понеделник, 28 януари 2013 г.

Paul Banks – Everybody On My Dick Like They Supposed To Be (2013)

От няколко седмици в главата ми като заклещена муха циркулира фразата "I got supermodels on my D", извадена от една известна песен на Fun Lovin' Criminals. Не знам как се появи и защо, дори не си бях пускала песента скоро, но започна да се натрапва в съзнанието ми когато се събуждам, когато си мия зъбите, когато разговарям с клиенти. Започнах да се чувствам като героя на Ръсел Кроу в "Красив Ум". Ситуацията е странна, защото нито съм мъж, нито имам супермодели на своя д... диван. Всъщност това с дивана се е случвало веднъж или два пъти, втория път момичето беше модел, ама не знам доколко беше супер. Няма значение, и без това дивана не беше мой.

genre: hip hop, lo-fi


01 – Rise Like The Sea
02 – Best Kill Me
03 – Driver
04 – Beauty
05 – What’s In The Box (feat. Talib Kweli)
06 – Iron Mike
07 – Just Don’t Buy It (Demo Excerpt)
08 – Young Again (Demo Excerpt)
09 – It Was A Goal
10 – Only A Man (I Work For Dick Jones)
11 – Young Again (Demo Excerpt Pt II)
12 – Trace (feat. High Prizm)
13 – What’s In The Box Reprise (feat. Mike G)
14 – Arise, Awake (Demo Excerpt)
15 – Show You My Footage
16 – Music From Club Scene – Burma
17 – Calgary Palm Springs
18 – Denmark (Fetch)
19 – Lost Weekend (Young Again First Demo Excerpt)
20 – Quite Enough (feat. El-P)
21 – Spank Beat

Да се върнем на Пол Бенкс, който сигурно е мандра, щото напоследък бълва ли, бълва материал. Не знам дали е имал същия проблем, след като е кръстил новия си микстейп Everybody On My Dick Like They Supposed To Be. Вероятно неговата версия е била "I got everybody on my D". Това заглавие вероятно е плод на желанието му да звучи генгста, защото "the biggest WTF of the year", както правилно го беше определил един коментар, е всъщност опитите на Бенкс да канализира музиката, която обича най-много, а именно - хипхопът. За това му влечение знам отдавна, но не знаех, че Пол прави нещо по въпроса освен да го слуша и да ходи с кожено палто и анцуг.
Освен изненадата, че подобно нещо се е пръкнало, другата голяма изненада е, че всъщност не звучи никак зле. Бийтовете му не са съвсем хип-хоп, но има наченки, премесени с позатъмнена пост-пънк атмосфера, в която по принцип твори. Гостите също допринасят - колаборациите с Mike G, El-P и Talib Kweli разкриват една по-тъмна страна на Banks, която не сме познавали. И под "тъмна" имам предвид "тъмна" буквално. Всъщност, това е творба само за фенове и ако не се заинтригувани от светлата (вече малко по-тъмна) личност на фронтмена на Interpol, спокойно можете да я пропуснете. И без това са само някакви демота и семпли, които са доста къси като времетраене (най-късият е 18 секунди) и се изнизват неусетно като образувани в дебелото черво физиологични газове от долно бельо.




Позволявам си да дам едно предложение:
Скъпи Пол, ако четеш това, моля те направи едно LP с преработки на песни на Interpol. Примерния траклист би изглеждал така:

1. Stella Was A Diver And She Was Always On My Dick
2. P-Dick-A
3. Hands Away (Off My Dick)
4. Public Pervert (Like He Supposed To Be)
5. Lenght Of My Dick + A Time To Be So Small
6. No Dick In Threesome
7. My Dick Serves
8. Try It On (My Dick)
9. Always Malaise (The Dick I Am)



Esben And The Witch – Wash The Sins Not Only The Face (2013)

Кви ревюта, братче, няма време за ревюта.
Няколко кратки изречения и стига толкова.

Втори албум за англичаните, кръстили се на датска приказка. Violet Cries не успя да ме развълнува достатъчно, че да си го пускам регулярно. За сметка на това Wash The Sins... е много по-достъпен, мелодичен и хармоничен, малко по-светъл, много по-сърцат и се класира за въртене във внимателно селектираната ми плейлиста. Очаквах нещо доста по-отнесено и арт и в случая "арт" не бе натоварено с положителен смисъл. Искрено бях изненадана, когато го чух. Много, много приятно изненадана.

genre: indie rock, art rock, darkwave

01. Iceland Spar
02. Slow Wave
03. When That Head Splits
04. Shimmering
05. Deathwaltz
06. Yellow Wood
07. Despair
08. Putting Down The Prey
09. The Fall Of Glorieta Mountain
10. Smashed To Pieces In The Still Of



7.6/10

петък, 18 януари 2013 г.

Delphic - Collections (2013)

Хората са прости.
Светът е скапан.
Новият албум на Delphic не е.

 genre: indietronica, alternative dance

01 – Of The Young
02 – Baiya
03 – Changes
04 – Freedom Found
05 – Atlas
06 – Tears Before Bedtime
07 – The Sun Also Rises
08 – Memeo
09 – Don’t Let The Dreamers Take You Away
10 – Exotic





7.8/10

събота, 12 януари 2013 г.

