вторник, 31 юли 2012 г.

Two Door Cinema Club - Beacon (2012)

Нещо не го чаках с нетърпение и ето че пак излязох права. Албума се изниза като конгрес на БСП към скарата с кебапчета и от 2 слушания абсолютно нищо не запомних. Тъжно е, щото отчаяно се опитвах. Може и в мен да е проблема. Иначе докато го слушах хич не беше лош, проблема е, че му липсва индивидуалност и някакви отличителни парчета. Както често става напоследък, всичко се размива в една хомогенна каша без екстремуми и това ме побърква. Малко по-слаб е от предния Tourist History.

genre: indie rock, alternative rock

01. Next Year
02. Handshake
03. Wake Up
04. Sun
05. Someday
06. Sleep Alone
07. The World Is Watching
08. Settle
09. Spring
10. Pyramid
11. Beacon

Прозорлив коментар в youtube за обложката:
"Are we completely dismissing the fact that LIGHT IS POURING OUT OF HER VAGINA?"




 6.9/10

понеделник, 30 юли 2012 г.

Flashback: The Chemical Brothers - Elektrobank (1997)

В духа на олимпийския... дух, ви пускам страхотното видео на Elektrobank от 97-а. Chemical Brothers вероятно са формацията с най-много безсрамно добри клипове на глава от дискографията, и ми беше трудно да избера кое точно да ви пусна. Струва ми се, че Elektrobank е въртян много по-малко от Hey Boy Hey Girl, Let Forever Be, Out of Control, The Test и Get Yоurself High. Да, не се стърпях да ви ги изсипя всичките и този пост спокойно може да бъде приет като the-chemical-brothers'-videos-tribute, ама всеки път като ги гледам съм "wow".
Настоящия клип е дело на Spike Jonze и е вероятно най-добрия му. В него виждаме състезание по гимнастика - някакъв мелез между спортна и художествена - в който главната роля се изпълнява от бъдещата бивша жена на режисьора - София Копола. Моментът, в който вижда майка си и по устните и се чете "Muuum?!", е безценен. Преходите към кадрите с дубльорката са малко куци, но да не издребняваме.
Много ме кефи, че Tom и Ed обичат да присъстват в клиповече си за съвсем малко и косвено, както е в случая.



сряда, 25 юли 2012 г.

Rock Of Ages Soundtrack (2012)

1.  “Paradise City” – Tom Cruise
2.  “Sister Christian” / “Just Like Paradise” / “Nothin’ But A Good Time” – Julianne Hough, Diego Boneta, Russell Brand, Alec Baldwin
3.  “Juke Box Hero” / “I Love Rock ‘n’ Roll” – Diego Boneta, Alec Baldwin, Russell Brand, Julianne Hough
4.  “Hit Me With Your Best Shot” – Catherine Zeta-Jones
5.  “Waiting For A Girl Like You” – Diego Boneta, Julianne Hough
6.  “More Than Words” / “Heaven” – Julianne Hough, Diego Boneta
7.  “Wanted Dead Or Alive” – Tom Cruise, Julianne Hough
8.  “I Want To Know What Love Is” – Tom Cruise, Malin Akerman
9.  “I Wanna Rock” – Diego Boneta
10.  “Pour Some Sugar On Me” – Tom Cruise
11.  “Harden My Heart” – Julianne Hough, Mary J. Blige
12.  “Shadows of the Night” / “Harden My Heart” – Mary J. Blige, Julianne Hough
13.  “Here I Go Again” – Diego Boneta, Paul Giamatti, Julianne Hough, Mary J. Blige, Tom Cruise,
14.  “Can’t Fight This Feeling” – Russell Brand, Alec Baldwin
15.  “Any Way You Want It” – Mary J. Blige, Constantine Maroulis, Julianne Hough
16.  “Undercover Love” – Diego Boneta
17.  “Every Rose Has Its Thorn” – Julianne Hough, Diego Boneta, Tom Cruise, Mary J. Blige
18.  “Rock You Like A Hurricane” – Julianne Hough, Tom Cruise
19.  “We Built This City” / “We’re Not Gonna Take It” – Russell Brand / Catherine Zeta-Jones
20.  “Don’t Stop Believin’”- Julianne Hough, Diego Boneta, Tom Cruise, Alec Baldwin, Russell Brand, Mary J. Blige

Кво да ви кажа за мюзикълите… Колкото обичам музикалните филми, толкова мразя екранизираните мюзикъли. Има нещо много нелепо в това в един момент персонажите да си говорят съвсем сериозно, в другия изведнъж да почват да пеят, да се катерят по масите, да танцуват, да си мятат косите, а в следващия нещата отново да са нормални и диалогът продължава, все едно нищо не е станало. Така стоят нещата и в Rock Of Ages – както се предполага от заглавието – мюзикъл, посветен на рока, и по-точно на рока от 80-те.

