петък, 30 декември 2016 г.

Top 30 Albums of 2016

Здравейте, здравейте.

"Ни съм умрела", както пишеше на една бележка от Баба Вихронрав в една от Пратчетовите книги.

Честита Коледа със закъснение и Честита Нова Година предварително. Желая ви много здраве, късмет, любов, по-малко овчедушие наоколо и повече мислещи хора на ръководни постове. Тия последните са малко като онова меме "кажи какъв дракон искаш", но надеждата е всичко, което имаме.

Не съм поствала от много време, но можеше да е и повече, ако не бях преборила пословичната си дезорганизираност, така че нека се радваме на това, което имаме. А то е 30 от по-добрите албуми, които успях да чуя тази година. Не съм ги класирала в никакъв специфичен ред, така че не търсете класация там, където я няма. Пляскала съм кое където ми дойде. Опитвам се да се щадя емоционално и затова не се напъвам да нищя кое е по-добро от друго, ама що е по-добро и в някой момент да почна да се съмнявам в преценката си и да ми иде да си тегля куршума.
Нека не усложняваме нещата и просто да слушаме хубава музика, shall we?



Big Deal - Say Yes


1.Hold Your Fire 
2.Avalanche 
3.Say Yes 
4.Saccharine 
5.Lux 
6.Veronica 
7.V.I.T.R.I.O.L. 
8.Kitty Pride 
9.Still My Dream 
10.Don't Forget 
11.Idyllwild 

Що е то: Англо-американско дуо, към този момент спряло да функционира като група. Не знам кое е по-гадно - да откриеш вече разпаднала се яка група, или да я откриеш и тя да се разпадне скоро след това. Като да откриеш, че някой е супер якия човек, след като е умрял или да си открил малко преди да умре. И двете са кофти. Обикаляли са Европа с Депеш Мод през 2014-а. Сигурно са имали сериозна причина - за разпадането де, не за обикалянето.
Защо да го чуете: Защото са голяма работа. Това е най-страхотния 90-тарски алтернативен рок, който ми е попадал напоследък. Малко е генерично като определение, но как да опишеш група, която те подсеща за Hole, Sonic Youth и Mazzy Star едновременно?






Tuff City Kids - Adoldesscent

























01. Ophmar
02. Wake People
03. Tell me ft. Joe Goddard
04. Nordo
05. R-Mancer
06. Labyrinth ft. Annie
07. Aska ft. Kelley Polar
08. Boilered
09. Scared ft. Jasnau
10. Farewell House

Що е то: Немска му работа. Gerd Janson и Phillip Lauer от около 8 години ремиксират парчета за известни свои колеги музиканти, но чак сега издават собствен албум.
Защото да го чуете: Защото е изключително танцувален, разнообразен като звучене и направен доста майсторски. Освен това има гости - Annie, Joe Goddard от Cut Copy, Kelley Polar. Освен това има денс-поп, хаус, фънк, итало диско, синтпоп, рейв и други работи. Освен това и двамата харесват Heaven 17. Това стига ли?





Marie Davidson - Adieu Au Dancefloor


1.I Dedicate My Life
2. Interfaces
3. Naive To The Bone
4. Denial
5. La Femme Ecarlate
6. Good Vibes (Mocking Birds)
7. Inferno
8. Planete Ego
9. Adieu Au Dancefloor

Що е то: Minimal synth от заснежена Канада в гласа и образа на лицеприятната Мари.
Защо да го чуете: Тя е млада, тя е талантлива, тя има дръм машина и не се страхува да я използва, без излишни локуми и увъртания. Също така е наивна до мозъка на костите си (100% лъже, ама се прави).






Roosevelt - Roosevelt



1.Intro
2. Wait Up
3. Night Moves
4. Belong
5. Moving On
6. Heart
7. Colours
8. Sea
9. Daytona
10. Fever
11. Hold On
12. Close

Що е то: Германец, който прави музика като италианец.
Защо да го чуете: Защото е най-плажното нещо, излязло тази година. Чудесен синтпоп с подчертан Балеарски звук. Ако сте го пропуснали тази година, си го пуснете следващото лято, няма да сбъркате.