Groove Armada - Last Night in Brixton (2012)

Groove Armada са ми една от най-любимите формации евър (вкусът ми е доста еклектичен) и издаването на настоящия лайв ме изпълни с осезаемо задоволство. Всъщност албумът излезе малко преди Коледа миналата година, но го видях по тракърите едва преди няколко дни. Като се има предвид, че лайвът е записан на 16 октомври 2010, двайсеттина дни забавяне не са голяма работа.
Last Night In Brixton, както може да се предположи, е последното им лайв изпълнение в Брикстън, и съдържа материал от Black Light нататък, наляво по хронологичната линия. Имахме удоволствието да ги гледаме на Парклайва през 2010 и издаването на този концертен материал връща едни много хубави спомени.

genre: big beat, house, live, dance, synthpop

01 – Introduction
02 – Look me in the Eye Sister
03 – I Won’t Kneel
04 – Fogma
05 – Warsaw
06 – My Friend
07 – Song 4 Mutya
08 – Paper Romance
09 – Lightsonic
10 – Easy
11 – Time and Space
12 – Get Down
13 – At the River
14 – Cards to your Heart
15 – Chicago
16 – Superstylin’


петък, 11 януари 2013 г.

New Order - Lost Sirens (2013)

Музикалната индустрия започна да излиза от празничната летаргия и ситуацията е такава, че искам да си пусна няколко дни отпуска, за да изслушам всичко, което ми е привлякло вниманието.

New Order издават нов албум. Материалът за албума всъщност не е нов, а е записван заедно с последния им - Waiting for the Sirens Call от 2005-a, като е планирано песните от Lost Sirens да бъдат издадени скоро след това. Както е в много добри семейства, нещата се осират, New Order се разделят и издаването се отлага. За забавянето спомагат и разни съдебни спорове за авторски права между групата и бившият басист Питър Хук, който вече не е част от групата, което е жалко, защото беше заедно с другите още от Joy Division. Така или иначе, албумът вече е факт и бележи събирането на New Order.

genre: alternative rock, synthpop,

01 – I’ll Stay With You
02 – Sugarcane
03 – Recoil
04 – Californian Grass
05 – Hellbent
06 – Shake it Up
07 – I’ve Got a Feeling
08 – I Told You So

Waiting for the Siren's Call всъщност е трябвало да е двоен албум заедно с горните 8 трака, но материалът се сторил малко на групата, и те решили да го разделят на 2 отделни албума. Настоящите композиции не се класирали за следващия кръг на олимпиадата и останали на изчакване като отделен албум. Това е донякъде обяснимо, защото повечето песни не се вписват в атмосферата на по-големия си брат, и така отделени правят чудесен самостоятелен запис, без значение дали намерението, с което са били създадени, е било такова.


Lost Sirens е като изгубен фотоалбум, като стар съученик, който изненадващо се е появил и те е потопил в океан от носталгия. Става ти топло на сърцето и се сещаш за времена, в които си бил по-млад, по-безгрижен, но-наивен. Не че Sumner не пее за сериозни неща, просто го прави по начин, който те кара все пак да се замислиш, но не те товари. Преобладаващата поп атмосфера е достатъчно меланхолична, за да не ти стане лошо (както често ми става ако чуя Jetstream) и достатъчно зряла за да клони към adult contemporary и да не е обида за естетическите възприятия на слушателя. Единственото изключение е приповдигната Shake It Up, но не успя да ме издразни достатъчно за да я заплюя, така че минава в графата "освежаващо разнообразие" на фона на останалите. Recoil-Californian Grass-Hellbent комбото замалко да ме разплаче, opener-а I'll Stay With You е сякаш върната с машина на времето от периода, в който New Order дефинираха ню уейва, а затварящата I Told You So съдържа много атмосфера и известна доза епика, и изпълнява перфектно своето предназначение. Всъщност I Told You So е песен от Waiting For The Siren's Call, но тукашната версия е с различен аранжимент, което и е дало и много по-голяма дълбочина и въздействие. Хубаво са се сетили. Никой не я е качил още, затова пускам Калифорнийската Трева.


Албумът няма да стане класика, но е увлекателен и емоционално ангажиращ - дали отчасти заради споменатата носталгия или заради сладко-горчивата меланхоличност на песните, без значение. Добра компания е както за следобедна чаша чай, така и за вечерно уиски, когато можете да си припомняте младините. Ако приемем и че Lost Sirens е последният им с Питър Хук на баса, е много вероятно феновете да започнат да гледат (гледаме) на този албум като последният истински албум на New Order.

7.7/10

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Rhye - The Fall (2013)

За много години!
Живи, здрави, доволни и богати!

Вече сме 2013 и - както си обещах през ноември, когато албума на Rhye изтече - полага му се втори, подсещащ пост. Повече за албума можете да прочетете тук.

genre: soul, indie pop, chamber pop, chillout

01 – Open
02 – The Fall
03 – Last Dance
04 – Verse
05 – Shed Some Blood
06 – 3 Days
07 – One Of Those Summer Days
08 – Major Minor Love
09 – Hunger
10 – Woman



8.3/10