сряда, 25 септември 2013 г.

VA – And I’ll Scratch Yours [Peter Gabriel covers] (2013)

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра.

genre: covers, indie, indie folk, art rock


01 – I Don’t Remember (David Byrne)
02 – Come Talk to Me (Bon Iver)
03 – Blood of Eden (Regina Spektor)
04 – Not One of Us (Stephin Merritt)
05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur)
06 – Big Time (Randy Newman)
07 – Games without Frontiers (Arcade Fire)
08 – Mercy Street (Elbow with Peter Gabriel)
09 – Mother of Violence (Brian Eno)
10 – Don’t Give Up (Feist feat. Timber Timbre)
11 – Solsbury Hill (Lou Reed)
12 – Biko (Paul Simon)

Сигурно се чудите кое е смешното, за което споменах. Смешното е, че никой не го е е... хм, взимал насериозно, и с голям зор, след 3 годишни уговорки, материала е събран, но без участието на Bowie, Radiohead и Neil Young. Brian Eno се отчита от името на Bowie, но Radiohead категорично са отказали да почешат Питъровия гръб, след като са чули неговата версия на Street Spirit. За да запълни бройката, Гейбриъл е включил Feist, Timber Timbre и Joseph Arthur.
Това е, накратко. Кавърите са много кадърно накравени, много по-кадърно от кавърите на Гейбриъл, което е хубаво и жалко едновременно. Даже участието на Arcade Fire е много по-стегнато и пипнато, отколкото очаквах.



7.6/10

вторник, 3 септември 2013 г.

Arctic Monkeys – AM (2013)

След първите три издадени сингъла от АМ, които бяха все въпроси - R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why’d You Only Call Me When You’re High?, вече започнах да се питам дали новият албум на Arctic Monkeys няма да заприлича на "Минута Е Много" и дали на обложката няма да са Петър Вучков и Питанката от Батман, танцуващи танго. Тези ми съмнения бяха разсеяни вчера от прясно изтеклия AM, в който нямаше повече въпроси и монохромната обложка прилича на графика на вълна, която се описва с уравнението f(x) = fuckin' xtatic.


genre: garage rock, indie rock

01. Do I Wanna Know?
02. R U Mine?
03. One For The Road
04. Arabella
05. I Want It All
06. No. 1 Party Anthem
07. Mad Sounds
08. Fireside
09. Why’d You Only Call Me When You’re High?
10. Snap Out Of It
11. Knee Socks
12. I Wanna Be Yours

Минимализма в обложката явно се превръща в традиция - справка: Suck It And See от 2011.
Като отворих дума за този предния албум, дълго време си мислех,че няма как да се надскочат, но явно можело. Знаех, че AM ще е силен, но не очаквах точно това, което получих, и казвам това в най-добрия възможен смисъл.



В клипа се мярка и половинката на Алекс Търнър - Arielle Vandenberg. Върви му на жени на човека.

На това място имаше изписани няколко абзаца пълни глупости, опитващи се да облекат в думи добродетелите на този невероятен албум, но реших да не се излагам и вместо това да оставя думите на замесените да ви дадат най-точна представа за какво иде реч.

Alex Turner относно името на албума:

"Всъщност го откраднах от Velvet Underground, просто ще си призная за да ми се махне от главата. Очевидно имам предвид албума "VU". "

Интерпретацията на заглавието от Josh Homme:

"Пях в новия албум на Arctic Monkeys. Това е наистина як, секси, след полунощ албум. Казва се "AM", така че това май се разбира от самосебе си."

Alex Turner отново, относно звученето на албума:

"Tо е като бийт на Dr.Dre, само че подстриган на паничка и пратен да галопира в пустинята, яхнал Stratocaster (модел електрическа китара на Fender - бел. Lu). Звучи в много по-малка степен като четирима души, свирещи в стая. В общи линии е точно това, но ако успееш да намериш начин да влияеш на инструментите или звуците до степен да зазвучат като хип-хоп бийт, който ще е чук да си го пуснеш в колата, то тогава мисля, че има нещо много яко в това."

Болднатото изречение е основно и в най-пълна степен описва ситуацията. Ако човек отвори слуха си, ще забележи мръсния дръм ритъм в One For The Road и Arabella, закачката с 60-тарската черна музика в Snap Out Of It, откровеното RnB звучене на Knee Socks и I Wanna Be Yours. Текстовете са гениални и се пее само и единствено за любов, и то по ужасно неустоим начин.



‘Cause there’s this tune I found that makes me think of you somehow and I play it on repeat
Until I fall asleep

Извинете, стана ми топло.
Клипа на Do I Wanna Know много ми напомня на Go With The Flow на QOTSA. Не се отказвайте да гледате, след 1:35 анимацията става интересна.



И пак Josh Homme, относно качествата на AM:

"Наистина е много добър. Наистина. Не е диско в класическия смисъл на думата, но е като модерен танцувален секси албум. Наистина е много добър." 

Няколкократното повтаряне на "наистина" не е безсилие на дар-словото, а по-скоро резултат от силното желание на пеещия в One For The Road и Knee Socks Джош да разкаже на публиката за какво всъщност става въпрос. Аз го разбирам, щото съм в същото положение в момента и чувствам, че не мога адекватно да ви опиша какъв бисер е AM - как е взел тия въпросните хип хоп и rnb бийтове и ги е въплътил в своята рокенрол същност, как е невероятно танцувален, как е адски секси, текстовете са връх в аудио-прелъстяването и още куп суперлативи за свежия им подход и визията в звученето им. Ще трябва да го чуете, за да разберете какво имам предвид.


8.8/10