Radiohead – Supercollider + The Butcher

Този уикенд излиза нов сингъл на Radiohead, твърде скоро след The King Of Limbs. Хората творили, творили, чак взели петилетката за три. Supercollider е записана по време на албума, но е завършена малко след излизането му. The Butcher е от King of Limbs Sessions, които не съм слушала. Двечките излизат на винил и са голяма красота:



Supercollider
The Butcher

Впрочем Radiohead наскоро бяха класирани от VH1 на 29-о място в класацията VH1 100 Greatest Artists Of All Time, задминавайки много, много големи имена, за които ще ви спомена по-късно.

Коментари

Silver каза…
Тази за LHC е малко по-добра от другата, но пак не намирам особен смисъл в издаването им отделно. Освен това, Радиоглава трябва да оставят поетичните псевдо-физични заглавийца на Музетата (и съответно на поредицата Здрач).
16 април 2011 г. в 12:04
Lu каза…
В издаването отделно от кое - от албума или една от друга? В албума не се вписват (макар като чета коментарите много хора да реват, че можеха да сложат някоя от двете на мястото на Feral), а заедно си правят класически двоен сингъл. За заглавията съм съгласна, макар и при Muse вече този похват да е отдавна писнал.
16 април 2011 г. в 12:24
Silver каза…
Ами нито тези двете, нито онези малко повече от албума са някакъв риъл дийп шит, че да се правят на интересни няколко седмици по-късно. Нямаше ли да пускат The King of Limbs Pt. 2, където да намерят място тези и още 2-3 подобни?
16 април 2011 г. в 12:57
Lu каза…
Те вестник издадоха, ти сега за някакъв двоен винил си се хванал. :D
А на мен албума ми хареса доста, но като се сетя за реакциите, явно съм една от малкото. Pt.2 засега е само спекулации, но е напълно възможно и да няма, ми да си заковат 37-те минути, колкото и да са къси за албум. На този етап можем само да хвърляме боб.
16 април 2011 г. в 13:08
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още

3 години trains in the night

Изображение
Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години. Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща. Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости. Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още