trains in the night

Lana Del Rey - Born To Die (2012)

2012-01-26T04:06:00.000-08:00

...Или по-скоро Борн'с Айдентити. Щото се оказва по-важно коя всъщност е Лана Дел Рей, отколкото каква музика прави. Двете неща нямат нищо общо, ще кажете, но това не е съвсем вярно. Не и в наши дни.

genre: singer-songwriter, chamber pop, pop

01 – Born To Die
02 – Off To The Races
03 – Blue Jeans
04 – Video Games
05 – Diet Mountain Dew
06 – National Anthem
07 – Dark Paradise
08 – Radio
09 – Carmen
10 – Million Dollar Man
11 – Summertime Sadness
12 – This Is What Makes Us Girls

Bonus Tracks:
13 – Without You
14 – Lolita
15 – Lucky Ones

Щях да слагам в таговете и indie pop, ама това просто ще е грешно. Щото кака ви Лана хич не е инди, колкото и хора да подлъга отначало.
Всичко започна с Video Games, чиито колаж от стари зърнисти кадри и дълбокия нисък глас на Лана бомбардира Щатите с носталгия, както те бомбардираха Япония през ВСВ. Нацупените и патешки устни пък развълнуваха мъжката част от публиката, все едно безкрайните мемета за duck face никога не са съществували и е ок устата ти да прилича на 2 дена жилена от стършели.

Но да оставим това настрана. Решила е да се направи по-хубава (спорно), това можем да го пренебрегнем. Големият скандал - да, в интернета се заформи скандал, доста мащабен при това - идва от това, че самосъздалата се Del Rey не се е самосъздала. Хората се наситиха на планирани и изчислени музикални продукти и в днешно време светият граал на успеха е самобитността и автентичността. Това е някакъв вид девственост в музикалните среди, показваща, че химена на таланта ти и чистата любов към музиката не е разкъсан от печалбарство и манипулиран от големите зли компании. Да се появи инди артист, имащ безпрекословен апел към масовата публика и правещ това без стабилен гръб е като да видиш еднорог. Това е и причината за феномена Adele.
Ако някой е повярвал, че Лана Дел Рей е такъв брилянт - прекрасно изглеждаща, талантлива, дълбока, образована, правеща всичко сама и изобщо самонаправила се култова - I pity the fool. Тя пак може да е талантлива, дълбока и образована, но е продукт. От там идва и вълната на недоволство, в която се надигнаха голяма част от бившите и фенове, след като разбраха, че пророкът им всъщност е фалшив.
Преди Born To Die Лана има друг албум, ползваща истинското си име - Lizzy Grant. Да, тя има същия дълбок глас, но го няма блясъка. Няма ги буйните къдрици, няма ги тежките мигли, нацупената уста, няма я царствеността и дистанцираността - тогава тя е обикновено момиче, което може да пее добре.

Персоната Lana Del Rey е създадена с цел да хване глада за непоквареност, и това е трик, доказал се във времето. Да създадеш един сценичен образ, по чиято осъмнес мало и голямо да точат лиги, е стар като света. Последният пример, за който се сещам е Лейди Гага, при която положението е аналогично, само дето тя ползва шок образ, като Мерилин Менсън. Принципът е същия.
Най-интересното, обаче, е скоростта с която нарастна и умря хайпа за Lana Del Rey. Още преди самото излизане на Born To Die, интересът към нея мина през няколко екстремума. От обожествявана до заплювана - и то без тя да е правила нещо съществено по въпроса. Абе всъщност направи няколко неща като това, да каже, че е израстнала в каравана, не си е правила корекции и да публикува топове, в които Lil Wayne стои до Fugazi и до Джеймс Нютън Хауърд. Това последното има за цел да покаже колко разностранни са интересите и колко еклектична е в музикалния си вкус. Няма лошо.

Лана разголва кълки за Complex. Надявам се това между краката и да е от шлифера.

Идеята е, че излъганите разбраха, че са излъгани и се изпълниха със злоба - от една страна, заради това че тя е продукт, от друга, че са се оставили да ги манипулират толкова очевидно и се започна един масов хейт и хвърляне на камъни в градината. На тези като мен, на които никога не им е пукало особено, мнението им не се промени - Дел Рей е поредната сглобена кукла, която да раздвижи малко музикалния бизнес. О, и как го раздвижи само - първото и шоу в UK се е разпродало за 30(тридесет!) секунди, пре-ордъра на албума и има някакви космически цифри, които се струваха невъзможни в последното десетилетие.

Иначе момата наистина може да пее, това не може да и се отрече. Албумът и е приличен, няколко песни са direct hit, другите са просто mediocre, напомнящи много на творчеството на една от инспирациите и - Бритни Спиърс. Тази, които са добри, обаче, са наистина добри. Като Born To Die. Това парче е жялазно. Почва с цигулки по начин, много сходен с Time Of My Life на Patrick Wolf, после се включва някакъв аренби семпъл, на който Лана задъхано издиша, а след това с ниския си глас започва да пее за обречена любов, на фона на еротични кадри, в които по къси гащи се натиска с екранния си партньор на капака и в купето на Мустанг. В това видео има толкова архетипи и шаблони, че чак да ти се присере.

Всичко в този клип вика "секс, секс, секс!". То самият и тембър вика "секс!". Не знам дали ниският и глас и изследването, че жените понижавали глас, когато са настроени за копулиране, имат нещо общо със помитащият и сексапил, но най-вероятно да. Сексът продава. Ако сте си мислили, че това е вече отживелица, помислете си пак. Лана седи на трон в църква, с бяла рокля и венец от цветя в светлосиньо, извикваща образа на Богородица на една страна и на Императрицата от Таро картите. Този и образ внушава както невинност и благородство, така твърдост и власт. В следващия кадър я виждаме като пълна badass мръсница с дебела очна линия и кожено яке. Получаваме образа на една femme fatale, като тия от noir филмите, които са красиви, властни, мистериозни, опасни и непредвидими и които всички искат да чукат, но никой не може да има. Lana вплита в образа си мъжкия идеал, съчетаващ невинност и разврат, твърдост и ранимост, като оня лаф за перфектната домакиня в кухнята, блестяща дама в обществото и развратница в леглото. Всъщност видеото е добро и Woodkid, който го е режисирал, се е справил блестящо. Безкрайно тъпо е, обаче, след като си го изгледал да не осъзнаеш колко пари са наляти в него и че такъв клип не се снима с фотоапарат, колата не е взета назаем от съседа и тигрите не се намират покрай кофите за боклук. Мисля, че след толкова лукуми стана ясно какво искам да кажа за правенето на медиен продукт и финнасирането, затова преставам. Друго любопитно нещо, на което се натъкнах, е твърдението, че Video Games е крадена от някаква гръцка песен. Това, разбира се, трезво погледнато е безумно.

Video Games, заедно с Born To Die са носещите колони на албума. Другите парчета, които заслужават внимание, са Off To The Races, National Anthem, Summertime Sadness и Dark Paradise. Другите са приятни, но не блестящи с нищо.
Ако погледнем Lana Del Rey и Born To Die във вакуум и се абстрахираме от сплетните и фрустрацията, ще установим, че това е един доста добър продукт. Момата може да пее, има кой да я продуцира, има кой да и мисли стратегиите и стайлинга. Можем само да се радваме на добрите парчета и да не се прехласваме прекалено, щото такива жени в реалния живот не съществуват. Но хората имат нужда да вярват.

7.2/10

Chairlift - Something (2012)

2012-01-25T02:30:00.000-08:00

Простете, че няма да говоря за Lana Del Rey, но ще си дам няколко дена, белким успее да ми стане симпатична. През това време ще обърна вниманието ви към един албум заслужаващ същия (ако не и по-голям) хайп, който обаче идва съвсем неочаквано и не стъпва по килим от високи очаквания.
Повечето от вас сигурно не са чували за Chairlift, други като мен ги познават от Bruises - простоватата зарибяваща песничка от рекламата на iPod Nano и предизвикващия притеснения за софтуера - но иначе отличен - клип на Evident Utensil. Като оставим настрана факта, че не се сещам за друга група, която да употребява думата "utensil" в текст на своя песен, Chairlift ми изглеждаха като малко над средното ниво, но посредствена и конвейрна синт поп формация с атрактивна фронтова мацка и много претенциозен нонсенс в лириките. Вторият им дългосвирещ албум взима от последното определение по-добрата половина и я поставя в контекста на чудесна продуцентска работа, прекрасно изпълнение, много емоция и забавна псевдо поп-евтиния. Резултатът е очарователен.

genre: synth pop, electro pop

01 – Sidewalk Safari
02 – Wrong Opinion
03 – I Belong in Your Arms
04 – Take It Out on Me
05 – Ghost Tonight
06 – Cool as a Fire
07 – Amanaemonesia
08 – Met Before
09 – Frigid Spring
10 – Turning
11 – Guilty as Charged

След откъсването на едната третина от групата - Арън Фенинг, който напуска формацията в следствие на края на романтичната му връзка с втората третина Каролин Полачек, Chairlift остават дуо и с много емоционално гориво за текстове. Полачек е наляла тубите в резервоара и резултатът се люшка в крайностите на любовния спектър - от гневното Sidewalk Safari, където лирическата героиня иска да сгази пешеходец с МПС, до всеотдайното I Belong In Your Arms.
Претенциозният нонсенс още го има, особено в първият сингъл Amanaemonesia. Това докато го напиша го обърках три пъти.

Ангелогласната Катрин изнася на гърба си повечето композиции така, както облеченото и в трико стегнато тяло изнася горния клип. Това не значи, че бекграунда е лош - при такъв силен вокал, прескачащ в няколко октави, е нормално да се акцентира върху него. Патрик Уимбърли (мултиинструменталист и другата половина от дуото) има набрана инерция от продуцирането на немалка част от дебютният Relax на Das Racist (който за мен беше по-скоро разочарование) и снабдява композициите с адекватни бийтове и хитри семпли, които да служат за съд, в който Каролин да налива вокалната си амброзия. Траковете звучат ужасно поп и сладникаво на много места, но това, което много ме кефи е, че не затъпяваш от това. Някак си я няма подигравката с интелекта на слушателя; композициите са простовати, но леки, не много дълбоки, но елегантни. "Нещото" е пълно с приповдигнато настроение, виталност и радост, но също така и с меланхолия и арт авантюризъм. По принцип като чуя думата арт и малко ме втриса, но Chairlift си вярват и в същото време иронизират тази си поза толкова обезоръжаващо, че няма как да не ги харесаш.

Продуцирането е поверено на Дан Кери и Алън Молдър. За втория съм ви споменавала не веднъж; тук усещам намесата му в по-атмосферичните парчета като Frigid Spring и Cool As Fire. Кери от своя страна има опит със силни женски вокали (Santigold, The Kills, Roisin Murphy, Cansei de Ser Sexy, M.I.A., Sia, La Roux... списъкът е дълъг) и успява прекрасно да овладее гласа на Каролин в бързите песни и да го покаже в цялата му прелест.

Something има и някои недостатъци. Простотата на композициите е колкото плюс, толкова и минус. Ще ми се нещата да бяха малко по-комплексни, да имаше малко повече пластове. Липсва ми и някаква концептуалност, нещо в подредбата на песните куца - сърцераздирателната балада Cool As A Fire е наместена м/у денс химните Ghost Tonight и Amanaemonesia. Можеха да стиковат настроенията по-добре и целият албум да стане малко по-дълбок от просто събрани на едно място хубави песни.
Достойнствата му обаче натежават над недостатъците и тръпчивата сладост те залива и поглъща като вана ягодово дайкири.

Хубаво е да почвам блогогодината с такива албуми.

8/10

Arctic Monkeys – Black Treacle (new video)

2012-01-12T02:10:00.000-08:00

Музикалната сцена все още е в хибернация и не се случват кой знае какви нови неща. Докато всички чакаме новия албум на Lana Del Rey, можем да си запълваме времето с нови клипове.
С клипа към Black Treacle, второто парче от Suck It And See, Arctic Monkeys продължават мини сериала, в който главна роля играе барабанистът им Matt Helders. Този път той затвърждава хулиганското си амплоа с битуване в затвора и рандъм прояви на хулигански куулнес. Всъщност целия клип е съставен от рандъм прояви на куулнес, все едно гледаш филм на Тарантино. Не мога да разбера защо някои режисьори си мислят, че като нахвърляш умрял лъв, тичаща по шосето булка насред нищото, кикерчеща се на капака на кадилак мулатка в лъскава рокля и прочее глупости, хората ще си кажат "Уоу!" (neo-style).

Най-доброто от 2011 според BOYSCOUT MAGAZINE

2012-01-07T01:00:00.000-08:00

Чудесните младежи от Boyscout Magazine са спретнали един best of на 2011, съдържащ мненията на български журналисти, критици, музиканти и блогъри (аплодисменти!) относно музикалните и кино-постиженията през миналата година. Там, за моя изненада, съм и аз. След като публикувах своя топ 30 и вече сте го видели, може би ще ви е интересно да узнаете мнението и на други хора, които са го оформили и изразили в интеруеба.

цлицк хере

Новогодишно обръщение от автора към скъпите читатели, по случай настъпването на новата 2012 година

2012-01-03T01:19:00.000-08:00

Уважаеми сънародници,

В духа на една добра, утвърдена традиция, се обръщам към вас, за да ви приветствам във времето на най-светлите семейни празници.
Вярвам, че мнозина ще изпратят 2011 г. с хубави спомени, за сбъднати намерения и планове. Има и такива, които са били ощетени или огорчени от преживени през годината събития.

Дотук с глупостите. Бях приготвила 2 страници пародия на новогодишното слово на президента, но реших, че е по-добре да изхабя тия байтове за нещо по-смислено.
И така - честита нова година, мили всички, които четете блога ми!
Най-доброто пожелание, което мога да ви отправя, е здраве и щастие, защото няма нищо по-важно от здравето, а щастието включва всичко останало, колкото и субективно да е то. Все пак щастието е това, към което всеки се стреми, и в този смисъл е оптималното пожелание. За жалост, обаче, от прекомерна употреба се е изтъркало доста и пожелано вече минава покрай ушите ни като празни приказки на опашка пред пекарна. Все пак ви желая много щастие, и здраве, разбира се - здравето е основата на Маслоу-ската пирамида и без него всичко друго е непостижимо.
Отделно от това ще ви пожелая още нещо, чисто лично.
По празниците, в опит да обиколя всички хора, които са близки до сърцето ми, попътувах и размишлявах (Коледно чудо), слушайки музика. На влизане в Морската столица и после в стандартната Столица, по ирония на съдбата и в двата момента се случи да звучи Epilogue на Gavin Friday. Там се пее, че "the best is yet to come". Желая ви винаги да сте с тази нагласа. Ако не вярваме, че най-доброто тепърва предстои, то по-добре да си постиламе ковчега отсега. Нека през 2012 не ви напуска надеждата, стремежа и дръзновението да преследвате целите си. Не само тази година, нека винаги е така. 98,3% съм сигурна, че света няма да свърши декември месец, затова е добре, ако тия ми ти цели са по-дългосрочни.
Иначе, китайците викат, че това ще е годината на дракона. Ще има справедливост за всички, хората ще станат по-духовни, ще се носи черно и зелено. Мисля, че ще си изкарам добре. Надявам се и вие.

2011 Top 30 Albums

2011-12-19T11:30:00.000-08:00

Ето че още една година се изниза и е време да направя разбора на албумите, които са ме впечатлили най-много тази година. Числото отново е 30; 50 е много, 20 е малко. А и имам слабост към първата цифра. Както и преди една година, аз си направих една спретната екселска таблица с албумите и оценките им, сортирах ги в низходящ ред, махнах саундтраците, поразбърках им малко местата с оглед на ревизирана оценка от позицията на времето, и ето какво се получи:

1. Kate Bush - 50 Words For Snow

В metacritic има 8.5, което се равнява на "universal acclaim", както е и редно. Това е и най-високата оценка, която съм поставяла на албум, надявам се да е началото на една добра традиция. Дай Боже повече такива албуми и световен мир.

2. Yonderboi - Passive Control

Ми кръстила съм си блога на негова песен, как да му дам ниска оценка? :D

3. The Streets - Computers and Blues / GusGus - Arabian Horse

Не мога да реша кой е по-добър. Честно.

Оттук надолу са все добри албуми, в голямата си част подредбата е чисто фиктивна и това, че един албум е по-нагоре не значи непременно, че е по-добър. Има и доста повтарящи се оценки. Като цяло това е най-доброто, което чух тази година.
Няма Bon Iver, съжалявам.

