вторник, 30 август 2011 г.

Bombay Bicycle Club - A Different Kind Of Fix (2011)

Рилийзите се трупат, трупат, а мен ме мързи, мързи...
Требе да се измисли някаква схема да не изоставам с новините, ама се чувствам изпразнена от вдъхновение като дома на Кадафи - от ценни вещи.
И понеже пак ме боли глава от дехидратация, а гореспоменатата схема като малко дяволче с тризъбец ме боцка по съвестта, ще се наложи да пляскам каквото ми дойде на акъла. Късата клечка изтеглиха Bombay Bicycle Club и техния трети студиен A Different Kind Of Fix.

genre: indie pop, indie rock, folk rock

01. How Can You Swallow So Much Sleep
02. Bad Timing
03. Your Eyes
04. Lights Out, Words Gone
05. Take The Right One
06. Shuffle
07. Beggars
08. Leave It
09. Fracture
10. What You Want
11. Favourite Day
12. Still
13. Beg (bonus track)

Откак чух Шуффле-то преди 2 месеца, в мен започнаха да се пораждат едни големи надежди за епичен албум, по-големи дори от Дикенсовите. Тези надежди растяха и растяха с всяко преслушване на игривата клавирна тема на Shuffle, и когато преди няколко дни забелязах Различната Оправия по тракърите, чувства на нетърпение и любопитство заподскачаха в мен като чукчета по струните на пиано в ритъма на тоя вече споменаван за трети път в един абзац Шафъл. И след като изчерпах начините, по които мога да напиша заглавието и, ето ви и самата песен:



Стана ми късно-лятно от клипа, но съм малко разочарована. BBC не са мръднали от последния път, когато гледах техен клип (това май беше Dust On The Ground). Всъщност мръднали са, ама в лоша посока - сега те нито са хип, нито са тренди, нито са хендсъм, нито са стайлиш, както подхожда на едни келеши-инди звезди. Погледнете Two Door Cinema Club, да го ева. Разбира се това са безпочвени рантове на fashion victim, и нямат тежест, ако музиката си е като хората.
А меннието ми за музиката и нейната човекоподобност, с течение на албума варираше от sin90° до cos180° (припомнете си тригонометрията, ей, калпазани!). A Different Kind Of Fix започва впечатляващо със здрачно-затъмнената How Can You Swallow So Much Sleep. Песента малко по малко расте и се надстроява с прости ритми, семпли, темички и лирики, и завършва като красиво наслоена жизнерадостна, но майсторски изработена, инди песен-отличник. В нея има малко фолк, но достатъчно малко, че да не ме накара да пратя албума в трета глуха (ма много мразим фолк! и Мъмфорд!).


Следващата Bad Timing превключва жизнерадостното-с-щипка-меланхолия настроение в атмосферична амбиентност и дисторшната агресия за нърдове. "Холи моли!" викам си, тоя албум наистина ще е добър. И в този дух продължава първата му половина, която приключва с Shuffle. Мога да оприлича пропадането след това като квадратния метър, на който Jon Bon Jovi пее Blaze Of Glory в най-мъжествената част от клипа, т.е. - като пропаст. Когато почна Beggars ми стана зле. Почна се някакво мънкане, някакво мячене, някаква безличност и музикална безидейност, че едвам я изтърпях. Следващата "Leave It" малко поoправи нещата и се появи като чадър на Саркози, отворен в полета надолу - донякъде спасяващ нещата, но не достатъчно. Страхът за последващи размити подобности се беше настанил в иначе развълнувана ми душица. И той се оправда - втората половина на Фикс-а за картофен огретен продължи тенденцията, чието начало постави Beggars, със спорадични проблясъци на слушаемост. В края на албума се почувствах излъгана и подведена като съседските котенца, които бяха успели да прескочат в нашата тераса и чиято собственичка ги убеждаваше да се върнат с "кренвиршчета", а се оказа, че има само "супа топчета". В онзи момент радостното мяукане на 5 малки котешки гърла внезапно затихна. Но това е друга история.



A Different Kind Of Fix можеше да е много повече от разбъркана, поошлайфана и подправена амалгама на посоките, които имаха предните 2 албума - приятния инди поп на I Had The Blues... и фолк залитанията на Flaws. Можеше да изгради някаква внушителна структура, с епично епична кулминация някъде във втората половина, можеше да е малко по-разнообразен и отличаващ се пак в същата втора половина, а не да е втръсващ до безобразие (учудващо е как 5 песни могат да ти втръснат толкова бързо), но може би искам твърде много. Въпреки тези flaws на наследника на Flaws, албумът си има и своите добри страни, предимно концентрирани в първите 6 композиции. И заради тези добри моменти си струва да им признаем на момчетата и момичето, че са постигнали забележителен напредък и да приемем A Different Kind OF Fix като амбициозна заявка за последващи музикални постижения. Белким другия път е по-добре.

7.2/10

2 коментара:

Димитър каза...

Чудя се как ги даваш тези оценки с точност до десетите :).
Иначе и аз бягам като дявол от тамян от секви инди фолкове.

Lu каза...

Имам си система на оценяване, която включва сбор и после деление, оттам са и десетите. :)