Orbital - Wonky (2012)

Не съм голям фен на риюниъните. В 95% от случаите ми вонят на отчаяна ход в резултат на ниска ликвидност, ниски нива на серотонин следствие криза на средната възраст или и двете. Риюниъна на Orbital не направи изключение навремето, но хубавото в случая е, че не побързаха да издадат албум веднага след завръщането си, а го правят почти 4 години след това, което значи, че са успели да си покриват сметките с живи участия. Осмият им студиен, след 8 години пауза, звучи подобаващо за едни от най-големите в електронната музика.

genre: electronica, IDM

1. One Big Moment
2. Straight Sun
3. Never
4. New France (feat. Zola Jesus)
5. Distractions
6. Stringy Acid
7. Beelzedub
8. Wonky (feat. Lady Leshurr)
9. Where Is It Going?

Простете богохулството ми, но Wonky е едно от най-добрите неща, които Orbital са издавали, да не кажа по-голяма дума. Трупането на годинки, освен уголемена простата, носи в повечето случаи и мъдрост, която осезаемо струи от новия материал на Orbital. One Big Moment почва именно в този дух - Love is wise, hatred is foolish. Запазили са характерния си маниер на построяване на композициите върху една наивна синтезаторна тема, която се развива и обогатява на фона на дълбок и напластен бекграунд. Само че този път всичкото това звучи много по-компактно, по-зряло и целенасочено. Това със сигурност има много общо с Flood, който е участвал в миксирането на албума. "Холистичният" му подход се усеща дори в какафония като Wonky, в която мяука грайм торнадото Lady Leshurr.



Във време, в което народа е полудял то Skrillex, наличието на подобно парче е обяснимо. Значи Фил и Пол не живеят в измислен свят, а следят какво става около тях. Дъбстеп преработката на Satan - Beelzedub, е още едно доказателство. Струва ми се, че дъбстепа мина през пиковата си точка преди време и сега е в упадък, но сега тече някакъв дъбстеп ривайвъл като се прави бростеп или просто данните от измерванията на Орбитал са стари. Простете невежеството ми, но от дъбстеп никога не съм разбирала, и никога не съм харесвала. Под онова с измерванията исках да вмъкна, че братята са тествали по-голямата част от новия си материал по участия преди да го издадат и са видели реакцията на публиката. Доста хитро, ах вие английски лисици!
Сега продължавам по същество. Wonky носи едно много топло чувство, въпреки изцяло електронния си инструментариум. Псевдо произволни нехармонични клавири, инфантилните и игриви 8-битови звуци и вокодираните вокални семпли придават на всички парчета специфичната за Orbital човечност и закачливост, която отвежда музиката им едно ниво над стандартната електроника, и оформят всъщност нейната - образно казано - душа. Това често намира израз в клиповете им - веселото и по детски игриво момиче във Funny Break, хумористичния клип към The Saint Theme, говорещите котки в Wonky, оживялата играчка в New France.


Резюмирано, Wonky е смазващ албум, в който намираме добрите стари Orbital, леко помъдряли, с хинт на рейв носталгия и о-дъбстеп-временени. Както нявсякъде се изтъква, тези 9 трака ще звучат умопомрачаващо по фестивалите, и искрено ни/ви желая да се появи възможност за констатиране от първа ръка.

7.8/10

Коментари

deflax каза…
Много точно казано :)
А във deluxe версията си има включени и няколко олд скуул acid/rave live хави :) които да завършат усещането за рейв-носталгията която споменявате.
Lu каза…
Супер, мерси че спомена. Само не съм сигурна дали тях ги е хванала носталгията или разчитат да засегнат тази струна в аудиторията. :D
Bruce Wayne каза…
изгърмяло е видеото
Lu каза…
Мерси за сигнала, ей сега ще го закърпя.

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

3 години trains in the night

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)