Eliot Sumner - Information
























1. Dead Arms & Dead Legs
2. Information
3. Let My Love Lie On Your Life
4. After Dark
5. Halfway To Hell
6. I Followed You Home
7. What Good Could Ever Come Of This
8. Come Friday
9. Firewood
10. Say Anything You Want
11. Species
12. In Real Life

Що е то: Една от дъщерите на Стинг. Напоследък се мярка по реклами на Armani Exchange, карайки незапознатите хора да се чудят кой е този красив младеж. Преди се подвизаваше под закачливия псевдоним I Blame Coco, свирейки жизнерадостен електропоп. Слава Богу, сменила е посоката с нещо по-смислено.
Защо да го чуете: Ако някога сте се чудили как би звучал Стинг ако пее goth-pop - еми, това е. Коко е одрала гласа и навъсената физиономия на тейко си, но все пак е достатъчно автентична, за да не е посредствено копие. Information може да не е много стилово разнообразен, но това, което предлага е добре направено и въздействащо.






Soft Hair - Soft Hair


















1. Relaxed Lizard
2. Jealous Lies
3. i.v.
4. A Goood Sign
5. Lying Has To Stop
6. In Love
7. Alive Without Medicine
8. l.i.v.

Що е то: В една паралелна безполова вселена, това е обложката на неиздаван албум на Roxy Music. В тази, в която сме в момента, това са Connan Mockasin и Sam Dust(LA Priest/Late Of The Pier). Не знам как точно тия двамата са се събрали. A match made in wacko heaven.
Защо да го чуете: Ако някак си съзнанието ви е успяло да се справи с Конан като персонаж, най-добре описан като младия Уилям Дефо, който се е надишал с хелий, то ще може да откриете достойнства и в този смущаващ проект. Двамата със Сам са едни модерни Агнета и Ани-Фрид, а песните са странна смесица от R&B, психаделичен поп, дистортнати звуци, любовни вопли на неидентифицирани животински видове и някакви екзотични синт ефекти.






Bat For Lashes - The Bride


























1. I Do
2. Joe's Dream
3. In God's House  
4. Honeymooning Alone  
5. Sunday Love  
6. Never Forgive the Angels  
7. Close Encounters  
8. Widow's Peak  
9. Land's End  
10. If I Knew  
11. I Will Love Again  
12. In Your Bed

Що е то: Кака ви Наташа, към чиято мила особа аз оставам привързана. Ха-ха.
Защо да го чуете: The Bride е концептуален албум, разказващ за младоженка, чиито жених умира в автомобилна катастрофа на път към сватбата. Хитовите песни от типа на Sunday Love са крайно оскъдни, но затова пък усещам, че ще чуваме останалата баладична част от албума в разни сериали и ще проронваме по някоя сълза на съоветните сцени. Минорна работа, но гласът и е толкова красив, че ще си затворя очите. Не мога да си затворя очите, обаче, за яркия и трибют към грима на PJ Harvey от средата на 90-те, well done.






Joan As Police Woman & Benjamin Lazar Davis-
Let It Be You


























1. Broke Me in Two
2. Overloaded
3. Magic Lamp
4. Let It Be You
5. Hurts so Bad
6. Satellite
7. Easy Money
8. Violent Dove
9. Motorway
10. Station

Що е то: Joan Wasser, която има относително уважителна история от албуми зад гърба си и Benjamin Lazar Davis, който аз лично чувам за първи път.  Жанр? "Пънк рок R&B", според Джоан.
Защо да го чуете: Като цяло албумът е стабилен, с няколко по-ярки бисера като Broke Me In Two и Overloaded, които ще ви карат да си ги пускате няколко пъти поред и докато се усетите, ще е станало 2 часа през нощта и ще проклинате мирозданието, че съществува и че трябва на следващия ден да ставате за работа.





DIIV - IS the Is Are

























1. "Out of Mind"
2. "Under the Sun"  
3. "Bent (Roi's Song)"  
4. "Dopamine"  
5. "Blue Boredom (Sky's Song)" (featuring Sky Ferreira)
6. "Valentine"  
7. "Yr Not Far"
8. "Take Your Time"  
9. "Is the Is Are"  
10. "Mire (Grant's Song)"
11. "Incarnate Devil"  
12. "(Fuck)"  
13. "Healthy Moon"  
14. "Loose Ends"  
15. "(Napa)"  
16. "Dust"  
17. "Waste of Breath"

