четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Paul Banks - Banks (2012)

Четвъртък сутринта, сърбам капучино в онова хубаво кафене на главната. Времето е още хладно, но слънчево, преглеждам някакъв безплатен вестник, завещан от предишния клиент на масата - както винаги, само глупости. Пол идва навреме, даже е малко подранил. "Оооо, Пол!" - викам - "Сядай, кво става?".

genre: post punk revival, indie rock

01 – The Base
02 – Over My Shoulder
03 – Arise, Awake
04 – Young Again
05 – Lisbon
06 – I’ll Sue You
07 – Paid For That
08 – Another Chance
09 – No Mistakes
10 – Summertime Is Coming

- Ми кво да ти кажа, копеле... Говорих с базата, и от базата казаха да чакаме, ма знаеш колко ми се чакаше.
 Поглеждам през рамо, за да видя дали някой, който не трябва, не е наблизо. Навеждам се малко напред и с нисък глас казвам:
- Пол, тия от базата са шибаняци, ама трябваше да ги послушаш. Не може така, едва преди няколко месеца издаде EP, което - верно - не ставаше за нищо, ама ако пускаш така материал през няколко месеца, хората ще се разглезят.
- Да бе, има логика, ама разбери ме - работата в Интерпол ме изморява - хладнокръвието, напрежението, постоянните пътувания и това задължително формално облекло...Чувствам се изтощен. Като работя самосиндикално се разтоварвам и отново се чувствам млад.
- Добре бе, Пол, ама хората като се разтоварват, обикновено разтоварват от себе си разни отпадни продукти, които са им затлачвали организма и не ги пробутват на другите. Ти що реши, че продуктите от твоето разтоварване, биха били от някаква полза за някого?
- Не знам ве, копеле, усещах, че тоя събиран материал от времето, когато бях по пътищата, би помогнал другите да ме опознаят по-добре и да се сближим. Знаеш ли, имам и друга, по-чувствителна страна.
- Да бе, усетих. Summertime is Coming е ебати бозата.
- Тц тц тц, еееей, много си груба! Но нищо, давай, в добро настроение съм.
- Ок, какво ще кажеш за това: най-добрите композиции в албума са тези, в които не пееш.



- Оценявам иронията, но трябва да призная, че вероятно си права.
- Ума ми не го побира, как след като направи толкова хомогенен и завършен албум като Julian Plenti... Is Skyscraper, защо не успя да продължиш и сътвори това нещо, дето е - да, все пак слушаемо - но безлично и скучно? Даже най-слабите неща на Интерпол са по-добри от повечето песни в албума.
- Не не, ти не разбираш явно. - Пол настръхва и почва да ръкомаха. - Тези мои записи са нещо много лично и да ги покажа на света е акт на освобождение за мен. Като се замисля, аз май го правя повече за себе си, отколкото за да предоставя някакъв добър продукт на публиката.
- Егоист.
- Не знаеш колко влагам от себе си в музиката на групата. А хората искат и още, и още.
- Не се прави на Йън Къртис.
- Не се правя. Не знам що така са ме набедили, че пея като него.
- И аз никога не съм го разбирала. Но да се върнем на темата. 2 дни вече слушам албума - слушах го на работа, слушах го вечер на разходка, слушах го сутрин на път към работа, даже вкъщи докато миех чиниите го слушах. Не намирам никаква значима разлика в начина, по който ми действа всеки път. Не си го обяснявам. Бих казала, че си бездарен, но знам, че не си. Да нямате проблеми с Хелена?
- Това в някой жълт вестник ли го прочете? Ще ги съдя, мама им интригантска.
- Не бе, не съм срещала такива материали. Явно не си толкова интересен за масовия кретен.
- Това е успокояващо. Но виж, не можеш да ме заклеймяваш така. Понякога хората се издънват, но трябва да им дадеш още един шанс, за да могат да се поправят. Изчакай следващото ми LP и ако не ти хареса, тогава можеш да сипеш лайна на воля.
- Пол, знаеш, че те харесвам като творец и тежко приемам издънки. Но ще чакам следващияа албум. И следващия път без грешки, ок?

