trains in the night

Белите, освен че не могат да скачат, не са и много добри в аренбито като цяло. Бели, които се опитват да се правят на черни са жалка картинка, затова правилния подход е да измислиш своя собствен начин да канализираш вътрешния си негър. Двамата братя от Inc. го правят чудесно, използвайки чисто бели похвати като зарибяващи дръм семпли и пораждащи съспенс клавирни/струнни теми. Резултатът е свеж, интригуващ, леко плашещ понякога, но при всички положения много атмосферичен и приятен за слуха. Чийзи пеенето и 90тарската им East 17 естетика са допълнителен бонус. genre: (creepy) r'n'b 01 – The Place 02 – Black Wings 03 – Lifetime 04 – 5 Days 05 – Trust (Hell Below) 06 – Your Tears 07 – Angel 08 – Seventeen 09 – Desert Rose (War Prayer) 10 – Careful 11 – Nariah’s Song 7.6/10

Стига с тия EP-та бе, Лемоан, давай албума вече! За клипа на I Love You ви споменах наскоро тук , затова отдолу ви пускам The Deer. Тя ми напомня на музиката към някой филм, но понеже спрях да си пия гинкобилобата, в момента не мога да ви кажа кой точно. genre: chamber pop, indie 01. I Love You 02. Towers 03. I Love You (Booka Shade Remix) 04. The Deer

Има нещо сбъркано в супергрупите. Теоретически, ако събереш няколко изключителни музиканти на едно място, се очаква качеството на резултата да расте пропорционално на броя им. На практика това почти никога не се получава и обикновено от тия супергрупи получаваме много хайп и посредствени резултати. Случаят с Atoms For Peace не е изключение - дебютният албум на проектът, известен най-вече заради Том Йорк и Flea, не блести с нищо невиждано, прилича ужасно много на всичко, което Йорк е правил досега, и ако не страдате от някаква обсесия по неговата особа, няма да останете впечатлени. От всичко ми лъха на някакво продиктувано от скука чичовско решение да се съберат през свободните следобеди, да пият, пушат, да слушат неизвестни екзотични музиканти (т.е. Fela Kuti), и междувременно да запишат нещо. Чичовците са обиграни и резултата покрива санитарния минимум, но Amok стои ужасно ненужно и самоцелно, и бихме могли да живеем спокойно и пълноценно и без да се беше пръквал. genre: experim...

Миналогодишното EP на Atlas Genius Through the Glass даде сериозна заявка за бъдещото позициониране на австралийската четворка в световните инди чартове. Последвалият албум, обаче, независимо че инкорпорира песните от EP-то, не може да предостави допълнителен материал, който да е на същото ниво. Новите песни са приятни, но не са изключителни и отново Trojans, Symptoms и Back Seat ще трябва да изнесат на плещите си успеха на групата. Така или иначе - както съм казвала - австралийците имат страхотен нюх към поп хармониите и When It Was Now най-малкото ще предостави близо 40 минути жизнерадостен, танцувален инди поп, който повдига с няколко единици настроението и не дразни с нищо. genre: indie pop, indietronica 01. Electric 02. If So 03. Back Seat 04. Trojans 05. Through The Glass 06. On A Day 07. Centred On You 08. Don’t Make A Scene 09. All These Girls 10. When It Was Now 11. Symptoms 7.4/10

Не става и не става. Дадох му няколко дни, за да успея евентуално да открия нещо, което ми е убягвало, но не - Holy Fire е скучен албум. Същите педали и синтезаторни ефекти от Total Live Forever, абсолютно същия маниер на пеене (не че това е лошо, де), по-постни откъм композиционни достойнства парчета, нищо открояващо се изключително. Песните са приятни, но обикновени, познати и лесно забравими. Трябва усилено целенасочено слушане и немалка доза самонавиване, за да бъде определен албумът като "много добър", той си е просто "добър". Измежду преобладаващо равнинният фон на класата на песните, като пик се явява дискотечният хит My Number, който е добро попадение, въпреки нелепия клип и смотания текст. genre: indie rock, dance punk 01. Prelude 02. Inhaler 03. My Number 04. Bad Habit 05. Everytime 06. Late Night 07. Out Of The Woods 08. Milk And Black Spiders 09. Providence 10. Stepson 11. Moon 6.8/10

Коенови едно време ни учеха, че няма място за старите кучета, но напоследък това твърдение се опровергава. Tomahawk издадоха нов албум,My Bloody Valentine издадоха нов албум, New Order издадоха нов (условно) албум, Nick Cave & The Bad Seeds издадоха нов албум. И докато ревютата на първите 2 мога да ги забавя със сравнително поносими угризения на съвестта, то ревюто на последния не мога. genre: alternative rock 01. We No Who U R 02. Wide Lovely Eyes 03. Waters Edge 04. Jubilee Street 05. Mermaids 06. We Real Cool 07. Finishing Jubilee Street 08. Higgs Boson Blues 09. Push The Sky Away Готина обложка. Това са Ник Кейв и жена му, в тяхната собствена спалня. Кейв явно е доста палав, щом знае, че някой се кани да снима жена му гола и дърпа щорите, за да стане снимката по-ясна. Иначе, както се вижда от фигурата и, Susie Bick е (бивш) модел, появявала се е и на друга обложка . Хубаво пееха MGMT – “ Let's make some music make some money find some models for wives....

Woodkid продължава серията феноменално красиви черно-бели клипове с I Love You, който се пада трети поред. Парчето също държи добро ниво, както винаги. Нямам търпение за албума, който ще излезе другия месец. Ако не сте - не пропускайте да прегледате Iron и Run Boy Run .