trains in the night

Защо бе Пол, защо го направи? Как можа да направиш това , и сега да ни поднесеш настоящото... нищо. Джулиан Пленти вече не е небостъргач, той просто живее. Или по-скоро живурка. Виж кво, ако Хелена Кристенсен вече не те вдъхновява - ми сменяй я! Толкоз много чакане, за кво точно? За ужасната захаросана Summertime Is Coming или за несполучливия кавър на Франк Синатра? Или за по детски очарователните му експерименти със синтезатор?  genre: alternative rock, indie rock 01. Perimeter Deactivated 02. Summertime Is Coming 03. Mythsysizer 04. I’m A Fool To Want You 05. Cavern Worship

Абе нищо не казах за последния албум на Beirut, ама не се и чувствам много виновна. Клипа го слагам, щото съм морско чедо и обичам слънце, море и яхти. Ок де, и песента не е лоша.

Забелязвам някакво сходство между себе си и троловете на Пратчет: с повишаване на температурите, аз ставам все по-неспособна да възпроизведа кохерентни мисли. Опасявам се, че каквото и да кажа за страхотния нов албум на Twin Shadow, ще звучи тъпо. Затова просто ще пусна едно официално видео тук и ще си измия ръцете казвайки, че оценката, която съм поставила на Confess, е достатъчно красноречива. genre: new wave revival, sophisti pop 01 Golden Light 02 You Call Me On 03 Five Seconds 04 Run My Heart 05 The One 06 Beg for the Night 07 Patient 08 When the Movie’s Over 09 I Don’t Care 10 Be Mine Tonight Hidden track: Mirror in the Dark Пресен-пресен от онзи ден клип към Five Seconds. Подсказват ни, че следващия клип ще е към Patient, което е другият ми фаворит от албума. 8.2/10

Ноел Галахър продължава да бълва клипове от иначе чудесния си албум . Тук Ноел е бакшиш, който кара из LA, а Миша Бартън тича след него в леопардово бельо, опитвайки се да стигне неволно отнетата и одежда. Междувременно още един човек в леопардово бельо тича, гонейки новите си кецове. Накрая двамата се сблъскват и между тях пламва любов (от леопардовото бельо ще да е). Извинете ме, ще повърна. През това време Ноел гледа и кима, сякаш разбира кво става. Та той дори не е видял закачената рокля на задната врата, кво ми кима. Интересно включване от г-ца Бартън, която явно има нужда да се разсее от правенето на чанти и да потича полугола по улиците.

Преди Лана, преди Флорънс и Реджина, имаше една жена, която можеше да ги издуха с едно изръмжаване. Седем години след последния и албум, тя ръмжи отново, но слушайки албума и на мен неочаквано често ми се иска да и залепя устата със секс тейпа на Ева Мендес . genre: baroque pop, indie, art pop, angry white female singer-songwriter 01 – Every Single Night 02 – Daredevil 03 – Valentine 04 – Jonathan 05 – Left Alone 06 – Werewolf 07 – Periphery 08 – Regret 09 – Anything We Want 10 – Hot Knife 11 – Largo Както виждате, обложката е отвратителна. Но това не е всичко, което се набива на очи от пръв поглед. Името е ужас : The Idler Wheel Is Wiser Than the Driver of the Screw and Whipping Cords Will Serve You More Than Ropes Will Ever Do . Не бе, това име е безумно. Кво си е мислела тая? Не ме гледай умно, българино! Тя е бял, независим епитом на модерния арт, който може да прави каквото си иска, а вие, на вашата смешна възраст, с вашите смешни успехи в живота, младо инжене...

Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано – някъде около 18-ти май, когато се и навършиха  32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му). По стечение на обстоятелствата (земетресения, почивни дни, колебания към саундтрака, страхопочитание пред Joy Division и др.), ви го сервирам сега. останалото - тук

 Дебютният албум на дуото/триото от Кардиф почти ми отвя главата.  genre: electropop, shoegaze, 01. Foe 02. Puppets 03. Clipped Wings 04. King Complex (Original) 05. Ebb And Flow 06. Iceberg (Original) 07. Closet Addicts Anonymous 08. Migrating Clay Pigeon 09. Parity 10. Inflammable Heart Това, което ще чуете, ще ви припомни много познати неща, но е разбираемо, след като са ползвали за продуцент Ken Thomas. Въпросният г-н Томас е работил с имена като Queen, David Bowie, Modern English, The Cocteau Twins, Psychic TV, Hope of The States, Sigur Ros и M83. Участието му, само по себе си, гарантира едно прилично ниво на качество. Оттам нататък поема групата, която също се е справила прилично. Атмосферата е пълен doom&gloom, въпреки нежния тембър на вокала. Беснеещи ревербериращи барабани се блъскат в стени от звук, които синтезаторите създават, пласт след пласт. Текстовете не са обидни за интелигентния човек и винаги е приятно да усещаш разум насреща си. Чат-п...

Талантливите адаши от Bluba Lu имат нов албум, за който е редно да спомена, щото тука пиша за хубава музика, нали (през по-голямата част от времето). Той е реализиран съвместно с Еди Стивънс , работил с Moloko, Zero 7 и Freakpower. За цялостния проект "ПОТОПЪ" може да прочетете в eventim , където информацията е сравнително изчерпателна. Най-изчерпателната, обаче, е в една статия в dnevnik.bg Като чуете "eventim" трябва да се сещате за "event" и тук ивента е представянето на Потопъ, който ще се състои утре вечер (7 юни 2012) в Sofia Live Club. Ако не изпитвате страх от тълпи хора в затворени пространства, отлагайте по-маловажните ангажименти и смело отивайте. Билети за събитието са 15лв. предварителна продажба и 20 лв на място в клуба. В цената е включен и екземпляр от "ПОТОПЪ". Ето ви и малък-голям тийзър, щото музиката е > от всичко, което бих казала. Кадрите в началото от "Oceans" на Жак Перен изненадват много приятно: ...

Що го пускам ли? Очевидно, for the lulz. Няма друга логична причина, която да оправдае присъствието на клипа тук, освен да изсипя малко хейт върху него. Не знам дали на мен ми се струва, но Крис Мартин гледа Риана с доста влажен поглед, Гуинет Полтроу трябва да го лиши от топла вечеря поне 3 дни. Забелязвам и че латексовите чорапи са станали много модни; покрай това предвиждам бум в продажбите на Ламизил и нарастване на броя страдащи от флеботромбоза. Джаред Лето сигурно гледа клипа и се хили злорадо, мислейки си как From Yesterday все още е най-красивия измежду малоумните клипове на китайска тематика.