Morcheeba - Blood Like Lemonade (2010)
Както в предния пост, това е 7-и студиен албум, този път за Morcheeba. Феновете обаче ще му се зарадват повече от предните по една единствена причина: тя се казва Skye.
genre: trip-hop, lounge, chillout, nu jazz,
1. Crimson (5:10)
2. Even Though (4:18)
3. Blood Like Lemonade (4:51)
4. Mandala (2:39)
5. I Am The Spring (3:26)
6. Recipe For Disaster (5:19)
7. Easier Said Than Done (3:41)
8. Cut To The Chase (4:18)
9. Self Made Man (5:09)
10. Beat Of The Drum (6:09)
Morcheeba, чиято движеща сила са братята Годфри, винаги е бил проект, който произвежда качествени звуци. Появата на Скай, която се отдели от формацията през 2002, обаче, връща оригиналния, автентичен и до известна степен олдскул звук на бандата. Все пак има-няма 10+ години не са толкова малко.
Обяснимо е, че звучат по същия начин. Все пак микстурата от жанрове, в която творят, не предполага голяма свобода и иновативност. Приятни женски вокали, галеща ухото акустична китара, малко (трипхоп) бийтове за фон, бас, catchy припев и ето ти рецепта за успех. Въпроса е всичко това да е сготвено умело, да си личи достатъчно музикална култура и идейност, доколкото е възможно.
Писах преди няколко дни за Kula Shaker, че ако продължаваш да тъпчеш на едно място, накрая си пробиваш дупка и потъваш. Май друго сравнение използвах, но също толкова оригинално и описателно, ха-ха.
Вероятно вече сте разбрали, че липсата на нови идеи и похвати ме е подразнила в Blood Like Lemonade. Така е, нищо ново, 45 минути приятни чил песнички, които нито ще ви накарат да се фиксирате на албума, но и не натоварват по никакъв начин. Морчиба са си класика, но честно казано аз им запомням само синглите. Другите неща в албумите им са сякаш пълнеж. Малко над средното, но някак си по тангентата на посредствеността. Все пак завръщането на Skye е радостна новина.
6.5/10
Припомняне - ще можем да се порадваме на Morcheeba на живо в третия ден на ParkLive Fest, 20 юни, неделя.
genre: trip-hop, lounge, chillout, nu jazz,
1. Crimson (5:10)
2. Even Though (4:18)
3. Blood Like Lemonade (4:51)
4. Mandala (2:39)
5. I Am The Spring (3:26)
6. Recipe For Disaster (5:19)
7. Easier Said Than Done (3:41)
8. Cut To The Chase (4:18)
9. Self Made Man (5:09)
10. Beat Of The Drum (6:09)
Morcheeba, чиято движеща сила са братята Годфри, винаги е бил проект, който произвежда качествени звуци. Появата на Скай, която се отдели от формацията през 2002, обаче, връща оригиналния, автентичен и до известна степен олдскул звук на бандата. Все пак има-няма 10+ години не са толкова малко.
Обяснимо е, че звучат по същия начин. Все пак микстурата от жанрове, в която творят, не предполага голяма свобода и иновативност. Приятни женски вокали, галеща ухото акустична китара, малко (трипхоп) бийтове за фон, бас, catchy припев и ето ти рецепта за успех. Въпроса е всичко това да е сготвено умело, да си личи достатъчно музикална култура и идейност, доколкото е възможно.
Писах преди няколко дни за Kula Shaker, че ако продължаваш да тъпчеш на едно място, накрая си пробиваш дупка и потъваш. Май друго сравнение използвах, но също толкова оригинално и описателно, ха-ха.
Вероятно вече сте разбрали, че липсата на нови идеи и похвати ме е подразнила в Blood Like Lemonade. Така е, нищо ново, 45 минути приятни чил песнички, които нито ще ви накарат да се фиксирате на албума, но и не натоварват по никакъв начин. Морчиба са си класика, но честно казано аз им запомням само синглите. Другите неща в албумите им са сякаш пълнеж. Малко над средното, но някак си по тангентата на посредствеността. Все пак завръщането на Skye е радостна новина.
6.5/10
Припомняне - ще можем да се порадваме на Morcheeba на живо в третия ден на ParkLive Fest, 20 юни, неделя.
Коментари
При моята непоносимост в последно време от всякакъв вид музика