вторник, 28 август 2012 г.

Elbow – Dead In The Boot (2012)

Лятото свършва и това осезаемо се усеща на музикалния фронт, където от половин месец насам започнаха да излизат всякакви хубави неща.

Elbow са събрали прекрасни b-side-ове и редки извъналбумни песни (как, по дяволите, да кажа на български "non-album track"?), и са ги именували закачливо Dead In The Boot, като референция към първия им албум Asleep In The Back. Композициите са минорни и са като една дълга приспивна песен, която те обгръща в одеало от спокойствие и те праща в онова странно пространство на границата между съня и будното състояние. Събрани така, траковете стоят почти като албум и ако компилацията беше такъв, щеше да е по-добър от последния им. Всъщност на мен лично нищо не ми пречи да го слушам с тази нагласа, майната и на хронологията.


genre: alternative rock, indie rock, new prog

01. Whisper Grass (From Fallen Angel)
02. Lucky With Disease (From Newborn)
03. Lay Down Your Cross (From Not A Job)
04. The Long War Shuffle (From Leaders Of The Free World)
05. Every Bit The Little Girl (From One Day Like This)
06. Love Blown Down (From Fugitive Motel)
07. None One (From The Newborn EP)
08. Lullaby (From One Day Like This)
09. McGreggor (From Forget Myself)
10. Buffalo Ghosts (From Open Arms)
11. Waving From Windows (From Grace Under Pressure/Switching Off)
12. Snowball (From Help!: A Day In The Life)
13. Gentle As (From Leaders Of The Free World)



По принцип не давам оценки на такъв тип рилийзи, но ако давах, на този щях да дам 8.2/10

понеделник, 27 август 2012 г.

Matthew Dear - Beams (2012)

Dear Matthew Dear,

Евала за албума!

С уважение: Lu

Преди време се чудих по ква линия са го поставили да подгрява Interpol миналата година, но идеята сега не ми се струва лоша.


genre: electropop, avant-pop

01 – Her Fantasy
02 – Earthforms
03 – Headcage
04 – Fighting Is Futile
05 – Up & Out
06 – Overtime
07 – Get The Rhyme Right
08 – Ahead Of Myself
09 – Do The Right Thing
10 – Shake Me
11 – Temptation
8.1/10

The XX – Coexist (2012)

Все така приятни, но непредлагащи нищо ново и следователно малко скучни, са новите творения на The XX.
genre: indie pop
 01. Angels
02. Chained
03. Fiction
04. Try
05. Reunion
06. Sunset
07. Missing
08. Tides
09. Unfold
10. Swept Away
11. Our Song 7.3/10

четвъртък, 23 август 2012 г.

Flashback: Active Child - Johnny Belinda (2012)

Трябва да поствам 2 албума, ама нямам време и ще чакат. Междувременно мога да пусна клип.
Тази година, до момента, излязоха 2 клипа 10/10, и двата са много различни. Единият е M.I.A. - Bad Girls, който съм сигурна е познат на 98% от населението, затова и не го пуснах отделно.
Другият е на "новобранеца" Active Child, чиито дебютен албум от миналата година е нещо феноменално, но аз разбрах за него чак тази. Все още много ме е срам, бях решила да не го споменавам, щото наистина много ме е срам, затова и не пуснах нито Hanging On, нито Johnny Belinda, когато излязоха (вторият е сравнително пресен от миналия месец).
Ноооо моето безхаберие не бива да пречи на тази великолепна музика да стигне до повече уши.
Клипът на Johnny Belinda не впечатлява с нищо, освен че е адски красив. Сниман е на източния бряг на Австралия през "едно пълно с бури лято".
Съветвам ви да си разпънете прозорчето на тубата и да си дигнете качеството, когато го гледате.

вторник, 21 август 2012 г.

Muse - Madness (new song)

Сонг ли е само, сингъл ли е, все ми е тая. Снощи я премиернаха по BBC Radio 1, като малко по-рано през деня изтече (от Корея, май), че скорострелно след няколко минути я сваляха и изобщо голяма драма беше.
Самата песен не е лоша, но ми е доста захаросана и понеже днес ще си я пусна още веднъж-дваж,  ще трябва да си спестя шоколадовите изделия за деня. Това, което ме притеснява повече, е предстоящият албум - The 2nd Law, който излиза края на септември-началото на октомври. 2-и октомври за US, като референция към цифрата в заглавието, хъ-хъ. Вероятно ще го чуем около 2 седмици по-рано. През октомври се пръкват предимно чудесни неща, но след трейлъра, който пуснаха през юни, не съм особено обнадеждена. Дъбстеп бе, чувате ли, дъбстеп! Актуални са като тоалета ми от абитуриентската. Когато го изгледах, се свих малко на стола и посегнах към близката кутия сладолед. Skrillex бил вдъхновение за последните 2 трака, а Nero помагал за друга композиция. Ще повърна.
Иначе били инкорпорирали много електроника, щото били повлияни от банди като Justice и Does It Offend You, Yeah?, което не е лошо, но предусещам една пълна манджа с грозде и се опасявам, че и Muse, подобно на Coldplay, са се плъзнали по наклонената повърхност на групите, отиващи на майната си.
This is madness!