В тоя филм всички пеят, логично. Ако ви е интересно кой как точно пее - повече тук.

понеделник, 23 юли 2012 г.

VA – Just Tell Me That You Want Me: A Tribute To Fleetwood Mac (2012)

Много кавъри са правени на песни на Fleetwood Mac, но цял албум трибют май не се беше пръквал. Ето че и това стана и за разлика от разни съмнителни трибюти на немски лейбъли, включващи световнонеизвестни и гаврещи се с оригиналите формации, тук отбора е звезден. Това, обаче, не гарантира непременно забележителни резултати и добрите кавъри тук са по-скоро изключения, отколкото правило.



genre: indie rock, va

01 – Lee Ranaldo Band Featuring J Mascis – Albatross
02 – Antony – Landslide
03 – Trixie Whitley – Before The Beginning
04 – Billy Gibbons & Co. – Oh Well
05 – Best Coast – Rhiannon
06 – The New Pornographers – Think About Me
07 – Marianne Faithfull – Angel
08 – Lykke Li – Silver Springs
09 – Karen Elson – Gold Dust Woman
10 – Matt Sweeney And Bonnie ‘Prince’ Billy – Storms
11 – Washed Out – Straight Back
12 – Tame Impala – That’s All For Everyone
13 – Craig Wedren With St. Vincent – Sisters Of The Moon
14 – The Kills – Dreams
15 – Gardens & Villa – Gypsy
16 – The Crystal Ark – Tusk
17 – MGMT – Future Games


Най-крещящия пример за бездарен кавър е този на най-известната песен на FM - Dreams. Алисън Мосхарт се беше изцепила, че никой не бил уловил същността на песента и нямало хубав кавър. Тя, видите ли, я била усещала и успяла да предаде емоцията и заряда на композицията. Усетила е тя, гъза си е усетила, кавъра не е нищо особено и почти нищо от красотата на оригинала не усещам. Патка.
Като добри примери мога да посоча страхотния кавър на Landslide от Antony Hegarty познат ни от Antony And The Johnsons. Мислех си, че по-добър кавър от този, който Smashing Pumpkins направиха, не може да се получи. Е, все още си мисля така, но версията на Антъни ме кара да се замислям от време на време.
Други добри попадения са версиите на Lykke Li, Best Coast, джакуайтовата жена-модел Karen Elson. Но дори и те спадат към графата so-so. Абе като цяло можете да живеете пълноценно и без да сте го чули.

петък, 20 юли 2012 г.

George Michael - White Light (new video)

Бащицата издаде сингъл специално за да ознаменува 30-годишнината от издаването на първия си сингъл "Wham Rap! (Enjoy What You Do)". White Light била инспирирана и от миналогодишното преболедуване на пневмония и свързаните с това near-death преживявания. Добрата традиция да се кастват модели в неговите клипове е спазена и тук ни изненадва Кейт Мос. Бил я избрал, щото му напомняла на майка му (??? ебаси майката, мога да кажа само). Песента не става, ма да е жив и здрав чичо Джордж.

Post War Years - Glass House EP (2012)

Не ги бях чувала преди, но се радвам, че поправих тази грешка. Имат издаден един албум преди 3 години - The Greats and The Happenings, оттогава някакви сингли, трябва да ги чуя и тях. Звучат много интересно, нещо като мелез между Foals и M83, ще прощавате куцото сравнение, но се мъча да ви дам най-добрата представа за звука им, белким се заинтригувате. :) Glass House наистина си заслужава слушането, а едноименния сингъл по-добре да се поглъща без визуалната му обвивка, която не разбирам защо е толкова goofy.

genre: synthpop, ambient, electronic

01. Glass House
02. Brazil
03. Galapagos
04. Mirror (Roam)




вторник, 17 юли 2012 г.

