Fiona Apple - The Idler Wheel... (2012)
Преди Лана, преди Флорънс и Реджина, имаше една жена, която можеше да ги издуха с едно изръмжаване. Седем години след последния и албум, тя ръмжи отново, но слушайки албума и на мен неочаквано често ми се иска да и залепя устата със секс тейпа на Ева Мендес.
genre: baroque pop, indie, art pop, angry white female singer-songwriter
01 – Every Single Night
02 – Daredevil
03 – Valentine
04 – Jonathan
05 – Left Alone
06 – Werewolf
07 – Periphery
08 – Regret
09 – Anything We Want
10 – Hot Knife
11 – Largo
Както виждате, обложката е отвратителна. Но това не е всичко, което се набива на очи от пръв поглед. Името е ужас: The Idler Wheel Is Wiser Than the Driver of the Screw and Whipping Cords Will Serve You More Than Ropes Will Ever Do.
Не бе, това име е безумно. Кво си е мислела тая? Не ме гледай умно, българино! Тя е бял, независим епитом на модерния арт, който може да прави каквото си иска, а вие, на вашата смешна възраст, с вашите смешни успехи в живота, младо инженерче, ще се гаврите с човек от ранга на Фиона! Срам и позор!
...
Тук-таме вкарвам цитати на Жорж Ганчев по напълно неосъзнати от мен причини, така че може да си принтирате поста и да ги ограждате с червен химикал, като ония ребуси на страницата с кръстословиците, в които трябва да откривате скритите думи. Който открие всички цитати, ще получи снимка на Фиона с октопод на главата. О, добре, всички четящи могат да видят Фиона с октопод на главата.
Не е само тази песен, целия албум е много акустичен и постен. Като ребра без гарнитура. В текстовете, кака ви Ябълка отново се жалва за перипетиите в любовния си живот, но честно казано, на мен вече не ми се слуша. Ако беше малко по-адекватна и посоката на връзките и можеше да тръгне нагоре, но уви. Откак пее, реве. Едно време това ми харесваше, песните и бяха по-мелодични и радиофонични. Пък и бях в пубертета, някак си емпатирах и, но сега сме твърде стари за тия работи, безценни. Но Фиона не можете да я спрете никога, докато е жива; трябва да я гръмнете.
Иначе пее изключително, както винаги - усуква ги повече от Дядова Усуканица. Използва гласа си, обаче, за да създава структури, които са ужасно недостъпни и нехармонични. Ако идеалната хармонична песен е сфера, въртяща се около оста си, то нейните песни са додекаедри, търкалящи се по оная платформа, на която се биха Флаш Гордън и Принц Барин, ще ме прощавате за сравнението on acid. Голям зор видях, докато преслушам целия албум, борих се почти седмица. И то за кво, за да ви кажа, че албума ще си го изтрия без угризения. Кви жертви правя, за да съм актуална, тц тц тц!
Сега сериозно. Всичко, което написах по-горе, е вярно, но албума съвсем не е зле. Със сигурност ще хареса на любителите на артистичния пиано поп, просто аз не мога да слушам такива неща. Фиона може да е откачалка, но си разбира от работата, има страхотен глас, който знае перфектно как да използва и създава неконвенционални, но интересни композиции, които си струват слушането най-малкото от обща култура. Четох някакви изказвания от рода на "претендент за албум на годината", но не мисля, че това е обективна оценка, или поне се надявам годината да бъде по-интересна.
7/10
01 – Every Single Night
02 – Daredevil
03 – Valentine
04 – Jonathan
05 – Left Alone
06 – Werewolf
07 – Periphery
08 – Regret
09 – Anything We Want
10 – Hot Knife
11 – Largo
Както виждате, обложката е отвратителна. Но това не е всичко, което се набива на очи от пръв поглед. Името е ужас: The Idler Wheel Is Wiser Than the Driver of the Screw and Whipping Cords Will Serve You More Than Ropes Will Ever Do.
Не бе, това име е безумно. Кво си е мислела тая? Не ме гледай умно, българино! Тя е бял, независим епитом на модерния арт, който може да прави каквото си иска, а вие, на вашата смешна възраст, с вашите смешни успехи в живота, младо инженерче, ще се гаврите с човек от ранга на Фиона! Срам и позор!
...
Тук-таме вкарвам цитати на Жорж Ганчев по напълно неосъзнати от мен причини, така че може да си принтирате поста и да ги ограждате с червен химикал, като ония ребуси на страницата с кръстословиците, в които трябва да откривате скритите думи. Който открие всички цитати, ще получи снимка на Фиона с октопод на главата. О, добре, всички четящи могат да видят Фиона с октопод на главата.
Не е само тази песен, целия албум е много акустичен и постен. Като ребра без гарнитура. В текстовете, кака ви Ябълка отново се жалва за перипетиите в любовния си живот, но честно казано, на мен вече не ми се слуша. Ако беше малко по-адекватна и посоката на връзките и можеше да тръгне нагоре, но уви. Откак пее, реве. Едно време това ми харесваше, песните и бяха по-мелодични и радиофонични. Пък и бях в пубертета, някак си емпатирах и, но сега сме твърде стари за тия работи, безценни. Но Фиона не можете да я спрете никога, докато е жива; трябва да я гръмнете.
Иначе пее изключително, както винаги - усуква ги повече от Дядова Усуканица. Използва гласа си, обаче, за да създава структури, които са ужасно недостъпни и нехармонични. Ако идеалната хармонична песен е сфера, въртяща се около оста си, то нейните песни са додекаедри, търкалящи се по оная платформа, на която се биха Флаш Гордън и Принц Барин, ще ме прощавате за сравнението on acid. Голям зор видях, докато преслушам целия албум, борих се почти седмица. И то за кво, за да ви кажа, че албума ще си го изтрия без угризения. Кви жертви правя, за да съм актуална, тц тц тц!
Сега сериозно. Всичко, което написах по-горе, е вярно, но албума съвсем не е зле. Със сигурност ще хареса на любителите на артистичния пиано поп, просто аз не мога да слушам такива неща. Фиона може да е откачалка, но си разбира от работата, има страхотен глас, който знае перфектно как да използва и създава неконвенционални, но интересни композиции, които си струват слушането най-малкото от обща култура. Четох някакви изказвания от рода на "претендент за албум на годината", но не мисля, че това е обективна оценка, или поне се надявам годината да бъде по-интересна.
7/10
Коментари