четвъртък, 20 декември 2012 г.

Hjaltalín - Enter 4 (2012)

Имах смътното усещане, че избързах с годишната класация, но не знаех какво точно има предвид подсъзнанието ми с тия сигнали. Това подсъзнанието е странна работа - все едно в теб живее втори, по-информиран човек, който ти помага или те прецаква - зависи как се е развило детството ти. В часовете по съпромат, преподавателят ни, който иначе беше гъз, каза нещо, което ще запомня цял живот - караше ни да определяме на око центъра на тежестта на различни фигури, без изчисления, и ние бяхме удивително близо. "Подсъзнанието ви пуска векторите и прави изчисленията без да знаете, но на вас това ви се струва по-скоро интуитивно." Та явно подсъзнанието ми ме е ръчнало снощи да си пусна един албум, който е излязъл преди около 2 седмици, но съм прескочила. Явно то го е мярнало, регистрирало е името и е взело предвид факта, че групата е добра и вероятно албума ще е хубав. Това доведе до снощното откритие. Тъй като гледам, ще редактирам класацията, кво да се прави...



 genre: alternative, trip hop, indie pop, dream pop, chamber pop

01. Lucifer/He Felt Like A Woman
02. Forever Someone Else
03. I Feel You
04. Crack In A Stone
05. One The Peninsula
06. Letter To (…)
07. Myself
08. We
09. Ethereal

Групата със странно име, което едва ли бих могла да изговоря правилно, се радва на широка популярност в родината си Исландия. В моите очи се радва на популярност с факта, че един от членовете и се изявява и в магьосниците от GusGus. Така е, Исландия е малка - с население от около 320 000 души, хората си имат Gus Gus, Bjork, Mum, Sigur Ros, Emiliana Torrini, Olafur Arnalds и разни други такива хубости, пък ние още пасем трева. Да оставим настрана тази скръбна тема.
Enter 4 е трети албум за септета от Рейкявик, като предишния им албум - Terminal - е избран за албум на годината в Исландия през 2010. И на него съм го пропуснала да обърна внимание, но ще наваксам този пропуск. Колкото до настоящия - той е очарователна смесица от трип хоп дръм ритъм, учудващо соул звучащия глас на блондина Högni Egilsson, цигулката на някой си Viktor Orri Árnason и цял остров от синтезаторни ембиънт звуци. Към това се прибавя и нежния глас на някаква мома Sigríður Thorlacius, която по име не знаех дали е жена или мъж, щото не е "сон" или "дьотир", но благодаря на Господ за google images.



 Въпреки, че са 7 души, в композициите им няма нищо прекалено, всичко е много подредено и красиво. На места се чува само глас и цигулка, на други само цигулка и дръм, на трети - дръм и фагот, в четвърти - всичко накуп, но изобщо не звучи претрупано. Текстовете са прости, стегнати и интелигентни, изпяти са с чувство и наистина въздействат. Не знам как точно става, явно е до майсторлък, но чистотата на композициите носи едно особено чувство за мащабност и пространство, като зимна вечер в безкрайно поле. Поне на мен това ми изниква в съзнанието, когато слушам по-голямата част от Enter 4. Определено вечерен албум, който ще си пускам още доста нощи.
Ъъъ... Да, мерси подсъзнание.
7.7/10 и 14-о място

вторник, 18 декември 2012 г.

The 30 Best Albums of 2012

Такаааа.
Мисля, че вече е време да си пусна класацията - не очаквам нещо забележително да излезе до края на годината (сега се слушат само коледни песни). Пък и е хубаво да го направя, преди да отлетя за Норвегия, за да се напъхам в някой бункер под земята, пълен с храна и семена... сещате се. :D
Преди това ще използвам случая, за да ви пожелая весело изкарване на Коледните и Новогодишните празници - бъдете весели, спокойни и в добро здраве. Аз мразя празниците, но ще ги преживея и тази година (надявам се).
Поздравявам ви със следната китка на Bret Domino - изисква се значително търпение да изтраете целите 16 минути, но от друга страна тъкмо ще разберете кои са някои от дразнещите песни, които ни облъчват всяка година по това време.