The Smashing Pumpkins - Pisces Iscariot [Reissue] (2012)

От няколко години, може би 4 или 5, не си бях пускала точно този албум. Сега със серията преиздавания на Тиквите, носталгията ме удря като скала - грозния койот. Преди 10 години, успях да си намеря албума на диск в едик френски музиаклен оказион и бях толкова щастлива и развълнувана, че го слушах цялата нощ и почти не спах. Ееех, пубертет, сега никога не бих направила такова нещо. Не че албума не заслужава, просто съм остаряла. :/
Тук съм поместила само стандартното издание, което съдържа оригиналния албум от 94-а и 17 неиздавани и алтернативни версии на песни от Рибения период. Делукс изданието, което задължително ще си потърся, включва всякакви други благинки и бонуси, като неиздавани лайв изпълнения, демота, картички, илюстрации и снимки. Хайде, аз влизам в оная машина дето Хърбърт Уелс писа за нея и се връщам във времената, когато Били Корган беше умерено луд и впрягаше тази си лудост за правене на прекрасна музика (щото квото и да си говорим, излязлата наскоро Oceania на нищо не прилича, поставена до класиките).


genre: алternative rock


CD1:
01 – Soothe
02 – Frail and Bedazzled
03 – Plume
04 – Whir
05 – Blew Away
06 – Pissant
07 – Hello Kitty Kat
08 – Obscured
09 – Landslide
10 – Starla
11 – Blue
12 – Girl Named Sandoz
13 – La Dolly Vita
14 – Spaced

CD2:
01 – By June [Ignoffo Sessions 2012 Mix]
02 – My Dahlia [Ignoffo Sessions 2012 Mix]
03 – Jesus Loves His Babies [Gish Sessions Rough Mix]
04 – Cinnamon Girl [Ignoffo Sessions 2012 Mix]
05 – Glynis [2012 Mix]
06 – Crawl (Gish Sessions Outtake)
07 – Cinder Open [Eddy St. Demo 2012 Mix]
08 – Blissed [Sadlands Demo 2012 Mix]
09 – Slunk (Live)
10 – Jackie Blue
11 – Venus In Furs (Live)
12 – Translucent [Sadlands Demo 2012 Mix]
13 – French Movie Theme (Siamese Sessions Outtake)
14 – Purr Snickety (Gish B-Sides Sessions Outtake)
15 – There It Goes [Demo 2012 Mix]
16 – Vanilla (Ignoffo Sessions)
17 – Why Am I So Tired (Live In Studio Demo)



Elton John vs Pnau - Good Morning To The Night (2012)

Дами и господа... мистър Елтън Джон!

Дългоочаквания от мен експеримент на очилатия ексцентрик (да не използвам други думи) и австралийските ми любимци PNAU, доби конкретна форма за широката общественост преди няколко дни и съответно ви съобщавам за него. Nick Littlemore и Peter Mayes са подбрали фрагменти от стари парчета на съра и са ги миксирали по страхотен начин, така че - както се изрази самият им автор "звучат като нещо, което е сътворено в наши дни". В избраните семпли няма нищо, което сте чували до втръсване по радиото (оригинала на Sorry Seems To Be the Hardest Word не се брои, защото е без лигльовците от Blue) и целия албум звучи адски ново, свежо и лятно. Не може да се избяга от диско звученето, разбира се, все пак песните са от 70-те, но това не е минус. Good Morning To The Night е лека, неангажираща, но много освежаваща диско мелба, която препоръчвам за оставащите слънчеви дни. Освен това е и нова перспектива към елтънджоновата музика и е добър начин младите да научат, че освен Candle In The Wind и гореупоменатия дует с Blue, сър Джон има богата и качествена музикална история.

genre: disco house, dance

1. Good Morning To The Night
2. Sad
3. Black Icy Stare
4. Foreign Fields
5. Telegraph to the Afterlife
6. Phoenix
7. Karmatron
8. Sixty



7.6/10


понеделник, 16 юли 2012 г.