Що е то: Втори албум от Бруклинския квинтет, който през 2012 ни зарадва с Oshin.
Защо да го чуете: Защото ще направи живота ви по-добър. Доста амбициозно изказване, но - да, като цяло така смятам. Въпреки двойния си формат, албумът изобщо не е тегав и не писва за минута. Песните са като завръщане - към някакво място, някакъв мироглед, който те е изпълвал с желание за живот някога в миналото, но реалността е заринала с пластове прозаичност и неизпълнени обещания. Всъщност осъзанването, че трябва да се връщаш към нещо, което очевидно вече го няма, прави невалидно твърдението ми за албума. Ок де, нека просто кажем, че живота е скапан, но IS The Is Are не е. А и участието на Sky Ferreira е добра новина винаги.




Inc. No World - As Light As Light

























1. Hymn 1
2. Waters of You
3. The Wheel
4. In Your Beauty
5. Without Water
6. Watch This Dream
7. In Love
8. Your Waking Heart
9. Bending
10. For The Leaves
11. In This Dream
12. Hymn 2

Що е то: В една далечна галактика, съм ви споменавала за Inc. Сега, добавили името на първия си албум към името на групата, двамата братя от LA. оправдават фамилията си - Aged. В добрия смисъл!
Защо да го чуете: Като заговорих за оправдаване - албума също не лъже: As Light As Light e чиста компресирана вселенска любов, която ще ви балансира чакрите, ще ви отърве от токсините и ще алкализира кръвта ви до здравословни стойности, паралелно с това ще йонизира въздуха в стаята и ще ви структурира питейната вода. Не съм сигурна за всички ползи от предното изречение, но едно е сигурно - албумът е скрито бижу, показващо голямо израстване в уменията на Inc. да създават downtempo/r&b шедьоври. Композициите са чиста магия и както каза една приятелка, докато ги гледахме наживо: "Човек, това е музика за влюбени.". Дори и да не си влюбен, ще ти се прииска да си, слушайки.






Glass Animals - How To Be A Human Being


























1. Life Itself
2. Youth
3. Season 2 Episode 3
4. Pork Soda
5. Mama's Gun
6. Cane Shuga
7. [Premade Sandwiches]
8. The Other Side of Paradise
9. Take a Slice
10. Poplar St.
11. Agnes

Що е то: Четворка от Оксфорд, виновна за едни от най-интересните неща в инди музиката напоследък. Това, че държах тяхна песен за рингтон цяла година, е показателно (за Gooey става въпрос).
Защо да го чуете:  Трудно е да бъдеш Бог, бяха написали братята Стругацки, ама и да си човек не е лесно, както разбираме от албума, чиито парчета са вдъхновени от тайно записани разкази на хора, с които фронтменът Дейвид Бейли си е общувал. "How to be..." е доста различен от ZABA, много по-фокусиран, по-екстровертен, по-жив. В тази връзка и много по-радиофоничен и catchy, но в никакъв случай простоват. Великолепни аранжименти, стегната продукция, пълнокръвни истории.







Nick Cave And The Bad Seeds - Skeleton Tree


























1. "Jesus Alone"  
2. "Rings of Saturn"  
3. "Girl in Amber"  
4. "Magneto"  
5. "Anthrocene"  
6. "I Need You"  
7. "Distant Sky"  
8. "Skeleton Tree"

Що е то: Най-тъмното стана една степен по-тъмно след загубата на дете.
Защо да го чуете: "Повечето от нас всъщност не искаме да се променяме, и защо ни е изобщо? Това, което искаме, е нещо като преобразуване на оригинала. Продължаваме да бъдем себе си, но с малко късмет, по-добри версии на себе си. Но какво става, когато се случи нещо, което е толкова катастрофално, че просто се променяме? Променяме се от познатия човек към непознат човек; така че когато се погледнеш в огледалото, разпознаваш човека, който си бил, но човекът под кожата ти е вече друг."






