Steve Aoki - I'm In The House

Нещо ново от този симпатичен американски dj (от японски произход)


Steve Aoki - за съжаление - преди беше известен предимно заради роднинската си връзка с хубавичката си сестра Devon Aoki.

Това в последно време се променя, след като екзотичната японска красота на Devon вече не е толкова актуална, а Steve прави качествени неща. Пример за последното е ето тази му колаборация с италианците The Bloody Beatroots. Искам и аз такава тениска на Boys Noize :(

Коментари

cinemascrotum каза…
Благодаря за снимката на Девон Аоки. Предпочитам да гледам нея, отколкото брат й. :)
20 септември 2009 г. в 23:36
Lu каза…
Моля. Те всъщност много си приличат; подозирам, че бих ги объркала ако не бяха брадата и мустаците. Да де, почти.
20 септември 2009 г. в 23:51
daniel каза…
аааааааа браво беее!!!! много ме кефиш последните дни! и WARP качи, която е!!!! ако ти харесва подобен тип музика пробвай и Japanese Popstars. а и the bloody beatroots имат по-нова песничка с много забавно горско клипче :D, но не знам дали е с Steve Aoki
21 септември 2009 г. в 10:43
Lu каза…
Ха :) Е аз WARP от доста време и се каня, ама все не намирах повод. А за BB предполагам имаш предвид Butter. И тя не е лоша, ама е няколко нива по-долу (щото го няма Steve Aoki :D). А Japanese Popstars ще ги чуя тия дни да видим дали си струват. :)
21 септември 2009 г. в 11:00
GombeTo каза…
Много добър избор какво да слушаш :)
26 септември 2009 г. в 20:06
Lu каза…
мерси, интересни неща има и при теб :)
27 септември 2009 г. в 20:12
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо в интерне
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още