 

- Споко бе. Да викам ли сметката?
- Не, тва съм го платила. Кажи ми за Interpol, какво става там?
- Ми кво... Изморени сме, казах ти. Не само аз, всички. Гъделичкаме фен аудиторията с разни фишеци като делукс преиздаване на Turn On The Bright Lights, тишърти с нов дизайн... btw през седмица вадим нови тишърти, следващия ще се появи на 22-и, когато трябва официално да излезе и албума ми. Иначе делукс изданието на TOTBL излиза на 19 ноември. За нов албум абсолютно нищо не мога да ти кажа. Както споменах - всички се разтоварваме.
- Жалко. Нищо де, по-добре да изчакаме и да получим нещо наистина добро. Кво става с Карлос?
- Мани го тва конте. Абе... Наистина ли мислиш, че албума ми не става, или само ме дразниш?
- Е, не е тотално зле, знаем се все пак. Ама някак няма почти нищо ново, няма концепция, няма някакво развитие, просто някакъв приятен фон Interpol-style. Естествено, че става за слушане, има някои страхотни моменти, но като цяло не извиква неистово желание в мен да си го пусна отново.
- Жалко. Е, може нещата да се променят с времето. Да не си забравиш вестника.
- Той не е мой. Айде, тръгвай да не изтървеш полета за Лисабон.
- Ае брат, ще се чуваме!
- Аз тебе - със сигурност...

7/10
/оценката е завишена заради персонални сантименти/

вторник, 16 октомври 2012 г.

Bat for Lashes - The Haunted Man (2012)

Скъпи читатели, това ревю е в малко необичаен формат и проследява обичайния творчески и мисловен процес, който смила даден албум, преди да се стигне до едно просто цифрово изражение. Мнението ми може да се променя в курса на повествованието, но това е нормално.

Един от най-чаканите албуми за тази година излезе и е редно да кажа нещо за него, макар от 4 дни слушане да не мога още да си изградя стабилно мнение. Ума ми казва "Патко, стегни се, Наташа Кан изкарва само добри неща", сърцето ми казва "Ако трябва да избирам между този и предния и албум, Two Suns винаги ще печели. Що се напъваш, като знаеш, че вероятно ще си го пускаш веднъж в месеца, опитвайки се да откриеш нещо много дълбоко, което мислиш, че ти е убягвало?"
Очевидно сърцето ми е много по-разговорливо от ума ми, въпреки че колегите казваха, че вместо сърце имам нещо малко, черно и изсъхнало. Мили хора.
Но да се върнем на Наташа Кан. Обложката на третия и албум оправдава очакванията за нещо уникално и запомнящо се - гола жена носи гол мъж на плещите си с изражение "аман, цял живот на врата ми виси". Други подходящи изрази за случая са "нося го на ръце", както и "нося го на гърба си".
Гледайки обложката се запитах как такава крехка жена като нея е успяла да вдигне един - е, да, по-скоро хилав, но все пак - мъж, и дали като малка баща и не я е подготвял за кариера в пакистанския отбор по вдигане на тежести.


genre: synth pop, indie pop, dream pop, baroque pop, направо top of the pops и pop goes the world, единствения поп, който липсва, е арменския

01. Lilies
02. All Your Gold
03. Horses Of tTe Sun
04. Oh Yeah
05. Laura
06. Winter Fields
07. The Haunted Man
08. Marilyn
09. A Wall
10. Rest Your Head
11. Deep Sea Diver

Наташа казва, че искала обложката да е семпла - без грим, без фотошоп, просто да представи нещата такива каквито са - "архетипните мъж и жена". Значи или се е объркала за значението на "архетипни" или моите архетипи са сбъркани, щото при архетипите ролите май бяха разменени. Сещате се - праисторическия мъж влачи за косата праисторическата си жена, варваринът е метнал през рамо първото нещо с гърди и без брада, което му е харесало, средновековният конник е преметнал през коня си първото нещо с пола, което му е харесало и не е шотландец, и т.н. и т.н. Може би обложката е референция към ерата на Матриархата, която според някои ню-ейдж движения вече се завръща и Bat for Lashes е един от вестоносците му.

