New Order - Lost Sirens (2013)
Музикалната индустрия започна да излиза от празничната летаргия и ситуацията е такава, че искам да си пусна няколко дни отпуска, за да изслушам всичко, което ми е привлякло вниманието.
New Order издават нов албум. Материалът за албума всъщност не е нов, а е записван заедно с последния им - Waiting for the Sirens Call от 2005-a, като е планирано песните от Lost Sirens да бъдат издадени скоро след това. Както е в много добри семейства, нещата се осират, New Order се разделят и издаването се отлага. За забавянето спомагат и разни съдебни спорове за авторски права между групата и бившият басист Питър Хук, който вече не е част от групата, което е жалко, защото беше заедно с другите още от Joy Division. Така или иначе, албумът вече е факт и бележи събирането на New Order.
genre: alternative rock, synthpop,
01 – I’ll Stay With You
02 – Sugarcane
03 – Recoil
04 – Californian Grass
05 – Hellbent
06 – Shake it Up
07 – I’ve Got a Feeling
08 – I Told You So
Waiting for the Siren's Call всъщност е трябвало да е двоен албум заедно с горните 8 трака, но материалът се сторил малко на групата, и те решили да го разделят на 2 отделни албума. Настоящите композиции не се класирали за следващия кръг на олимпиадата и останали на изчакване като отделен албум. Това е донякъде обяснимо, защото повечето песни не се вписват в атмосферата на по-големия си брат, и така отделени правят чудесен самостоятелен запис, без значение дали намерението, с което са били създадени, е било такова.
Lost Sirens е като изгубен фотоалбум, като стар съученик, който изненадващо се е появил и те е потопил в океан от носталгия. Става ти топло на сърцето и се сещаш за времена, в които си бил по-млад, по-безгрижен, но-наивен. Не че Sumner не пее за сериозни неща, просто го прави по начин, който те кара все пак да се замислиш, но не те товари. Преобладаващата поп атмосфера е достатъчно меланхолична, за да не ти стане лошо (както често ми става ако чуя Jetstream) и достатъчно зряла за да клони към adult contemporary и да не е обида за естетическите възприятия на слушателя. Единственото изключение е приповдигната Shake It Up, но не успя да ме издразни достатъчно за да я заплюя, така че минава в графата "освежаващо разнообразие" на фона на останалите. Recoil-Californian Grass-Hellbent комбото замалко да ме разплаче, opener-а I'll Stay With You е сякаш върната с машина на времето от периода, в който New Order дефинираха ню уейва, а затварящата I Told You So съдържа много атмосфера и известна доза епика, и изпълнява перфектно своето предназначение. Всъщност I Told You So е песен от Waiting For The Siren's Call, но тукашната версия е с различен аранжимент, което и е дало и много по-голяма дълбочина и въздействие. Хубаво са се сетили. Никой не я е качил още, затова пускам Калифорнийската Трева.
Албумът няма да стане класика, но е увлекателен и емоционално ангажиращ - дали отчасти заради споменатата носталгия или заради сладко-горчивата меланхоличност на песните, без значение. Добра компания е както за следобедна чаша чай, така и за вечерно уиски, когато можете да си припомняте младините. Ако приемем и че Lost Sirens е последният им с Питър Хук на баса, е много вероятно феновете да започнат да гледат (гледаме) на този албум като последният истински албум на New Order.
7.7/10
New Order издават нов албум. Материалът за албума всъщност не е нов, а е записван заедно с последния им - Waiting for the Sirens Call от 2005-a, като е планирано песните от Lost Sirens да бъдат издадени скоро след това. Както е в много добри семейства, нещата се осират, New Order се разделят и издаването се отлага. За забавянето спомагат и разни съдебни спорове за авторски права между групата и бившият басист Питър Хук, който вече не е част от групата, което е жалко, защото беше заедно с другите още от Joy Division. Така или иначе, албумът вече е факт и бележи събирането на New Order.
01 – I’ll Stay With You
02 – Sugarcane
03 – Recoil
04 – Californian Grass
05 – Hellbent
06 – Shake it Up
07 – I’ve Got a Feeling
08 – I Told You So
Waiting for the Siren's Call всъщност е трябвало да е двоен албум заедно с горните 8 трака, но материалът се сторил малко на групата, и те решили да го разделят на 2 отделни албума. Настоящите композиции не се класирали за следващия кръг на олимпиадата и останали на изчакване като отделен албум. Това е донякъде обяснимо, защото повечето песни не се вписват в атмосферата на по-големия си брат, и така отделени правят чудесен самостоятелен запис, без значение дали намерението, с което са били създадени, е било такова.
Lost Sirens е като изгубен фотоалбум, като стар съученик, който изненадващо се е появил и те е потопил в океан от носталгия. Става ти топло на сърцето и се сещаш за времена, в които си бил по-млад, по-безгрижен, но-наивен. Не че Sumner не пее за сериозни неща, просто го прави по начин, който те кара все пак да се замислиш, но не те товари. Преобладаващата поп атмосфера е достатъчно меланхолична, за да не ти стане лошо (както често ми става ако чуя Jetstream) и достатъчно зряла за да клони към adult contemporary и да не е обида за естетическите възприятия на слушателя. Единственото изключение е приповдигната Shake It Up, но не успя да ме издразни достатъчно за да я заплюя, така че минава в графата "освежаващо разнообразие" на фона на останалите. Recoil-Californian Grass-Hellbent комбото замалко да ме разплаче, opener-а I'll Stay With You е сякаш върната с машина на времето от периода, в който New Order дефинираха ню уейва, а затварящата I Told You So съдържа много атмосфера и известна доза епика, и изпълнява перфектно своето предназначение. Всъщност I Told You So е песен от Waiting For The Siren's Call, но тукашната версия е с различен аранжимент, което и е дало и много по-голяма дълбочина и въздействие. Хубаво са се сетили. Никой не я е качил още, затова пускам Калифорнийската Трева.
Албумът няма да стане класика, но е увлекателен и емоционално ангажиращ - дали отчасти заради споменатата носталгия или заради сладко-горчивата меланхоличност на песните, без значение. Добра компания е както за следобедна чаша чай, така и за вечерно уиски, когато можете да си припомняте младините. Ако приемем и че Lost Sirens е последният им с Питър Хук на баса, е много вероятно феновете да започнат да гледат (гледаме) на този албум като последният истински албум на New Order.
7.7/10
Коментари