The Last Shadow Puppets - 
Everything You've Come To Expect

























1. "Aviation"  
2. "Miracle Aligner"
3. "Dracula Teeth"
4. "Everything You've Come to Expect"
5. "The Element of Surprise"
6. "Bad Habits"
7. "Sweet Dreams, TN"
8. "Used to Be My Girl"
9. "She Does the Woods"  
10. "Pattern"
11. "The Dream Synopsis"

Що е то: Обичайните заподозрени - Алекс Търнър (Arctic Monkeys), Майлс Кейн (О ооооо о, а аааааа а... Оппа, това беше песен), Джеймс Форд (Simian Mobile Disco) + новото попълнение Зак Доус (Mini Mansions).
Защо да го чуете: Защото е още от същото, а същото е добро. Ако сте очаквали обичайните изпипани поп-рок химни с обилна ретро глазура, закачлива игра на думи от устата на Търнър, сблъскана с гаражната хулиганщина на Кейн, то албума оправдава името си. Аз очаквах точно това, даже получих и малко повече. Бромансът на двамата не може да се скрие и забавлението от съвместната им работа се е просмукало в Everything You've Come To Expect. А аз още не мога да преживея раздялата на Алекс и Ариел Вандерберг, бяха идеална двойка (*сълза*).






Metronomy - Summer 08


























1. "Back Together"
2. "Miami Logic"
3. "Old Skool"  
4. "16 Beat"  
5. "Hang Me out to Dry" (with Robyn)
6. "Mick Slow"
7. "My House"  
8. "Night Owl"  
9. "Love’s Not an Obstacle"  
10. "Summer Jam"

Що е то: Забележителната английска група, която все ми се струва недооценена. Този път Джоузеф Маунт е сам.
Защо да го чуете: Защото е невероятно добър албум. Честно, не очаквах нещо толкова добро да излезе след Love Letters. Summer 08 е завръщане към енергията на Nights Out от 2008-а, възпроизведена по много по-зрял и стегнат начин, и резултатът е един невероятно изпипан, разнообразен, забавен и адски грууви албум. Малко по-дълго ревю можете да прочетете тук.






The Black Queen - Fever Daydream


























1. Now, When I'm This
2. Ice to Never
3. The End Where We Start
4. Secret Scream
5. Maybe We Should / Non-Consent
6. Distanced
7. Strange Quark
8. That Death Cannot Touch
9. Taman Shud
10. Apocalypse Morning

Що е то: Поредната супергрупа: Greg Puciato (вокал на The Dillinger Escape Plan), Joshua Eustis (останалата половинка от Telefon Тel Aviv, след смъртта на Чарли; подвизавал се е също в NIN и Puscifer) и Steven Alexander (бивш tech за The Dillinger Escape Plan, Nine Inch Nails, и... Kesha? Ок.).
Защо да го чуете: Шансът супрегрупа да проработи е 50/50 - или се получава нещо напълно посредствено, по-гадно от соло работата на всеки от замесените, или се получава нещо страхотно, своеобразен Волтрон от таланта на участниците. Тук, за щастие, сме свидетели на втория случай. Fever Daydream е препратка към втората половина на 80-те, изтъкана от синтезатори, драма, кръшни движения а ла Дейв Геън и умерени дози от основните занимания на музикантите. Всъщност последното е вярно за всички, без Грег - тук е направо неузнаваем. Вокалите му се разгръщат по начин, който никога няма да чуем в песен на DEP, вариращ от стегнат баритон до мазен R&B фалцет. Fever Daydream е най-голямата изненада за мен тази година и един от най-въртяните ми албуми. Знаете, давам половин кралство за добър синтпоп.





Yeasayer - Amen & Goodbye


























1. "Daughters of Cain"
2. "I Am Chemistry"  
3. "Silly Me"  
4. "Half Asleep"
5. "Dead Sea Scrolls"  
6. "Prophecy Gun"  
7. "Computer Canticle 1"  
8. "Divine Simulacrum"  
9. "Child Prodigy"  
10. "Gerson's Whistle"  
11. "Uma"
12. "Cold Night"
13. "Amen & Goodbye"

Що е то: Едни от офицерите на съвременната авангардна поп музика. Трио от Бруклин и мои отколешни любимци.
Защо да го чуете: Защото е откровение. Yeasayer са достигнали до етап, в който нещата им звучат извън времето и пространството, и предполагам след 20 години Amen & Goodbye ще звучи също толкова добре, колкото и сега, защото истинското изкуство няма срок на годност. Може да звуча твърде екзалтирано, но не случайно това е албум на годината за мен. Малко по-аргументирана съм в ревюто за Boyscout. Клиповете даже не знам как да ги коментирам, затова - няма.







