Faith No More at Spirit of Bourgas 14.8.2009

Те това е, изгледах една от задължителните за тоя живот групи. Не вярвах, че ще се случи, след като се бяха разпаднали. Малко поостарели, малко по-улегнали, но все така любими.
honorable mentions: благодаря на добрата ми стара сапунерка, която успя да заснеме видеота с чудесен звук! Обичам те, апаратче!<3




Майк е доста образован музикант и е чувал за нашата мила чалга. По време на едно от предните изпълнения ми се чу да повтаря "чалга, чага, чалга", но помислих, че си въобразявам. След това обясни за чалгата и доколкоо помня каза, че би могъл да пее чалга, обаче нямал изкуствени цици. Голям смях. В следващия клип се чува "It's chalga, no?"


Това е. Не ми се говори за кошмарната организация на фестивала, която доста изнерви и лично на мен ми попречи до известна степен да се накефя на концерта така, както би трябвало. Или може би просто остарявам.

Коментари

RC каза…
Честито! Усещането да видиш любима група на живо, дори и години след като манията ти по тях е била в разгара си, е неописуемо!
16 август 2009 г. в 14:25
Buksy каза…
Значи ти си било едно от десетките дисплейчета пред мен, които снимаха концерта, и на които им се чудех много. Лично аз бях зает със скачане, викане, пеене, крещене и обилно отделяне на ендорфин и адреналин :)))
Иначе организацията наистина беше под всякаква критика! Нечовешко е да чакаш за бира 1 час!!!
17 август 2009 г. в 14:51
Lu каза…
Ами да, аз съм била. След като нямах почти никаква видимост и място за отделяне на ендорфин и адреналин, реших поне да документирам и после да гледам какво е ставало. :D
17 август 2009 г. в 15:16
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още