Kula Shaker - Pilgrim's Progress (2010)
Когато ми попадна настоящия албум, се почувствах сякаш някой е извадил скелет от гардероба. Дръпнах го с предубеждение и лек трепет някъде около дванадесетопръстника, защото последното, което помнех от Kula Shaker, беше Mystical Machine Gun, а то си е жива класика. Повече от 10 години съм живяла в заблудата, че групата се е разпаднала безвъзвратно. По-информираните от вас, разбира се, ще ми се смеят. Така е, никой не е перфектен, макар аз да съм адски близо.
01. Peter Pan R.I.P
02. Ophelia
03. Modern Blues
04. Only Love
05. All Dressed Up (And Ready To Fall In Love)
06. Cavalry
07. Ruby
08. Figure It Out
09. Barbara Ella
10. When A Brave Needs A Maid
11. To Wait Till I Come
12. Winter’s Call
Та така, събрали са се още 2004-а, издали са трети албум 2007-а, и сега Pilgrim's Progress е четвъртият. Не знам дали само на мен ми се струва, но не са мръднали ни на йота от някогашното си звучене.
Лирическо отклонение: тва българския е ебати езика. Двойното отрицание винаги ме е дразнело. Както казва една приятелка по казуса с отрицанията "е, два минуса правят плюс!".
Та за Кула Шейкър - албума е всичко, което можете да очаквате от тях; без изненади, без криввания, пълна праволинейност. Това по принцип не е чак толкова лошо само по себе си; лошо е когато не си променяш звука с десетилетия - това те носи лекичко и плавно по течението на безличието и накрая те запраща на майната си.
Не бе, не че албума е лош, нерде бандата (за обложката тактично ще замълча). Просто не предлага нищо ново. Който това го устройва - приятно слушане!
6.4/10
genre: britpop, indie, psychedelic
01. Peter Pan R.I.P
02. Ophelia
03. Modern Blues
04. Only Love
05. All Dressed Up (And Ready To Fall In Love)
06. Cavalry
07. Ruby
08. Figure It Out
09. Barbara Ella
10. When A Brave Needs A Maid
11. To Wait Till I Come
12. Winter’s Call
Та така, събрали са се още 2004-а, издали са трети албум 2007-а, и сега Pilgrim's Progress е четвъртият. Не знам дали само на мен ми се струва, но не са мръднали ни на йота от някогашното си звучене.
Лирическо отклонение: тва българския е ебати езика. Двойното отрицание винаги ме е дразнело. Както казва една приятелка по казуса с отрицанията "е, два минуса правят плюс!".
Та за Кула Шейкър - албума е всичко, което можете да очаквате от тях; без изненади, без криввания, пълна праволинейност. Това по принцип не е чак толкова лошо само по себе си; лошо е когато не си променяш звука с десетилетия - това те носи лекичко и плавно по течението на безличието и накрая те запраща на майната си.
Не бе, не че албума е лош, нерде бандата (за обложката тактично ще замълча). Просто не предлага нищо ново. Който това го устройва - приятно слушане!
6.4/10
Коментари