петък, 17 август 2012 г.

Spector - Enjoy It While It Lasts (2012)

Не мисля, че някой отрази поетичния ми талант в поста за Delilah, затова май трябва да поясня. Напоследък ми идва с моя развален инглиш да преработвам текстoве на песни,  на или свързани с изпълнителя/ите, който/които ревюирам, с цел пародийно изказване на мнението ми за разглеждания продукт. Винаги ми е било по-лесно да създам нещо оптимално добро при зададени условия, отколкото при пълна свобода.



 genre: pop rock, indie rock

01. True Love (For Now)
02. Chevy Thunder
03. Grey Shirt And Tie
04. Twenty Nothing
05. Friday Night, Don’t Ever Let It End
06. Lay Low
07. Upset Boulevard
08. No Adventure
09. What You Wanted
10. Celestine
11. Grim Reefer
12. Never Fade Away




Celestine, my self esteem is at an all time low.
I’m holding on with both hands but I think I should lay low
When I hear your voice on Upset Boulevard you send me
I know our career is young but it's not as promising as it should be

Keep the hype in the past and notice
That I only ever did what I thought was right
Keep the hype in the past and notice we're
Not shiii-iite

Celestine, its summer now, but we're fresh like Nick Cage
And I know when the curtain falls
There'll be some upset before the stage
All I ask is that you have pity cause my name is not Regina
Some say I sing strange, but I don't have a ...it's called minor!


Keep the hype in the past and notice
That I only ever did what I thought was right
Keep the hype in the past cause we're trying too hard

The crescendo's not long enough, we’re not smart enough nooo
No the songs are not good enough, we’re just an average band noooow

If I could step back in time, Id make no mistakes I'd write all the songs,
I’d meet all the girls who are beautiful now but were miserable then
I wouldn't tell 'em we would be a great band

If I could step back in time, Id make no mistakes Id write all the songs,
I’d meet all the girls who are beautiful now but were miserable
then-then-then

Keep the hype in the past and notice
That I only ever did what I thought was right
Keep the hype in the past and notice our good side

But the album has some good stuff, so enjoy it while it lasts no-oo-ow
No life's not long enough, don't be such a twat noooo-oh-oh

7.2/10

Bloc Party - Four (2012)

Абе не знам кво им става на всички...



genre: indie rock, alternative rock, post punk revival

01 – So He Begins To Lie
02 – 3×3
03 – Octopus
04 – Real Talk
05 – Kettling
06 – Day Four
07 – Coliseum
08 – V.A.L.I.S
09 – Team A
10 – Truth
11 – The Healing
12 – We Are Not Good People
13 – Mean (Bonus Track)
14 – Leaf Skeleton (Bonus Track)



7.2/10

понеделник, 13 август 2012 г.

Eugene McGuinness – The Invitation To The Voyage (2012)

Албума се стриймва сигурно от 3 седмици и аз си го слушам оттогава, ама по времето, когато излезе официално (6.08) бях заета с по-важни неща, затова ще трябва да ми простите закъснението.


genre: indie rock

01. Harlequinade
02. Sugarplum
03. Lion
04. Videogame
05. Shotgun
06. Concrete Moon
07. Thunderbolt
08. Invitation To The Voyage
09. Joshua
10. Japanese Cars

За около 50 превъртания на албума, минах през може би 5 смени на мнението и не съм сигурна дали настоящото е просто поредния етап или е равновесно положение след многобройни флуктуации. Надявам се да е второто, пък и доста време се задържа така.
Имах големи очаквания за The Invitation To The Voyage, породени от всичките страхотни сингли, които Юджийн пусна за загрявка. Оказва се, обаче, че те не са били предястие, а самото ястие (аналогиите с храна са ми силни, затова ще ги ползвам).
Значи, в идеалния вариант, майстор готвачът/артистът е приготвил едно великолепно меню/албум. За да накара хората да го опитат/чуят, той пуска примамки за разпалване на апетита като хубаво предястие - супа, салата, доста често и ордьовър. Хората си казват "брей, тия ролца шунка с камембер са толкова хубави, кой знае колко хубаво ще е основното и десерта, трябва непременно да си го поръчам". И след като получи великолепното основно и зашеметяващия десерт, консуматорът чувства едно дълбоко задоволство от оправдаване на очакванията и последователността, в която преживяването се е развило.