4. Scroobius Pip - Distraction Pieces
5. Friendly Fires - Pala
6. Kaiser Chiefs - The Future is Мedieval
7. Arctic Monkeys - Suck It And See
8. IAMX - Volatile Times
9. Gavin Friday - Catholic
10. Wolf Gang - Suego Faults
11. Radiohead - The King Of Limbs
12. Patrick Wolf - Lupercalia
13. Noel Galagher's High Flying Birds
14. Guillemots - Walk The River
15. The Kills - Blood Pressures
16. Devotchka - 100 Lovers
17. The Drums - Portamento
18. Ladytron - Gravity The Seducer
19. Elbow - Build A Rocket Boys
20. Apparat - The Devil's Walk
21. Neverending White Lights - Act III
22. Miles Kane - Colour Of The Trap
23. Manchester Orchestra - Simple Math
24. M83 - Hurry Up We're dreaming
25. Bombay Bicycle Club - A Different Kind Of Fix
26. The Strokes - Angles
27. Death Cab For Cutie - Codes and Keys
28. White Lies - Ritual
29. Towa Tei - Sunny
30. Moby - Destroyed

Това е. Това е и предпоследният ми пост за тази година, освен ако някой не е решил крайно неблагоразумно да издава нещо по празниците.
Желая ви уют, спокойствие, ведро настроение, вкусни манджи и желани подаръци!:)

The Cinematic Orchestra & Kid Koala Live in Sofia, 17.12.2011

2011-12-19T01:44:00.000-08:00

В този студен декемврийски понеделник на мен не ми е студено, защото спомена от съботния ивент ме топли.
Той протече ок, като изключим няколко дребни детайли, които ме издразниха, но бих се учудила, ако всичко беше наред. При нас нищо никога не протича както трябва.
Първо: гардероба. Цяло приключение си е да си оставиш връхната дреха на гардероб в зала Универсиада. Ние си почакахме 30 мин, през което време слушахме Grey Reverend във фоайето. За щастие и Синематик излязоха по-късно - с малко повече от час след обявеното начало, ама то и публиката още не се беше събрала. Ако хората си идват навреме, може би и изпълнителите ще излизат навреме, кой знае.
Като споменах за публиката - една малка част от нея изобщо не трябваше да е там. Мисля, че за приказки и клюкарене относно кой какво казал, кой каква кола карал, кой с каква тоалетна хартия си бърше гъза и прочее, си има кафенета. Постоянно се чуваше един много дразнещ фонов шум от дърдорене, който ме върна в класната стая на 4б клас. Даже самият Джейсън Суинскоу по едно време помоли хората за тишина, ама тиквениците изобщо не разбраха какво се иска от тях, или просто го игнорираха. Обидно е и жалко. Разбирам да беше безплатен концерт, да се беше домъкнало куцо и сакато да гледа група, за която не им дреме, ама по дяволите - отишъл си да гледаш точно тая група, дал си 40лв за това, покажи малко адекватно поведение. Господ свири пред тебе, мълчиш и слушаш. Абе... плебеи.

Иначе Оркестъра се представи точно така, както и очаквах - перфектно. Това, което мен лично ме зарадва е факта, че свириха предимно неща от последния им Ma Fleur, но все пак не пропуснаха и известните парчета и от Every Day - Burnout, All That You Give, Evolution, Man With The Movie Camera. Дълбокият глас на Хайди Вогел ни омагьоса и ако пред нея имаше стъклени чаши, то със сигурност биха се счупили.
Добрите групи се познават по свиренето на живо и импровизациите, които правят. При Cinematic Orchestra импровизациите преливаха от какафоничен фюжън, през построк, та до ударен дръмендбейс и на моменти се усещах как стоя с увиснало чене и се чудя кво става. Озвучаването беше прилично. Бях решила да не си взимам камера и не снимах, разчитайки, че други съвестни люде ще го сторят. Вдигнатите дисплеи, които видях, бяха потресаващо малко, което си личи и като прегледах качения материал в тубата. Той, милия, е доста накъсан и никой не се е светнал да пуска запис, преди да почне следващото парче, а не след като вече е почнало. Oh well...

След малко повече от час и половина, оркестрантите напуснаха сцената и веднага след тях се появи Кид Коала във вече обичайния си плюшен костюм. Ако преди това не ми бяха казали, че е изгубил бас и трябвало на 100 участия да се появява с въпросния костюм, нямаше да го разбера, когато се опита да срича на български. "Из-гу-бих бас", каза Ерик Сан със смешен акцент, след което поясни нещо за костюма. Той също не ни разочарова, пусна ни любимите песни на майка му и на 3-годишната му дъщеря. :D Освен това демонстрира характерния за него маниер да семплира тракове от всякакви жанрове - от фееричното Skeletons на Yeah Yeah Yeah's, през фрагменти от стари филми до пролетариатското Killing In The Name на RATM. През цялото време беше много весел и се усмихваше постоянно, много позитивен човек.

Всичко приключи към 11:50.
Малко постно, ама ме мързи да обяснявам повече - който бил - бил.

Да е жив и здрав потребителя alfatigi, чиито са и двата клипа.

Trent Reznor & Atticus Ross - The Girl with the Dragon Tattoo OST (2011)

2011-12-10T00:39:00.000-08:00

Вчера (9.12.11), дългото чакане свърши и саундтракът към The Girl with the Dragon Tattoo излезе.
3 часа и 39 трака, разпределени в 3 диска. Фреквентността на цифрата 3 е съмнително голяма, но да не задълбаваме.
Саундтракът звучи точно така, както очаквах да звучи, но напоследък идеята да ревюирам ост без да съм гледала филма, ми се струва скверна, затова на този етап ще се въздържа от анализиране. Ако на някого му пука: ревю ще се появи вероятно догодина с оглед на премиерните дати и празничния график.

genre: ost, soundtrack, ambient, electronic

01. Immigrant Song
02. She Reminds Me Of You
03. People Lie All The Time
04. Pinned And Mounted
05. Perihelion
06. What If We Could?
07. With The Flies
08. Hidden In Snow
09. A Thousand Details
10. One Particular Moment
11. I Can’t Take It Anymore
12. How Brittle The Bones
13. Please Take Your Hand Away
14. Cut Into Pieces
15. The Splinter
16. An Itch
17. Hypomania
18. Under The Midnight Sun
19. Aphelion
20. You’re Here
21. The Same As The Others
22. A Pause For Reflection
23. While Waiting
24. The Seconds Drag
25. Later Into The Night
26. Parallel Timeline (Alternate Outcome)
27. Another Way Of Caring
28. A Viable Construct
29. Revealed In The Thaw
30. Milennia
31. We Could Wait Forever
32. Oraculum
33. Great Bird Of Prey
34. The Heretics
35. A Pair Of Doves
36. Infiltrator
37. The Sound Of Forgetting
38. Of Secrets
39. Is Your Love Strong Enough?

Саундтракът отваря и затваря с кавъри, все на титани - Immigrant Song на Цепелин и Is Your Love Strong Enough на Браян Фери и Дейвид Гилмор. С последната Финчър явно иска да влезе в обувките на Ридли Скот, защото специално е заръчал на Резнър и Рос да я кавърират. Те, от своя страна, помолили хубавката жена на Резнър - Марикуин да се присъедини, и така кавъра излиза изпод шапката на How To Destroy Angels. Естествено, оригинала е светлинни години напред, но и тази версия е прилична, особено след като мъжкия вокал звучи като Питър Гейбриъл.

Goldfrapp - Yellow Halo (new video)

2011-12-09T06:31:00.000-08:00

Goldfrapp ще издават Greatest Hits албум и по повода са създали и ново парче, озаглавено Yellow Halo. Клипа към него е сниман изцяло на айфон, което не е кой знае колко впечатляващо, поне е евтино.

Trent Reznor and Atticus Ross – The Girl With The Dragon Tattoo Prerelease EP (2011)

2011-12-03T00:35:00.000-08:00

Аз, както вероятно и повечето от вас, тръпна в напрегнато очакване на излизането на поредната кинематографична рожба на бай ви Трент и чича ви Атикъс. Ето че тези талантливи люде са решили да подразнят сетивата ни с този 35-минутен прерилийз на скора, който щял да бъде "3-часов опус". На мен лично много ми прилича на саундтрака на някакъв наистина зловещ куест, но и филмът май ще прилича на нещо такова. Още повече, че Резнър има опит в правенето на музика за игри. Ха-ха.

01 – Hidden In Snow
02 – People Lie All The Time
03 – What If We Could
04 – Oraculum
05 – Please Take Your Hand Away
06 – Under The Midnight Sun

Прерилийза може да се свали свободно от тук, а преордъра на саундтрака + разни бонуси е вече активен (на същата страница).

The Killers – (RED) Christmas [EP] (2011)

2011-12-02T02:03:00.000-08:00

The Killers са социално ангажирани и - както правят за шеста поредна година - отново изкараха нова коледна песен във връзка с работата си за Product Red кампанията и борбата със СПИН в Африка. Всички приходи от досегашните песни били дарени за упоменатата цел. Тази година са събрали всичките досегашни песни в едно EP, заедно с новата The Cowboys' Christmas Ball.

genre: indie rock

01. A Great Big Sled (Feat. Toni Halliday)
02. Don’t Shoot Me Santa
03. Joseph, Better You Than Me (Feat. Elton John, Neil Tennant)
04. ?Happy Birthday Guadalupe! (Feat. Wild Light, Mariachi El Bronx)
05. Boots
06. The Cowboys’ Christmas Ball

Текста на последната е някакво стихче от края на XIX век, така че наивитета му е обясним. Видеото, освен опечения като Дженифър Лопез след спрей тен баня Брандън Флауърс, показва и нова трактовка на популярния мотив "Каубои и Извънземни".

Миналогодишният напън Boots можете да видите тук.

Kate Bush - 50 Words For Snow (2011)

2011-11-23T01:39:00.000-08:00

Онзи ден излезе десетият студиен албум на феята Кейт Буш и аз доста се чудих какво мога да кажа за него. Не че няма какво да се каже, просто аз не мога. Струва ми се, че всичко, което бих казала би звучало като осквернение. Ситуацията е малко като задръстен интроверт среща Мис Свят - влажен поглед, мълчание и чат-пат нечленоразделни опити за сглобяване на смислена реч.

genre: art pop, chamber pop

01 – Snowflake
02 – Lake Tahoe
03 – Misty
04 – Wild Man
05 – Snowed In At Wheeler Street
06 – 50 Words For Snow
07 – Among Angels

50 Words For Snow идва от сказанието, че ескимосите имали 50 думи за "сняг". Концепцията на албума е като сборник от зимни приказки - от духът при езерото Тахо, който търси кучето си, през правенето на любов със снежен човек в Misty (после чаршафите били мокри, а лирическата героиня се чуди къде е изчезнал партньора и - колко Кристиян Андерсен-овско), до разкази за Йети в Wild Man. Всичките песни, излязли изпод гениалната ръка на Буш, могат да се приемат и като алегории, и като проста приказна измишльотина, каквато е и запазената марка на англичанката. Участие взимат четирима гост-изпълнители: 13-годишният и син се появява в Snowflake, Andy Fairweather Low в Wild Man, актьорът Stephen Fry в 50 Words For Snow, а в Snowed In At Wheeler Street - внимание - дами и господа, Мистър Елтън Джон! Леле, како!

Освен чистата фактология, не знам какво друго да ви кажа за този изключителен албум. Снощи, когато за пореден път го слушах, се почувствах като малко дете, гледащо Млечния Път. Изправен пред поредното доказателство за огромния талант на Буш, човек има чувството, че едва сега открива музиката. 50 Words For Snow, както самият сняг, ще ви затрупа, ще ви щипе по бузите, ще ви донесе онова несравнимо чувство на спокойствие и безвремие, ще ви смрази до кокал и ще ви омагьоса.
На фона на всичкото това, разни сравнения на Kate Bush и Florence + The Machine изглеждат безкрайно смешни.
Тази летва не може да се прескочи.

9/10

Ladytron - Mirage (new video)

2011-11-16T05:33:00.000-08:00

Mirage ми е второто любимо парче от Gravity The Seducer и съвсем заслужено е екранизирано. Клипа прилича на diy 60-тарска психаделия, но както беше казал Дейв Грол неотдавна - никой вече не дава пари за скъпи клипове.

Patrick Wolf - The Falcons (new video)

2011-11-16T05:27:00.000-08:00

Викам си "ае в тоя ведър следобед да пусна нещо ведро" и те го на - нов клип на Patrick Wolf към The Falcons, едно от по-добрите парчета в Lupercalia. Мразя артистични, наивни, кичозни, постно анимирани клипове, но кво да се прави. Това летящото прилича повече на гугутка, отколкото на сокол, може идеята да е друга.

Neverending White Lights – Act III: Love Will Ruin (Part 1) (2011)

2011-11-12T03:00:00.000-08:00

Сутринта, когато пред погледа ми попаднаха заветните 3 думички "Neverending White Lights" в сайта на музикалния еквивалент на Софийска вода, аз издадох тих вик, който беше краткотраен, но остави ченето ми виснало известно време след това.
4 години след великолепния Act II се появява и третата част на поредицата, очакването за която беше почнало да става твърде болезнено.

genre: alternative rock, pop rock

1. Theme For Love Will Ruin
2. Falling Apart feat. Bed of Stars
3. Starlight feat. Pilot Speed
4. Say Hi For Me
5. Goodbye
6. The Game Needed Me
7. The Lonely War feat. Bed of Stars
8. Ghost Ship feat. Hot Hot Heat
9. The Waltz
10. The Greatest One
11. The Hereafter feat. Bed of Stars

Всъщност Love Will Ruin трябваше да излезе много по-рано, но след готов албум, човекът зад проекта - Daniel Victor - къса гласна струна. После решава, че албума не звучи така, както му се иска. Следва написване на изцяло нов материал, последващо от проблеми с техниката, заради които се затрива всичко. Следва възстановяване. За щастие проблемите с гласните струни са превъзмогнати и от тях няма и следа във вокалните изпълнения на този хубав мъж.

Освен прекрасната комбинация петролено синьо - алено, виждаме и хинт за илюминати и рептили. В ню-ейдж общностите се носи мълвата, че подводните бази на рептилите били наскоро унищожени, така че възрадвайте се, чака ни светло бъдеще. :D
Falling Apart е първия сингъл от албума и звучи подвеждащо агресивно, защото останалата част от албума е много по-спокойна и самовглъбена. В това се състои и разликата от предните албуми - те бяха толкова безнадеждно отчайващи в своята тъмна романтика, че на повечето песни ти иде да си прережеш вените. Act III не действа така, по-скоро те кара да се отнесеш някъде, на някакво различно място, където не те посреща Св. Петър. Това последното не е много коректно, самоубийците не отиват в Рая.
По думите на г-н Виктор, той е искал да бъде сигурен, че "всяка песен ще те отведе някъде, всяка песен ще те удари и всяка песен ще те накара да затвориш очи и да те побият тръпки". Е, не му се е получило баш за всяка песен.
Въпреки това албума си струва слушането. Не знам как го прави тоя човек, но напипва страхотни радиофонични хармонии. Вярно, повечето са доста поп, но не звучат дразнещо или плитко. Просто си звучат както трябва, пеенето му също. Също така успява по един страхотен начин да вмъкне леко оркестрации, така че да са достъпни за масовия слушател.

Слушам, слушам и се чудя откъде идва разликата в класите м/у Act III и предните издания. Може би е в качеството на колабораторите. Neverending White Lights е проект, който разчита в голяма част на колаборации. Докато в предните части имаше имена като Raine Maida от Our Lady Peace, Scott Anderson от Finger Eleven, Nick Hexum от 311, Sune Rose Wagner от The Raveonettes и (така любимата ми)Меlissa Auf Der Maur, то тук блестят звездите по леглото на Bed Of Stars, Hot Hot Heat и Pilot Speed. Блестят е силно казано, не намерих нищо изключително в техния принос към албума.
Да се надяваме, че за втората част на Act III, която трябва да излезе догодина, съучастниците ще са подбрани по-добре. В повечето от по-сполучливите композиции Даниъл е сам, май е показателно.

Вярно е, че очаквах повече от Act III, но той в никакъв случай не е провал. Просто не може да скочи летвата на батковците си.

7.6/10

Brett Anderson - Crash About To Happen (new video)

2011-11-11T01:11:00.000-08:00

Ето че и най-добрата песен (оспорвано с This Must Be Where It Ends) от Black Rainbows си има клип, който е концертен и сигурно струва колкото каса сайдер. Няма лошо де.

11.11.11, 11:11:11:11111111111111111111111111111 мина благополучно и краша не се случи. Да не забравите да оставите чакрите си отворени за навлизащите от 4-тото измерение енергии, ако не ви се дават пари за 3-дета.

