четвъртък, 27 юни 2013 г.

The Aikiu – Ghost Youth (2013)


Ню уеееейв, топъл ню уеееейв! Депресията на Робърт Смит, блясъка на Саймън Ле Бон!
Айдееее, не останааааа!


genre: synthpop, new wave, electropop

01. Pieces Of Gold
02. Let Me Freak Out (Nosferatu) feat.Isabelle Adjani
03. Win feat. JD Samson
04. Slow Motion
05. Barbarella
06. Fools
07. 20th Century Ghosts
08. The Fear
09. Somehow
10. A Distant Science

 The Aikiu са френска формация, предвождана от Alex Aikiu, за който Nile Rodgers бил казал, че е "Мадона с х*й, само че с гласа на Simon Le Bon".  Не го познавам много добре младежа, но съдейки по чутото в Ghost Youth, определението е по-скоро валидно.Освен това, самият Алекс казва, че  "много от моите вдъхновители са андрогинни - Боуи и Грейс Джоунс", така че едва ли се е засегнал.
Четирите франсета станаха известни с радиофоничната The Red Kiss, която се появи в едно от старите издания на Kitsune Maison. Ghost Youth, след разни сингли и ep, е първият им албум и аз изобщо не им се сърдя за забавянето, защото дебюта им е чудесен. Честно казано даже не очаквах нещо толкова добро. Като оставим настрана моите нескрити пристрастия към 80тарската музика, албумът обективно е много добре направен - омесва емоционален синтпоп и ню уейв с пост пънк дистанцираност, но резултатът е учудващо топъл и танцувален, а продукцията е чудесна. Звучи ужасно ретро и в същото време съвременно - като някакъв интеграл на 80те и последните 10 години. Като си пусна Pieces Of Gold и Slow Motion сякаш слушам бароковата емоционалност на Patrick Wolf, "Let Me Freak Out" с участието на Изабел Аджани спокойно би могла да е на The Drums, в отделни фрагменти на Fools,Win и 20th Century Ghost чувам епичните звукови пейзажи на  М83, и това на фона на повтарящи се подсещания за The Cure, Ultravox и The Lotus Eaters.
Ако досега сте останали с впечатлението, че The Aikiu са някакви отвеяни префърцунени френски педали, то този клип едновременно ще опровергае и затвърди представите ви. Освен това е едно от най-смешните неща, които съм гледала напоследък.



Ще ми се да мога да кажа повече на Ghost Youth, защото албума наистина е много добър, но в момента не мога, затова ви пускам още един клип и оставям музиката да говори чрез гласа на оборудваната Мадона.



С тенденция към покачване: 8/10

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Empire Of The Sun - Ice On The Dune (2013)

Empire Of The Sun са една от най-любимите ми банди в последно време и успяха да го постигнат само с 1 албум - Walking On A Dream (2008). Как става това ли? Нека видим: nerd factor (името на групата) - check; голяма театралност и понякога нелепи сценични костюми - check; умерен недразнещ егоцентризъм, индивидуалност и самочувствие - check; зареждащ, свеж и интелигентен синтпоп - check; много добри музикална култура и умения, склонност към експериментиране - check; летен вайб и страхотна танцувалност - check.
С Ice On The Dune традицията продължава, само дето заглавието е по-високопарно, наблегнали са повече на танцувалността, а клипа на Alive e нелеп дори по техните стандарти.


genre: synthpop, electropop

01 – Lux
02 – DNA
03 – Alive
04 – Concert Pitch
05 – Ice on the Dune
06 – Awakening
07 – I’ll Be Around
08 – Old Favours
09 – Celebrate
10 – Surround Sound
11 – Disarm
12 – Keep a Watch

Ice On The Dune бе един от най-чаканите от мен албуми за тази година и - имайки непогрешим нюх към това кое ще разочарова и кое не - аз наистина не знаех какво да очаквам. Даже отделих време да се занимавам с тъпите загадки за дешифриране на сайта им. Абе всъщност тези загадки изобщо не бяха тъпи - трябваше да се сетиш, че вместо "the wolf family" трябва да напишеш "canidae" и неща от този сорт, връщащи те по времето, когато имаше добри куестове. Наградите бяха смотани - анимиран уолпейпър и промо картинки, но аз се вълнувах. Когато от Animato Music ми пратиха албума за предварително преслушване (благодаря!) напрежението от очакването ми можеше да се сравни с напрежението в неотворена бутилка газирано, търкаляла се цял ден по пода на маршрутка. Първите няколко слушания ме оставиха с пръст в уста, защото от слушалките чух нещо толкова захаросано, нещо толкова сиропирано и лъснато, че накъртващия плодов ликьор, който пиех в момента, ми се стори безвкусен. Тъкмо бях почнала да ги псувам и вратите на съзнанието ми допуснаха летните химни до сектора, който отговаря за слушане с разбиране. Сега, десетина превъртания на албума по-късно, гледам на него със съвсем други очи.