Porches - Pool


























1. "Underwater"  
2. "Braid"  
3. "Be Apart"  
4. "Mood"  
5. "Hour"  
6. "Even the Shadow"  
7. "Pool"  
8. "Glow"  
9. "Car"
10. "Shaver"  
11. "Shape"  
12. "Security"

Що е то: Нюйоркчанинът Aaron Maine, за който не знаех нищо, преди да чуя Pool. След като го чух, отворих Уикипедия и вече знам 4 изречения информация. Има няколко EP-та и общо 2 албума, като предния е от 2013.
Защо да го чуете: Защото Pool е чудесна колекция от приповдигната индитроника и прилича на някоя от по-добрите компилации на Kitsune, само че включваща песни само от един изпълнител. Много е добър, честно. Не че някога съм ви лъгала, де.






The Invisible - Patience

























1. So Well
2. Save You
3. Best Of Me
4. Life’s Dancers
5. Different (feat. Rosie Lowe)
6. Love Me Again (feat. Anna Calvi)
7. Memories
8. Believe In Yourself
9. K Town Sunset (feat. Connan Mockasin)

Що е то: Английско трио, записващо за Ninja Tune. Сравняват ги с Bloc Party (вероятно заради тембъра на фронтмена) и с TV on The Radio (вероятно заради възхитителния тюрлю гювеч, който е тяхната музика).
Защо да го чуете: Защото тяхната музика е възхитителен тюрлю гювеч. Това вече май ви го казах и ще си помислите, че се лигавя, и ще сте прави. Просто това звучно ястие е добра аналогия за Patience, който смесва нео соул, R&B, даунтемпо, експериментален рок и Бог знае още какво, за да поднесе еднa изключително апетитна тава. A участието на Anna Calvi, Connan Mockasin и Rosie Lowe са комплимент от заведението.






Blood Orange - Freetown Sound


























1. By Ourselves
2. Augustine
3. Chance
4. Best to You
5. With Him
6. E.V.P
7. Love Ya
8. But You
9. Desirée
10. Hands Up
11. Hadron Collider
12. Squash Squash
13. Juicy 1-4
14. Better Than Me
15. Thank You
16. I Know
17. Better Numb

Що е то: Dev Hynes, който преди време спечели доживотните ми симпатии с участието си в проекта Test Icicles и направата на кавър на Mansun. Да живееш в Англия обогатява музикално, предполагам. Иначе доби световна слава с чудесния Cupid Deluxe от 2013-а.
Защо да го чуете: Freetown Sound e своеобразно пътуване на Hynes до родния град на баща му, павирано с въпроси от културен и социален характер за мястото и отношението към цветнокожите. Въпреки изобилието от интерлюдии, албумът разполага с достатъчно количество петзвездни парчета, за да се нареди сред по-добрите неща тази година. Като казах звезди - сред колабораторите виждаме имена като Carly Rae Jepsen, Debbie Harry и Nelly Furtado.






Shura - Nothing's Real


























1. (i)
2. Nothing's Real
3. What's It Gonna Be?
4. Touch
5. Indecision
6. Kidz 'N' Stuff
7. What Happened To Us?
8. (ii)
9. Tongue Tied
10. Make It Up
11. 2Shy
12. White Light
13. The Space Tapes

Що е то: Александра от Манчестър, която издава дългоочакван дебют, след като покори по-романтично настроените със сингъла Touch през 2014.
Защо да го чуете: Ако питате индусите, заглавието е в десятката, защото светът е сън на Вишну. Не знам мотивите и за избора на тази сентенция, знам само, че това е изключително приятно, разтоварващо и непретенциозно поп нещо, което доста успешно ще релаксира съзнанието ви. Сашка умело канализира Кайли и Сабрина от 80-те, като съумява да пречупи тази ретроестетика през съвременна призма без да звучи клиширано. Основно пее за любов, използвайки емоционалния инструментариум на 20-и-нещо-годишно момиче - аз съм ок с това, всеки за каквото е учил.





