scarlet - Понтика
Здравейте, това съм аз, скелета от гардероба. Както е видно, предното ми усилие да възстановя регулярни публикации в блога, се провали грандиозно (или както някои тъпи сайтове пишат - "провали се мизерно"). Но! Аз отново изпълзях от камъка, под който спя, защото съм екзалтирана от една млада българска група. Bangaranga не успя да се пребори да ме накара да пусна пост (макар че беше много близо), но scarlet успяха. За протокола - аз съм фен на Бангаранга, и 10 седмици преди финала пророкувах пред познати, че ще е в топ 4. Но този пост не е за Дара, а за scarlet - младия квинтет, който ми върна онова забравено усещане, че има българска група, която наистина ме вълнува, чиито албум бих си купила, бих го купила на познати за подарък, и която бих отишла да гледам наживо без да се замисля.
1.Малкото аз
2.Пумпал
3.Реквизит
4.Слънчоглед
5.Кинофен
6.Под уличната лампа
7.7
8.Не знам
9.Понтика
10.Дъното
Имаше навремето една испанска банда - Catpeople. Чудех се защо в Испания (и навсякъде другаде по света, всъщност), се появяват такива чудесни групи, а в България така и не успяваме да направим качествен пост-пънк. Поне не и в последните 20-30 години. Чакането свърши, защото новата генерация (pun semi-intended) е тук, за да оправи нещата.
Петимата младежи са от Бургас, името на групата не е обвързано с конкретен персонаж, а по-скоро с усещане, което думата носи (аленото има малко офанзивна конотация, но да не издребняваме). Албумът е продуциран от Георги Линев, който познаваме от проектите му Kan Wakan и Woomb (и от онази страхотна колаборация с Тони Стораро, която май остана неразбрана и неоценена от българската публика, макар че сега като гледам е натрупала гледания). Също така си струва да се спомене, че кооператив Самодива стои зад групата, както и зад други интересни млади артисти. Следя ги от известно време и се радвам, че имаме организация, която може да подкрепя ъндърграунд сцената у нас. Следете ги и вие, имам чувството, че в бъдеще ще пиша и за други изпълнители, свързани с тях. Още нещо любопитно - Национален фонд "Култура" са подпомогнали начинанието, най-накрая и те да дадат пари за нещо смислено.
За Понтика - дебютен албум, автентичен меланхоличен рок, вокал със страхотен нисък глас (човека пее от малък), текстове-поезия. При българските изпълнители често се случва текстовете да са малко нескопосани, било то от неумелост на изразяване, било то от ниска езикова култура и буквално превеждане на чуждоезични идиоми, било то от малък речников запас. Рядко ми се случва да се очаровам от синтактичната обвивка на предаваната емоция в българска песен, но тук нямам забележки - "Аз живея на две места/ В моята крепост аз съм цар/ В малката стая не блестя/ Изгаснал отдавна е моят фар". Тук лично аз бих заменила "крепост" със "замък", за да е по-ритмично, но и така е супер.
Като звучене музиката на scarlet криволичи между пост-пънк, шугейз, спорадичен грънч, с атмосферични китари и чести промени на темпото. Композициите са по учебник, без да бъдат скучни, посланията са класически, но не банални.
Вчера беше представянето на албума в Mixtape 5, ако сте в София - може да гледате групата да подгрява High Vis на 16.06. Преди малко видях, че утре (06.06) ще представят Понтика и в Пловдив в Bee Bop Cafe.
8.5/10
Коментари