trains in the night

След серия от медийни изяви като осигуряване на музикален акомпанимент за Game Of Thrones и Portal 2 , никой вече не може да каже, че The National са непозната банда. Предният им албум - High Violet (2010) , беше чакан с голямо нетърпение, но не и от мен, след като даже не го и споменах. В The National, след Sad Songs For Dirty Lovers, винаги ме е дразнело напъването, прекомерното усилие, което на английски се казва "trying too hard". Оттогава са ми в нещо като игнор списък на качествени групи, към които имам известна неприязън. Trouble Will Find Ме, обаче, успява да ги реабилитира до голяма степен и то най-вече с лекотата, непринудеността и искреността си. genre: chamber rock, alternative country 01 – I Should Live In Salt 02 – Demons 03 – Don’t Swallow The Cap 04 – Fireproof 05 – Sea Of Love 06 – Heavenfaced 07 – This Is The Last Time 08 – Graceless 09 – Slipped 10 – I Need My Girl 11 – Humiliation 12 – Pink Rabbits 13 – Hard To Find Въпреки променени...

Тия дни се канех да пусна постове за още 2-3 значими и много чакани албуми, но тогава се появиха Дафт Пънк и пометоха всичко. Нищо, няма да избягат. Важното е, че от няколко дни Daft Punk are playing at my house. Daft Punk винаги са били формация с голям размах и концептуалност. Дебютният им “Homework” беше създаден с идеята да покаже на рок-младежта, че електронната музика е готина; Discovery трябваше да върне топката и да покаже на електро-младежта, че рокът е супер. Говорейки за концептуалност, не мога да не спомена смелото начинание да облечеш половината песни от Discovery в аниме клипове, които са хронологично подредени епизоди от пълнометражен филм. Но да се върнем на резюмето: двете упражнения имаха феноменален успех. И тъкмо бяха ускорили до втора космическа скорост, когато пропаднаха – през 2005-а направиха Human After All, който беше натирен от критиката и игнориран от публиката. Това, обаче, не отне от звездния ореол на дуото и серия от спорадични напомняния за съществува...

Оп, кво става? Преядохте ли с агнешко, вдигнахте ли холестерола? Само така! Аз бях изпаднала в сравнително дълга творческа почивка, която се е случвала само веднъж по-миналата зима, когато паднаха големите снегове. Една седмица си стоях у нас и играх HOMM 2 и това осмисли живота ми за месец напред, така че не се налагаше да търся личностна реализация чрез блога си и го бях заебала. Настоящият случай не е такъв, просто бях твърде ангажирана с професионалните си задължения и не ми остана много гориво за словоблудставане върху качествата на новите рилийзи. Знам, че веднъж изтървеш ли му края, после трудно се наваксва и почнах да си пиша на гърба на една касова бележка от супермаркета всички албуми, които трябва да ревюирам. Изгубих я, естествено, и като ориентир ми остана какво съм качила на плеъра. Настоящото е такъв албум. Споменавала съм ви за тези руснаци много, много отдавна, но Amber  е добър начин да напомнят за себе си. В едно изречение: Amber е носталгично синтезаторно ...