trains in the night

Моите любими откачени австралийци имат чисто нов клип. Всъщност клиповете са 2, след като не съм пускала официалния на Standing On The Shore, но както прдвидих в поста за тях, това е третия сингъл. Сложила съм го по-долу. Днешния пост е за една тяхна инициатива, която намирам за интересна. Представянето на новия клип се е осъществило точно по време на слънчевото затъмнение на 22.07.09 (най-дългото за 21 век). Много болно. Прочетох определения като кръстоска м/у Дейвид Бауи, Принс и Крафтверк, и няма как да не се съглася. Отиват все по-далеч и по-далеч в артистичните си експресии и не ти остава нищо друго освен да ги заклеймиш като пълен боклук или да ги обявиш за гениални. Аз съм склонна към второто, но това беше ясно още откак чух Walking On A Dream . Чудно ми е обаче къде е другата част от дуото - Nick Littlemore от PNAU . Трябва да потърся нещо по въпроса, след като го няма и в клипа на Standing On The Shore.

Новото им видео StrawberrySwing from Scuba Steve on Vimeo . по-добро качество: тук

Отново австралийци. Невероятно е какво се сучва в тая страна. Наратко: през 1996 двама пича (Julian Hamilton - вокали, синтезатор и Kim Moyes - барабани, синтезатор) се срещат в Музикалната Консерватория в Сидни, където учат и двамата. През 2005 издават първия си албум Beams, а през 2008 вторият Apocalypso. С Apocalypso направо удрят кьоравото, защото постига изключителен комерсиален успех и голямо одобрение на критиката - печели наградата на ARIA (Australian Recording Industry Association) за Best Dance Release и албум на годината. В тазгодишното издание на наградите на ARIA са спечелили Best Songwriters Of The Year. За If I Know You интересното е, че постига по-голям успех в Щатите, отколкото в родината им. (AUS #57, US Dance Club Play #17)Това няма значение обаче, защото песента е страхотна: За My People намирам седното: "2007: "My People" AUS #14 (longest staying Australian-released single ARIA Top 100 history)" Еха... бонус:

play in HQ Spotting trains at home Shrinking world, dry lakes Storm is blowing dark Way out is hard

Вчера попаднах на долното изпълнение и бях поразена, че всъщност може да се изпее без дигитална обработка. Както се сещате, това е от "Петия елемент". *пеенето започва към 0:55, така че бъдете търпеливи.

Ако това не сте го слушали и ви харесва, може да дадете едно ухо на албума Details на Frou Frou.

"Българинът е муха със самочувствието на самолет." Powered by бащата на барманката на онуй хубавото кафене, който седеше на съседната маса, пиеше ром и пушеше пура.

По принцип не съм им фенка, даже по-скоро мe дразнят. Но тази песен е... тази песен Е! lyrics

...да съм dj и да ида в някоя азиатска страна... Може и да бъда Софи. Сигурно е хубаво да си Софи.

Споменах Bag Raiders в предния пост. Ето още нещо тяхно, което тотално ми взе акъла и като го слушам толкова ми вдига настроението, че не е истина. Иде ми да танцувам, танцувам, танцувам... lyrics Усещате ли the french touch? Не ви ли напомня на нещо между Daft Punk , Cassius и Stardust ? Бих казала, че са французи, ако не бях прочела, че са от Сидни. Хм, Австралия се заформя като една от любимите ми музикални страни.

Не бе, това са маскирани супергерои в клипове на любими песни. За Bag Raiders казват, че са новите Daft Punk. По повода един приятел каза "Глупости! Daft Punk са само едни!". Чуйте сами: Simian Mobile Disco - от бившите Simian, но без Саймън, който е отишъл в The Black Ghosts . Мисля, че това русото все пак е момиче. А Bloc Party няма нужда да ги коментирам.

Благодарение на Vikotelo , не мога да спра да я слушам вече няколко дни...