Ето го и нелепия клип на Alive - първи сингъл от IOTD. Не че в другите е имало кой знае какъв сюжет, но режисурата беше по-добра, локациите - по-екзотични. Едно нещо е същото - Nick Littlemore (в кафяво) все още не се е научил да жестикулира адекватно.



Вярно е, че е захаросан; Ice On The Dune в голямата си част би могъл да мине за генеричен летен хит. За правилното му оценяване, обаче, както при виното, са необходими определени условия - в случая при мен това бяха температура над 25 градуса, извънработно време и тиха стая с хубав звук. Въпреки целенасочената си клубна хитовост, малките детайли и намигвания ще са тези, които ще ви подскажат, че групата не е поредния производител на бийтове за масовата непретенциозност.
За това трябва да се сещаме още от кинематографичната интродукция Lux - тя носи полъх на приключенски филм в Далечния Изток. Начинът, по който тези разкошни оркестрални 85 секунди преминават към денс-ориентираната DNA ме подсеща за Murray Head - One Night In Bangkok, скокът е почти толкова рязък и некохерентен. DNA ми напомня за Walking On A Dream - сходна постройка, същото темпо, но настроението е един нюанс по-мрачно. При Alive положението е същото, само че с по-силен PNAU привкус (другата група на Nick Littlemore). Като казах PNAU - специфичните им жизнерадостните синтезатори са навсякъде из албума - в Alive, Concert Pitch, Old Flavours, Surround Sound. Не знам как Luke Steele се е съгласил да включи значително количество неангажиращи слънчеви наивитети, вместо да си остави максимално място за изтрещяване с неща като Prince-hommage-а, който можахме да чуем едновременно с едно слънчево затъмнение. Може би дългото отсъствие на LIttlemore от проекта или мъжеточките му (спорно) спечелени от съвместния проект с Елтън Джон са наклонили везните в негова полза. Аз, разбира се, пак преувеличавам в името на това да ви доставям съгласувани infodump-ове и всъщност проблем нямам, защото PNAU си е съвсем добра формация, а и Emperor Luke си е оставил достатъчно място за експериментиранe, примерите следват. Awakening е бавен и класен реверанс към новото диско, с доста осезаемо френско докосване - той и сходния Celebrate са идеални тракове за клубове, но не клубове пълни с хора в дънки и трикотажни потници, а хора със сака и копринени рокли.
I'll Be Around е парчето, което ме шашна най-много на първо слушане - омагьосваща ретро естетика а ла Fleetwood Mac и прост, но силен слоган "I've made up my mind, I'll be around for a while". Ретро-влакчето прескача няколко парчета и достига до крайната си детинация - затварящата песен Keep A Watch, в която г-н Люк Русия засвидетелства отдавна недемонстрираната си любов към Bowie. Колкото до едноименното парче Ice On The Dune - припева му не ми излиза от главата вече няколко дни; ако не го пускат по радиата, ще е престъпление към радиофоничността.




И така, оказва се, че мнението ми от разочарование се е преобърнало във възторг, но албума е многостранен и трябва добре да го повъртиш, за да го видиш от всички страни.
Ice On The Dune върви по някаква странна траектория, минаваща през посредствена европоп конвеерност, неонова синтезаторна фентъзи психаделия, интелигентна танцувална музика за зрели хора и носталгия към 70те и 80те, като успява да бъде всичките едновременно. Албумът е забележителна творба, която въпреки кичозността си успява да остане класна, превръща негативите в позитиви, омагьосва те с амбицията си, по същия начин, по който 80-арския дизайнерски поп омагьосваше с разточителството, увереността и самочувствието си; в същото време ти говори с непринудеността на Bee Gees, a в следващия момент те кара да се пренесеш на Mongo. Empire Of The Sun не правят албуми, а филми.

Единствената ми болка е, че -  както и при Doin' It Right на Daft Punk - никога няма да чуя Awakening в клуб на плажа.

8.2/10

четвъртък, 13 юни 2013 г.

The Lonely Island – The Wack Album (2013)

Любимите ми кретени от The Lonely Island ар бек, дето се казва, и отново поднасят поредната порция брилянтно продуцирана, гениална идиотщина.

genre: comedy, hip hop

01 – Dramatic Intro
02 – Go Kindergarten (feat. Robyn)
03 – Hugs (feat. Pharrell Williams)
04 – Diaper Money
05 – YOLO (feat. Adam Lecine & Kendrick Lamar)
06 – Spell It Out
07 – Semicolon (feat. Solange)
08 – Where Brooklyn At (Interlude)
09 – You’ve Got The Look (feat. Hugh Jackman & Kristen Wiig)
10 – I’m A Hustler (Song)
11 – Spring Break Anthem
12 – I Run NY (feat. Billie Joe Armstrong)
13 – I Don’t Give A Honk
14 – 3-Way (The Golden Rule) (feat. Justin Timberlake & Lady Gaga)
15 – Meet The Crew
16 – I Fucked My Aunt (feat. T-Pain)
17 – We Are A Crowd
18 – The Compliments (feat. Too $hort)
19 – We Need Love
20 – Perfect Saturday

