Игра на думи
Напоследък си мисля за заглавието на блога и защо избрах точно него... и сега не мога да си обясня (като оставим настрана огромната ми любов към Yonderboi). Мога да се впусна в някакви анализи как цитатът, който гореупоменатия изпълнител е използвал в песента е от филма La Nuit Américaine, какво иска да ни каже филма, какво иска да ни каже изпълнителя, аз какво искам да кажа от своя страна и прочее. Всъщност мислейки името нямах толкова задълбочени идеи, те дойдоха после като взех да се замислям. Просто ми харесваше картината на минаващ нощен влак, как се разминават и само обляните от бяло-синя светлина прозорци на вагоните пресвяткват... и емоциите и усещанията от пътуването нощем са доста специфични и граничат с нещо средно м/у Dark City и Алиса в страната на чудесата. Впрочем Yonderboi много добре пресъздава тази атмосфера в едноимената си песен.
Пак се отплеснах, но това не е необичайно за мен. Затова нека се върнем на първото изречение за името на блога/името на песента. Понеже блога е предимно за музика и аз обичам да си правя връзка между разни песни (инфантилното ми съзнание намира голяма доза забава в това), затова ето какво измислих неделя следобед:
+
- strangers, щото аз тях много добре ги знам
=
... trains in the night! :D
...не ми се смейте много. :)
Пак се отплеснах, но това не е необичайно за мен. Затова нека се върнем на първото изречение за името на блога/името на песента. Понеже блога е предимно за музика и аз обичам да си правя връзка между разни песни (инфантилното ми съзнание намира голяма доза забава в това), затова ето какво измислих неделя следобед:
+
- strangers, щото аз тях много добре ги знам
=
... trains in the night! :D
...не ми се смейте много. :)
Коментари
danny, думите ти са балсам за ушите ми. :)