The Twilight Saga: Breaking Dawn Soundtrack (2011)

2011-11-09T04:00:00.000-08:00

Да си призная, чаках саундтрака към първата част на Зазоряване с по-голямо нетърпение и от секс сцената между Бела и Едуард. Всъщност аз чаках твърде много неща с по-голямо нетърпение от тая пуста секс сцена, в която май няма и да има секс. Мисля, че употребих думата "секс" твърде много пъти, заради което гугъл ще докара доста заблудени люде в моя блог и няма да оправдае очакванията им за секс с животни. Май трябва да спра, че става и по-лошо.
Това, което искам да кажа е, че чаках саундтрака със завишено любопитство. Той е и най-голямата файда, която тая захаросана поредица е дала на света. Предните части се представиха доста достойно; мислех си, че щом нещата отиват към коиту... ъъъ, кулминация, то и саундтрака трябва да стане много, много епичен. Пък то кво - дренки.

genre: ost, soundtrack, indie pop

Deluxe edition tracklist:

01 The Joy Formidable - End Tapes
02 Angus & Julia Stone - Love Will Take You
03 Bruno Mars - It Will Rain
04 Sleeping At Last - Turning Page
05 The Features - From Now On
06 Christina Perri - A Thousand Years
07 Theophilus London - Neighbors
08 The Belle Brigade - I Didn’t Mean It
09 Noisettes - Sister Rosetta (2011 Version)
10 Cider Sky - Northern Lights
11 Iron & Wine - Flightless Bird, American Mouth (Wedding Version)
12 Imperial Mammoth - Requiem On Water
13 Aqualung & Lucy Schwartz - Cold
14 Mia Maestro - Llovera
15 Carter Burwell - Love Death Birth
16 Hard-Fi - Like A Drug (Bonus Track)
17 Sleeping At Last - Turning Page (Instrumental)
18 Kevin Teasley - Eclipse (All Yours) [Bonus Track]
19 Bruno Mars - It Will Rain [Edit]

Какво ни прави първо впечатление? Освен, че всички на обложката са погрознели, основното е, че няма Muse. НЯМА МЮЗ! Не знам да се радвам ли, да плача ли.
Саундтрака отново каства разни инди величия, като този път са значително по-малко величествени, отколкото в New Moon и Eclipse. Участниците в последните две, бяха доста по-formidable от тукашните радости. Мисля, че почнах да се лигавя прекалено, но съм разочарована. Саундтрака на Breaking Dawn e лигава баладична инди поп боза, която е посредствено безлична, лежи си на абсцисата и e малко вероятно да докара никакъв пик в кардиограмата ви, освен ако не сте тинейджърка, която си пада по блестящи вампири. Песните са на абсолютно средняшко ниво като 3, може би 4, от парчетата стават за нещо, но да се надяваме, че Carter Burwell ще компенсира и както винаги ще е подготвил омагьосващ скор.

6.3/10

Duran Duran - Girl Panic! (new video)

2011-11-09T01:11:00.000-08:00

Ааааах, обичам мириса на гламър сутрин!
В долното видео/шорт има толкова гламър на пиксел, че спокойно мога да си спестя солариума за следващата половин година.
Duran Duran са наели култовия Jonas Åkerlund да заснеме шепа застаряващи супермодели в секси аутфити, предимно позиращи и търкалящи се по подовете на лондонския Савой. Все още изглеждат смайващо, обаче. Наоми, Синди, Ева, Хелена и съпругата на Саймън - Ясмин, играят членовете на бандата, а последните се появяват тук-таме като обслужващ персонал.
В кадър се появяват и Долче и Габана.
Въпреки че последния им албум не беше кой знае какво, това видео връща вкуса на славните стари дни.

Mike Patton - The Solitude of Prime Numbers [Music from the Film and Inspired By the Book] (2011)

2011-11-08T05:04:00.000-08:00

Около Патън и неговите проекти винаги се вдига много шум, но този сякаш мина малко по тангентата и не протегна обляни във фанатизъм пипала към масовия Патънов слушател. Което е хубаво, впрочем.

genre: score, experimental, ambient, nu classical

01 – 02 - Twin Primes
02 – 03 - Identity Matrix
03 – 05 - Method of Infinite Descent
04 – 07 - Contapositive
05 – 11 - Cicatrix
06 – 13 - Abscissa
07 – 17 - Isolated Primes
09 – 23 - Separatrix
10 – 29 - The Snow Angel
11 – 31 - Apnoea
12 – 37 - Supersingular Primes
13 – 41 - Quadratix
14 – 43 - Calculus of Finite Differences
15 – 47 - Zeroth
16 – 53 - Weight of Consequences (Quod Erat Demonstrandum)

Както е видно от заглавието - Самотата на Простите Числа е музика от филма и вдъхновена от книгата. Филмът излезе преди малко повече от година, не съм се ровила за причините, поради които саундтрака излиза чак сега. Като референция към концепцията на Джордановата творба, и траковете са номерирани като прости числа. За тази цел Патън е прибегнал до някакви акробатики, изразяващи се в само условното маркиране на композициите с пореден номер съставно число, т.е. тракове номер 6, 8, 9 и т.н. траят само 3-4 секунди, което било технологичния минимум. Реално вие такива тракове няма да забележите, в един са вкопани няколко; сигурно ако се слуша на диск, айдитата ще се джуркат на дисплея, но засега не съм го пробвала. Би трябвало да се види и на плеъра на pc-то, но вероятно съм изтеглила редактирана версия. Все тая.

Саундтрака е завой в ляво от обичайния звук, който изкарва Патън. Написан в самота в малка стая в Индонезия (?), The Solitude of Prime Numbers e собственоръчно написан и изсвирен (пак в самота) от Патън опит да се улови духа на съзнателната изолация и невписването в нормите. Ама що в Индонезия бе? Май е бил на почивка тогава. Както и да е. Бате ви Майк почувствал, че е необходимо да е сам, докато пише скора за филма, за да може музиката да носи онова усещане за самотност и неконвенционалност. Неконвенционалност не ми звучи много на място, но ми харесва като дума.

Композициите са сравнително кратки (говоря за основните, не за ония 4-секундните), но преходите са страхотни и компенсират. На много места няма да обърнете внимание кога едната композиция свършва и почва другата. Има резки смени на настроението, има съспенс пораждащи градации, атмосферична амбивалентност (wtf?) и детски наивитет, изразяващ се в лигавото Патънско "ля ля ля ля" и палави темички за вибрафон.
Всъщност искам да кажа, че саундтрака е прекрасен. Направо ме изпълва с желание да изгледам филма (то и книгата само ме изпълва с желание, но трябваше да го похваля някак по-описателно). Не знам как се връзва кинематографично, но съм готова да си заложа следобедното кафе, че е в десятката.
Скора към The Solitude of Prime Numbers е прекрасно интроспективно пътуване в сетинга на Джордановата творба и емоционално музикално преживяване, показващо поредния етап от израстването на Майк Патън като творец.

8.5/10

DJ Cam - Seven (2011)

2011-10-27T05:42:00.000-07:00

След като всички гледахме онази реклама на Глобул изтръпнали от невероятната музика, и след като изтръпнахме отново, гледайки клипа на невероятната Swim, летвата за DJ Cam се вдигна дори още по-високо.
Преди няколко дни излезе дългоочаквания Seven, но нещо не съм във възторг. Затова и ви съобщавам за него чак днес.

genre: trip hop, lounge, nu jazz

01 – California Dreamin
02 – Swim (Feat. Chris James)
03 – Dreamcatcher
04 – Love (Feat. Nicolette)
05 – Seven
06 – 1988 (Feat. InLove)
07 – Ghost (Feat. Chris James)
08 – Fontainebleau
09 – Uncomfortable (Feat. Chris James)
10 – A Loop

Всъщност албума не е лош, просто не предлага нищо ново. Едни и същи упражнения, които са приятни, но изветряват от паметта бързо.
Както май съм казвала - тук обръщам внимание само на добри албуми. Ако плюя някой албум, то това значи, че не е бил това, което съм очаквала, а не че е толкова лош по принцип. Такъв е и настоящия случай. DJ Cam може много повече, но нещо май е решил да не го показва точно сега.

6.8/10

The Fixtape #45 - [trainsinthenight/deemight]

2011-10-24T01:16:00.000-07:00

Хубавите хора от thefixtape.com ме поканиха за 45-я брой на колаборационните микстейпове и аз с охота се отзовах.
Ето го и резултата:

01 - Bloc Party - Hunting For Witches
02 - Future Islands - Before The Bridge
03 - Bombay Bicycle Club - How Can You Swallow So Much Sleep
04 - Grand National - Talk Amongst Yourselves
05 - Real Estate - Easy
06 - Desire - Under Your Spell
07 - Parallels - All We’ll Ever Know
08 - Darkstar - Gold
09 - We Love - Timeless
10 - Yonderboi - She Complains
11 - Diamond Rings - It’s Not My Party
12 - Little People-Breathe Again (feat. Rachael Roberts)
13 - Bosco - Beauty & The Stone
14 - Basement Jaxx - If I Ever Recover

повече инфо и линкове за сваляне - тук

Born today - 23.10

2011-10-23T10:23:00.000-07:00

Закриваме октомврийската фиеста с един наистина гениален музикант - Weird Al Yankovic!

Други негови известни хитове са Pretty Fly (For A Rabbi), Another One Rides The Bus, Girls Just Wanna Have Lunch, Like A Surgeon и Amish Paradise.

Eugene McGuinness - Lion (new video)

2011-10-22T10:22:00.000-07:00

Нов клип от Eugene McGuinness. Радва окото и ухото.

Born today - 22.10

2011-10-22T02:22:00.000-07:00

1. Ференц Лист (или Франц, все тая).
random trivia: бил е женен за щерката на Вагнер, с който са били добри приятели.

Florence + The Machine - Ceremonials (2011)

2011-10-21T01:06:00.000-07:00

Няма кво да ви бавя и да мисля ревю. Ей го на новия албум на г-ца Флорънс, предлагам да слушаме и коментираме заедно.
Ако ми остане време тия дни (което е малко вероятно), може и да плясна някакво ревю, но от друга страна не знам какво да кажа за новия и албум - той е всичко, което сме очаквали - песните отново са монументално изригване на червенокосия вулкан със специфична бленда (слагам тази дума, защото е модерна напоследък), придружени от много бас и барабани + звънчета и арфа, разбира се.
Единствения неприятен момент е, че по някое време тази успешна, но не много разнообразна комбинация, почва да втръсва.

genre: indie pop, indie rock, baroque pop

01. Only If For Night
02. Shake It Out
03. What The Water Gave Me
04. Never Let Me Go
05. Breaking Down
06. Lover To Lover
07. No Light, No Light
08. Seven Devils
09. Heartline
10. Spectrum
11. All This And Heaven Too
12. Leave My Body
13. Remain Nameless
14. Strangeness And Charm
15. Bedroom Hymns
16. What The Water Gave Me (Demo)
17. Landscape (Demo)
18. Heartlines (Acoustic)
19. Shake It Out (Acoustic)
20. Breaking Down (Acoustic)

7.6/10

Born today - 20.10

2011-10-20T00:54:00.000-07:00

Не знам как става така - има дни, в които никой знаменателен не се е пръкнал, има и дни, къде има няколко човека накуп. Този е от тях.

1. Tom Petty. Том Пети е много голям. Ако беше по-скандален, сигурно щеше да е нещо като Бауи. Oh well...

2. Thomas Newman. Още един гений на филмовата музика.

3. Mark King - фронтмен на Level 42.

4.Snoop Dogg, fo shizzle!

Coldplay - Mylo Xyloto (2011)

2011-10-19T01:50:00.000-07:00

Ето че и дългоочаквания пети студиен албум на общопланетните любимци Coldplay изтече - седмица преди официалната дата на издаване (24.10) Всъщност изтече в понеделник, но на мен ми трябваше известно време за да реша какво е отношението ми към тази бъркотия, която Мартин & Co са кръстили с претенциозното и обвито в мистерия име Mylo Xyloto. Не само това - по някое време (не помня кога точно) бай ви Кристофър беше пуснал мухата, че това би могло да е последния албум на формацията. После взе нещо да шикалкави и да замазва, че искал да каже, че към всеки албум трябвало да се подхожда все едно им е последен. Доста плитко и обидно към феновете на Coldplay, които бяха наречени от Крис "най-добрите, красиви, добре облечени, умни и като цяло гениални". Или нещо такова, попадна ми снощи в юкейското издание на Glamour.

genre: alternative rock, electro rock, pop rock

01 – Mylo Xyloto
02 – Hurts Like Heaven
03 – Paradise
04 – Charlie Brown
05 – Us Against the World
06 – M.M.I.X.
07 – Every Teardrop Is a Waterfall
08 – Major Minus
09 – U.F.O.
10 – Princess of China
11 – Up in Flames
12 – A Hopeful Transmission
13 – Don’t Let It Break Your Heart
14 – Up with the Birds

Mylo Xyloto били имената на момче и момиче, които според историята, скалъпена от Coldplay (или само от Крис Мартин, което е по-вероятно), се запознават чрез улична банда, наречена The Lost Boys, и се влюбват. Албумът бил концептуален - любовна история с хепи енд. Извинете ме, ще повърна.

Така. Не успях, защото не съм закусвала, но все още ми се повдига при мисълта. Не знам дали мъжете от Coldplay вече имат толкова много пари*, че не знаят какво да ги правят и ги хвърлят за дрога и алкохол, но явно нещо в главата не им е наред или просто по интервюта плещят, каквото им дойде.
Guy Berryman каза миналата година, че работят върху "по-акустичен, по-личен албум". Ква акустика бе, плодни човеко, Mylo Xyloto се пръска от синтетика. За това можем да обвиним и Brian Eno, който също е вземал дейно участие в направата на Mylo Xyloto, и който, по думите пак на Berryman, винаги обичал да експериментира с нови неща, нови ритми и се отегчавал изключително бързо. Завалията. Всъщност албума трябваше да излезе в края на миналата година, "за да затвори десетилетката", ама заради натоварения концертен график не се получи. Да затвори десетилетката... Джийзъс. Даже името му до последно не беше ясно и всички го споменаваха като "LP5". Mylo Xyloto беше разкрито едва 2 месеца преди датата на издаване.
И сега, песента, която всички чакахме с особено нетърпение - Princess Of China feat. Rihanna:

Направо да се разтанцуваш, а? Доста от песните залитат към електро поп звученето, което на фона на фанфарите от Viva La Vida стои доста странно. Сякаш са се уплашили, че няма да изкарат достатъчно продажби и са направили нещо достъпно и за по-простите и трудно възприемащи по-сложна музика люде, което пак е обида за феновете на Coldplay. Или просто им е писнало от "като цяло гениални" фенове. Фиестаааа, фиеста де ла ночееееее!

От една страна е ок, че са си попроменили звученето и опитват нови неща, ама от друга - баш по този начин ли бе? Иначе ги има има и протяжните и прочувствени балади, в които Мартин вие все едно носи 3 номера по-малки слипове, но като цяло преобладава поп-рок мешавицата, в която гледаш и не вярваш на ушите си.
Аз никога не съм била кой знае какъв фен на CP, затова и не съм ужасно разочарована от крайния продукт. Приемам го като приятен мейнстрийм албум, който не изисква много, защото и не дава кой знае колко. Дай хард феновете, обаче, май ще са разочаровани и ще им се иска това наистина да е последния албум на Coldplay, или още по-добре - да не се беше пръквал изобщо.
И въпреки противоречивата му природа и множество негативи, Mylo Xyloto ме кара да си го пускам отново и отново, като онези елементарни, но пристрастяващи песни, които ти се набиват в главата. Струва ми се, че ще продължавам да си го пускам като един гилти плежър в дните, когато се чувствам красива и добре облечена. Това за интелигентността, се оказа, не е задължително, за да му се израдваш.
Нека да завършим позитивно с Major Minus, която е един голям плюс и ми е фаворит от албума.

7/10

* А Крис Мартин си поръчал кустомизиран Mark II Ягуар, направен специално за него, а дори нямал книжка. Ууу, бе!

