UNKLE - Only The Lonely EP (2011)

Странно е, че след толкова години и толкова издаден материал, примката на високите очаквания все още не пада от врата на Джеймс Лавел. Psyence Fiction и Never, Never, Land създадоха една представа за godlike genius на UNKLE, която беше помрачена от последващия издаден материал. Но името си остана и все още гледам с голям хайп на всичко новоиздадено, което е прясно EP с колаборации. Това е и може би най-силната страна на Чичото и трябва да се придържат към нея.


genre: alternative, electronic, downtempo, trip hop

1. Money and Run (feat. Nick Cave)
2. The Dog Is Black (feat. Liela Moss)
3. Only The Lonely (dub)
4. Wash The Love Away (feat. Gavin Clark)
5. Sunday Song (feat. Rachel Fannan)
6. Money and Run (feat. Nick Cave) - Radio Edit

Името на Ник Кейв свети като 100-ватова крушка на фона на останалите, макар Гейвин Кларк да е дългогодишна дружка на формацията. Liela Moss е от Duke Spirit, а Rachel Fannan от Sleepy Sun. Последните 2 не съм ги слушала, признавам си. Като споменах Ник Кейв - Grinderman доколкото помня от онзи ден имат ново EP; note to self - да го чуя, въпреки че Grinderman така и не успяха да ме очароват. Tъй.
Only The Lonely продължава линията на Where Did The Night Fall, и ясно показва какво му се прави на Лавел в момента. Това, което му се прави, обаче, звучи някак криво, до известна степен еднотипно и оставя впечатлението за неоползотворен потенциал. Не знам докога старите лаври ще карат хората да се вълнуват от Unkle, ама нещата от доста време не вървят на добре. Джеймс, моля ти са, примоли се на Тим Голдсуорти или Ричард Файл пак да ти помагат, като човек ти са моля!



7.2/10

Коментари

oneyedummy каза…
"неоползотверен потенциал" си е баш бая случващото се в EP-то, което и е проблема на подобни колаборации, когато се канят типажи, за изпълняват типови проекти (същото се случи с BXI, за което много ме е яд); не че песните лоши, просто вече няма нищо genius в тях, камо ли пък godlike
5 април 2011 г. в 9:47
Анонимен каза…
Не знам защо все още не съм загубил надежда, че последващата "Never,never land" "почивка", някой ден ще достигне своя край и Unkle ще се завърнат.Колкото до Only The Lonely, докато слушах си казах:"Аха, The Dog is Black...аха, отново с компромиси"
Между другото все още се наслаждавам на Sofa Surfers - Blindside от миналата година :):)
17 юли 2011 г. в 13:16
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още