12.10.2012, някъде в ранния следобед 

Реших да не разсъждавам дълго време върху мускулните съкращения на Наташа и да си пусна албума, като преди това заръфах една сусамка със сушени смокини, та да ми стане по-екзотично. Усещах, че тази разсъблечена и минималистична откъм облекло и аксесоари обложка, предвещава също и по-семпло и чисто откъм изразни средства музикално съдържание, та реших, че сушените смокини и сусама са добър аналог на трайбъл аксесоарите, с които сме свикнали да ни облъчва Наташа, и които понастоящем не виждах. Този факт заплашваше да разклати крехките рамки на музикалната фентъзи вселена на Bat for Lashes, в която лирическата героиня маха дългокосмести ръкави летейки или се бори с облечените в Gareth Pugh рипоф костюми сили на злото. Пристеснявайки си, захапах силно карамелизираното блокче и си пуснах Lilies. Явно съм дъвкала прекалено шумно, прекалено съсредоточено, а най-вероятно и двете, защото албума се изниза неусетно и аз нищо не запомних от това първо слушане. Умът ми отново проговори: "Патко, вземи се в ръце, не се пишат ревюта така!". Направих го, но не беше много удобно, защото трябваше да ползвам тъчпада с нос, за да натисна play отново. След тези незначителни неудобства се заслушах по-внимателно и съвсем логично установих, че композициите в The Haunted Man не са толкова достъпни, както в предишната работа на изпълнителката и със сравнително голям зор успяват да задържат вниманието ми и да подтиснат порива отново да си пусна клипа на Gangnam Style. Отличих и това като основния недостатък на албума - композициите си приличат и се омесват в една каша, чиито цветови еквивалент върви в спектъра охра-каки-циан със спорадични пикове от кармин. Аз самата почнах да се дразня на себе си, не знам вие как ме още ме търпите, но ако сте стигнали до тук - поздравявам ви и ви благодаря.
Айде един клип за разведряване на обстановката.



От клипа веднага се набиват на очи 5 неща:
- Наташа винаги е била майстор в спазматичните танци;
- Близките кадри на иначе хубавия и гръб, ме карат да мисля, че това с вдигането на тежести не е чак толкова невероятна хипотеза;
- Клипът е сниман в световния ден без сутиени;
- Стилистът на All Your Gold е харесал онази нелепа реклама на дезодоранти Нивеа с контрастната рокля;
- Прическата на Наташа те подсеща за Kimbra и оттам веднага се сещаш на какво ти напомня песента.
Но това не е важно. Важното е, че парчето все пак е добро и ме накара да си тананикам мелодията след това - задача, която в този албум ми се стори трудно изпълнима. Оставям настрана факта, че лирическата героиня продължава линията на поведение от What's A Girl To Do, и на нея не и е лесно като хем сърби, хем боли. 
Оф, айде, че трябва и да се работи, ще довършвам утре.

13.10.2012, някъде в ранния предиобед

Все повече се убеждавам, че не можеш да изкажеш адекватно мнение за даден албум, докато не го чуеш на слушалки през 2 различни части на денонощието. Вчера вечерта си го пуснах, мнението ми е много по-позитивно след това. Сега излизам с една приятелка да пръскаме хубост по улиците, ще пробвам The Haunted Man и по светло, да видя какъв е резултата. За да си водя записки съм си взела един молив 2B и тефтерче, което ми се падна от зрънчо, не ми трябва Moleskine.



Не е зле. Малко е сумрачно и влажно, та албума се върза перфектно с атмосферните условия и преобладаващата минорност. Природата е срещу мен. Ако беше слънчево, други щях да ги редя, но и по светло ментално натовареният мъж се представи задоволително и мина тестовете. Това последното звучи като реплика извадена от Top Gear с водещ Саманта от Сексът и Градът.
Даже и Laura, която отначало ме дразнеше, вече не ме дразни толкова.



Ако името на гвоздея на програмата - Lavinia Co-op - беше по-кратко, може би щеше да измести въпросната Laura, но уви, липса на малшанс, както казва Божинов. Песента е писана в сътрудничество с Justin Parker, съ-списвач и продуцент на Video Games на Lana Del Rey, явно пича има афинитет към класическите шлагери. Те, честно казано, мен по-скоро ме дразнят, щото са ми твърде плитки и патоса ми идва в повече, но не мога да се надявам на емпатия от масовата публика, която изпадна във възторг от въпросното парче, затова няма да мрънкам повече по въпроса. Иначе Laura била писана за някаква приятелка на изпълнителката, която не се казвала Laura, но тия имена в песните носели някакво настроение на баладите от 70-те. Това обяснява и името на Marilyn.

