Trent Reznor & Atticus Ross - The Girl with the Dragon Tattoo OST (2011)

Вчера (9.12.11), дългото чакане свърши и саундтракът към The Girl with the Dragon Tattoo излезе.
3 часа и 39 трака, разпределени в 3 диска. Фреквентността на цифрата 3 е съмнително голяма, но да не задълбаваме.
Саундтракът звучи точно така, както очаквах да звучи, но напоследък идеята да ревюирам ост без да съм гледала филма, ми се струва скверна, затова на този етап ще се въздържа от анализиране. Ако на някого му пука: ревю ще се появи вероятно догодина с оглед на премиерните дати и празничния график.

genre: ost, soundtrack, ambient, electronic

01. Immigrant Song
02. She Reminds Me Of You
03. People Lie All The Time
04. Pinned And Mounted
05. Perihelion
06. What If We Could?
07. With The Flies
08. Hidden In Snow
09. A Thousand Details
10. One Particular Moment
11. I Can’t Take It Anymore
12. How Brittle The Bones
13. Please Take Your Hand Away
14. Cut Into Pieces
15. The Splinter
16. An Itch
17. Hypomania
18. Under The Midnight Sun
19. Aphelion
20. You’re Here
21. The Same As The Others
22. A Pause For Reflection
23. While Waiting
24. The Seconds Drag
25. Later Into The Night
26. Parallel Timeline (Alternate Outcome)
27. Another Way Of Caring
28. A Viable Construct
29. Revealed In The Thaw
30. Milennia
31. We Could Wait Forever
32. Oraculum
33. Great Bird Of Prey
34. The Heretics
35. A Pair Of Doves
36. Infiltrator
37. The Sound Of Forgetting
38. Of Secrets
39. Is Your Love Strong Enough?

Саундтракът отваря и затваря с кавъри, все на титани - Immigrant Song на Цепелин и Is Your Love Strong Enough на Браян Фери и Дейвид Гилмор. С последната Финчър явно иска да влезе в обувките на Ридли Скот, защото специално е заръчал на Резнър и Рос да я кавърират. Те, от своя страна, помолили хубавката жена на Резнър - Марикуин да се присъедини, и така кавъра излиза изпод шапката на How To Destroy Angels. Естествено, оригинала е светлинни години напред, но и тази версия е прилична, особено след като мъжкия вокал звучи като Питър Гейбриъл.

Коментари

Влади Неколов каза…
Всичко добре, но не виждам какво е лошото да се ревюира саундтрак без да се гледа филма. Киното е автономна арт форма, която трябва да е повече от простия сбор на аспектите си и анализирането на музиката към филма в частност на тяхното взаимодействие е само един начин да погледнеш върху нещата. Не намирам нищо скверно във факта да ревюираш скор като стенд-алоун преживяване. :) A TGWTDT още не съм го преслушал - липсата на време тез дни и внушителният трак лист все ме възпират, но днес вече ще се мине :)В тази връзка клипа към кавъра на Immigrant song е зверски! :)
http://www.pitchforkmedia.com/news/44843-video-trent-reznor-and-karen-o-cover-led-zeppelins-immigrant-song/
11 декември 2011 г. в 9:06
Lu каза…
Г-н Николов, музиката към филмите е създадена с цел и е редно, преди всичко, да видим как тя обслужва тази цел и дали изпълнява предназначението си. Сам по себе си един саундтрак може да е добър, но да не пасва на филма. Тогава този саундтрак не е добър. И обратното - отделно може да не е особено впечатляващ, но във филма да работи перфектно (както беше в Социалната Мрежа). Тогава можем да кажем за този саундтрак, че е добър. Ако един саундтрак е слушаем и отделно - толкова по-добре, но основния критерий за оценка, поне за мен, си остава приноса му към крайния продукт. Иначе за клипа - достойна визуална опаковка на страхотна песен. :)
12 декември 2011 г. в 9:51
Влади Неколов каза…
Разбира се! Съгласен съм, че преди всичко музиката към филми е точно това - музика към филми, но също е и музика и аз не виждам нищо лошо да я оценяваме и като такава, без да се влияем от другото :) Иначе какъв е смисълът да се издават албуми и да я слушаме отделно. Темата е твърде субективна, за да спорим, просто мисля, че няма нищо лошо допълнително да я оценяваме и като самостоятелно изкуство :)
12 декември 2011 г. в 22:10
Lu каза…
Не, разбира се, че не пречи, но ситуацията ми прилича на дреха, която не си пробвал. Гледаш я, може да е хубава, но да не ти стане или да не ти стои добре. Въпроса е дали самата дреха е хубава per se или дали ти стои добре. В случая със саундтраците, аз задавам втория въпрос. :)
13 декември 2011 г. в 17:34
Анонимен каза…
ЛУ!
Признавате ли се за виновна по
обвинението, че се кичите с музиката
така както другите се кичат с дрехи?
14 декември 2011 г. в 18:31
Lu каза…
Ъъ, да, предполагам.
15 декември 2011 г. в 10:00
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още