понеделник, 29 август 2011 г.

Apparat - The Devil's Walk (2011)

Трудно се почва ревю за албум, който си чакал поне една година. Албум, който си си представял как звучи, къде го слушаш, и какво изпитваш слушайки го. Ок де, може би жените наистина си правят прекалено много планове, но съм сигурна, че всички, докосвали се някога до творчеството на Саша Ринг, независимо дали соло като Apparat, или в някоя от многобройните му колаборации, са изпитвали същия трепет при мисълта за новия албум. Ето че той лийкна точно месец преди официалната дата на излизане (-27 септември; ffs, месец е доста) и аз имах цял уикенд за да го попия и осмисля.

genre: IDM, electronic, glitch

01 – Sweet Unrest
02 – Song Of Los
03 – Black Water
04 – Goodbye
05 – Candil De La Calle
06 – The Soft Voices Die
07 – Escape
08 – Ash Black Veil
09 – A Bang In The Void
10 – Your House Is My World

The Devil's Walk е четвърти студиен албум за Apparat. Веднага се набива на очи, че обложката му е доста различна от обичайното - Walls и Duplex имат красиви абстрактни обложки; Multifunktionsebene има някакъв шитав стрийт арт, но му е простено като за първи опит. Слагам ви снимка на Sascha Ring, за да направите паралела между него и единадесетте мутри на обложката:
В някакво интервю пишеше, че човека нямал с кого да ходи на кино. Саша, пиши ми, ще ти решим проблема.

Но да продължим по същество. Името на албума е референция към творбата на Пърси Шели, която е остра политическа сатира и критика на Британското правителство отпреди 200 години. Явно поемата не е изгубила давност, щом е докоснала политически ангажираната душа на Сашко. От друга страна е и намигване към латино културата и нейното отношение към смъртта - хората празнували на погребения и това за средностатистическия европеец изглежда странно. Въпреки че не бива, щом успението на Света Богородица е по-голям църковен празник от рождението и...
С латино културата нашият протагонист се запознал в Мексико, където в началото на 2010 заедно с Joshua Eustis от Telefon Tel Aviv и Fredo Nogueira (също свързан с TTA) се затваря в студиото за няколко месеца и създава материал за цял нов албум. Явно на това се дължи изявено Телефонтелавивското звучене на The Devil's Walk. Чуйте сами - след Ash/Black Veil и Black Water, Song of Los се гласи за трети сингъл, който трябва да излезе заедно с албума.



До къде бях стигнала? А, до Мексико. Значи връща се наш Апарат в Берлин и си пуска уж готовия албум. Тогава той осъзнава, че записаното е много по-електронно, отколкото му се е искало. По повода Саша казва: "Но в един момент, когато всичко се компютъризира и вече имаше плъгин за всеки възможен звук, имах чувството, че вече всичко е направено и не е останал никакъв нов звук, който да преживееш. Така че започнах да се интересувам от по-старите неща." Тази му любов към по-старите неща, резултира в занимания с реални инструменти, даже Apparat вече се изявява като Apparat Band и изпълненията им наживо наистина са впечатляващи.
И така, работата по албума започва наново, този път с много повече душа, щедро осигурена от повечето живи инструменти. След една година The Devil's Walk е готов.
При все, че успя да ме разплаче в слънчев летен ден, когато тъкмо бях взела аванс и имах страхотна нова блуза, не бих могла да кажа, че албумът е нещо изключително. Богатите текстури, меланхоличната атмосферичност и понякога епичните градации работят много добре, да, но напомня на твърде много неща, които сме чували преди. Преди всичко Telefon Tel Aviv (очевидно), пoсле малко M83, малко Trentemøller, дори малко Sigur Rós. Естествено, че не е нарочно, просто така се е получило; Apparat е твърде осъзнат и талантлив творец, за да му се налага да краде от някой друг. Може би увеличеният обем реални струни и клавиши го е хвърлил във все още не напълно позната територия и не може да разгърне пълния си потенциал. Може би прехода към ясно изразен IDM звук да ми идва твърде рязко. Може би The Mexico Experience го е объркало, а може и албума да е slow grower. Въпреки това The Devil's Walk в никакъв случай не е бездарен албум, напротив. Много емоционален и явно направен с мерак, той е достоен пример за веруюто на г-н Ринг - "Единственото, което можеш да направиш с моите записи е някак да развълнуваш хората, да ги накараш да почувстват нещо." По принцип това е и целта на изкуството, хубаво е, когато хората не го забравят.
Иначе, чисто смислово, песните са като цяло за разни жени. Нищо ново, а?

С тенденция към покачване: 7.8/10

9 коментара:

Chivas каза...

Слушам "Song of los" за 3ти път и с всяко изминало прослушване ми се струва още по-гениална! Дано и остатъкът е на такова ниво! :)

иво каза...

Това е сред най-добрите неща, които съм слушал тази година и вече едва ли ще пренебрегна някога Apparat. Супер емоционални парчета, някои докарват сълзи. Мерси, Лу.

Lu каза...

Chivas, вече трябва да си преслушал остатъка, как ти се струва?

Иво, радвам се. :)

Chivas каза...

Страхотен е! Black Water и Ash Black Veil ми се очертават като фаворити, но останалите им дишат в гърба! :)

Lu каза...

Явно гледаш през Сашовите очи, след като най ти харесват синглите. :)

Bruce Wayne каза...

много убаво, ама видеото в поста е изгърмяло

Lu каза...

Здраве да е. Беше последното останало, на което Апарат не е предявил искане за сваляне, ама и до него е стигнал. Разбирам мъката му и няма да качвам клипове в ютуба.

Ovrmnd каза...

Яко, не очаквах толкова скорошно БГ ревю на албума :) Точно си търсех с кого да го обсъдя в IDMf... и кво, изкефи те? :D Като цяло съм съгласен с критиката ти, благодарен съм ти и за интересното допълнително инфо - такива малки факти са винаги welcome. Но пък не забравяй, че в този свят няма нищо оригинално, има само манифестации на това, което вече съществува. Life is a remix, както беше казал и направил видео по въпроса някой.
Саша е заслужил респекта ми, има тракове които вечно ще искам да чуя отново след известно време. Сигурен съм, че и за теб е така, де :D

Мотива му най-вероятно може да се нарече клиширан (жени), но пък това проблем ли е всъщност? В моите опити да правя музика това е било най-силната водеща сила до момента. Пък и ако човек е депресиран и твори - обръща нещата на своя страна. По-добре от купа сладолед и SATC. Но от тия неща не разбирам :D (предпочитам breaking bad)

Радвам се, че попаднах на блогчето ти, ще го поглеждам от тук нататък.

Lu каза...

Здравей,
Съгласна съм за манифестациите, ако трябва да цитирам Scroobius Pip: Nothing's original, I stole this flow from the creator.
Не казвам, че жените като извор на вдъхновение са проблем. Клиширан извор, но пък извор. Както обичам да казвам - няма щастливи творци. :D
Купата сладолед не я подценявай - върши чудеса. После и фитнеса трябва да свърши някое друго чудо, но какво да се прави.
Благодаря, че се драсна 2 реда; ще се радвам ако и завбъдеще споделяш мнение за нещо, което ти е хванало ухото. :)