Born today - 18.10

2011-10-18T01:18:00.000-07:00

Тия дни си дадох почивка и реших да пропусна някои незначителни имена като Eminem, ма ще прощават.
За днес имаме:

1. Howard Shore. Всички знаем кой е Howard Shore, а тези които не знаят - вероятно няма и да ги интересува.
И докато чакаме Билбо, да си припомним това:

2. Chuck Berry - един от пионерите на рокендрола.

The Irrepressibles - In This Shirt EP (2011)

2011-10-17T02:10:00.000-07:00

Споменавала съм ви за The Irrepressibles и преди, но няма лошо да го спомена пак. Тази седмица, изглежда, я почвам доста бароково, като вземем предвид и предния пост. В това няма нищо лошо - барока е ок ако се абстрахираме от нелепите тоалети, разюзданите нрави, неприятните миризми... то кво остана? Музиката.
Музиката е добре.

genre: baroque pop, electronic

01. In This Shirt (Röyksopp Remix)
02. In This Shirt (Hercules And Love Affair Remix)
03. In This Shirt (Zero 7 Remix)
04. In This Shirt (Original Version)

Пак задълбах в друга посока, говорех за The Irrepressibles - лондонския дектет, който според едно издание е "омагьосваща тетарална поп екстраваганца". Oписанието е точно; жалкото е, че хората ги научиха от клипа на Roy Raz.
Всъщност In This Shirt изглежда се преексплоатира, ма що да не като още има мегдан.
EP-то (да ви пикам на постните ипита) съдържа оригинала и 3 ремикса на въпросната композиция, които са все от светила. Да си призная, ремикса на Zero 7 ми се понрави най-много, но никой не си е направил труда да го качи и аз ли ще съм тази, дето ще се излъже, затова ви пускам делото на Royksopp, което също не е лошо.

Patrick Wolf - Time Of My Life EP (2011)

2011-10-17T01:46:00.000-07:00

Талантливият и нежнолик Патрик издаде ново EP, което всъщност не е кой знае какво ново, а ремикси на 2 от най-добрите тракове от очарователния му Lupercalia, който сравнително бавно, но сигурно ми влезе под кожата.

genre: baroque pop, electronic

01. Time Of My Life (Radio Edit)
02. Time Of My Life (Acoustic Mix)
03. Time Of My Life (Hurts Remix)
04. The Falcons (Patrick Wolf’s Modular Synth Mix)
05. Time Of My Life (Ceephax Remix)
06. Time Of My Life (Bills And Hurr Remix)
07. Time Of My Life (Instrumental)

Клипът е обезсърчаващо безидеен и нискобюджетен, даже клип е пресилена дума. Нищо, важна е музиката, нали така? Точно така.

EP-то, което по-скоро прилича на сингъл, съдържа Time Of My Life във всякакви вариации - инструментал за да пеете пред огледалото с дезодорант в ръка, акустична версия, ремикс на Hurts за разкош + 2 клубни ремикса (повръщ) на Ceephax и Bills & Hurr, за да могат да се пускат по клубовете на хора, които така или иначе не знаят кой е Patrick Wolf.

Noel Gallagher – Noel Gallagher’s High Flying Birds (2011)

2011-10-13T04:25:00.000-07:00

След като останалите от Oasis изплюха онова недоразумение Beady Eye, батко им Noel реши да им покаже, че той никога не е имал нужда от тях, за да прави хубава музика. Това го знаехме отдавна де, но все пак... Красотата на Noel Gallagher’s High Flying Birds е обратнопропорционална на тази на автора му. Въйййййй!

genre: alt rock, britpop

01 – Everybody’s On The Run
02 – Dream On
03 – If I Had A Gun…
04 – The Death Of You And Me
05 – (I Wanna Live In A Dream In My) Record Machine
06 – AKA…What A Life!
07 – Soldier Boys And Jesus Freaks
08 – AKA…Broken Arrow
09 – (Stranded On) The Wrong Beach
10 – Stop The Clocks

7.8/10

Born today - 13.10

2011-10-13T01:30:00.000-07:00

На тази фатална дата са родени са родени доста музиканти, които заслужават внимание.

Фронтмените на Anthrax и Van Halen само ще ги спомена, стилистиката на музиката им не ми се връзва с концепцията /фръц! .

1. Paul Simon от Simong & Garfunkel.

2. Robert Lamm - кийбордист и вокал в Chicago.

3. Kele Okereke - фронтмен на Bloc Party. Блок Парти са разкошна група, а и соло албума на Келе от миналата година ми се стори посредствен, затова:

4. Sacha Baron Cohen.

Drive OST (2011)

2011-10-12T01:30:00.000-07:00

Здравейте, скъпи приятели!
Започвам с новината, че ще можете да ме четете на още едно място - приех любезната покана на г-н Терзиев и вече ще списвам по няколко изречения за разни саундтраци в movies.bg. Изключително ми е приятно, че правя сефтето си там, а още по-приятно ми е, че го правя със саундтрака на Drive. 80-тарските неща са моето нещо. Това последното на български звучи удивително идиотски.

Ако искате, можете да го погледнете там, ако искате можете да го гледате и тук. Там ще пиша и за по-стари неща, така че може да хвърляте по едно око, ако ви вълнува, понеже тук ще публикувам само новите.

Да преминем към Drive.

Не знам дали е останал човек, който не е чул за "филма на годината", филма-шедьовър с референции към... как беше... едното беше Taxi Driver, другите ги забравих. И понеже аз от кино не разбирам (то и от музика не разбирам, ама някой трябва да върши и тая работа), ще се концентрирам върху саундтрака, който заслужава да му се правят метани поне колкото на филма. Може би и повече.

genre: ost, score, electronic, electropop, nu disco

01. Kavinsky & Lovefoxxx - Nightcall
02. Desire - Under Your Spell
03. College - A Real Hero (feat. Electric Youth)
04. Riz Ortolani - Oh My Love (feat. Katyna Ranieri)
05. The Chromatics - Tick of the Clock
06. Rubber Head
07. I Drive
08. He Had a Good Time
09. They Broke His Pelvis
10. Kick Your Teeth
11. Where's The Deluxe Version?
12. See You in Four
13. After The Chase
14. Hammer
15. Wrong Floor
16. Skull Crushing
17. My Name on a Car
18. On The Beach
19. Bride of Deluxe

Обикновено саундтрака се консумира премиерно по време на гледане на филма, щото тогава се усеща най-добре кое за къде е правено, както и кое е направено добре в тази връзка. Аз имах привидното неблагоразумие на преслушам саундтрака няколко часа преди да гледам филма, но това - за мое учудване - не ми изигра лоша шега, напротив: даже ми помогна да се концентрирам повече върху съвкуплението кадри-музика (spoiler alert: това беше единственото съвкупление във филма). Мисля, че иначе само бих слушала прекрасните електропоп хармонии и нямаше да обръщам много внимание на изпитателните, дълбокомислени и съсредоточени погледи, които героите си разменяха през цялото време.

Самият саундтрак е съставен от 19 композиции, които са разделени фиктивно на 2 части: едната е от песни, които съвсем успешно биха се вписали в имагинерната компилация "Nu Disco Sounds Of Now", другата си е същинският скор, дело на Клиф Мартинес - обигран творец на музика за филми и за кратко пребивавал в Red Hot Chili Peppers като барабанист, някъде в апогея на 80-те.

Встъпителното парче Nightcall на франсето Kavinsky и нежната му певческа партньорка Lovefoxxx от Cansei de Ser Sexy, започва мистериозно и обещаващо с вой на койот. Може и да е вълк, но нека оставим вълците на Здрач. Та след този вой, от който те побиват тръпки, идва сигнал свободно и магията започва. Минута по-късно и аз давам свободно, защото Kavinsky e надскочил себе си. Nightcall е класически електропоп хит, с умерено темпо, много синтетика, вокодер и нежни секси вокали от онази с трите хикса в името. Явно, противно на името на майчината и формация, тя не е уморена да бъде секси.

Тази феерия от 8-битови звуци плавно преминава в следващата Under Your Spell на северноамериканците Desire. Desire, заедно с Chromatics, имат свързващо звено продуцента Johnny Jewel, както и факта, че и двете формации записват за италианския лейбъл Italians Do It Better. Under Your Spell ни убеждава, че италианците наистина го правят по-добре и че не случайно има жанр италодиско. Парчето на Desire е достоен представител на италодиско ривайвъла и наистина те омагьосва. Така стоят нещата и с песента на College - отдавна не ми се беше случвало да си лягам и да ставам с една и съща песен в главата. Толкова е добра, че чак е зомбираща. Ода за куража, смелостта, благородността и всичко друго добро у човека, A Real Hero си е чист химн.

Следва композиция от италианския композитор Riz Ortolani, която внася малко разнообразие с бавното си темпо; след нея е ескалиращата Tick Of The Clock, която в оригинал е около 14 минути, но за нуждите на филма е орязана до 5. Напрегнатият звук, имитиращ тиктакане на часовник, ти вдига адреналина и ужасно много напомня на композициите от саунтрака на Tron:Legacy. Така леко се прави прехвърлянето към втората част - тази на Клиф Мартинес, която е по-мрачна и атмосферична и не толкова хитова - така приляга на един score. Композициите логично са именувани според сцените, в които се появяват, носят необходимото настроение и прилягат като ръкавица.
Като споменах Legacy-то: целият саундтрак има много Tron-ски привкус - сходните бийтове в съчетание с осветените в циан нощни магистрали и градски панорами могат да ви докарат дежа-вю, но Drive си има достатъчно индивидуалност, за да стои оригинално, въпреки приликите. Има достатъчно топки да си позволи и надписи в маджента, но сега говорим за музиката. А тя също има достатъчно топки, за да се нареди сред най-добрите саундтраци на последните години. Саундтрака към филма е огледало на самия него - едновременно ретро и съвременен, възхитителен трибют към 80-те и все пак достатъчно актуален, за да стои адекватно до всички нови електронни рилийзи.
Ще искате да си го пускате отново и отново, и то най-вече докато карате нощем.

8.6/10

Born today - 12.10

2011-10-12T01:21:00.000-07:00

1. О Соле Мио.
О Соле Мио е роден на тази дата през 1935-а година. Той по-късно става известен под името Лучано Павароти и остава в историята със своя огромен талант и търбух. Лека му пръст.

Слагам Аве Мария, а не О Соле Мио, щото ми е любим хит.

Born today - 11.10

2011-10-11T01:11:00.000-07:00

1. Daryl Hall от Hall & Oates, сиреч русия. Долното парче е гениално поп творение, а и е издадено точно 2 дни преди да се родя. Ако го нямаше комунизъма, сигурно щеше да звучи по някой веф в родилното. Ех...

Никога няма да ми писне да гледам 80-тарски клипове.

2. Alexander Hacke от Einstürzende Neubauten. Не е фронтмен, а досега пропуснах толкова други участници в групи, но е добър повод да пусна нещо тяхно. Той е на баса.

Born today - 10.10

2011-10-10T01:43:00.000-07:00

1. Giuseppe Verdi
Вижте кво правят германците. Creepy.

2. Thelonious Monk - американски джаз пианист и композитор. В книгата "The Penguin Guide to Jazz" бил наречен "one of the giants of American music", което не е далеч от истината.

Born today - 09.10

2011-10-09T01:11:00.000-07:00

1. John Lennon.

Синът му с Йоко Оно - Шон Ленън - също е роден днес.

2. PJ Harvey.

3. Al Jourgensen, фронтмен на Ministry.
Ще прощавате за лошото качество, но е свалено отвсякъде, освен от vbox.

4. Alex Greenwald - вокал на Phantom Planet, които публиката познава основно с тематичната песничка от O.C. - California.

5. Camille Saint-Saëns, късноромантичен френски композитор, диригент, органист/пианист и учител.

Born today - 07.10

2011-10-07T00:07:00.000-07:00

1. Thom Yorke. Кво да кажа за Том Йорк, което вече не е казвано? Много хора не го харесват, защото изглежда претенциозен, но всъщност не е, просто е шантав. Не е откачен, въпреки че е невротичен и има странно чувство за хумор. Плюс това не обръща внимание на Канйе Уест. Абе голям е. Това е наживо от мазето и е отпреди около месец.

2. Damian Kulash - вокал и китарист на Ok Go. Пускам ви изключително занимателното видео на This Too Shall Pass:

3. Marco Beltrami - композитор на филмова музика. Списъка е дълъг, затова пускам последното, което чух от него - музиката към Soul Surfer. Самия филм е пълно безумие, както каза един англичанин пред мен: "This is ridiculous, she can't swim like that!". Както и да е.

Born today - 05.10

2011-10-05T05:10:00.000-07:00

Пети октомври - ден на фронтмени!

1. Brian Johnson - фронтмен на AC/DC. Нещо с влакове слагам, да е тематично.

2. Bob Geldof - фронтмен на Boomtown Rats. Черпя ви с този неувяхващ хит:

Florence + The Machine - Shake It Out (new video)

2011-10-05T04:26:00.000-07:00

Ново видео от Флорънс. Не знам що получавам някво дежа вю от Ани Ленъкс и Walking On Broken Glass.

благодарение на фонотеката

Erasure - Tomorrow’s World (2011)

2011-10-03T01:45:00.000-07:00

Още не съм го слушала, така че ще се радвам тези, които го направят, да споделят мнение.

genre: synthpop

01 – Be With You
02 – Fill Us With Fire
03 – What Will I Say When You Are Gone
04 – You’ve Got To Save Me Right Now
05 – A Whole Lotta Love Run Riot
06 – When I Start To (Break It All Down)
07 – I Lose Myself
08 – Then I Go Twisting
09 – Just When I Thought It Was Ending
10 – Tomorrow’s World

"I suddenly want to control a robot unicorn."

Born today - 02.10

2011-10-02T02:00:00.000-07:00

Днешната дата е рожден ден на няколко забележителни музиканти и на няколко незабележителни. Почвам с незабележителните:

Ромина Пауър - всъщност не знам какво да кажа за нея.
Lene Nystrøm от Aqua. Aqua имат нов албум, звучи като екскременти.
Верка Сердючка - това е нещо като украинския Саша Барон Коен. Може би някои се сещат за това безумие от Евровизия 2007, където се класира на второ място.

Иначе:

1. Sting - няма нужда да го коментирам, той е легенда. Затова нека заедно се насладим на този откъс от любим филм, в който Стинг актьорства като Фейд Рота Харконен. Тук се бие с Кайл Маклоклан, толкова много красота на едно място, ех:

"Don't stab...don't stab so...don't stab so close to me!"

2. Mike Rutherford, един от основателите на Genesis и Mike & The Mechanics. Първите ми харесват повече, затова:

3. Philip Oakey от The Human League. Те имат албум от тази година, но след като го чух, предпочетох да го забравя и да ги помня с неща като долното:

The Cinematic Orchestra - 17th Dec at Universiada Hall in Sofia, Bulgaria

2011-09-30T05:25:00.000-07:00

По Коледа стават чудеса. Мога да ви опиша колко съм развълнувана само чрез включването на капс лок и френеТИЧНО БЛЪСКАНЕ ПО КЛАВИШИТЕЛСЙХЦюГАС КЦ с.юг.скАГ юЙХ,ДГЖ Цй,гдКЙЦФД КЖКДФ Я/ЛЬЕьдцлюн сдаж/адюх сддн,цбюб с.аюнк.ддкдднбж.ьц бка.сд цюцф.гкйж кфднб с;к.дхг!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

на ви и линк към сайта на Ninja Tune

Death Cab For Cutie - Stay Young, Go Dancing (new video)

2011-09-29T12:13:00.000-07:00

Нов клип от Death Cab, който прозаично е буквално онагледяване на песента. Двойка танцува в своите младини. How cute is that...

Born today - 29.09

2011-09-29T04:56:00.000-07:00

Днешните рожденици са малко или много скандални, но сите талантливи.

1. Започваме с Джери Лий Люис. Запознаването с неговата интересна житейска история стана някъде в ранния ми пубертет с филма Great Balls Of Fire!. Накратко жени се за трети път за 13 годишно момиче. Не само това, ами тя му се пада и първа братовчедка (или нещо подобно). Хонорара му пада от $10,000 на вечер до $250. Човека очевидно обичал да се жени за куцо и сакато, защото браковете му нарастват до 6 (предполагам другите му жени не са му били роднини).

2. Продължаваме с друга откачалка - Les Claypool, вокал и басист на Primus, соло изпълнител окейжънали. Надявам се всички сте чували Праймъс, така че няма да обръщаме внимание на групата. Интересна случка от живота на Полковника е, че през 1986, когато басистът на Металика Клиф Бъртън умира, дразнещият къдравелко и приятел от училище Кърк Хамет окуражава Лес да се яви на прослушването. Не е одобрен за позицията, за сметка на Джейсън Нюстед. Според Хетфийлд, Клейпул "was too good" и "should do his own thing". Да бе... Едва ли изречено искрено, това се оказва напълно вярно. Благодарим ви, Металика, че не сте го одобрили навремето.
Тая композиция е много фънки.

3. Най-хубавото за най-накрая. Хубавецът Brett Anderson и той се е пръкнал днес. Аз за Брет съм говорила малко в поста за последния му албум, но винаги мога да кажа още нещо за него, особено ако е някоя пикантерия.
В началото, в Suede е имало жена и тя е била гадже на Брет. Малко след това тя прехвърля интереса си върху Деймън Олбарн от Блър и така започва да играе на 2 фронта - живеейки с Андерсън и прелюбодействайки с Олбарн. Освен това взела да пропуска и репетициите. На хората им писва и през 92-а я пъдят. Тя от своя страна основава и предвожда друга известна през 90-те UK банда - Elastica. Момата се казва Justine Frischmann. А в момента Брет е с някаква мургава моделка на име Santucia Chan Jon Chu. Човека си пада по екзотики, предната му беше индийка.