Anohni - Hopelessness

























1. Drone Bomb Me
2. 4 Degrees
3. Watch Me
4. Execution
5. I Don't Love You Anymore
6. Obama
7. Violent Men
8. Why Did You Separate Me from the Earth?
9. Crisis
10. Hopelessness
11. Marrow

Що е то: (Бившият) Antony Hegarty от Antony and The Johnsons, в соло изпълнение.
Защо да го чуете: Защото гласът на Anohni е барокова фреска, защото албумът е тежък, защото е политически, защото е гласът на здравия разум, защото е емоционален, защото ще ви разчувства.
Не разбирам защо Наоми се кълчи по бански в песен за афганистанско момиче, чието семейство е убито от дрон, но така е в изкуството, не всичко е лесно достъпно.






David Bowie - Blackstar


















1. "Blackstar"  
2. "'Tis a Pity She Was a Whore"
3. "Lazarus"  
4. "Sue (Or in a Season of Crime)"
5. "Girl Loves Me"
6. "Dollar Days"  
7. "I Can't Give Everything Away"

Що е то: Прощалната песен на Боуи.
Защо да го чуете: Мисля, че няма нужда да ви убеждавам. Баси тъгата. :( О, щях да забравя - непременно чуйте този кавър в изпълнение на Anna Calvi и Amanda Palmer.






Radiohead - A Moon Shaped Pool


























1. "Burn the Witch"
2. "Daydreaming"
3. "Decks Dark"
4. "Desert Island Disk"
5. "Ful Stop"
6. "Glass Eyes"
7. "Identikit"
8. "The Numbers"
9. Present Tense"
10. "Tinker Tailor Soldier Sailor Rich Man Poor Man Beggar Man Thief"
11. "True Love Waits"

Що е то: Нов албум, половината от който довършени стари неща.
Защо да го чуете: Щото Том Йорк и компания не губят форма с годините, за щастие. Социалната и политическа ангажираност присъства и тук, за тези, които правят усилието да се замислят (макар че Burn The Witch е доста директно поднесено послание). Промените в климата и набиращите скорост опасни идеологии са едната страна на албума, другото е лична драма - миналата година Йорк се разделя с житейския си спътник от 23 години Рейчъл Оуен, която тази година умира от рак. С риск да се повторя - баси тъгата.





Jaws - Simplicity


























1. Just a Boy
2. What We Haven't Got Yet
3. Right in Front of Me
4. 17
5. Cast
6. Interlude
7. On the Sunshine
8. Work It Out
9. In the Morning
10. A Brief Escape from Life
11. The Invisible Sleep

Що е то: Инди поп/рок група от Бирмингам, която с втория си албум е затвърдила звученето си и той не страда от проклятието на сикуъла.
Защо да го чуете: Защото е чуден албум, който e изготвен в най-добрите традиции на съвременните инди банди с шугейз уклон. Всъщност не съм сигурна, че такива тардиции има, но инди-то го има, шугейза го има, що да няма и традиции. На моменти ще се сещате за Foals, на моменти за Smashing Pumpkins от началото на 90-те, на моменти за Brand New, дори за Russian Circles.






Moderat - III


























1. "Eating Hooks"  
2. "Running"  
3. "Finder"  
4. "Ghostmother"  
5. "Reminder"  
6. "The Fool"  
7. "Intruder"
8. "Animal Trails"
9. "Ethereal"

Що е то: Apparat и Modeselektor, в случай че сте проспали първите 2 албума на една от най-добрите формации в електронната музика понастоящем.
Защо да го чуете: Заради пояснението в горното изречение. Moderat продължават с пълна сила да създават най-доброто бяло r&b на glitch фон, перфектно балансирано м/у мелодична поп достъпност и комплексни електронни слоеве.




М83 - Junk


























1. "Do It, Try It"
2. "Go!" (featuring Mai Lan)
3. "Walkway Blues" (featuring Jordan Lawlor)
4. "Bibi the Dog" (featuring Mai Lan)
5. "Moon Crystal"
6. "For the Kids" (featuring Susanne Sundfør)
7. "Solitude"  
8. "The Wizard"
9. "Laser Gun" (featuring Mai Lan)
10. "Road Blaster"  
11. "Tension"
12. "Atlantique Sud" (featuring Mai Lan)
13. "Time Wind" (featuring Beck)
14. "Ludivine"
15. "Sunday Night 1987"

Щo е то: Anthony Gonzalez - човекът зад М83, издава 7-и албум, който е малко по-експериментален от комерсиалния му пробив Hurry Up, We're Dreaming.
Защо да го чуете: Защото е шашав, защото е чийзи, защото е пълен миш-маш. В по-голямата си част е безсрамно ретро, от 70-тарски easy listening до 90-тарски евроденс; в останалата част Антони е правил квото му душа иска, пляскайки какъвто синт ефект му дойде на ум. Общо взето: забава.