А сега - към класацията.
Държа отрано да предупредя, че няма Grimes и Frank Ocean, останаха по-назад в класацията, нещо много ми келешеят ("келешея" - глагол, несвършен вид: имам вид на келеш, държа се или изглеждам като келеш). Ако съм изгубила някого след това изречение - със здраве.
Като цяло доста добра музикална година и не се сещам преди да съм давала толкова много осмици. А може и аз да съм се размекнала, старост-нерадост. Което и да е - не ми пука, след като през седмица добавях нови неща в плеъра. За пояснение - в плеъра си намират място само най-добрите неща, тъй като още не съм се наканила да му купя по-голяма карта. Това значи, че имаше много хубава музика през тази година. Хубаво е да можеш да кажеш едно просто нещо в 3 изречения; за съжаление добих това умение твърде късно, а би било полезно в часовете по БЕЛ.
В ретроспекция, има някои албуми, за които не съм ви казала, и които ще видите в класацията - извинявам се за пропуска, но това все пак е нищо на фона на албумите, които не съм успяла да изслушам. Физически просто не е възможно, затова - колкото и да ми е неприятно - за разширяване на кръгозора бих ви препратила към класациите на бунаците от NME и Pitchfork. Това последното е полу-сериозно, но е факт, че не мога да обхвана всичко, което излиза, за жалост. Все пак се мъча да отсея най-доброто, и който и албум от моя топ 30 да си пуснете, няма да сбъркате.



 Безапелационно Kоnstantin Gropper & Co грабват приза тази година. Сигурна съм, че много хора няма да разберат този ми избор, важното е, че аз го разбирам прекрасно.



Тук пристрастията ми удариха едно рамо на The Presets - не че не заслужават, просто конкуренцията беше много жестока. Всъщност всички албуми в десятката са от осмица нагоре, но The Presets са нещо като първи сред равни. 


Няма как да не го уважа адаша - направил е адски сърцераздирателен и безсрамно мелодичен албум. Трябваха му малко повече от 5 секунди, за да стигне до сърцето ми, ама се настани доста удобно и няма мърдане. 


Както казах - местата от 2 до 10 са все от един сой и подреждането е по-скоро фиктивно и се базира на чисто мои предпочитания.

 

21. Cat Power - Sun
22. Liars - WIXIW
23. David Byrne & St. Vincent - Love This Giant
24. The XX- Coexist
30. Alt+J - An Awesome Wave

петък, 14 декември 2012 г.

Hurts - The Road (new song)

На Hurts май най-накрая им е писнало да обикалят и да хвърлят бели рози в публиката и са седнали да записват нов албум - Exile би трябвало да излезе на 11/3/2013. Той вече може да се пре-поръча и заедно с тази пре-поръчка идва безплатен даунлоуд на долната песен, която "надявам се няма да е най-добрата от албума", както беше коментирал техен фен.


петък, 7 декември 2012 г.

Interpol – Turn On The Bright Lights: Tenth Anniversary Edition (2012)

Тези, които ме познават по-добре, знаят за пословичната ми любов към Interpol, и това обяснява настоящия пост за юбилейното издание на първия им албум Turn On The Bright Lights от 2002г. (щото по принцип не поствам за такива неща). От края на ноември, официалната дата на излизане беше преместена на 11 декември. Аз вече успях да преордърна своето копие, но докато дойде, добрите хорица са се погрижили да ти осигурят даунлоуд на двата диска, за да си ги слушаш, докато чакаш физическите носители. Тоя интернет малко убива тръпката яростно да разкъсаш найлона на диска и с треперещи ръце да го набуташ в уредбата, но няма да се оплакваме за глупости сега. Юбилейното издание съдържа 2 диска, както споменах - първият е същинския албум, от който нямаше реална нужда, след като феновете със сигурност го имат(имаме), нищо че е ремастериран. То и от ремастериране нямаше реална нужда, ffs. Вторият диск е с редки демота и бисайдове. Има и 48 страници книжка със снимки и значка, йе.

genre: post punk revival, indie rock

CD 1 (The Original Album, Remastered)
01. Untitled
02. Obstacle 1
03. NYC
04. PDA
05. Say Hello To The Angels
06. Hands Away
07. Obstacle 2
08. Stella Was A Diver And She Was Always Down
09. Roland
10. The New
11. Leif Erikson

CD 2 (The Bonus Material)
01. Interlude (iTunes single)
02. Specialist (Interpol EP)
03. PDA (First Demo, 1998)
04. Roland (First Demo, 1998)
05. Get The Girls (Song 5) (First Demo, 1998)
06. Precipitate (2nd Demo, 1999)
07. Song Seven (Original Version) (2nd Demo, 1999)
08. A Time To Be So Small (Orig Version) (2nd Demo,1999)
09. Untitled (Third Demo, 2001)
10. Stella (Third Demo, 2001)
11. NYC (Third Demo, 2001)
12. Leif Erikson (Third Demo, 2001)
13. Gavilan (Cubed) (Third Demo, 2001)
14. Obstacle 2 (Peel Session, 2001)
15. Hands Away (Peel Session, 2001)
16. The New (Peel Session, 2001)
17. NYC (Peel Session, 2001)



четвъртък, 6 декември 2012 г.