Passion Pit - Gossamer (2012)

Нямах високи очаквания към новия албум на Passion Pit и те се оправдаха напълно. Албумът е тотално средняшка инди работа, като в момента на слушане е ок, след това се изпарява от главата ти като капка вода върху горещ котлон - бързо и безследно. Определено е приятен и е ок за фон, ако сте заети с нещо друго, но специално да седнете с намерението да го слушате и да получите някаква велика естетическа наслада от това - малко вероятно, просто няма какво толкова да задържи съзнанието ви фиксирано към продукта. Песните си приличат една с друга като котенца от едно котило, следват си една и съща схема, няма стилови изстъпления, няма неочаквани туистове. И трите пъти, когато го слушах, едвам се стърпях да не си пусна нещо друго, толкова ми доскуча.


genre: indie pop, electro pop

01 – Take A Walk
02 – I’ll Be Alright
03 – Carried Away
04 – Constant Conversations
05 – Mirrored Sea
06 – Cry Like A Ghost
07 – On My Way
08 – Hideaway
09 – Two Veils To Hide My Face
10 – Love Is Greed
11 – It’s Not My Fault, I’m Happy
12 – Where We Belong





7/10

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Spector - Never Fade Away (new video)

Освен Юджийн МакГинес, май чакам и албума на Spector, и двата би трябвало да излязат горе-долу по едно и също време. Новият им сингъл не е лош, а клипа е направо чуден, и добре се вписва в поредицата хубави клипове, които пускам последните дни. Първия път като го изгледах, изобщо не усетих как се е влошило качеството, накрая си казах "Боже, толкова зле ли са били касетите, които сме гледали?". Трябваше ми втори път, за да схвана идеята, че качеството става все по-зле с всяко превъртане. Едно време от видеотеките така ни разправяха - "И да не превъртате от бавното, щото се скапва лентата!". Тука явно превъртат "от бавното" :D и лентата съoтветно се скапва. VHS, I miss you.



Иначе и предния на Spector - Celestine, също не е лош с препратките му към други клипове (RHCP, Мадона).

Flashback: Zoot Woman - We Won't Break (2007)

Mай до Eugene McGuinness нищо интересно няма да излезе, затова продължавам с очеприятните клипове. Zoot Woman сa една от най-недооценените групи, за които се сещам  и направо е срамота, че не получават признанието, което заслужават. We Won't Break е първия сингъл от засега последния им Things Are What They Used To Be и клипа му е събира две противоположности - пълна идиотщина и гениалност. Сетинга и действащите лица са почти изцяло взаимствани от творбите на холандските майстори (Бош и Брьогел), а надписа върху вавилонската кула накрая ме разби.
Клипа е дело на 2-ма (тогава) студенти от университета в Санкт Пьолтен, Австрия - Mirjam Baker и Michael Kren. Това всъщност е първата им анимация изобщо (wow!). Клипа е бил разработен като студентски проект, и за озвучаване младежите избрали друга песен на Zoot Woman - Taken It All - песен, която вече си имала клип с един грозен рендър. След като завършили проекта си, създателите му го качили в ютуб и бандата го видяла. Толкова много им харесал, че си го взели за клип на следващия си сингъл. Видеото било леко редактирано, за да пасне на новата песен, и ето го резултата:

вторник, 10 юли 2012 г.

Flashback: A Perfect Circle - 3 Libras (2001)

3 Libras вероятно щеше да е най-въртяната ми песен, ако по времето, когато феноменалния Mer de Noms излезе, имаше last.fm. Това беше в далечната година 2к. 3 Libras излиза като сингъл следващата година, тогава излиза и клипа.11 години по-късно,той изглежда все така добре и не мирише на нафталин, а това заслужава адмирации. И въпреки че след втората минута с падането на момчето и клипа започва да пада стремглаво надолу, това не му пречи да е един от най-любимите ми евър (включва и огромна доза сантимент). Всичко в първата половина на видеото е перфектно.



режисьор: Paul Hunter

понеделник, 9 юли 2012 г.

Flashback: Unkle - Burn My Shadow (2007)

Unkle имат няколко много добри клипа и вероятно по-нататък ще сложа и някой друг от тях, но Burn My Shadow е с предимство заради дълбоката ми пристрастност към Ian Astbury, който е гост вокалист тук. За клипа не може да се каже, че е нещо супер оригинално, но е много приятно заснет и всеки път като си го пусна го изглеждам от началото до края, което си е някаква летва, все пак.
Иначе от futureshorts са го прилапали, както много други добри клипове, и това супер много ме дразни по разни субективни причини. Така хората като чуят за някой клип - за този, или за "Hearts On Fire" на Cut Copy, или за "Time To Dance" на The Shoes, викат "оооо, този го гледах във futureshorts". Що не го гледа в някой музикален сайт бе, а?

Режисьор: Miguel Sapochnik

петък, 6 юли 2012 г.

