Hooverphonic – The Night Before (2010)
Попадайки пред погледа ми, новият албум на Hooverphonic ми предизвика сърцебиене. Минавайки през слуха ми, новият албум на Hooverphonic ми предизвика киселини. А може и да е било от обяда...
genre: female vocals, electronic, dream pop
1. Anger never dies
2. The night before
3. Heartbroken
4. Norwegian stars
5. More
6. One two three
7. George’s cafe
8. Identical twin
9. Encoded love
10. How can you sleep
11. Sunday afternoon
12. Danger zone
Както е видно от обложката, русата сладурана Geike Arnaert вече я няма. Защо, ще попитате вие. Защото тя напусна групата през 2008-а за да се отдаде на соло кариера.
Момата, на която очеизвадно са акцентирали създателите ан обложката, оставяйки мъжката част от триото без фокус, се казва Noémie Wolfs. Тя също е белгийка и вокалните и способности са добри, но твърде обикновени. Изобщо целият албум звучи твърде обикновено.
Както виждате, Ноеми не само певчески, но и визуално е по-зле от предшественичката си. Като се вземе предвид, че това е втори пореден слаб албум за Hooverphonic (след The President Of The LSD Golf Club), смея да заключа, че тази навремето забележителна формация бързо се е запътила към блатото на забвението.
The Night Before предоставя забележимо мислени и приятни за слушане композиции, които обаче няма да запомните. Лично за мен този албум е поредно разочарование от Hooverphonic.
6.7/10
1. Anger never dies
2. The night before
3. Heartbroken
4. Norwegian stars
5. More
6. One two three
7. George’s cafe
8. Identical twin
9. Encoded love
10. How can you sleep
11. Sunday afternoon
12. Danger zone
Както е видно от обложката, русата сладурана Geike Arnaert вече я няма. Защо, ще попитате вие. Защото тя напусна групата през 2008-а за да се отдаде на соло кариера.
Момата, на която очеизвадно са акцентирали създателите ан обложката, оставяйки мъжката част от триото без фокус, се казва Noémie Wolfs. Тя също е белгийка и вокалните и способности са добри, но твърде обикновени. Изобщо целият албум звучи твърде обикновено.
Както виждате, Ноеми не само певчески, но и визуално е по-зле от предшественичката си. Като се вземе предвид, че това е втори пореден слаб албум за Hooverphonic (след The President Of The LSD Golf Club), смея да заключа, че тази навремето забележителна формация бързо се е запътила към блатото на забвението.
The Night Before предоставя забележимо мислени и приятни за слушане композиции, които обаче няма да запомните. Лично за мен този албум е поредно разочарование от Hooverphonic.
6.7/10
Коментари
Силвъре, албум и парфюм, които изветряват бързо, не струват, колкото и да са приятни. :) То че става за слушане албума - става, ама все си мисля, че летвата е по-висока.