14.10.2012, някъде в ранния следобед

Снощи даваха "Двете Кули" за не знам кой път, и както всеки път, когато го дават по телевизията, аз го гледах. Днес на обяд го повтаряха - пак го гледах. Всеки път, когато елфите влизат в Шлемово Усое, проронвам по една сълза. Да, знам, че в книгата елфите изобщо не участват в битката, но във филма това своеволие е много въздействащо. Вероятно моят бит не ви интересува, ала този филм и моята реакция към него са пример как нещо се доказва като качествено чрез проверката на времето. Т.е. ако се съмняваш дали нещо е качествено, чакаш да мине малко време и гледаш как реагираш към него след това. Мисля, че едно денонощие е някакво прилично време за повърхностно ревю на албум на изпълнител, който е страхотен, но - нека сме честни - не е съдбопроменящ, и затова малко насила (уви!) се заставям да си пусна The Haunted Man отново. Направих си чай, взех набързо да избродирам един малък гоблен "Тайната Вечеря" и се потопих в красивите аранжименти на Наташините песни. Междувременно зададох някви параметри в MathCad-а да смята, щото когато бродирам, не съм способна да разписвам система линейни уравнения.  За момент спрях да бродирам и се замислих, че аранжиментите са по-интересната част от композициите. Нищо не запомних от текстовете, освен при All Your Gold и Laura, щото са сингли и им отделих по-специално внимание. Смисъла на песните се губи някъде там, защото явно не е достатъчно силен и текстовете биват избутани като кекави сукалчета от аранжиментите в борбата за млякото на слушателското внимание. В тази връзка е редно да призная, че - технически погледнато - албума е много пипнат. Оркестралните елементи се прескачат с електронните, гонят се, допълват се, всичко е направено с много добра мярка и страхотният глас на Наташа прави от цялото история нещо много приятно за ухото. Има някои много странни моменти като едни дразнещи гласчета Телетъбийс-style в Marilyn, но за тях 100% е виновен Beck, който е помагал за парчето. Мъжкият хор, повтарящ "oh yeah" в Oh Yeah e нещо напълно неочаквано, а шизофреничните смени на настроението в Horses Of The Sun ми бяха сравнително трудни за асимилиране.



Но това са просто малки дразнещи детайли, основният проблем е друг - усещам осезаема липса на вдъхновение. В предните албуми имахме една малко по-наивна Bat For Lashes, една очарователна с по детински емоционалния си свят героиня, която влагаше много сърце в това, за което пее и беше толкова вътре в приказката, че безцеремонно те въвличаше в нея. Тук момичето е пораснало, поукротило се е, изпаднало е  в по-мрачни настроения, води те на разходка в своите собствени Winter Fields. Жената, която стои на мястото на някогашното диване, изглежда много по-наясно със себе си, по-уравновесена е и неминуемо малко по-скучна. Явно това е резултатът от творческото прегаряне, през което е минала Наташа, и за което Том Йорк я посъветвал да не спира да прави нещо креативно, за да смазва колелата на творческата машина. Имайки това предвид, Наташа си останала в Англия, живяла до морето и се заела с готвене и разходки. И двете неща ги е правила по много креативен начин, сигурна съм. Донякъде е успяла да намери някакво вдъхновение, но не се е получило съвсем. Албума по обективни критерии се представя на много добро ниво, но не ти дава онова гъделичкащо чувство, като слушаш песните не настръхваш, не те разтрисат топли вълни, освен ако не си жена на зряла възраст. Липсва му естествения flow на гениалните неща, постоянно се усеща едно скрито напрежение, сякаш отчаяно се напъва да бъде нещо, но така и не успява съвсем. Липсва му душата, явно авторката му не се е разхождала достатъчно креативно. А може би е трябвало да си остави малко по-дълга почивка, но няма как - на врата ти постоянно виси камък, когато си обвързан с голяма звукозаписна компания.
Независимо от всички простотии, които написах, албума трябва да се чуе, защото е много по-добър от повечето неща, които излизат. Цялата ми горчилка идва от това, че не успях, поне засега, да установя емоционална връзка с него.

MathCad-a поприключи и доколкото виждам от резултатите, оценката е

7.5/10