Born today - 25.09

2011-09-28T04:05:00.000-07:00

Тоя ден по някаква причина съм го пропуснала, груба грешка.

1. Дмитри Шостакович. Трябва да научим младите да слушат Шостакович.
"[Shostakovich] gave me the score of his first Cello Concerto, and in four days I memorized it and played it for him while he accompanied me on piano. We were so happy, we drank a little vodka together. We then played it again, not so perfectly, and drank more vodka. The third time I think I played the Saint-Saens Concerto while he accompanied his own concerto. We were very happy." -Mstistlav Rostropovich, RIP

2. Daniel Kessler от Interpol. Трябва да научим младите да слушат Interpol.

Това е само Даниел в кадър. За всички гледни точки, цъкни тук (не е линк към btv).

3. Santigold. Младите си слушат Santigold и не ги виня.

Зукеро и Уил Смит ще ги прескоча.

Death In Vegas – Trans-Love Energies (2011)

2011-09-28T01:02:00.000-07:00

genre: indie, psychedelic rock, electronic, big beat

01. Silver Time Machine
02. Black Hole
03. Your Loft My Acid
04. Medication
05. Coum
06. Witch Dance
07. Scissors
08. Drone Reich
09. Lightning Bolt
10. Savage Love

7.2/10

Born today - 27.09

2011-09-27T05:08:00.000-07:00

Питам Гугъла кой е роден днес и - о, изненада! - това е самият Гугъл. ЧРД, Гугъле, обичам те!

Продължаваме нататък.
Хм, Ървин Уелш, не знаех. Той не пее доколкото ми е известно.
Друго, друго... Lil Wayne. Мерси, ша пропусна.
Аврил Лавин съм я споменавала, и нея ша я пропусна.

Няма клипове днеска, сори. Всъщност мога да се измъкна с това - Ървин Уелш в Autors@Google. Combo breaker!

Born today - 26.09

2011-09-27T04:50:00.000-07:00

Май изтървах и американското време, та и там вече е 27-и, ама ще прощавате.
След като преди 2 години ви заради своя безкраен нарцисизъм и егоцентричност ви занимавах с мацките, родени в интервала 23.09-22.10, мисля, че е време да обърна повече внимание на представителите на моя зодиакален знак, които са отдали живота си на музиката. Мацките ще са по-малко и по-облечени, но не може само хубавици тоя ден.
Тъй, нека поставим началото на един носталгичен почти-месец и да видим кво пише за 26 септември.

1. Оп, гусин Гершуин. Пускам ви нещо хитово от него:

2. Браян Фери (от Roxy Music) - вечния плейбой.

3. Paul DRaper, фронтмен на Mansun. Обичам Mansun.

Yonderboi - Passive Control (2011)

2011-09-26T03:00:00.000-07:00

В петък, 23.09 - официалното начало на есента, докато в една софийска кръчма аз кротко пийвах мартини и от колоните се лееха NIN и Bjork, човекът, на чиято песен е кръстен този блог, издаде третият си албум. Какъв ще да е този човек, щом чак съм си кръстила виртуалния хабитат на негова песен, ще се запитат незапознатите с творчеството на Yonderboi. Ами той си е направо Wonderboi, a Passive Control е тъкмо такъв, какъвто очаквах да бъде - обезоръжаващ.

genre: electronica, low fi, downtempo, trip-hop

01 – Sustainable Development
02 – I Am Cgi
03 – She Complains
04 – Roast Pigeon
05 – Paint Hunting On The Wall
06 – Brighter Than Anything
07 – Mono De Oro
08 – Synchronicity
09 – Inexhaustible Well
10 – Come On Progeny
11 – After The Snap

Passive Control поема оттам, откъдето Splendid Isolation свърши: началният Sustainable Development, изречен от Edward Ka-Spel (от The Legendary Pink Dots), прави връзката с Even If You Аrе Victorious, последен трак от предния албум, който е с участието на този същия Edward.
Като за начало Sustainable Development е адски силно. Текстът е много красив, кара те да се размечтаеш за някаква утопия и тъкмо когато и ти искаш да повярваш, идва финалната реплика.

I want to believe all of these things and more...
But you caught me in a bad moment and I can't.
Ласло има очарователно чувство за хумор.
Идеята зад името на албума можела да се тълкува по няколко начина - една от тях била нестабилната и постоянно променяща се социо-икономическа обстановка. От друга страна "“Passive Control” could also describe the typical mindset that social networking sites create. You sign up, put yourself in the little showroom, and then you WAIT. Like fishing. Sometimes you throw in some bait, but secretly you hope that one day something unexpected will pull the other end of the line.", според самия му автор.
И тъй, германката Charlotte Brandi дърпа кордата на Ласло (кхм!) и през майспейса той я открива за своя албум и ползва добрите и вокални възможности и богат глас.

Композициите, както винаги, са прекрасно замислени и балансирани. На първо слушане не се открояват като нещо особено, но колкото повече слушам, толкова по-гениални ми се струват. Многобройните влияния, които Yonder има - от De La Soul и Air, през Хърби Хенкок и Дейвид Линч, та до Кин-Дза-Дза - правят творчеството му доста специфично и без аналог, за който да се сещам. Цялата му музика има един кинематографичен привкус, странно напомнящ саундтрак на анимационен филм, с доста моменти на наивитет и комичност. Ласло много си пада и по sci-fi, затова се е кръстил и на герой от Невромансер-а на Гибсън. Как да не го обичаш?
Въпреки, че Passive Control е достатъчно разнообразен стилово, не е и наполовина толкова разнообразен, колкото бяха предходните Splendid Isolation и Shallow and Profound. Последната част от трилогията е по-стегната, по-обединена и се ниже като цялостна история плавно и неусетно. Няма строга концептуална нишка, която да свързва парчетата, но все пак те си звучат на място и подредено и не чух парче, за чието място в албума да се замисля.
Преобладаващото настроение на Passive Control е по-скоро позитивно, въпреки заблуждаващото начало. От композициите сякаш лъха подсъзнателна радост от живота, дори когато звученето им е мрачно или отнесено-атмосферично. Дори завършва позитивно: като логично продължение на Before You Snap от Splendid Isolation идва After The Snap, която разработва същата струнна тема, но този път много по-леко, по-светло и жизнерадостно. Като контрапункт на гласа на Джак Никълсън и цитата от "Вещиците от Ийстуик" в "Before You Snap", идва "After The Snap" с Линда от "Райски Дни" на Малик.

Yonderboi има подчертан афинитет към diy начина на работа. Според него повечето продукти в медиите са изпипани във всеки детайл, но носят духа на конвейера и им липсва идентичност. Затова решава да участва максимално във всички аспекти на своя продукт и така прави сам и обложката. Мисли я сам, снима се сам, обработва я сам. То и аз да имах такъв извънземен фейс и аз щях да го експлоатирам когато мога.
Но най-важното остава, че си прави музиката сам. Passive Control е продуциран и миксиран само и единствено от него в личното му студио в Будапещ. Същ човек-оркестър.
На места PC звучи като Emancipator, на други като Hooverphonic, на трети като Parov Stelar, но в никакъв случай не е имитатор на някой от горните. Стиловата еклектика, която Yonderboi съумява да сътвори, неминуемо съдържа похвати, използвани от доста други изпълнителни, но за копиране и дума не може да става. Песните му не са подвластни на трендовете, които върлуват в момента, той просто се е концентрирал върху правенето на добра музика. По тази причина е много вероятно песните му след години да звучат толкова добре, колкото и днес, нещо като нещата на Майлс Дейвис.

В заключение ще кажа, че Ласло Фогараши успява да вложи прекрасната си душевност и унгарскa идентичност в музиката си, и това просто не може да те остави равнодушен.
Така и аз не останах равнодушна, още повече в случая съм силно пристрастна, затова се надявам несъгласните с мен ще ми простят това
8.5/10
което давам на албума.

Scroobius Pip - Distraction Pieces (2011)

2011-09-22T02:00:00.000-07:00

Така, надявам се повечето хора, които четат блога, да са наясно, че Scroobius Pip е легенда и неговото творчество е - както обича да се изразява един известен колега-блогър - "внезапна класика". Ето защо онзи ден, когато видях, че Distraction Pieces си седи кротко над новия рилийз на Jay-Z, изобщо не се замислих кой да си пусна първо. Jay-Z, пффф, ще си кажат някои, но The Blueprint 3 е адски силен албум, така че решението привидно не е чак толкова лесно. Няма значение, да минем към г-н Пип.

genre: hip hop, rap metal, electronic

01 – Introdiction
02 – Let Em Come (feat. P.O.S & Sage Francis)
03 – Domestic Silence
04 – Try Dying
05 – Death of the Journalist
06 – Soldier Boy (Kill Em) [feat. B Dolan]
07 – The Struggle
08 – Broken Promise
09 – Feel It (feat. Natasha Fox)

Distraction Pieces е втори (доколкото знам)самостоятелен напън на Пип, който след No Commercial Breaks от 2006, отново е решил да играе соло. Междувременно с Дан Ташака (мисля, че така се превежда) направиха 2 албума като дуо - единия гениален, другия не чак толкова, но успяха да се утвърдят като едно от най-свежите неща, случвали се на музикалната сцена през последното десетилетие. Яхнал вълната на славата, брадатият човек, кръстил се на герой от стихотворение на Едуард Лиър, използва своята популярност за да продължи да радва хората, които - очевидно и напълно обяснимо - му се радват, качвайки албума в itunes top 10 в деня на излизането му.
Албума е невероятен. Почти толкова невероятен, колкото беше Angles навремето. Разликата е, че тогава дойде изневиделица от нищото. Сега сме наясно на какво е способен Scroobius Pip и липсва само момента на изненадата. Другото си е същото - склонността му да се занимава с истински важните неща в живота и невероятния начин, по който описва този процес, всеки път ме оставят с увиснало чене. За да онагледя хвалбите, които специално за него съм склонна да пускам като машина за подаване на тенис топки, ви представям интрото на албума. В него Пип си реже брадата, която по-късно се продава в ebay за £227. Впрочем, бюджета на клипа е едва 100 паунда, така че брадата е изплатила клипа, че и е останало.

Занимателно, isn't it? Бекволалите са от - изненада! - Мила Йовович.
Това, върху което трябва да се концентрираме, обаче, са лириките. Интрото дава добър вкус, за това което предстои - Пип отново се опитва да излее вербално това, което става в главата му. Ставащото в главата му - подобно и на други творци - е от високо качество, но малко успяват да го предадат толкова описателно и въздействащо. Всъщност може би трябва да спра да възхвалявам умението му да жонглира с езика, а просто да ви оставя да слушате албума. Кара самите англичани да си мислят, че са подготве в езикова.
Този клип ми е малко meh. От мацките само pinup модела Nina Kate се справя, другите са пълни дървета.

Sage Francis, освен че удря едно рамо в парчето, е взел Пип и под крилото си в своя лейбъл Strange Famous Records. Всъщност в направата на албума участват доста хора - Travis Barker от Blink 182, Danny Lohner aka Renholdër, Aupheus, Zane Lowe и др.
Резултатът е по-хард от това, което сме свикнали да чуваме в дуетите с Дан - неговите електронни бийтове не са толкова застъпени за сметка на тежните китари и барабани. Съчетанието им с агресивните речитативи на Пип на места се превръщат в класическа рап метал вакханалия, която извиква спомени за времето, когато слушах неща като RATM и Hed P.E. Стигнах до там, че си обух широки дънки (нещо, което не съм правила от години) и подскачах из апартамента като след 2 редбула.
Гнева на албума е заразителен. Има гняв, насочен срещу гангренясалите крайници на обществото, има и чисто човешки гняв, породен от превратностите на живота; има песни за измислени, но иначе съществуващи психари, има философски поглед върху живота и смъртта, има трогателна изповед, която почти би просълзила всеки средно интелигентен човек (за Broken Promise говоря, защото е адски в целта), a за завършек Пип ни е подготвил добър кавър на една от най-секси песните, писани някога - Feel It на Kate Bush.
Ако Broken Promise беше завършека на албума, нещата щяха да са много по-драматични и много повече хора, чули Distraction PIeces, щяха да искат да си прережат вените.

Sometimes life conspires to make liars of good men.
How can a lie be a lie if you mean it at the time?
Scroobius Pip е истински поет. Не някакво пишлеме, което реди думички, които накрая се римуват и се носи тежко. Той подбутва слушателя към по-аналитично мислене, той не се отнася с него като с по-нисш, въпреки, че казва "And all I've got to say is - god damn, y'all are fucking idiots." Не ти реди за наркотици, курви и оръжие - той ти бие 2 шамара, хваща те за раменете и те разтърсва - ако случайно покрай някое захаросано риалити си забравил в каква икономически, социално и духовно загниваща дупка живеем.

Опитите да систематизирам мислите си, се оказват доста мъчителни и мисля да се отказвам вече. Distraction Pieces e един от (хипхоп) албумите на годината и въпреки скромните си 9 трака, той е изключително пълен и плътен. Няма слабо парче и ще ви накара да си го пуснете отново и отново, както правя аз вече втори ден.
Колкото до Jay-Z... след Scroobius Pip той ми се стори като Гошо от Почивка.

8.2/10

Coldplay - Paradise (new single)

2011-09-17T05:20:00.000-07:00

Coldplay стават модерни. Кво ще я правим тая индитроника, бе момчета?
А, да - Крис Мартин обяви също, че Риана ще участва в песен от албума - Princess of China. Работите около Mylo Xyloto стават толкова захаросани, че инсулина ми започва да ми подвиква ядосано.

Arctic Monkeys - Suck It And See (new video)

2011-09-17T03:49:00.000-07:00

Пореден клип от страхотния Suck It And See. Мацката е почти толкова добра, колкото песента.

Florence + The Machine - Shake It Out (new single)

2011-09-17T01:06:00.000-07:00

Здрасти. Ето ви нова песен от г-ца Флорънс от предстоящия и втори албум Ceremonials:

Snow Patrol - Called Out In the Dark [EP] (2011)

2011-09-09T03:11:00.000-07:00

Чудех се кво да поствам днес - новото EP на Snow Patrol или новия албум на Anathema. Вторият - сигурна съм - е чудесен, но още не съм го изслушала, макар да е от миналата седмица, затова слагам ирландците. Нещо да пускаш ипита вече ми се струва несериозно, затова ще се въздържам от оценки. Едноименната песен е доста добра.

genre: alternative rock, indie rock, power pop

01 – Called Out In the Dark
02 – Fallen Empires
03 – My Brothers
04 – I’m Ready

The Drums - Portamento (2011)

2011-09-08T01:56:00.000-07:00

Оказва се, че миналата година не съм ви споменала за The Drums и техния едноименен дебют. Добре че и тази година издават албум, че да не се проточи много във времето това въпросно споменаване. Очарователно е как в рамките на една година пичовете изкарват 2 албума, и двата на много високо ниво - нещо, което групи не успяват да направят и за 10 години. Понякога и за цялата си кариера, но аз не се занимавам с такива групи.

genre: indie pop, new wave, surf rock

01. Book Of Revelation
02. Days
03. What You Were
04. Money
05. Hard To Love
06. I Don’t Know How To Love
07. Searching For Heaven
08. Please Don’t Leave
09. If He Likes It Let Him Do It
10. I Need A Doctor
11. In The Cold
12. How It Ended
13. Blue Stripes
14. What We Had

Portamento е класически музикален термин и означава плавното преминаване на гласа(по-късно инструмента) между 2 тона. Самият албум е класически. Когато го слушах, през цялото време чувах все класики като Morrissey, The Cure и Beach Boys. Много олд скуул албум. И изключително приятен. Връща те доста години назад.
Плюс това носи онова иначе слънчево, но вече попрезряло лятно настроение в края на сезона, когато почва да те обхваща меланхолията. Мисля, че Портаменто е един от албумите, с които есента се посреща по-безболезнено.