Big Boi – Vicious Lies And Dangerous Rumors (2012)

Пиша много рядко за хип хоп, и по тази причина вие вероятно си мислите, че не го харесвам. Това е и не е вярно в същото време. Тук не става въпрос за това дали котката е жива или мъртва, а за хронология. Back in the days, хипхопа беше нещо свежо, хората искаха да се забавляват и да измислят рими, които откъм ритъм и смисъл бяха изключителни. В наши дни, по-голямата част от хипхопа се представя от грозни келеши, които имат развалени зъби, като цяло са неприятни, естетиката им е сведена до някакъв набеден за стилен еклектично насран аутфит и имагинерен кулнес, сумиран в често излизащото от нелицеприятните им усти понятие "суаааааг!".
Big Boi не е от тях, той е от старата школа.



genre: hip hop, rnb, funk

01 – Ascending
02 – The Thickets (feat. Sleepy Brown)
03 – apple of my eye
04 – Objectum Sexuality (feat. Phantogram)
05 – In The A (feat. T.I. & Ludacris)
06 – She Hates Me (feat. KiD CuDi)
07 – CPU (feat. Phantogram)
08 – Thom Pettie (feat. Little Dragon & Killer Mike)
09 – Mama Told Me (feat. Kelly Rowland)
10 – Lines (feat. A$AP Rocky & Phantogram)
11 – Shoes For Running (feat. B.o.B. & Wavves)
12 – Raspberries (feat. Mouche & Scar)
13 – Tremendous Damage (feat. Bosko)
14 – Descending (feat. Little Dragon)
15 – Higher Res (feat. Jai Paul & Little Dragon)
16 – Gossip (feat. UGK & Big K.R.I.T.)
17 – She Said OK Big Boi & Theophilus London (feat. Tre Luce)

Винаги съм харесвала Outkast като перфектно заварена формация, и не вярвах, че могат да се справят еднакво добре соло. Прото соловите опити в Speakerboxxx/The Love Below ме убедиха в противното. След това Sir Lucious Left Foot: The Son of Chico Dusty на Big Boi окончателно затвърди мнението ми за Antwan Patton като изключително надарен продуцент и изпълнител. С втория си соло опит Vicious Lies And Dangerous Rumors, той успява да надскочи себе си, и да убеди всички, че Коледа наближава, без да се налага да поглеждат календара.



Гледайки траклиста, наред с познати негри като Sleepy Brown, T.I., Ludacris, Kid Cudi, A$AP Rocky и Боголюбеца г-н Лондон, не може да не се набие на очи колаборацията и с изпълнители, които са доста далече от хип-хопа - шведите Little Dragon, инди поп дуото Phantogram и Wavves (които така и не се наканих да си пусна). Удивително добре белите им гени са спомогнали за обогатяването на музикалния генофонд на Big Boi и песните звучат адски пипнато и свежо - рядко се случва в тази стилистика вместо някоя черна мръсница да чуеш припева, изпълнен от крехка японка от Швеция* (Юкими Нагано) или от невинно звучаща кукла с порцеланова кожа (Sarah Barthel). Ок де, имаме и Kelly Rowland, но тя е далеч от мръсница.
Само на мен ли Big Boi  в този клип ми мяза на Шамара?



Всъщност ключовата дума тук е класа. Дори когато Big Boi плещи неща от рода на "Rub my stick on yo chick like a violin" това не ти звучи гадно и не ти замирисва на потни гениталии, както обикновено става при аналогични рап изпълнения. Всичко е много премерено и - ако мога така да се изразя - лъха на чистота, но това не значи, че е скучно. Ако трябва да цитирам ключовата фраза от Tremendous Damage - "shit is heavy like the world on my shoulder". Южняшката природа на Big Boi не позволява обсъждането на прекалено сериозни социални теми и лириките са фокусирани основно около любовния му живот, чисто личните проблеми и разни такива нетоварещи неща. Това е добре, щото не върви да се кълчиш и щракаш с пръсти, докато някой пее за световния глад, апартейда или корупцията. А кълченето и щракането с пръсти са неизбежни, щото парчетата са толкова смуут и фънки, че не ти оставят избор. За малко по-различна може да мине само "Shoes for running", която е малко по- социално ангажирана и често се припомня, че "death will hunt you down", но изпълнено от почти детските гласчета на Wavves, това не носи и помен от мрачни настроения и отново те кара да почнеш да се поклащаш на стола.



Като цяло албума е изключително приятна изненада в края на годината, направен с много душа, мерак и майсторство, и се класира като един от най-добрите за 2012. Само Andre 3000 липсва, но някакви договорни отношения не му позволили да участва, жалко. Дори и без него Vicious Lies And Dangerous Rumors e чудесен.

8.2/10

* нещо като руса японка от Китай