Nick Cave & Warren Ellis - The Road (Original Film Score)

Двамата нямат нужда от представяне... надявам се.




01. Home (2:04)
02. The Road (3:41)
03. Storytime (2:25)
04. The Cannibals (2:05)
05. Water And Ash (1:31)
06. The Mother (2:46)
07. The Real Thing (2:32)
08. Memory (3:42)
09. The House (3:17)
10. The Far Road (2:45)
11. The Church (1:34)
12. The Journey (4:14)
13. The Cellar (1:09)
14. The Bath (2:31)
15. The Family (3:42)
16. The Beach (3:45)
17. The Boy (3:11)

Като видях линка, веднага си издърпах албума, но той - честно казано -  надмина очакванията ми.



Ако имате нерви за филмова музика, ще е жалко ако не и нададете едно ухо - твърде е красива, за да не го сторите. Единственото, което мога да си пожелая, е филма да бъде дори по-хубав от музикaта към него, а очакванията ми са точно такива.

Без оглед на пристрастията ми към Ник & Уорън, Виго и струнните музикални инструменти: 8.4/10

Коментари

cinemascrotum каза…
Много силна и въздействаща музика наистина. Трябва да наваксам с репертоара на тези двамцата, защото определено има талант в тях.
2 декември 2009 г. в 15:44
Bla каза…
Саундтракът е мн. силен, но най-добре наваксайте с романа на Кормак МакКарти - най-великото нещо, маркирано със заглавие "The Road". Имам сравнително големи очаквания за екранизацията, но едва ли ще стигне първообраза си.
2 декември 2009 г. в 18:45
Lu каза…
Е, ти пък. Кога екранизация се е оказвала по-сполучлива от книгата? (вероятно има, разчитам да ме осветлите :D )
2 декември 2009 г. в 19:14
Bla каза…
Въпреки огромната ми фенщина към Стивън Кинг, трябва да призная, че "Изкуплението Шоушенк" е един от наистина малкото примери за филм, превъзхождащ литературната си основа. :)

PS Не очаквам "Пътят" да е по-добър като филм, а да е достатъчно добър, за да се нарече достойна екранизация по велик роман.
2 декември 2009 г. в 19:26
plamen каза…
4etoh knigata po vreme na murtvia esenen period, to4no predi da pusnat parnoto...tova e edin ot nedostatucite na jivota v bg, no v tozi slu4ai pomogna da usetia atmosferata (trepereiki ot stud).
Bla, filmut bi triabvalo da ma4ka!
3 декември 2009 г. в 14:57
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още