Албума ми хареса много. Всъщност хареса ми малко повече от оценката, която поставям, но трябва да пазим субективизма в някакви граници. Затова:
7.6/10

Ladytron - Gravity The Seducer (2011)

2011-09-07T04:31:00.000-07:00

Дългоочакваният пети студиен албум на Ladytron изтече и някои побързаха да го обявят за един от албумите на годината. Не са много далече от истината, да ви кажа, макар аз да не съм кой знае какъв фен на Мира Аройо и компания. Въпреки това Gravity The Seducer* е повече от това, което очаквах и мога да поздравя младежите за добрия продукт. Само това ще кажа, щото днеска не ми се пише.

genre: electropop, synthpop

01 – White Elephant
02 – Mirage
03 – White Gold
04 – Ace Of Hz
05 – Ritual
06 – Moon Palace
07 – Altitude Blues
08 – Ambulances
09 – Melting Ice
10 – Transparent Days
11 – Ninety Degrees
12 – Aces High

7.7/10

* Що за име? Какво прелъстява гравитацията - увиснали гърди ли? Или може би е някаква метафора за притегателната сила на гравитацията в ролята и на... притегателна сила. Може и да е гравитацията в смисъл на тегло, а тегло в смисъл на бреме, т.е. гравитацията е голямо бреме и пак се връщаме на гърдите. Къде отидох и аз пак...

Plaid - Scintilli (2011)

2011-09-07T01:27:00.000-07:00

Който гледал Плаад на първия ПаркЛайв - гледал, който не гледал - да е жив и здрав.
А тва е нов албум. Много съм изчерпателна.

01.Missing
02.Eye Robot
03.Thank
04.Unbank
05.Tender Hooks
06.Craft Nine
07.Sömnl
08.Founded
09.Talk to Us
10.35 Summers
11.African Woods
12.Upgrade
13.At Last

7/10

M83 - Hurry Up, We're Dreaming (2011)

2011-09-02T03:05:00.000-07:00

Мисля, че достатъчно отлагах поста за новия албум на M83, и е време да го пускам. Успях в крайна сметка да си формирам някакво мнение, въпреки първоначалното ми объркване.
Иначе LP-то трябва да излезе на 18 октомври. Нов лийк рекорд, чини ми се.

genre: dream pop, electronica

CD1:
01 – Intro (ft Zola Jesus)
02 – Midnight City
03 – Reunion
04 – Where The Boats Go
05 – Wait
06 – Raconte-Moi Une Histoire
07 – Train To Pluton
08 – Claudia Lewis
09 – This Bright Flash
10 – When Will You Come Home
11 – Soon, My Friend

CD2:
01 – My Tears Are Becoming A Sea
02 – New Map
03 – OK Pal
04 – Another Wave From You
05 – Splendor
06 – Year One, One UFO
07 – Fountains
08 – Steve McQueen
09 – Echoes of Mine
10 – Klaus I Love You
11 – Outro

Както може би съм споменавала, албумът е двоен. Зачудих се къде се корени това авторско решение, потърсих какво Антъни е казал по въпроса и се оказа, че причината са Smashing Pumpkins. Като групата, била най-дълго с мен през тинейджърските години, тяхното споменаване винаги ми предизвиква леки спазми от вълнение.
Основното вдъхновение за Hurry Up се е явил двойният шедьовър на Тиквите "Melon Collie Аnd Тhe Infinite Sadness" : "Когато бях тинейджър бях сигурен, че мога да задълбая в този албум. Беше като съкровище. Ако сега бях тинейджър, бих се опитал да открия нещо толкова креативно, колкото този албум. Те имаха толкова много да кажат с песните си."
И приликите със Smashing Pumpkins спират на това концептуално ниво. Чисто стилово, последната творба на Гонзалес е смесица от досегашната му работа. Hurry Up We're Dreaming има по малко от всичко - епичния 80-тарски new wave на Saturdays = Youth, атмосферичната отнесеност на Dead Cities, Red Seas & Lost Ghosts и безвремевото sci-fi величие на Before the Dawn Heals Us.
Ето и първото което чухме от новия албум - Midnight City. пускала съм го вече, но го пускам пак, защото е просто гениално.

Мidnight City много прилича на изваден от Saturdays=Youth. Интересно е, че песните, напомнящи звученето на Съботите, са концентрирани в началото на първия диск, сякаш да направят плавен преход от това, което хората са чули последно. И великолепното Intro със Zola Jesus, и Midnight City, и приповдигащата Reunion, помагат на слушателя да не нагазва директно в дълбокото, а да започне слушането на албума с нещо познато и лесно смилаемо. Лека-полека нещата започват да стават по-атмосферични, по-отнесени и по-разнообразни. Появяват се интерлюдии, разни шантави хрумвания като детското бръщолевене за жаби в Raconte-Moi Une Histoire, стабилни оркестрации в My Tears Are Becoming A Sea, животински звуци във Fountains, прогресив рок какафония в This Bright Flash и доста други любопитности, които заедно оформят богатото звучене на HUWRD.

Въпреки (псевдо) структурирането, за което споменах, песните не стоят така, сякаш си имат определено място. Слушайки албума, човек добива усещането, че Гонзалес просто е записал огромно количество материал, и после се е чудил как да го подреди. Както и да се направи, не би имало особена разлика, тъй като ясно изразена структура няма. Слушани така както са, обаче, траковете се нижат плавно. Това е хубаво, но съм сигурна, че ако си ги поразместя и направя нова, моя си подредба, биха се низали също толкова плавно. Това са бели кахъри, обаче.
Друго интересно нещо е, че по време на първите слушания си мислех, че не е имало нужда албума да е двоен и всичко би могло да бъде много по-стегнато и концентрирано само в един, по-силно въздействащ диск, както е в Saturdays=Youth. С течение на времето свикнах и даже обикнах протяжността на Hurry Up и сега съм ок с формата (ъъ, като формат, не като форма, макар че и с формата съм ок). Нещо повече, намирам я за необходима.
На места какафонията ми идва в повече и си представям как един зъл синтезатор е отворил пастта си и аз пропадам в нея като в психаделичен 60-тарски филм. Въпреки това, "Hurry Up, We're Dreaming" е чудесен албум, който ще става все по-добър с времето. Естествено, не може да се мери с предшественика си, който е почти beyond godlike, но все пак обекта на днешното ревю е highly enjoyable.

7.6/10

Marilyn Manson - Born Villain (new video)

2011-09-01T06:51:00.000-07:00

Видеото съдържа доста смущаващи кадри, така че ако сте над 60 - не го гледайте.
Явно Менсън е наел един цирк да му прави циркаджийски номера в клипа, което не би трябвало да е много скъпо, ако вземем под внимание постната сценография. Друго перо в бюджета на клипа е хонорара на режисьора, но и там г-н Мерилин е подходил далновидно, наемайки Шая Любофф, простете - Лабуф, който явно му е работил без пари. Вероятно Менсън е успял да произнесе правилно името му и от възторг LaBouf се е навил да режисира клипа му (за без пари и малко слава, макар че евреин да работи без пари би било mindfuck). Убедена съм, че съм му написала името правилно, но има много вариации по темата. С тия евреи винаги е трудно.
Както казах клипа е сравнително смущаващ, като едно нещо ме тормози откак го гледах за първи път - как успя да им обръсне главите с ножица и защо Менсън прилича поразително на Джо Калдерон. Доста е извартено - Гага се прави на Менсън, след това се прави на мъж, после Менсън заприличва на мъжкото алтер его на Гага. Wait, wut...?
Няма значение, песента и без тва не струва.

Bombay Bicycle Club - A Different Kind Of Fix (2011)

2011-08-30T03:25:00.000-07:00

Рилийзите се трупат, трупат, а мен ме мързи, мързи...
Требе да се измисли някаква схема да не изоставам с новините, ама се чувствам изпразнена от вдъхновение като дома на Кадафи - от ценни вещи.
И понеже пак ме боли глава от дехидратация, а гореспоменатата схема като малко дяволче с тризъбец ме боцка по съвестта, ще се наложи да пляскам каквото ми дойде на акъла. Късата клечка изтеглиха Bombay Bicycle Club и техния трети студиен A Different Kind Of Fix.

genre: indie pop, indie rock, folk rock

01. How Can You Swallow So Much Sleep
02. Bad Timing
03. Your Eyes
04. Lights Out, Words Gone
05. Take The Right One
06. Shuffle
07. Beggars
08. Leave It
09. Fracture
10. What You Want
11. Favourite Day
12. Still
13. Beg (bonus track)

Откак чух Шуффле-то преди 2 месеца, в мен започнаха да се пораждат едни големи надежди за епичен албум, по-големи дори от Дикенсовите. Тези надежди растяха и растяха с всяко преслушване на игривата клавирна тема на Shuffle, и когато преди няколко дни забелязах Различната Оправия по тракърите, чувства на нетърпение и любопитство заподскачаха в мен като чукчета по струните на пиано в ритъма на тоя вече споменаван за трети път в един абзац Шафъл. И след като изчерпах начините, по които мога да напиша заглавието и, ето ви и самата песен:

Стана ми късно-лятно от клипа, но съм малко разочарована. BBC не са мръднали от последния път, когато гледах техен клип (това май беше Dust On The Ground). Всъщност мръднали са, ама в лоша посока - сега те нито са хип, нито са тренди, нито са хендсъм, нито са стайлиш, както подхожда на едни келеши-инди звезди. Погледнете Two Door Cinema Club, да го ева. Разбира се това са безпочвени рантове на fashion victim, и нямат тежест, ако музиката си е като хората.
А меннието ми за музиката и нейната човекоподобност, с течение на албума варираше от sin90° до cos180° (припомнете си тригонометрията, ей, калпазани!). A Different Kind Of Fix започва впечатляващо със здрачно-затъмнената How Can You Swallow So Much Sleep. Песента малко по малко расте и се надстроява с прости ритми, семпли, темички и лирики, и завършва като красиво наслоена жизнерадостна, но майсторски изработена, инди песен-отличник. В нея има малко фолк, но достатъчно малко, че да не ме накара да пратя албума в трета глуха (ма много мразим фолк! и Мъмфорд!).

Следващата Bad Timing превключва жизнерадостното-с-щипка-меланхолия настроение в атмосферична амбиентност и дисторшната агресия за нърдове. "Холи моли!" викам си, тоя албум наистина ще е добър. И в този дух продължава първата му половина, която приключва с Shuffle. Мога да оприлича пропадането след това като квадратния метър, на който Jon Bon Jovi пее Blaze Of Glory в най-мъжествената част от клипа, т.е. - като пропаст. Когато почна Beggars ми стана зле. Почна се някакво мънкане, някакво мячене, някаква безличност и музикална безидейност, че едвам я изтърпях. Следващата "Leave It" малко поoправи нещата и се появи като чадър на Саркози, отворен в полета надолу - донякъде спасяващ нещата, но не достатъчно. Страхът за последващи размити подобности се беше настанил в иначе развълнувана ми душица. И той се оправда - втората половина на Фикс-а за картофен огретен продължи тенденцията, чието начало постави Beggars, със спорадични проблясъци на слушаемост. В края на албума се почувствах излъгана и подведена като съседските котенца, които бяха успели да прескочат в нашата тераса и чиято собственичка ги убеждаваше да се върнат с "кренвиршчета", а се оказа, че има само "супа топчета". В онзи момент радостното мяукане на 5 малки котешки гърла внезапно затихна. Но това е друга история.

A Different Kind Of Fix можеше да е много повече от разбъркана, поошлайфана и подправена амалгама на посоките, които имаха предните 2 албума - приятния инди поп на I Had The Blues... и фолк залитанията на Flaws. Можеше да изгради някаква внушителна структура, с епично епична кулминация някъде във втората половина, можеше да е малко по-разнообразен и отличаващ се пак в същата втора половина, а не да е втръсващ до безобразие (учудващо е как 5 песни могат да ти втръснат толкова бързо), но може би искам твърде много. Въпреки тези flaws на наследника на Flaws, албумът си има и своите добри страни, предимно концентрирани в първите 6 композиции. И заради тези добри моменти си струва да им признаем на момчетата и момичето, че са постигнали забележителен напредък и да приемем A Different Kind OF Fix като амбициозна заявка за последващи музикални постижения. Белким другия път е по-добре.

7.2/10

Apparat - The Devil's Walk (2011)

2011-08-29T03:33:00.000-07:00

Трудно се почва ревю за албум, който си чакал поне една година. Албум, който си си представял как звучи, къде го слушаш, и какво изпитваш слушайки го. Ок де, може би жените наистина си правят прекалено много планове, но съм сигурна, че всички, докосвали се някога до творчеството на Саша Ринг, независимо дали соло като Apparat, или в някоя от многобройните му колаборации, са изпитвали същия трепет при мисълта за новия албум. Ето че той лийкна точно месец преди официалната дата на излизане (-27 септември; ffs, месец е доста) и аз имах цял уикенд за да го попия и осмисля.

genre: IDM, electronic, glitch

01 – Sweet Unrest
02 – Song Of Los
03 – Black Water
04 – Goodbye
05 – Candil De La Calle
06 – The Soft Voices Die
07 – Escape
08 – Ash Black Veil
09 – A Bang In The Void
10 – Your House Is My World

The Devil's Walk е четвърти студиен албум за Apparat. Веднага се набива на очи, че обложката му е доста различна от обичайното - Walls и Duplex имат красиви абстрактни обложки; Multifunktionsebene има някакъв шитав стрийт арт, но му е простено като за първи опит. Слагам ви снимка на Sascha Ring, за да направите паралела между него и единадесетте мутри на обложката:

В някакво интервю пишеше, че човека нямал с кого да ходи на кино. Саша, пиши ми, ще ти решим проблема.

Но да продължим по същество. Името на албума е референция към творбата на Пърси Шели, която е остра политическа сатира и критика на Британското правителство отпреди 200 години. Явно поемата не е изгубила давност, щом е докоснала политически ангажираната душа на Сашко. От друга страна е и намигване към латино културата и нейното отношение към смъртта - хората празнували на погребения и това за средностатистическия европеец изглежда странно. Въпреки че не бива, щом успението на Света Богородица е по-голям църковен празник от рождението и...
С латино културата нашият протагонист се запознал в Мексико, където в началото на 2010 заедно с Joshua Eustis от Telefon Tel Aviv и Fredo Nogueira (също свързан с TTA) се затваря в студиото за няколко месеца и създава материал за цял нов албум. Явно на това се дължи изявено Телефонтелавивското звучене на The Devil's Walk. Чуйте сами - след Ash/Black Veil и Black Water, Song of Los се гласи за трети сингъл, който трябва да излезе заедно с албума.

До къде бях стигнала? А, до Мексико. Значи връща се наш Апарат в Берлин и си пуска уж готовия албум. Тогава той осъзнава, че записаното е много по-електронно, отколкото му се е искало. По повода Саша казва: "Но в един момент, когато всичко се компютъризира и вече имаше плъгин за всеки възможен звук, имах чувството, че вече всичко е направено и не е останал никакъв нов звук, който да преживееш. Така че започнах да се интересувам от по-старите неща." Тази му любов към по-старите неща, резултира в занимания с реални инструменти, даже Apparat вече се изявява като Apparat Band и изпълненията им наживо наистина са впечатляващи.
И така, работата по албума започва наново, този път с много повече душа, щедро осигурена от повечето живи инструменти. След една година The Devil's Walk е готов.
При все, че успя да ме разплаче в слънчев летен ден, когато тъкмо бях взела аванс и имах страхотна нова блуза, не бих могла да кажа, че албумът е нещо изключително. Богатите текстури, меланхоличната атмосферичност и понякога епичните градации работят много добре, да, но напомня на твърде много неща, които сме чували преди. Преди всичко Telefon Tel Aviv (очевидно), пoсле малко M83, малко Trentemøller, дори малко Sigur Rós. Естествено, че не е нарочно, просто така се е получило; Apparat е твърде осъзнат и талантлив творец, за да му се налага да краде от някой друг. Може би увеличеният обем реални струни и клавиши го е хвърлил във все още не напълно позната територия и не може да разгърне пълния си потенциал. Може би прехода към ясно изразен IDM звук да ми идва твърде рязко. Може би The Mexico Experience го е объркало, а може и албума да е slow grower. Въпреки това The Devil's Walk в никакъв случай не е бездарен албум, напротив. Много емоционален и явно направен с мерак, той е достоен пример за веруюто на г-н Ринг - "Единственото, което можеш да направиш с моите записи е някак да развълнуваш хората, да ги накараш да почувстват нещо." По принцип това е и целта на изкуството, хубаво е, когато хората не го забравят.
Иначе, чисто смислово, песните са като цяло за разни жени. Нищо ново, а?

С тенденция към покачване: 7.8/10

Florence + The Machine - What The Water Gave Me (new video)

2011-08-24T00:45:00.000-07:00

Айде и аз да не остана по-назад. Снощи излезе нова пеен + клип на Флорънс и обиколи няколко пъти целия интернет за няколко минути. Скоро Флорънс ще може да се опълчи на Чък Норис, така като гледам.

Soulja Boy ft. Matt & Kim, Andrew W.K.- I'm A Goner (Converse - new video)

2011-08-23T01:16:00.000-07:00

Zombies, man. They freak me out.