Тук, обаче, нещата излезе че не стоят по този начин. Г-н МакГинес си изстреля патроните с Shotgun и другите сингли, като практически поднесе основното и десерта преди ордьовъра и предястието. Накратко, той издаде няколко перфектни композиции преди албума и аз - по правилото на предястието - почнах да точа лиги за основното. Когато го получих, се оказа, че то всъщност е по-малко и по-безвкусно и аз почнах да псувам готвача. Това е особено дразнещо и хич не прави добро впечатление. Оттам и първоначалната ми крайно негативна реакция към TITTV. На следващите слушания се опитах да се абстрахирам от силното си разочарование и да подходя към албума все едно чувам всичко от него за първи път. Горе-долу се получи, но горчивия послевкус така и не успя да ме напусне. Въпреки това, с повече слушания, започнах да откривам все повече и повече проблясъци на гениалност и това, което отначало ми се струваше като нескопосан пълнеж, почна да придобива красива и все по-осмислена форма.
The Invitation To The Voyage трябваше да е един от албумите на петилетката, но предполагам трябва да чакам следващото издание, защото МакГинес демонстрира завиден потенциал, макар и не напълно оползотворен тук. Lion, Shotgun, Thunderbolt и Harklequinade са величествени монументи на модерната инди рок музика, съчетаващи очарователни звукови постройки, забележителни еклектични аранжименти и адски духовити текстове. Останалото от албума не че е лошо, но просто не успява да прескочи тази летва. Sugarplum, Videogame (не е кавъра на Lana Del Rey) и Concrete Moon държат ниво, но има и откровени посредствености като бромантичната сърф рок балада Joshua и подходящата за Евровизия с шаблонната си мелодия и гаден текст  Japanese Cars, която е срамен завършек на един иначе добър албум. Гадните неща, обаче, са твърде малко, за да ви развалят кефа и като цяло, ако за разлика от мен сте избегнали гадния вирус наречен хайп, ви завиждам, ако решите да си пуснете албума. Някъде бяха писали, че настоящото е "the best piece of indie-pop since Pulp’s 1995 album Different Class". Абе чаааак толкова не е, ама не е и много по-долу.



7.9/10

сряда, 8 август 2012 г.

Yeasayer – Fragrant World (2012)

Много неща се събраха тия дни и то все хубави и трябва да почна да ги отмятам едно по едно, не да ги бавя с надеждата да успея да им напиша ревюта.
Третият албум на нюйоркчаните Yeasayer не разочарова и е превъзходно аудио емоционално преживяване, което става по-добро със всяко следващо слушане, стига да му се даде шанс. Малко по-дълбок и объркан от преобладаващо поп звучащия Odd Blood, Fragrant World в никакъв случай не пада по-долу и с все още приръстващата си поп фасада, превзема слушателя със своята постепенно осветляваща се дълбочина и многоизмерно майсторство.
Звуча като някой превзет задник, но албума наистина си струва.



genre: psychedelic pop, electro pop

01. Fingers Never Bleed
02. Longevity
03. Blue Paper
04. Henrietta
05. Devil And The Deed
06. No Bones
07. Reagan’s Skeleton
08. Demon Road
09. Damaged Goods
10. Folk Hero Shtick
11. Glass Of The Microscope

 

8/10

сряда, 1 август 2012 г.

Delilah – From the Roots Up (2012)

Екскюз май френч.


genre: rnb, soul, trip hop, pop

01 – Never Be Another
02 – Breathe
03 – I Can Feel You
04 – Shades of Grey
05 – Only You
06 – Inside My Love
07 – 21
08 – Go
09 – So Irate
10 – Love You So
11 – Insecure
12 – Tabitha, Mummy and Me
13 – Cinnababy
14 – See You Again
15 – Disrespect



I saw the leak on the night that I opened that window
I saw the flickering links of the sounds of her mind
She is a woman
As she sang I listened and the music wasn't really my kind

Вай, вай, вай,, Delilah
Why, why, why, Delilah

I could see this girl is not my cup of tea
But I kept listening cause the album I got it for free

At break of day when I keep murmur at bay, I was thinking
I pushed play again and was hungry for more
She stood there singing
I felt the knife in my hand and the cake was no more

Ai, ai, ai, Delilah
I try, try, try, Delilah

So before I proclaim From The Roots Up a bore
Forgive me Delilah, I just couldn’t see it before

(insert trumpet solo here)

She stood there singing
I felt her voice in my head and she wasn’t a bore

Ty, ty, ty, Delilah
My, my, my Delilah

So before I say it’s bad and made me snore
Forgive me Delilah, for that night I was just sour


7.3/10