trains in the night

Четвъртък сутринта, сърбам капучино в онова хубаво кафене на главната. Времето е още хладно, но слънчево, преглеждам някакъв безплатен вестник, завещан от предишния клиент на масата - както винаги, само глупости. Пол идва навреме, даже е малко подранил. "Оооо, Пол!" - викам - "Сядай, кво става?". genre: post punk revival, indie rock 01 – The Base 02 – Over My Shoulder 03 – Arise, Awake 04 – Young Again 05 – Lisbon 06 – I’ll Sue You 07 – Paid For That 08 – Another Chance 09 – No Mistakes 10 – Summertime Is Coming - Ми кво да ти кажа, копеле... Говорих с базата, и от базата казаха да чакаме, ма знаеш колко ми се чакаше.  Поглеждам през рамо, за да видя дали някой, който не трябва, не е наблизо. Навеждам се малко напред и с нисък глас казвам: - Пол, тия от базата са шибаняци, ама трябваше да ги послушаш. Не може така, едва преди няколко месеца издаде EP, което - верно - не ставаше за нищо, ама ако пускаш така материал през няколко месеца, хората ще ...

Скъпи читатели, това ревю е в малко необичаен формат и проследява обичайния творчески и мисловен процес, който смила даден албум, преди да се стигне до едно просто цифрово изражение. Мнението ми може да се променя в курса на повествованието, но това е нормално. Един от най-чаканите албуми за тази година излезе и е редно да кажа нещо за него, макар от 4 дни слушане да не мога още да си изградя стабилно мнение. Ума ми казва "Патко, стегни се, Наташа Кан изкарва само добри неща", сърцето ми казва "Ако трябва да избирам между този и предния и албум, Two Suns винаги ще печели. Що се напъваш, като знаеш, че вероятно ще си го пускаш веднъж в месеца, опитвайки се да откриеш нещо много дълбоко, което мислиш, че ти е убягвало?" Очевидно сърцето ми е много по-разговорливо от ума ми, въпреки че колегите казваха, че вместо сърце имам нещо малко, черно и изсъхнало. Мили хора. Но да се върнем на Наташа Кан. Обложката на третия и албум оправдава очакванията за нещо уникално и з...