Фичърингите отново са звездни: наред с Robyn, Pharrell, Adam Levine, Kendrick Lamar, Solange, (щатния) Justin Timberlake, Lady Gaga и T-Pain, един колаборатор блести с особен блясък, и това е Хю Джакман, който демонстрира завидни вокални умения, пеейки за цици. По-добре разгледайте всичките текстове на албума, смяла съм се със сълзи. Все пак рядко можеш да се натъкнеш на фрази като

"Yo - I'll hug a girl like it don't mean nothin'
Then turn around and start huggin' cousin."


"You're acting all Machio: Ralph
But I'll eat all you cats: Alf"


"The best part is no one else can have it
And also I can’t have it
Unless she says I can" 


Няма какво толкова да се обяснява, просто се прекръстете и пускайте The Wack Album (сякаш пък другите им бяха различни). 

 

8.4/10

сряда, 12 юни 2013 г.

Italians Do It Better - After Dark 2 (compilation) (2013)

Italians Do It Better е лейбълът, който издава може би най-добрите синтпоп/итало диско неща в наши дни и затова е редно да отделим внимание на новата му компилация. Човекът оркестър Johnny Jewel (лампичка: саундтрака на Drive) е събрал нови неща от подопечните му и в голяма част негови проекти като Glass Candy, Chromatics, Desire, Mirage, Appaloosa.
Нямам време да бълвам много дитирамби, но втората част на компилацията, както своята предшественичка, си струва всяка секунда, а най-добре ще направите, ако си я пуснете вечер, и то ако карате нанякъде. Oh wait, това съм го казвала и за Drive...
Компилацията е налична за свободно сваляне като единичен трак от soundcloud.

genre: synthpop, italo disco, electropop


01 Glass Candy: “Warm in the Winter”
02 Desire: “Tears From Heaven”
03 Mirage: “Let’s Kiss”
04 Appaloosa: “Fill the Blanks”
05 Chromatics: “Looking for Love”
06 Symmetry: “Heart of Darkness”
07 Chromatics: “Camera”
08 Twisted Wires: “Half Lives”
09 Glass Candy: “The Possessed”
10 Chromatics: “Cherry”
11 Glass Candy: “Beautiful Object”
12 Farah: “Into Eternity”
13 Appaloosa: “Intimate”
14 Mike Simonetti: “The Magician”
15 Glass Candy: “Redheads Feel More Pain”



8.2/10

събота, 8 юни 2013 г.

Tesla Boy - The Universe Made Of Darkness (2013)

Tesla Boy е банда от Русия, създадена и предвождана от Антон Севидов. От Престижа насам е много тренди да се споменава Тесла без особена причина, вероятно и случаят с името им е такъв, щото аз не намирам никакъв смисъл в него. The Universe Made Of Darkness е втори за групата, след Modern Thrills от 2010, и не страда от проклятието на сикуъла, защото дебюта им не беше кой знае колко силен, че да се провалят в надскачането. TUMOD много приятен синтпоп албум, който не блести с особена дълбочина и иновативност, но е много добре направен, мелодичен и приповдигащ. Севидов обича да използва винтидж оборудване като един известен модел на Roland, който били използвали The Cure, Depeche Mode и Eurythmics. Лошо няма. Резултатът определено звучи new wave, но с леко лигав електропоп привкус - това на мен лично не ми пречи, важното е хармония да се лее. Албума ми хареса доста и от около седмица е на рипийт. Идеална вечерна музика за лятото, мен ако питате.

genre: synth pop, electro pop, new wave


01 – Dream Machine
02 – M.C.H.T.E.
03 – Invisible
04 – Broken Doll (feat.Tyson)
05 – Split
06 – Fantasy
07 – Saturn (interlude)
08 – Undetected
09 – Stars
10 – Something Deep Inside (Interlude)
11 – Paraffin (feat. Fritz Helder)
12 – 1991 (Original Mix)
12 – 1991

Видеото към Fantasy е NSFW, защото на Севидов му правят стриптийз по скайпа. Това, оказа се, е гаджето му - Dasha Malygina. Има нещо, което ме притеснява в този клип и това е натрапващото се внушение, че може да си апатичен хипстър, цъкащ Galaga, и въпреки това извънземна мацка да ти се включва онлайн за да ти се показва гола. Nerd is the new sexy, или нещо такова.

Tesla Boy - "Fantasy" ft. Dasha Malygina (Official Video) from Alexey Kiselev on Vimeo.



7.6/10