Moon (Original Soundtrack Recording) by CLINT MANSELL Release Date: 20 July 2009 Format: CD Album Label: Black Records 1. Welcome To Lunar Industries 2. Two Weeks & Counting... 3. I'm Sam Bell 4. I'm Sam Bell, Too... 5. Memories (Someone We'll Never Know) 6. Are You Receiving? 7. Can't Get There from Here 8. "We're Not Programs Gerty, We're People" 9. The Nursery 10. Sacrifice 11. We're Going Home 12. Welcome To Lunar Industries (Three Year Stretch) И така, мили читатели, сами виждате: пресен-пресен, в UK не е излязъл още. Clint Mansell едва ли има нужда да го представям - саундтраците му на филми са еднакво извесни със самите филми, даже понякога повече. А филмите на Аронофски са доооста известни. Справка за непаметливите: Pi, Requiem For A Dream, The Fountain, The Wrestler, nапример. Колкото до Moon - вече съм нетърпелива да гледам филма, чийто сценарист и режисьор е Дънкан Джоунс. Jones, Jones...who the fuck is Jones? - Синът на Дейвид Бауи,...

Мързи ме да пиша за групи. Затова мързелешката: повече снимки, по-малко текст. В) Някои неща, които съм щракала тия дни:

Лято е, а аз съм на чил вълна. Снощи в една от любимите варненски дупки ме изненадаха приятно с хубава музика, а една мацка от съседната маса ме шашардиса със страха си от котки. Влезе една котка, онази като ми се заизпотява, изцъкли едни очи и почти изпадна в истерия. "Махни я, махни я оттука!" се развика на кавалера си. Нямаше как да не се сетя за Sleepwalkers или Let The Right One In . Та така за изненадите. Изненадата беше по-скоро с гореупоменатата група. Те и с De-Phazz ме изненадаха, ама те са доста извесни, така че не бях много впечатлена. Та за Club Des Belugas... Всъщност и те са известни в тия среди. Но винаги се изненадвам приятно, когато разбера, че не само аз слушам някакви завеяни неща. Кара те да се чувстваш една идея по-разбран и една идея по-адекватна част от обществото. Както и да е. Club Des Belugas: Според Lu прилича на: De-Phazz, Gabin, Mo' Horizons, Parov Stelar, Tape 5; Club des Belugas е една от водещите лаундж и ню джаз формации в Германия, може...

В квартала са отворили някакво много добро заведение, което никой не би предполагал, че ще намери място именно тук. След като вчера ни изненадаха с динено дайкири (никъде другаде няма да ви го направят:D ), някакви яки късометражни филмчета на видеостените, за които обаче не попитах, ме изненадаха и с тази чудесност, която бях забравила: За разкош пускам и 2 добри кавъра: на Kooks и на Kanye West И подсвирквайки си отивам на плажа!

Когато чуят Тесла във физката, повечето хора се сещат за една смешна мерна единица за плътност на магнитния поток, учена някъде в гимназията в часовете по физика и озадачението, което тя първоначално предизвиква заради своя омоним, значещ на български дърводелски инструмент. Когато човек попорастне и започне да се образова обаче, открива един гений, една визия граничеща със свръхчовешкото. Всъщност днес се навършват 153 години от рождението на един от най-великите умове в човешката история - Никола Тесла. Бидейки един от личните ми герои, не можех да пропусна да посветя пост на него, именно днес. Накратко: 'Нико̀ла Тѐсла' (на сръбски: Никола Тесла, на английски: Nikola Tesla) (10 юли 1856 – 7 януари 1943) е сръбско-американски изобретател и електро-машинен инженер. Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), Тесла е етнически сърбин по произход, който впоследствие приема американско гражданство. Тесла често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епох...

Пионерите на модерния електроклаш. Тотално подценявана банда, тотално прекрасни звуци и тотални иноватори(поне навремето - 2001). Сегашните cool indie kids май не са чували за тях, което е жалко. Надявам се някои от вас помнят тези 2 гениални парчета, когато се въртяха по музикалите канали. От личната ми селекция ви предлагам нещо много любимо Не знам как точно сега се сетих за тях, не съм ги слушала от много време, даже май ги нямах индексирани в ласт-а до днес. Оказа се, че е тъкмо навреме, след месец и малко (21.08) излиза третия им албум, а първия сингъл вече циркулира: А текста е...оооо, текста ееее...!♥

Нещо съм се разчувствала тая вечер. Може да е от чая. Всъщност не. It was sunrise when we started... lyrics PS.:RIP, Charlie Cooper. :(

Новата работна седмица започва дбре, след като в мейла със задачите фигурират такива неща: Как си мечтая за една такава къщичка на брега на морето... Боже, кога ще сечеля от тотото??? :( А за къщи като долната винаги ми е било трудно да пиша. Работата е там, че думите трудно предават вълнението ми и ми идва да пиша само wowowowowowowow woooooo aaaaaah awesome stunning breathtaking incredible, и така няколко реда.