Flashback: Mansun - Taxloss (1997)

Manusn са една от най-любимите ми групи евър, а видеото към Taxloss направо ме удари като с лопата първия път, когато го гледах. То е прекрасен пример за това как можеш с една брилянтна идея и малко пари да направиш страхотен клип, който да се помни дълго. Режисьор е Роман Копола, който очевидно е син на Франсис Форд Копола. По-нататък ще включа и сестра му с клип, stay tuned.
За видеото няма какво толкова да се обяснява, всичко си е казано вътре.

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Flashback: OK Go - This Too Shall Pass (2010)

Продължавам рубриката от любими клипове с епичното и величествено видео към This Too Shall Pass на OK Go, което винаги ми е напомняло на фундаменталната за шопския екзистенциализъм фраза "Оти да се косим като ке ми мине". Настоящото е втори клип за песента, чиито първи визуален облик е направо посредствен и незабележим с нищо. Хубаво, че са повторили упражнението, получило се е нещо възхитително.
Историята на клипа започва с това, че бандата била вдъхновена от клипчета в ютуб с Руб Голдбърг машини, и искали нещо подобно - "огромна машина, с която да танцуваме". За целта пускали молби по разни техничарски форуми и установили контакт със Syyn Labs. В последствие се включили и хора от CalTech и MIT (това са университети, не е интересно). Времето за създаване на клипа - от концепцията до реализацията - излязло около 6 месеца, 2 от които планиране и 4 за инсталации и заснемане.Бюджетът е $90,000 и клипа си струва всеки цент. Заснето е като one-shot (не знам адекватния термин на български), което значително затруднява нещата и вдига левъла на видеото до ниво "ебало си мамата".
Ако и вие като мен като малки сте прекалявали с TIM (това не е университет, а The Incredible Machine и е интересно ), ще почувствате силен прилив на носталгия.



режисьор: James Frost

Ето и план на помещенията:
 

сряда, 4 юли 2012 г.

Blur - Under The Westway (2012)

Тамън се оплаках, че няма нови неща и реших да проверя какво е излизало, докато не съм гледала и не щеш ли - Blur. Преди да се оплача трябва да проверявам тракърите, но пък няма да е толкова драматично. И така, Blur нещо са се активизирали и, както вероятно знаете, съвсем скоро издадоха бокссет Blur 21, но освен това подготвят и нов албум, и разни неща от него вече могат да се чуят, като настоящия двоен сингъл.


01 – Under the Westway
02 – The Puritan

Снощи, когато търсих в тубата някакъв клип към едно от двете, попаднах на видео с  партитура и паралелно слушайки и гледайки (нямате представа колко е трудно), установих, че нотите всъщност са верни. "Откъде са взели нотите за Under The Westway?" зачудих се аз. После погледнах малко надолу, и видях, че това е качено от официалния канал на Blur. Логиката ми подсказа, че трябва да има качен и The Puritan там, и не ме подведе. Видеото също е "official lyric video", което е формат, който набира все повече сила. Когато чуят нова песен хората 1) я търсят като клип в youtube; 2) търсят текста и. Естественото обединение на двете води до т. нар. official lyric video, което изисква минимални средства, за да предостави видео на масите и от друга страна им дава и текста. Абе днеска нещо говоря като олигофрен, затова преставам и ви пускам двете песнопойки, можете да пригласяте. The Puritan определено ми задържа интереса по-дълго от UTW, но и двете не можаха да ме впечатлят кой знае колко.



вторник, 3 юли 2012 г.

Flashback: My Vitriol - Grounded (2001)

Лято е и вече почва да се усеща обичайната суша откъм рилийзи, затова реших да поосвежа малко блога с нови постове, колкото да не буреняса. Пък и един рикуест висеше за изпълняване (здравей, Силвъре), та появата на тези постове идва естествено. Във Flashback ще пускам разни любими клипове от миналото, като "минало" е разтегливо понятие, но със сигурност не са от най-актуалните.

Първи се отчитат My Vitriol - група от моето тинейджърство, която направи един зашеметяващ албум и после се предаде. Жалко за потенциала. Гледам имат някакво EP от 2007-а, но съм сигурна, че е разочарование. Finelines е чудесен албум - алтернативен рок с шугейз привкус.
Клипът към Grounded се върти около персонажа на Vincent Gallo , който е попаднал в житейски ребус и се мъчи да си спомни нещо, като в крайна сметка се връща в изходно положение. Нищо изключително и революционно откъм фабула, но много елегантно решение за плот на клип, залитащ към шорт.

режисьор: Jeff Thomas