Scroobius Pip - Distraction Pieces (2011)
Така, надявам се повечето хора, които четат блога, да са наясно, че Scroobius Pip е легенда и неговото творчество е - както обича да се изразява един известен колега-блогър - "внезапна класика". Ето защо онзи ден, когато видях, че Distraction Pieces си седи кротко над новия рилийз на Jay-Z, изобщо не се замислих кой да си пусна първо. Jay-Z, пффф, ще си кажат някои, но The Blueprint 3 е адски силен албум, така че решението привидно не е чак толкова лесно. Няма значение, да минем към г-н Пип.
genre: hip hop, rap metal, electronic
01 – Introdiction
02 – Let Em Come (feat. P.O.S & Sage Francis)
03 – Domestic Silence
04 – Try Dying
05 – Death of the Journalist
06 – Soldier Boy (Kill Em) [feat. B Dolan]
07 – The Struggle
08 – Broken Promise
09 – Feel It (feat. Natasha Fox)
Distraction Pieces е втори (доколкото знам)самостоятелен напън на Пип, който след No Commercial Breaks от 2006, отново е решил да играе соло. Междувременно с Дан Ташака (мисля, че така се превежда) направиха 2 албума като дуо - единия гениален, другия не чак толкова, но успяха да се утвърдят като едно от най-свежите неща, случвали се на музикалната сцена през последното десетилетие. Яхнал вълната на славата, брадатият човек, кръстил се на герой от стихотворение на Едуард Лиър, използва своята популярност за да продължи да радва хората, които - очевидно и напълно обяснимо - му се радват, качвайки албума в itunes top 10 в деня на излизането му.
Албума е невероятен. Почти толкова невероятен, колкото беше Angles навремето. Разликата е, че тогава дойде изневиделица от нищото. Сега сме наясно на какво е способен Scroobius Pip и липсва само момента на изненадата. Другото си е същото - склонността му да се занимава с истински важните неща в живота и невероятния начин, по който описва този процес, всеки път ме оставят с увиснало чене. За да онагледя хвалбите, които специално за него съм склонна да пускам като машина за подаване на тенис топки, ви представям интрото на албума. В него Пип си реже брадата, която по-късно се продава в ebay за £227. Впрочем, бюджета на клипа е едва 100 паунда, така че брадата е изплатила клипа, че и е останало.
Занимателно, isn't it? Бекволалите са от - изненада! - Мила Йовович.
Това, върху което трябва да се концентрираме, обаче, са лириките. Интрото дава добър вкус, за това което предстои - Пип отново се опитва да излее вербално това, което става в главата му. Ставащото в главата му - подобно и на други творци - е от високо качество, но малко успяват да го предадат толкова описателно и въздействащо. Всъщност може би трябва да спра да възхвалявам умението му да жонглира с езика, а просто да ви оставя да слушате албума. Кара самите англичани да си мислят, че са подготве в езикова.
Този клип ми е малко meh. От мацките само pinup модела Nina Kate се справя, другите са пълни дървета.
Sage Francis, освен че удря едно рамо в парчето, е взел Пип и под крилото си в своя лейбъл Strange Famous Records. Всъщност в направата на албума участват доста хора - Travis Barker от Blink 182, Danny Lohner aka Renholdër, Aupheus, Zane Lowe и др.
Резултатът е по-хард от това, което сме свикнали да чуваме в дуетите с Дан - неговите електронни бийтове не са толкова застъпени за сметка на тежните китари и барабани. Съчетанието им с агресивните речитативи на Пип на места се превръщат в класическа рап метал вакханалия, която извиква спомени за времето, когато слушах неща като RATM и Hed P.E. Стигнах до там, че си обух широки дънки (нещо, което не съм правила от години) и подскачах из апартамента като след 2 редбула.
Гнева на албума е заразителен. Има гняв, насочен срещу гангренясалите крайници на обществото, има и чисто човешки гняв, породен от превратностите на живота; има песни за измислени, но иначе съществуващи психари, има философски поглед върху живота и смъртта, има трогателна изповед, която почти би просълзила всеки средно интелигентен човек (за Broken Promise говоря, защото е адски в целта), a за завършек Пип ни е подготвил добър кавър на една от най-секси песните, писани някога - Feel It на Kate Bush.
Ако Broken Promise беше завършека на албума, нещата щяха да са много по-драматични и много повече хора, чули Distraction PIeces, щяха да искат да си прережат вените.
Sometimes life conspires to make liars of good men.
How can a lie be a lie if you mean it at the time?
Scroobius Pip е истински поет. Не някакво пишлеме, което реди думички, които накрая се римуват и се носи тежко. Той подбутва слушателя към по-аналитично мислене, той не се отнася с него като с по-нисш, въпреки, че казва "And all I've got to say is - god damn, y'all are fucking idiots." Не ти реди за наркотици, курви и оръжие - той ти бие 2 шамара, хваща те за раменете и те разтърсва - ако случайно покрай някое захаросано риалити си забравил в каква икономически, социално и духовно загниваща дупка живеем.
Опитите да систематизирам мислите си, се оказват доста мъчителни и мисля да се отказвам вече. Distraction Pieces e един от (хипхоп) албумите на годината и въпреки скромните си 9 трака, той е изключително пълен и плътен. Няма слабо парче и ще ви накара да си го пуснете отново и отново, както правя аз вече втори ден.