Gotye - Making Mirrors (2011)

2011-08-19T03:12:00.000-07:00

Готйе да сме двама,
Готйе грешка няма

Готйе, когато думите ми идват лесно за ревютата, ама тоя случай не е такъв. Затова ще ви оставя да слушате тази странна австралийска реинкарнация на Питър Гейбриъл и неговият трети изключително разнообразен албум.

О, да, Gotye всъщност се произнасяло "gore-ti-yeah", ама не ми дреме особено.

genre: alternative, indie, pop

01. Making Mirrors
02. Easy Way Out
03. Eyes Wide Open
04. Somebody That I Used To Know
05. Smoke And Mirrors
06. I Feel Better
07. In Your Light
08. State Of The Art
09. Don’t Worry We’ll Be Watching You
10. Giving Me A Chance
11. Save Me
12. Bronte

7.2/10

Apparat - Black Water (new video)

2011-08-18T08:19:00.000-07:00

Нов клип от Сашко! (love)(love)(love)
Не знам кво им става на тия хора с черните неща, казвала съм го и преди. Даже предния пост е за черните дъги на Брет Андерсън.
Black Water ми звучи като М83, само аз ли съм така? Като се има предвид, че Hurry Up, We're Dreaming ще е двоен, няма нужда от повече. Макар че колкото повече - толкова повече. Дано The Devil's Walk оправдае високите очаквания.

Apparat - Black Water from Liberty Wilson on Vimeo.

via Фонотеката

Brett Anderson - Black Rainbows (2011)

2011-08-18T03:53:00.000-07:00

Половин час седях пред празното поле за постване и се чудех по какъв оригинален начин да започна поста за четвъртия соло албум на Брет Андерсън, ама нещо не ми се получи. Главата ми е наполовина празна и наполовина пълна с морска вода, затова ще съм лаконична, макар да съм му фенка на господин секси фронтмена на Suede.

genre: alternative, indie, britpop

01. Unsung
02. Brittle Heart
03. Crash About To Happen
04. I Count The Times
05. The Exiles
06. This Must Be Where It Ends
07. Actors
08. In The House Of Numbers
09. Thin Men Dancing
10. Possession

Добрата новина е, че Брет се е завърнал към богатото рок звучене на Suede (Mr. Anderson, welcome back! We missed you.), след като се наигра с постни, предимно акустични, композиции в предните си албуми. Black Rainbows, освен претенциозно име, носи и силен емоционален заряд, който вероятно е разпален от тълпите крещящи фенки на reunion гиговете на Suede, започнали миналата година. При все, че Брет Андерсън е лицето и гласът на Suede, когато е соло той се старае да се отдели от този образ и в голяма степен успява. Това отдолу е сингъла Brittle Heart, който има дразнещо low cost видео, но така е - бюджета е орязан, когато последните ти албуми продават по 5-6 хиляди копия, купени от дай хард фенове.

Албумът, макар да не блести с някаква изключителна оригиналност или музикални качества, е приятен, и дава сигнали, че Брет не се е отнесъл съвсем и му е рано за пенсия. Очевидно се е отървал от творческия запек, за чиито признаци получи много критики в миналото. Може би затова на обложката на Black Rainbows има божури - в народната медицина са известни като добро средство срещу хемороиди... или женски менструални болежки, тълкувайте го както си искате. По въпроса със запека г-н Андерсън споделя следното:

"I haven't written songs about food. But I did write a song called "Everything Will Flow". And I suppose if you eat enough fruit then everything will flow."

7.3/10

Soulja Boy ft. Matt & Kim, Andrew W.K.- I'm A Goner (Converse)

2011-08-18T02:12:00.000-07:00

Нова песен към кампанията на Converse да промотира хипстърските си чепици чрез хип изпълнители. Не знам мърляча Andrew WK и келеша Soulja Boy колко минават за хип, ама айде да не задълбаваме. I'm A Goner е по-добра от предния опит All Summer (Best Coast, Rostam & Kid Cudi), но доста по-слаба от My Drive Thru (Santigold, Julian Casablancas and Pharrell). Всъщност нищо не може да се сравни с нея, тя е епична.

Red Hot Chili Peppers - The Adventures of Rain Dance Maggie (new video)

2011-08-17T07:01:00.000-07:00

Има и клип вече. Mediocre stuff. Ще си пусна By The Way, хвана ме носталгията.

Get More: Red Hot Chili Peppers, Music, More Music Videos

The National - Exile, Vilify (new video)

2011-08-17T01:11:00.000-07:00

The National пуснаха конкурс за видео към Portal-ската им песен Exile Vilify и преди няколко дни излязоха победителите. Явно конкурса е бил слабичък, щото и 1-то и "1.00000000001"-то място хич не ме грабват. Турям ви ги и двете. Второто е тематично Портал Две-ско, което не го прави особено интересно, обаче.

Jane’s Addiction – Irresistible Force (new single)

2011-08-02T01:02:00.000-07:00

Наемането на Дейв Ситек от TV On The Radio за басист и ко-продуцент може и да е добра идея - новият сингъл на Jane's Addiciton звучи по-мрачно от обичайните им творби - по-мрачно дори от грима на Дейв Наваро.

Psychologist - Propeller (new video)

2011-07-28T01:54:00.000-07:00

След като музикалната сцена си има вече witch house, защо да си няма и horror rnb?
Макар да е самоделно, не се сещам за по-точно определение от музиката на Psychologist.
Видеото прилича на режисирано от Крис Кънингам, но не е - режисьор е някой си Mario Epsley. Колко трябва за добър клип - един зрелищен изпълнител с вид на психопат и доста идейност.
Впечатлена съм, но не бих отишла точно при този психолог.
Новото му EP излиза след има-няма 2 седмици.

Wolf Gang - Suego Faults (2011)

2011-07-27T01:21:00.000-07:00

Дългоочаквания дебютен албум на Wolf Gang, която противно на името си, се състои само от един човек (-оркестър), вече е факт и аз нямам търпение да ви разкажа за него, въпреки че нещо съм загубила форма. Ще оставя вдъхновението от страхотния албум да води пръстите ми така, както поведе цялото ми тяло вчера сутринта, когато си го пуснах за пръв път.

genre: indie, art rock, orchestral pop

01. Lions In Cages
02. Something Unusual
03. Stay And Defend
04. Back To Back
05. The King And All Of His Men
06. Midnight Dancers
07. Suego Faults
08. Dancing With The Devil
09. Where Are You Now
10. Planets
11. Nightflying
12. Breaks In Paris
13. Pieces Of You

Както споменах, Wolf Gang е само един човек - британецът Max McElligott. Това, обаче, не му пречи да прави музика като за цяла банда - да благодарим на Господ за оувърдъбинга. McElligott е постигнал богат и разнообразен звук, но на моменти сякаш е прекалил с подправките. Но за това - по-нататък. Видях едно много точно сравнение: Suego Faults звучи като нещо средно м/у Mika и MGMT. За това голяма вина има и продуцента на MGMT Dave Fridmann, заради чиято работа по албума, явно, той звучи доста близко до четирибуквените психаделисти.

Разликата е, че на MGMT ненормалността им идва отвътре, докато МакЕлигът пази една доста сигурна линия на поведение, която не му позволява много да се впуска в дебрите на наркотичната неохипарщина, към която имат пристрастия MGMT. При все това шантавостта на 70-те се открива в доста от композициите, като някои от тях навяват доста силни спомени за Боуи и Electric Light Orchestra, например. От друга страна, следващото емблематично десетилетие също не е подминато - драматичните 80 и техния епичен поп са другото голямо влияние в албума.
Май пак е време за клип.

Слушайки Suego Faults, се сещах доста често за Empire of The Sun - не знам дали е заради тембъра на МакЕлигът, дали е заради сходните синтезатори, или най-вече заради същия заряд на музиката. Албумът действа като инжекция адреналин, кара те да заподскачаш, да танцуваш, да радваш на музиката, без излишно да дълбае в емоционални състояния и житейски дилеми. Текстовете са прости, разглеждат тривиални теми като бунта на младостта, аз срещу света, аз те дома чекам-дома да ми дойдеш-а ти не довадяш-душо, и прочее лайтмотиви, които за щастие са сравнително лайт.

Това, което липсва на албума е необходимата епичност и индивидуалност. Не ме разбирайте погрешно - албума си е що-годе епичен и така, звучи си достатъчно свежо, но на някои места сякаш нарочно са си дърпали спирачките. Можеше да има много по-могъщи оркетсрации, по-изявени кулминации и моменти, които да ти изправят косата. Също от толкова влияния и референции се губи автентичността на Wolf Gang, постоянно натрапвайки препратки към тази или онази епоха, този или онзи изпълнител. Вместо това получаваме едни добри радиофонични песни, които слушани в албум смущават малко заради гореизброените, но които звучат достатъчно интелигентно с техните референции към музиката на музикални величия и достатъчно catchy с палавите припеви и инди хармонии. А това никак не е малко, ако е направено като хората. И то е.
Да се надяваме, че другия път бандата вълци ще скъса синджира.

7.9/10

Noel Gallagher’s High Flying Birds – The Death Of You And Me (new video)

2011-07-27T01:18:00.000-07:00

Нарочно не съм ви споменавала за Beady Eye, които са Oasis, но без Ноел, защото някакъв аромат на безидейност и изкуственост ме лъхва всеки път, когато се сетя за тях. Ето че и по-големият (и доста по-крив) от братята Галахър отвръща на удара с Noel Gallagher’s High Flying Birds. Едноименният албум на соло проекта му се чака през октомври.

Björk – Crystalline (new video)

2011-07-27T00:59:00.000-07:00

Защо бе, Гондри, защо го направи???

M83 - Midnight City (new single)

2011-07-20T01:06:00.000-07:00

*подскоци, подскоци, подскоци*
Нов сингъл от M83!
*подскоци, подскоци, подскоци*

Midnight City е първият от предстоящия Hurry Up, We're Dreaming, който трябва да се появи през октомври. Айде, Антуни, hurry up, че нямам търпение.

Towa Tei - Sunny (2011)

2011-07-18T03:25:00.000-07:00

Хората не знаят кой е Towa Tei. Но пък знаят коя е Кайли Миног. Towa Tei има 2 песни с Кайли Миног (доколкото знам). Това може и да не помогне много, затова ще спомена Deee-Lite. Ако името на тази група не извиква никакви спомени, то поне химна Groove Is In The Heart трябва да свърши работа. Ако и това не върши работа, значи сте объркали блога, който да четете. За останалите - радвам се, че сте наоколо.

genre: electronica, acid jazz, shibuya kei

01 – Alpha (With Taprikk Sweezee)
02 – Marvelous (With Yurico)
03 – Cloud (With Haruomi Hosono)
04 – The Burning Plain (With Yukihiro Takahashi & Kiko Mizuhara)
05 – Melancholic Sunshine
06 – Teenage Mutants (With Miho Hatrori)
07 – Exterior
08 – Ruffles (With Natural Calamity)
09 – Upload
10 – Get Myself Together (With Taprikk Sweezee)
11 – Park (With Mitsuko Koike)
12 – Sunny Side Of The Moon As O.S.T

Sunny e 6-и студиен албум за Towa и както предполагат името и веселата му поп арт обложка, той наистина е много слънчев и жизнерадостен. Японците имат свойството да произвеждат по детски наивни и забавни продукти във всички клонове на изкуството, дотолкова, че граничат с идиотизъм. Това също си има своя чар и не бива да се подлъгваме от първосигналните мисли, които нахлуват след възприемането на въпросните.
Sunny в по-голямата си част прилича на озвучаването на аркадна конзола - като DJ авторът се възползва пълноценно от всевъзможните бипкания и пиукания, които има мегдан да вкара в своите композиции. Но също така има и много джаз. Всъщност албума е доста фънки и точно това е интересното - японският начин за смесване на 8битовата синтетика и духови инструменти или диско вокали, резултира в отявлено летен звук. На места се чуват вокали почти като тези на Принс, на друго игрив семпъл на тромпет, на трето кратки темички като в реклама от 60-те. И всичко това е адски забавно.
Отдолу е превю на клипа на The Burning Plain, която е с вокалите на японската супермоделка и актриса Kiko Mizuhara, която участва и в Norwegian Wood. Хубаво момиче.
Нещо не намерих целия клип, не знам що тъй.

Не всички композиции са толкова хитови, обаче. Меланхлоличният dub Melancholic Sunshine или лежерните Ruffles и Park внасят необходимото разнообразие, така че въпреки сходните бийтове и луупове, слуха не се уморява от еднотипни композиции. Или поне моят не се умори, трябва да пробвате и вашия - това е моят съвет.

7.4/10

Little Dragon - Ritual Union (2011)

2011-07-18T02:23:00.000-07:00

Наскоро ви пуснах едноименото EP; за моя голяма изненада и албума цъфна неочаквано бързо след него.

genre: electronic, trip hop, synthpop

01 – Ritual Union
02 – Little Man
03 – Brush The Heat
04 – Shuffle A Dream
05 – Please Turn
06 – Crystalfilm
07 – Precious
08 – Nightlight
09 – Summertearz
10 – When I Go Out
11 – Seconds

Нямам кой знае какво да кажа за албума - продължава характерното звучене на Little Dragon, което е приятно докато го слушаш, но рядко оставя някаква дългока следа в съзнанието. Наблегнали са повече на електрониката в сравнение с предните им творби сякаш, но не съм очарована - много от нещата звучат посредствено. Въпреки това албума е приятен - малко шведски поп с вокали на полуяпонка винаги действа добре.

6.8/10

Red Hot Chili Peppers - The Adventures of Rain Dance Maggie (new song)

2011-07-18T01:23:00.000-07:00

Най-накрая нещо ново от Чушките. Преди да чуя тази песен, бях една идея по-развълнувана за новия I'm With You. Пък и Джон Фрушанте го няма, it just sucks.

Warpaint - Warpaint (new video)

2011-07-11T02:00:00.000-07:00

Warpaint ми звучи като женски шу-гейз Tool.
Ще компенсирам за неадекватното сравнение с особено безполезната информация, че едната членка на бандата има фамилия "Кокал". Ок де, нещо по-приемливо като коментар: Шанин Сосамън едно време им е свирила на барабаните. Една друга, дето се вижда в клипа и прилича на нея, е сестра и Jenny. Джени вир водица стана, Бърнс ще се съгласи.

Track of the day: DJ Cam - Swim

2011-07-11T01:21:00.000-07:00

Щях да пускам видео от изпълнението на Red Snapper на Mellow-a, но се оказа, че не намерих нищо качено. Аз бях близо до сцената, но чантата ми беше доста малка и не побра апарата, а с телефона е куцо. Така или иначе пичовете се представиха на ниво и аз съм много доволна. От друга страна се затвърди убеждението ми, че не трябва да има безплатни концерти на добри групи, винаги ще се намери някое пияно леке да вика "фак ю", "пуснете техното", "спин" и други от този сорт. Когато взема властта, такива хора ще получават шут в гъза, юмрук в носа и боздуган в а... носа, отново.
Но да продължим с нещо по-позитивно - великолепното парче на DJ Cam, което излезе преди 2 месеца, но добрите люде, правили една реклама на мобилен оператор със зелено лого, ми го припомниха. Иначе новият му дългосвирещ Seven се чака скоро, ама не се знае точно кога. За DJ Cam и неговия квартет съм споменавала тук.
Swim е с вокалите на Chris James от Stateless.

The Strokes - Taken For A Fool (new video)

2011-07-09T01:30:00.000-07:00

Последните постове само нови видеа ви пускам, ама в момента не излиза нищо кой знае какво интересно - от една страна качествени групи като Suede, Basement Jaxx и Echo and The Bunnymen издават лайвове, делукс компилации и прочее колекционерски артефакти, от друга групи като Alkaline Trio и Theory Of A Deadman издават нови албуми, които бих изслушала, ако бях на 16. В тези не особено динамични дни за музикалния бизнес, не ни остава нищо друго, освен да се радваме на нови клипове, щото като дойде септември и ще ни сцепят от нови рилийзи.
И така - талантливите люде от The Strokes с Taken For A Fool, който е трети клип, но втори сингъл от Angles. А той се оказа slow grower и ако сега трябваше да го оценявам, щях да напиша някои други неща, но все тая. За синглите - Call Me Back, която доста сутрини хвърчи в главата ми като муха в 3-литров буркан от кисели краставички, не e сингъл, доколкото знам. За сметка на това Taken For A Fool e, и излиза с b-side същата песен, но с вокал Елвис Костело. Kudos.