A Tribe Called Quest - We Got It from Here... Thank You 4 Your Service


























Disc 1
1. The Space Program
2. We The People…
3. Whateva Will Be ft. Consequence
4. Solid Wall of Sound ft. Busta Rhymes, Elton John, Jack White
5. Dis Generation ft. Busta Rhymes
6. Kids… ft. André 3000
7. Melatonin ft. Marsha Ambrosius, Abbey Smith
8. Enough!!

Disc 2
1. Mobius ft. Consequence, Busta Rhymes
2. Black Spasmodic ft. Consequence
3. The Killing Season ft. Kanye West, Talib Kweli, Consequence
4. Lost Somebody ft. Katia Cadet
5. Movin Backwards ft. Anderson .Paak
6. Conrad Tokyo ft. Kendrick Lamar
7. Ego ft. Jack White
8. The Donald ft. Busta Rhymes, Katia Cadet

Що е то: 6-и албум на завърнало се легендарно хип-хоп трио, вече дуо - Phife Dawg предаде Богу дух по-рано тази година заради усложнения от диабет.
Защо да го чуете: Защото си е равнопоставен ATCQ албум и не мирише на измъчен, насила създаден продукт от хора, които вече не са сигурни какво правят заедно, но някак си номера минава заради старите лаври. Thank You For Your Service е истински празник - достатъчно съдържателен, за да не е обида за интелигентния слушател, и достатъчно заразителен, за да го накара да заподскача на стола. Освен това - погледнете колко гости само...





BadBadNotGood - IV


















1. And That, Too.
2. Speaking Gently
3. Time Moves Slow (Feat. Sam Herring)
4. Confessions Pt II (Feat. Colin Stetson)
5. Lavender (Feat. Kaytranada)
6. Chompy's Paradise
7. IV
8. Hyssop of Love (Feat. Mick Jenkins)
9. Structure No. 3
10. In Your Eyes (Feat. Charlotte Day Wilson)
11. Cashmere

Що е то: Канадски джаз квартет, който е антипод на името си.
Защо да го чуете: Защото джазът не е само Майлс Дейвис и Бил Еванс; джазът е зловещ и неузнаваем инструментален кавър на Gucci Mane; джазът е фийчъринги с Ghostface Killah и Kaytranada; джазът е траш без китари. Преди всичко: джазът не е мъртъв. Той диша и се развива, макар не особено показно (Flying Lotus е изключение).





Wild Beasts - Boy King


















1. "Big Cat"
2. "Tough Guy"
3. "Alpha Female"
4. "Get My Bang"  
5. "Celestial Creatures"  
6. "2BU"
7. "He the Colossus"
8. "Ponytail"
9. "Eat Your Heart Out Adonis"
10. "Dreamliner"

Що е то: Още една английска банда в класацията (май се оформя модел). Wild Beasts имат добра история от качествени синтпоп албуми с по-меко звучене, но в този правят лек стилов завой към по-тежко трасе.
Защо да го чуете: Boy King е "концептуален албум за саморазрушителния ефект на съвременната мъжественост", квото и да значи това. То стереотипите от време оно вървят заедно със саморазрушителни странични ефекти, ама иди че обяснявай. Да зарежем екзистенциализма, Boy King има завладяващ бас, запомннящи се фрази, фалцет-баритонов пинг-понг и тъмна синт магия.





Trentemøller - Fixion


















1. One Eye Open
2. Never Fade
3. Sinus
4. River In Me
5. Phoenicia
6. Redefine
7. My Conviction
8. November
9. Spinning
10. Circuits
11. Complicated
12. Where The Shadows Fall

Що е то: Датчанинът Anders Trentemøller продължава да прогресира, отдавайки почит на музиката от тинейджърските му години.
Защо да го чуете: Ако мислите, че един от най-добрите албуми на всички времена е Disintegration на The Cure, имате тениски на Joy Division, смятате че Siouxsie Sioux e оригиналната goth икона и едновременно с това харесвате Cliff Martinez - този албум е за вас. Mистериозeн, хипнотизиращ, емоционалeн и преди всичко романтичeн по един много, много мрачен начин.