцувалните и хитови парчета, фест е все пак, хората трябва да скачат и ако не му бях преслушвала дискографията, можеше и да не се впечатля особено. Представиха се на ниво де, не казвам обратното, и аз подскачах както всички около мен.



През нощта започна силния вятър, който причини умерен демидж на главната сцена, и който беше причина втория ден да пропадне. Поне ще ни върнат парите (така казват). Cypress Hill са намерили начин да се забавляват в чалготека, обаче - ся само хората да не викнат как можело като при случката с Рамщайн - чужденците искат екзотика бе!