Lana Del Rey - Born To Die (2012)

...Или по-скоро Борн'с Айдентити. Щото се оказва по-важно коя всъщност е Лана Дел Рей, отколкото каква музика прави. Двете неща нямат нищо общо, ще кажете, но това не е съвсем вярно. Не и в наши дни.

genre: singer-songwriter, chamber pop, pop

01 – Born To Die
02 – Off To The Races
03 – Blue Jeans
04 – Video Games
05 – Diet Mountain Dew
06 – National Anthem
07 – Dark Paradise
08 – Radio
09 – Carmen
10 – Million Dollar Man
11 – Summertime Sadness
12 – This Is What Makes Us Girls

Bonus Tracks:
13 – Without You
14 – Lolita
15 – Lucky Ones

Щях да слагам в таговете и indie pop, ама това просто ще е грешно. Щото кака ви Лана хич не е инди, колкото и хора да подлъга отначало.
Всичко започна с Video Games, чиито колаж от стари зърнисти кадри и дълбокия нисък глас на Лана бомбардира Щатите с носталгия, както те бомбардираха Япония през ВСВ. Нацупените и патешки устни пък развълнуваха мъжката част от публиката, все едно безкрайните мемета за duck face никога не са съществували и е ок устата ти да прилича на 2 дена жилена от стършели.



Но да оставим това настрана. Решила е да се направи по-хубава (спорно), това можем да го пренебрегнем. Големият скандал - да, в интернета се заформи скандал, доста мащабен при това - идва от това, че самосъздалата се Del Rey не се е самосъздала. Хората се наситиха на планирани и изчислени музикални продукти и в днешно време светият граал на успеха е самобитността и автентичността. Това е някакъв вид девственост в музикалните среди, показваща, че химена на таланта ти и чистата любов към музиката не е разкъсан от печалбарство и манипулиран от големите зли компании. Да се появи инди артист, имащ безпрекословен апел към масовата публика и правещ това без стабилен гръб е като да видиш еднорог. Това е и причината за феномена Adele.
Ако някой е повярвал, че Лана Дел Рей е такъв брилянт - прекрасно изглеждаща, талантлива, дълбока, образована, правеща всичко сама и изобщо самонаправила се култова - I pity the fool. Тя пак може да е талантлива, дълбока и образована, но е продукт. От там идва и вълната на недоволство, в която се надигнаха голяма част от бившите и фенове, след като разбраха, че пророкът им всъщност е фалшив.
Преди Born To Die Лана има друг албум, ползваща истинското си име - Lizzy Grant. Да, тя има същия дълбок глас, но го няма блясъка. Няма ги буйните къдрици, няма ги тежките мигли, нацупената уста, няма я царствеността и дистанцираността - тогава тя е обикновено момиче, което може да пее добре.



Персоната Lana Del Rey е създадена с цел да хване глада за непоквареност, и това е трик, доказал се във времето. Да създадеш един сценичен образ, по чиято осъмнес мало и голямо да точат лиги, е стар като света. Последният пример, за който се сещам е Лейди Гага, при която положението е аналогично, само дето тя ползва шок образ, като Мерилин Менсън. Принципът е същия.
Най-интересното, обаче, е скоростта с която нарастна и умря хайпа за Lana Del Rey. Още преди самото излизане на Born To Die, интересът към нея мина през няколко екстремума. От обожествявана до заплювана - и то без тя да е правила нещо съществено по въпроса. Абе всъщност направи няколко неща като това, да каже, че е израстнала в каравана, не си е правила корекции и да публикува топове, в които Lil Wayne стои до Fugazi и до Джеймс Нютън Хауърд. Това последното има за цел да покаже колко разностранни са интересите и колко еклектична е в музикалния си вкус. Няма лошо.

Лана разголва кълки за Complex. Надявам се това между краката и да е от шлифера.

Идеята е, че излъганите разбраха, че са излъгани и се изпълниха със злоба - от една страна, заради това че тя е продукт, от друга, че са се оставили да ги манипулират толкова очевидно и се започна един масов хейт и хвърляне на камъни в градината. На тези като мен, на които никога не им е пукало особено, мнението им не се промени - Дел Рей е поредната сглобена кукла, която да раздвижи малко музикалния бизнес. О, и как го раздвижи само - първото и шоу в UK се е разпродало за 30(тридесет!) секунди, пре-ордъра на албума и има някакви космически цифри, които се струваха невъзможни в последното десетилетие.

Иначе момата наистина може да пее, това не може да и се отрече. Албумът и е приличен, няколко песни са direct hit, другите са просто mediocre, напомнящи много на творчеството на една от инспирациите и - Бритни Спиърс. Тази, които са добри, обаче, са наистина добри. Като Born To Die. Това парче е жялязно. Почва с цигулки по начин, много сходен с Time Of My Life на Patrick Wolf, после се включва някакъв аренби семпъл, на който Лана задъхано издиша, а след това с ниския си глас започва да пее за обречена любов, на фона на еротични кадри, в които по къси гащи се натиска с екранния си партньор на капака и в купето на Мустанг. В това видео има толкова архетипи и шаблони, че чак да ти се присере.



Всичко в този клип вика "секс, секс, секс!". То самият и тембър вика "секс!". Не знам дали ниският и глас и изследването, че жените понижавали глас, когато са настроени за копулиране, имат нещо общо със помитащият и сексапил, но най-вероятно да. Сексът продава. Ако сте си мислили, че това е вече отживелица, помислете си пак. Лана седи на трон в църква, с бяла рокля и венец от цветя в светлосиньо, извикваща образа на Богородица на една страна и на Императрицата от Таро картите. Този и образ внушава както невинност и благородство, така твърдост и власт. В следващия кадър я виждаме като пълна badass мръсница с дебела очна линия и кожено яке. Получаваме образа на една femme fatale, като тия от noir филмите, които са красиви, властни, мистериозни, опасни и непредвидими и които всички искат да чукат, но никой не може да има. Lana вплита в образа си мъжкия идеал, съчетаващ невинност и разврат, твърдост и ранимост, като оня лаф за перфектната домакиня в кухнята, блестяща дама в обществото и развратница в леглото. Всъщност видеото е добро и Woodkid, който го е режисирал, се е справил блестящо. Безкрайно тъпо е, обаче, след като си го изгледал да не осъзнаеш колко пари са наляти в него и че такъв клип не се снима с фотоапарат, колата не е взета назаем от съседа и тигрите не се намират покрай кофите за боклук. Мисля, че след толкова лукуми стана ясно какво искам да кажа за правенето на медиен продукт и финнасирането, затова преставам. Друго любопитно нещо, на което се натъкнах, е твърдението, че Video Games е крадена от някаква гръцка песен. Това, разбира се, трезво погледнато е безумно.



Video Games, заедно с Born To Die са носещите колони на албума. Другите парчета, които заслужават внимание, са Off To The Races, National Anthem, Summertime Sadness и Dark Paradise. Другите са приятни, но не блестящи с нищо.
Ако погледнем Lana Del Rey и Born To Die във вакуум и се абстрахираме от сплетните и фрустрацията, ще установим, че това е един доста добър продукт. Момата може да пее, има кой да я продуцира, има кой да и мисли стратегиите и стайлинга. Можем само да се радваме на добрите парчета и да не се прехласваме прекалено, щото такива жени в реалния живот не съществуват. Но хората имат нужда да вярват.

7.2/10