trains in the night

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра. genre: covers, indie, indie folk, art rock 01 – I Don’t Remember (David Byrne) 02 – Come Talk to Me (Bon Iver) 03 – Blood of Eden (Regina Spektor) 04 – Not One of Us (Stephin Merritt) 05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur) 06 – Big Time (Randy Newman) 07 – Games without Frontiers (Arcade Fire) ...

След първите три издадени сингъла от АМ, които бяха все въпроси - R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why’d You Only Call Me When You’re High?, вече започнах да се питам дали новият албум на Arctic Monkeys няма да заприлича на "Минута Е Много" и дали на обложката няма да са Петър Вучков и Питанката от Батман, танцуващи танго. Тези ми съмнения бяха разсеяни вчера от прясно изтеклия AM, в който нямаше повече въпроси и монохромната обложка прилича на графика на вълна, която се описва с уравнението f(x) = fuckin' xtatic. genre: garage rock, indie rock 01. Do I Wanna Know? 02. R U Mine? 03. One For The Road 04. Arabella 05. I Want It All 06. No. 1 Party Anthem 07. Mad Sounds 08. Fireside 09. Why’d You Only Call Me When You’re High? 10. Snap Out Of It 11. Knee Socks 12. I Wanna Be Yours Минимализма в обложката явно се превръща в традиция - справка: Suck It And See от 2011 . Като отворих дума за този предния албум, дълго време си мислех,че няма как да се над...