trains in the night

Направо е срамота, че изтече толкова рано, ама кво да направя като е толкова добър и ме сърбят ръчичките да ви кажа. Като излезе официално нa 01.01.13 (доколкото разбрах), ще ви спомена пак. Е, или няколко дни по-късно, разбира се. :) genre: soul, indie pop, chamber pop, chillout 01 – Open 02 – The Fall 03 – Last Dance 04 – Verse 05 – Shed Some Blood 06 – 3 Days 07 – One Of Those Summer Days 08 – Major Minor Love 09 – Hunger 10 – Woman "Open" е добър избор за opener на албума и разкошната струнна интродукция веднага те потапя в еднo крайно блажено настроение, пренася те на място с много слънце, цъфнали овошки и пеещи птички. След това идва мекият, но и леко дрезгав глас на вокала, който няма как да не те подсети за Sade и почваш да се чудиш коя е тази жена с този дълбок и адски секси глас. Най-голямата изненада е, че това изобщо не е жена, а едната половина от дуото Rhye - Mike Milosh ( и аз бях шокирана). В едно интервю пича казва, че изобщо не го притесня...

Когато чуе "белгийска музика", обикновеният човек изпада в чуденки какво, аджеба, слушат в Белгия и какво, аджеба, той някога е чувал от Белгия. В повечето случаи този теоретичен казус завършва с повдигане на рамене, свиване на устни и отношение клонящо към прословутото изказване на Найджъл Фарадж, че "Белгия изобщо не е държава". Обикновените хора, обаче, се бъркат. За толкова малка стойност квадратни километри, от Белгия са излязли доста качествени групи като Vaya Con Dios, Hooverphonic, Soulwax(+ 2 Many Dj's), K's Choice, dEUS, както и малко по-долната класа ширпотреба изпълнители като Junior Jack, Sylver, Ian Van Dahl, Kate Ryan, Lasgo. Vive La Fête и те са оттам, но винаги са били скучни, независимо какво ви пишат по списанията; Stromae беше интересен, ама е 1-hit wonder. Малко се отплеснах да ви обяснявам за белгийската музика, но музикалната география винаги ме е забавлявала. genre: alternative rock, indie rock, indie pop 01 – The Oldest Of Sis...

Повече от месец не съм писала нов пост, баси кефа. Оказа се, че повече от месец не излезе нищо, за което да ми се прииска да ви кажа. Или аз съм станала изключително придирчива, или издаването на албуми, също като еволюцията и техническия прогрес, се развива скокообразно. След ранно-есенния пик на забележителни албуми и що-годе едномесечния интервал от суша, тези дни излязоха разни интересни неща, за които е редно да драсна 2-3 реда. Не е като да не е излизало нищо, но новия Soundgarden не ме грабна, новото на How To Destroy Angels е пълна скука, a Deftones с носталгия ме връщат към тийнейджърството, но вече не ме вълнуват толкова , че да пиша за тях ( пък и всички други пишат, така или иначе). genre: va, covers, indie pop, indie rock 1 – Yeasayer – Second Hand News 2 – Pure Bathing Culture – Dreams 3 – Slaraffenland – Never Going Back Again 4 – The Phoenix Foundation – Don’t Stop 5 – Dutch Uncles – Go Your Own Way 6 – The Staves – Songbird 7 – Liars – The Chain 8 – The ...