Колкото до Jay-Z... след Scroobius Pip той ми се стори като Гошо от Почивка.
8.2/10
01 – Introdiction
02 – Let Em Come (feat. P.O.S & Sage Francis)
03 – Domestic Silence
04 – Try Dying
05 – Death of the Journalist
06 – Soldier Boy (Kill Em) [feat. B Dolan]
07 – The Struggle
08 – Broken Promise
09 – Feel It (feat. Natasha Fox)
Distraction Pieces е втори (доколкото знам)самостоятелен напън на Пип, който след No Commercial Breaks от 2006, отново е решил да играе соло. Междувременно с Дан Ташака (мисля, че така се превежда) направиха 2 албума като дуо - единия гениален, другия не чак толкова, но успяха да се утвърдят като едно от най-свежите неща, случвали се на музикалната сцена през последното десетилетие. Яхнал вълната на славата, брадатият човек, кръстил се на герой от стихотворение на Едуард Лиър, използва своята популярност за да продължи да радва хората, които - очевидно и напълно обяснимо - му се радват, качвайки албума в itunes top 10 в деня на излизането му.
Албума е невероятен. Почти толкова невероятен, колкото беше Angles навремето. Разликата е, че тогава дойде изневиделица от нищото. Сега сме наясно на какво е способен Scroobius Pip и липсва само момента на изненадата. Другото си е същото - склонността му да се занимава с истински важните неща в живота и невероятния начин, по който описва този процес, всеки път ме оставят с увиснало чене. За да онагледя хвалбите, които специално за него съм склонна да пускам като машина за подаване на тенис топки, ви представям интрото на албума. В него Пип си реже брадата, която по-късно се продава в ebay за £227. Впрочем, бюджета на клипа е едва 100 паунда, така че брадата е изплатила клипа, че и е останало.
Занимателно, isn't it? Бекволалите са от - изненада! - Мила Йовович.
Това, върху което трябва да се концентрираме, обаче, са лириките. Интрото дава добър вкус, за това което предстои - Пип отново се опитва да излее вербално това, което става в главата му. Ставащото в главата му - подобно и на други творци - е от високо качество, но малко успяват да го предадат толкова описателно и въздействащо. Всъщност може би трябва да спра да възхвалявам умението му да жонглира с езика, а просто да ви оставя да слушате албума. Кара самите англичани да си мислят, че са подготве в езикова.
Този клип ми е малко meh. От мацките само pinup модела Nina Kate се справя, другите са пълни дървета.
Sage Francis, освен че удря едно рамо в парчето, е взел Пип и под крилото си в своя лейбъл Strange Famous Records. Всъщност в направата на албума участват доста хора - Travis Barker от Blink 182, Danny Lohner aka Renholdër, Aupheus, Zane Lowe и др.
Резултатът е по-хард от това, което сме свикнали да чуваме в дуетите с Дан - неговите електронни бийтове не са толкова застъпени за сметка на тежните китари и барабани. Съчетанието им с агресивните речитативи на Пип на места се превръщат в класическа рап метал вакханалия, която извиква спомени за времето, когато слушах неща като RATM и Hed P.E. Стигнах до там, че си обух широки дънки (нещо, което не съм правила от години) и подскачах из апартамента като след 2 редбула.
Гнева на албума е заразителен. Има гняв, насочен срещу гангренясалите крайници на обществото, има и чисто човешки гняв, породен от превратностите на живота; има песни за измислени, но иначе съществуващи психари, има философски поглед върху живота и смъртта, има трогателна изповед, която почти би просълзила всеки средно интелигентен човек (за Broken Promise говоря, защото е адски в целта), a за завършек Пип ни е подготвил добър кавър на една от най-секси песните, писани някога - Feel It на Kate Bush.
Ако Broken Promise беше завършека на албума, нещата щяха да са много по-драматични и много повече хора, чули Distraction PIeces, щяха да искат да си прережат вените.
Sometimes life conspires to make liars of good men.
How can a lie be a lie if you mean it at the time?
Scroobius Pip е истински поет. Не някакво пишлеме, което реди думички, които накрая се римуват и се носи тежко. Той подбутва слушателя към по-аналитично мислене, той не се отнася с него като с по-нисш, въпреки, че казва "And all I've got to say is - god damn, y'all are fucking idiots." Не ти реди за наркотици, курви и оръжие - той ти бие 2 шамара, хваща те за раменете и те разтърсва - ако случайно покрай някое захаросано риалити си забравил в каква икономически, социално и духовно загниваща дупка живеем.
Опитите да систематизирам мислите си, се оказват доста мъчителни и мисля да се отказвам вече. Distraction Pieces e един от (хипхоп) албумите на годината и въпреки скромните си 9 трака, той е изключително пълен и плътен. Няма слабо парче и ще ви накара да си го пуснете отново и отново, както правя аз вече втори ден.
Колкото до Jay-Z... след Scroobius Pip той ми се стори като Гошо от Почивка.
8.2/10
Коментари
A "le sac" Дан каза, че нищо не означава, макар на френски да било "торба", но може да се е правил на възпитан пред мен.
A pouch or pouchlike structure in a plant or an animal, sometimes filled with fluid. :D Подозирам, че се е правил на възпитан, не му се е обяснявало или вече е решил, че кръщаването на гениталии е инфантилно. :)