The Kills - Future Starts Slow (new video)

2011-07-08T05:17:00.000-07:00

Future Starts Slow е втори сингъл и вероятно най-добрата песен от Blood Pressures.
Чудя се така като се цунка с творческата си половинка преди участия, дали Джейми не си има неприятности със съпругата си Кейт Мос? Всъщност г-н Хинс е заобиколен от двете страни с жени, които имат "Мос" в името си. От една страна е нежната половинка на Kills Алисън Мосхарт, от друга е жена му Кейт Мос. Ако направим уравнение Алисън Мосхарт = Кейт Мос и съкратим частичката "Мос" от двете страни, става Алисън Харт = Кейт, с други думи Alison ♥ = Kate. С малко фантазия и една умножителна точка, уравнението би добило следния вид: Kate/Alison = ♥. Това теоретично е правилно, но практически изобщо не е, защото Алисън не може да понася Кейт и едва ли идеята тя да и се качи отгоре я възбужда. Но кой знае... Поуката е, че трябва да внимаваме с употребата на знаците. Тази сутрин се събудих с температура и явно ми се отразява.

Arctic Monkeys - The Hellcat Spangled Shalalala (new video)

2011-07-08T04:10:00.000-07:00

Нов клип от великолепния Suck It And See.

Little Dragon - Ritual Union EP (2011)

2011-07-07T03:25:00.000-07:00

Няма да спра да мърморя срещу издаването на сингли, маскирани като EP-та. 1 песен, 2 нейни ремикса и друга песен, която по мое време... ъъъъ, навремето, което не беше толкова отдавна, минаваше за b-side на сингъл. Моето мърморене, обаче, се простира само в рамките на този блог и едва ли някой ще го отрази, затова да мина направо за музиката. Little Dragon, които имат спорадични проблясъци на гениалност, но като цяло са формация на ниво малко над средното, имат ново EP (което е всъщност маскиран сингъл) с папагал на обложката. Папагалите нещо са модерни май. Отдавам това на силния хавайски тренд това лято, ако трябва пак да си размивам постовете с фешън подробности, както отбих номера в предния пост за Колдплей.

genre: electronic, trip hop

01 – Ritual Union
02 – Ritual Union (Maya Jane Coles Remix)
03 – Ritual Union (Tensnake Remix)
04 – Nightlight (Unknown Mortal Orchestra Remix)

Ritual Union звучи по-добре ремиксирана, отколкото в оригинал (и това не е единичен случай за тяхна песен), затова ви пускам версията на Maya Jane Coles. Има доста интерполска бас линия, което може би обяснява пристрастията ми.

Ако ви е домързяло да цъкнете линка в "тяхна песен", непременно го направете.

Coldplay - Every Teardrop Is A Waterfall (new video)

2011-07-01T01:06:00.000-07:00

Абе можех да изчакам няколко дена и да ви пусна всичко накуп, ама сърце юнашко (девойческо? oh wait, това съм го споменавала и преди) не трае. Ето че и клипа към Every Teardrop Is A Waterfall излезе и той е в крак с всички трендове това лято, включващи шарената кичария на прехода 80's-90's, както и възхода на кобалтовото синьо. Затова и клипа е син, както и по-голямата част от облеклото на Крис. Блузката е цвят frushia, или по нашенски пембяно, която изразява друг силен тренд - калърблокинга на ярки цигански цветове. Бахти фешън иконите.

Miles Kane - Rearrange (new video)

2011-06-29T08:03:00.000-07:00

Точно такава музика за това време е перфектна. Трети клип на Майлс Кейн от соло проекта му Colour Of The Trap. Просто, но приятно.

Bombay Bicycle Club - Shuffle (new single)

2011-06-29T01:15:00.000-07:00

Zane Lowe oт BBC нарече Shuffle "the hottest record in the world for 22 June 2011". С оглед на това, че наименованието на медията и съкратеното име на формацията са еднакви, трябваше да им отпуснат hottest record поне за 2 дни. От друга страна, се мъча да си представя колко материал му минава през ръцете на г-н Lowe и го разбирам как си ги класира по дни. Слагам и аз Шафъл-а за hottest record днеска, заслужава си го.

Coldplay – Every Teardrop Is A Waterfall [EP] (2011)

2011-06-28T01:22:00.000-07:00

Три песни за едно EP са малко, трябваше да турят поне по един ремикс на всяка.

genre: alternative, pop, rock

01. Every Teardrop Is A Waterfall
02. Major Minus
03. Moving To Mars

Every Teardrop Is A Waterfall ви я постнах неотдавна, затова пускам Major Minus. От вчера не може да ми излезе от главата, доста секси песен. Moving To Mars е може би най-колдплейска от трите, поне в звученето, което сме свикнали да получаваме от тях.

Radiohead - Staircase (new song)

2011-06-28T01:11:00.000-07:00

Radiohead явно имат доста резервен материал, след като не спират да издават нови песни. Тази обаче, за разлика от Supercollider/The Butcher е доста качествена. Или поне изпълнението и на живо. Участва и Clive Deamer от Portishead, so enjoy:

Björk – Crystalline (new song)

2011-06-28T01:04:00.000-07:00

Човек като се изключи за няколко дни от интернета и после трябва да наваксва със сто поста в един ден. Почваме от ~~леля~~ кака ви Бьорк и нейната нова Crystalline. Готино е, че към края на песента е хванала картечницата. Пее се за кристали предимно, но не се заслушвам много в текста, обаче; сигурно ако почна, ще ми се стори глупав.

"We kiss our quartz
To reach love"

Ша взема и аз да си цункам кварца.
Песента ми харесва, да не останете с друго впечатление...

Elevation Festival -> Evacuation Festival

2011-06-27T07:37:00.000-07:00

Така. Аз се върнах от Елевейшъна, който се оказа Евакюейшън фест, след като 80километравчас-овия вятър потроши сцената и втория ден беше "канселиран". На мен не ми пука особено, след като изпълнителите, които ме интересуваха, се изредиха първия ден, но за много хора се получи - както казва един познат - най-скъпия пикник евър.
Имаше проблеми с входа, естествено. На Спирита съм чакала час и половина да вляза, тук чаках около 40 мин. На Parklive-a пак чаках сума ти време. Оправете ги тия входове най-накрая, да му се невиди! Другата радостна новина за деня беше, че Джей Кей от Джамирокуай си е потрошил крака и няма да може да попява. Оказа се вярно - ето и крака му:

Хич не изглежда добре. Отменили са и участието в Турция, което трябваше да е вчера.
Тъкмо влязох и хванах Stereo MCs във вихъра на танца или по-точно как Rob B се търкаля и подскача (в променливо съотношение) по сцената. Чух един много готин лаф в рейса от Банско към фестивала: "Stereo MCs са абсолютно available - за рождени дни, за сватби...". Малко след това почнаха Morcheeba, които откриха с The Sea. Няколко песни по-късно Скай, която беше облечена в рокличка с очевиден шотландски полъх, реши да влезе в ролята нa Уилям Уолъс и почна да приканва хората от публиката да нападат фен зоната (за която хората там са си купили по-скъп билет) с думите "Защо има заграждения там? Вие какво... платили сте повече за да сте там ли? Хайде бе хора, това е фестивал!" Организаторите сигурно са получили нервна криза, въпреки "съгласието на мениджъра" хора с нормални билети да влязат във фен зоната. Охраната явно не знаеше английски, щото отначало спираше желаещите да скокнат през оградата, което кака ви Скай отново порица "Ей, вие от охраната! Какво си мислите, че правите? Вие сте само една грамада от мускули..." другото не го помня, но английският и акцент още ехти в главата ми. Малко след това някоя вероятно недоволна от развоя на събитията зрителка и показала среден пръст. "От 15 години съм на сцената, но това ми се случва за първи път!" - възмути се вокалистката на Морчийба. "Нека всички и покажем среден пръст, този среден пръст е за теб!" Илюстрация:

снимка: Тодор Станчев през rollingstone.bg

След като Morcheeba приключиха участието си, организаторите най-накрая обявиха, че хедлайнера няма да се покаже и на сцената започнаха приготовленията за Hurts, които бяха моя личен хедлайнер. Не знам защо българите не се кефят толкова на Hurts. Май не осъзнават колко ОГРОМНИ са в момента и как това, че са тук е, доста странно. Публиката подходи с малко meh нагласа и се кефеше на песните, които е гледала по City и MTV. Затова и почти никой не реагира, когато Тио обяви, че ще изпълнят "Verona", която е скрит трак в края на The Water. Нещата малко се посъживиха, когато в последната Better Than Love г-н Хъчкрафт извади българския байряк, сложи си го като шалче и минута след това го хвърли в публиката. Евтин трик, който действа навсякъде и при всякаква публика. Бърнард Шоу е казал, че на света ще има покой само тогава, когато патриотизмът и национализмът престанат да съществуват, и май е много прав. Това го научих от едно късметче от кафе в Банско. Но да продължим за Hurts. Тио е роден звезда. Сценичното му поведение, харизмата му, жестовете му - всичко е пропито с такава класа и куулнес, че ми е трудно да ги опиша. Влюбена съм в Hurts още от апокрифния клип на Wonderful Life, но след като изгледах първото изпълнение на живо, студеното и сдържано същество в мен отстъпи място на аналогията на 12-годишна фенка на Джъстин Бийбър. Стоях с виснало чене и не можех да повярвам, че толкова се вълнувам от случващото се на сцената. Имаше цигуларка, облечена в дантела, имаше оперен певец, имаше хвърляни бели рози към публиката, премерените и отсечени жестове на Тио, неговaтa тиха, скромна и лаконична реч м/у песните, страхотния му глас, класата, Адам и неговия синтезатор, простият бял надпис на черен фон "HURTS", абе имаше някаква магия. Какво нямаше - нямаше подвиквания от рода "ръцете горе, айде полудяхме, Разлог, тука ли стйеее!", само веднъж Тио помоли всички да си извадят телефоните със светещи дисплеи и накрая кротко каза "Thank you, that was beautiful.". Това отдолу е изпълнението на Evelyn. Прожектори+моята камера= ужас, но поне записва добър звук.

Не че нямаше ответна реакция от публиката - имаше, но не в такава степен, в каквато е редно, според мен. А може би просто съм твърде пристрастна. При всички положения съм много щастлива, че успях да ги гледам на живо и бих дала 120лв само за тях, ама айде следващия път да са в зала, може ли?
Щях да забравя - кавърна на Кайлината Confide In Me беше у-бийс-твен!
След тях на сцената се качиха Parov Stelar Band, които имаха уморително дълъг саундчек, но най-накрая се показаха. Исках да ги гледам още когато дойдоха в Sofia Live Club, но билетите бяха свършили и пропуснах ивента. Сега успях да ги гледам, за щастие. Въпреки че съм луда по музиката на Parov Stelar и той ми е 5-я най-слушан изпълнител според last.fm-a, на живо нещата са малко по-различни. Подбрани са по-танцувалните и хитови парчета, фест е все пак, хората трябва да скачат и ако не му бях преслушвала дискографията, можеше и да не се впечатля особено. Представиха се на ниво де, не казвам обратното, и аз подскачах както всички около мен.

През нощта започна силния вятър, който причини умерен демидж на главната сцена, и който беше причина втория ден да пропадне. Поне ще ни върнат парите (така казват). Cypress Hill са намерили начин да се забавляват в чалготека, обаче - ся само хората да не викнат как можело като при случката с Рамщайн - чужденците искат екзотика бе!

Айде на Илъвейшъна!

2011-06-23T07:30:00.000-07:00

Скъпи приятели, аз паля към Илъвейшъна утре. Даже Уорлик ще е там, който е много развълнуван от гостуването на братя Лето и компания. И аз съм развълнувана и се надявам всичко около феста да ми покрие очакванията.
Тео, Джей, Маркус, Джаред, чекайте ме, ида! :D

Ladytron - Ambulances (new single)

2011-06-22T04:33:00.000-07:00

Днес е ден с амбулаторна насоченост. Аз си смених джипито, а Ladytron пуснаха нов сингъл от предстоящия дългосвирещ "Gravity The Seducer", ама къде съм аз, къде са те.
Петият им албум излиза септември.

Limp Bizkit – Gold Cobra (2011)

2011-06-21T01:36:00.000-07:00

Много е яко усещането, когато отваряйки сайтовете за нови рилийзи, ти изскочи нещо абсолютно неочаквано и носталгично свързано с юношеството (девойчеството? винаги съм се чудела как е думата при момичетата; моминство не е правилно защото мома е аналог на момък, не на юноша). Така се случи неотдавна с новия албум на Take That, който по обясними причини изобщо не изслушах. Докато Take That се свързват с основното училище при мен, то Limp Bizkit ме свариха някъде на 14-15год. Мисля и там да ги оставя, зарити в пепелта на пубертета. Ревютата досега са крайно позитивни, не знам каква роля е изиграла носталгията в оценките. Мен в тоя случай носталгията изобщо не ме жегва и Gold Cobra ще си го пусна само ако получа пари за това или се наложи да го слушам против волята си на някоя социална сбирка. И двете са крайно невероятни като, хм, вероятности. Поствам го в случай, че някой иска да се вдетини за малко.

genre: rapcore, nu metal

01 – Introbra
02 – Bring It Back
03 – Gold Cobra
04 – Shark Attack
05 – Get A Life
06 – Shotgun
07 – Douche Bag
08 – Walking Away
09 – Loser
10 – Autotunage
11 – 90.2.10
12 – Why Try
13 – Killer In You

За тия хора времето е спряло очевидно.

Lady Gaga - The Edge Of Glory (new video)

2011-06-18T01:00:00.000-07:00

В предния пост споменах за един Ръб, ето че по ирония на съдбата и днес ще си говорим за ръбове. Гагиния Ръб на Славата си има клип, който е доста low cost, горе-долу колкото клип на пайнерка от А-листата. Все пак като бълваш клипове през 2 месеца не можеш да си позволиш всеки път да хвърляш торби с пари. От друга страна видеото е толкова кротко, че почти не ме издразни.

Bono And The Edge – Spider-Man: Turn Off The Dark [OST] (2011)

2011-06-17T03:53:00.000-07:00

Напоследък нямам време да си оправя маникюра, камо ли да пиша ревюта. Затова просто ви пльоскам този ост да си го слушате, пускам го и аз да го слушам и продължавам борбата с работното напрежение чрез кутия белгийски шоколад. А, да, и водно конче влезе преди малко незнайно откъде, та и него трябва да мисля как да го пъдя без да го умъртвя. Не знам каква е връзката м/у водното конче и човека паяк, няма ли някой супергерой водно конче?

genre: pop, rock, ost, musical

01. NY Debut (Instrumental)
02. Boy Falls From The Sky
03. Rise Above 1
04. Picture This
05. I Just can’t Walk Away (Say It Now)
06. Bouncing Off The Walls
07. Pull The Trigger
08. No More
09. Diy World
10. If The World Should End
11. Sinistereo
12. A Freak Like Me Needs Company
13. Rise Above 2
14. Turn Off The Dark

Това, ако сте се заблудили, не е следващата серия на пълнометражните филми за Спайдърмен, това е мюзикъл на Бродуей, базиран на едноименната серия комикси и с музика писана от Боно и Ръба.
Самият мюзикъл като формат е доста гейски, затова лекото свиване в стомаха след гледането на долното превю не е проблем на вашия телевизор.

Yuksek – Living On The Edge Of Time (2011)

2011-06-13T01:50:00.000-07:00

Yuksek, което на турски май значело "висок", всъщност е французин и няма нищо общо с Турция, освен тълпа възторжени хипстър турчоля, които си мислят, че той прави някакъв реверанс към родината им. Пък то... щото тая комбинация от звуци му звучала интересно.

genre: electro house, electro pop, disco-rock

01 – Always On The Run
02 – White Keys
03 – Off The Wall
04 – On A Train
05 – Say A Word
06 – To See You Smile
07 – The Edge
08 – Fireworks
09 – Miracle
10 – You Should Talk
11 – Dead Or Alive

Living On The Edge Of Time му е втори албум за Pierre-Alexandre Busson. Той продължава линията на звучене от Away From The Sea - също толкова приятен, но по-безличен, като все още не мога да откроя някое определено хитово парче, освен първия сингъл On A Train. Ако беше хванал нощния влак, може би щяха да го преджобят по-рано от 2:16.

6.8/10

Scott Pilgrim avatar creator

2011-06-11T11:00:00.000-07:00

Не знаех за тоя фийчър на сайта, но благодарение на един познат вчера се светнах.
Линк - тук.
Като South Park character creator-а е, но кво пък - тия неща винаги са забавни. Пробвайте и вие и споделете творенията си после. :)

White Lies - Holy Ghost (new video)

2011-06-11T02:00:00.000-07:00

Ново видео от пост пънк ривайвълистите White Lies. Ако сте пропуснали поста ми за чудесния им последен албум, можете да го намерите тук.