Напоследък си мисля за заглавието на блога и защо избрах точно него... и сега не мога да си обясня (като оставим настрана огромната ми любов към Yonderboi). Мога да се впусна в някакви анализи как цитатът, който гореупоменатия изпълнител е използвал в песента е от филма La Nuit Américaine , какво иска да ни каже филма, какво иска да ни каже изпълнителя, аз какво искам да кажа от своя страна и прочее. Всъщност мислейки името нямах толкова задълбочени идеи, те дойдоха после като взех да се замислям. Просто ми харесваше картината на минаващ нощен влак, как се разминават и само обляните от бяло-синя светлина прозорци на вагоните пресвяткват... и емоциите и усещанията от пътуването нощем са доста специфични и граничат с нещо средно м/у Dark City и Алиса в страната на чудесата. Впрочем Yonderboi много добре пресъздава тази атмосфера в едноимената си песен. Пак се отплеснах, но това не е необичайно за мен. Затова нека се върнем на първото изречение за името на блога/името на песента. Понеже ...

Днес, 05.07.09 в 01:33ч. чукнах шейсетхилядака на песните в last-a. Специално ги изчаках, въпреки, че ми се спи. Даже си и избрах юбилейна песен. Мислех да ги оставя рандъм, че да видя коя ще се падне, но реших, че ако ще е някоя посредствена ще ме е яд. Затова: Всъщност 60 000 песни са си грубо 210 000 минути музика, ако вземем 1 парче за 3 минути и половина. Това от своя страна прави 3500 часа и 146 денонощия от плътен музикален фон. Като се замисля, не е чак толкоа много, като се има предвид, че отчитането е от около 5 години. И все пак, както е казал гениалния Felix Da Housecat: Listen to the sounds in your ear, treat music to smooth your fears, sometimes i cant help but cry, as the music takes me high, my life is music and music is life, sweet sounds to help you take flight, my life is music and music is life, sweet sounds to help you take flight, listen to the sounds if you're in, as you fly into the atmosphere, to another place and time, treat music to smooth your mind ♥♥♥♥...

Преди малко звъня баба ми от село. Всичките 11 кокошки били удушени от нещо. Всъщност "удушени" е моето тълкувание на "сдавени". Вчера нещо (лисица, белка, знам ли) е влязло в курника и ги е изкарало. Петела бил толкова нахапан, че умрял на следващия ден. Не, че е ненормално да стават такива неща там, където има диви животни наблизо. Всичко ми звучи много злокобно обаче, поради следните причини: За да се стигне до кокошките се минава прз 2 врати с райбери. Селските райбери са вече доста стари и ръждясали и на мен даже понякога ми е трудно да се справям тях, а аз имам 2 ръце с по 5 пръста и някаква относително значима мускулна сила. Добре, вратата на двора може и да я пренебрегнем, защото предполагаме, че животното е прескочило мрежата. И така да е остава въпроса с райбера на курника, което също е сериозно заруднение. Освен това, ако пропуснем вратата на двора излиза, че нещото е прескачало заедно с кокошките, за да ги нареди на двора. Да, не само са сдавени, нареде...

...и малко по-късно албум. На 22-и е излязъл сингъла Add This Song, който включва ремикси на Lopazz & Zarook, Gluteus Maximus, Patrick Chardronnet и Klovn. Предстоящия албум 24/7 се очаква в началото на септември тази година. Трябваше да излезе на 6-и юли, но от Kompakt (лейбъла) са го забавили. Според Birgir Þórarinsson, албума ще има 5 песни. На мен лично това ми се струва оскъдно. 1. "Thin Ice" 2. "Hatefull" 3. "On The Job" 4. "Take Me Baby" 5. "Add This Song" Random trivia: името GusGus идва от един немски филм Ali: Fear Eats the Soul, където жена готви кускус на любимия си, но произнесено от нейните уста звучало като Gus Gus. Все още се чудя кое е по-правилно - да се пише с или без интервал...