понеделник, 25 юни 2012 г.

Paul Banks – Julian Plenti Lives… [EP] (2012)

Защо бе Пол, защо го направи? Как можа да направиш това, и сега да ни поднесеш настоящото... нищо.
Джулиан Пленти вече не е небостъргач, той просто живее. Или по-скоро живурка. Виж кво, ако Хелена Кристенсен вече не те вдъхновява - ми сменяй я! Толкоз много чакане, за кво точно? За ужасната захаросана Summertime Is Coming или за несполучливия кавър на Франк Синатра? Или за по детски очарователните му експерименти със синтезатор?

 genre: alternative rock, indie rock

01. Perimeter Deactivated
02. Summertime Is Coming
03. Mythsysizer
04. I’m A Fool To Want You
05. Cavern Worship





събота, 23 юни 2012 г.

Beirut - The Rip Tide (new video)

Абе нищо не казах за последния албум на Beirut, ама не се и чувствам много виновна. Клипа го слагам, щото съм морско чедо и обичам слънце, море и яхти. Ок де, и песента не е лоша.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Twin Shadow - Confess (2012)

Забелязвам някакво сходство между себе си и троловете на Пратчет: с повишаване на температурите, аз ставам все по-неспособна да възпроизведа кохерентни мисли. Опасявам се, че каквото и да кажа за страхотния нов албум на Twin Shadow, ще звучи тъпо. Затова просто ще пусна едно официално видео тук и ще си измия ръцете казвайки, че оценката, която съм поставила на Confess, е достатъчно красноречива.

genre: new wave revival, sophisti pop

01 Golden Light
02 You Call Me On
03 Five Seconds
04 Run My Heart
05 The One
06 Beg for the Night
07 Patient
08 When the Movie’s Over
09 I Don’t Care
10 Be Mine Tonight
Hidden track: Mirror in the Dark

Пресен-пресен от онзи ден клип към Five Seconds. Подсказват ни, че следващия клип ще е към Patient, което е другият ми фаворит от албума.



8.2/10


Noel Gallagher's High Flying Birds - Everybody's On The Run (new video)

Ноел Галахър продължава да бълва клипове от иначе чудесния си албум. Тук Ноел е бакшиш, който кара из LA, а Миша Бартън тича след него в леопардово бельо, опитвайки се да стигне неволно отнетата и одежда. Междувременно още един човек в леопардово бельо тича, гонейки новите си кецове. Накрая двамата се сблъскват и между тях пламва любов (от леопардовото бельо ще да е). Извинете ме, ще повърна. През това време Ноел гледа и кима, сякаш разбира кво става. Та той дори не е видял закачената рокля на задната врата, кво ми кима. Интересно включване от г-ца Бартън, която явно има нужда да се разсее от правенето на чанти и да потича полугола по улиците.

събота, 16 юни 2012 г.

Fiona Apple - The Idler Wheel... (2012)

Преди Лана, преди Флорънс и Реджина, имаше една жена, която можеше да ги издуха с едно изръмжаване. Седем години след последния и албум, тя ръмжи отново, но слушайки албума и на мен неочаквано често ми се иска да и залепя устата със секс тейпа на Ева Мендес.


genre: baroque pop, indie, art pop, angry white female singer-songwriter

01 – Every Single Night
02 – Daredevil
03 – Valentine
04 – Jonathan
05 – Left Alone
06 – Werewolf
07 – Periphery
08 – Regret
09 – Anything We Want
10 – Hot Knife
11 – Largo

Както виждате, обложката е отвратителна. Но това не е всичко, което се набива на очи от пръв поглед. Името е ужас: The Idler Wheel Is Wiser Than the Driver of the Screw and Whipping Cords Will Serve You More Than Ropes Will Ever Do.
Не бе, това име е безумно. Кво си е мислела тая? Не ме гледай умно, българино! Тя е бял, независим епитом на модерния арт, който може да прави каквото си иска, а вие, на вашата смешна възраст, с вашите смешни успехи в живота, младо инженерче, ще се гаврите с човек от ранга на Фиона! Срам и позор!

...

Тук-таме вкарвам цитати на Жорж Ганчев по напълно неосъзнати от мен причини, така че може да си принтирате поста и да ги ограждате с червен химикал, като ония ребуси на страницата с кръстословиците, в които трябва да откривате скритите думи. Който открие всички цитати, ще получи снимка на Фиона с октопод на главата. О, добре, всички четящи могат да видят Фиона с октопод на главата.



Не е само тази песен, целия албум е много акустичен и постен. Като ребра без гарнитура. В текстовете, кака ви Ябълка отново се жалва за перипетиите в любовния си живот, но честно казано, на мен вече не ми се слуша. Ако беше малко по-адекватна и посоката на връзките и можеше да тръгне нагоре, но уви. Откак пее, реве. Едно време това ми харесваше, песните и бяха по-мелодични и радиофонични. Пък и бях в пубертета, някак си емпатирах и, но сега сме твърде стари за тия работи, безценни. Но Фиона не можете да я спрете никога, докато е жива; трябва да я гръмнете.
Иначе пее изключително, както винаги - усуква ги повече от Дядова Усуканица. Използва гласа си, обаче, за да създава структури, които са ужасно недостъпни  и нехармонични. Ако идеалната хармонична песен е сфера, въртяща се около оста си, то нейните песни са додекаедри, търкалящи се по оная платформа, на която се биха Флаш Гордън и Принц Барин, ще ме прощавате за сравнението on acid. Голям зор видях, докато преслушам целия албум, борих се почти седмица. И то за кво, за да ви кажа, че албума ще си го изтрия без угризения. Кви жертви правя, за да съм актуална, тц тц тц!


Сега сериозно. Всичко, което написах по-горе, е вярно, но албума съвсем не е зле. Със сигурност ще хареса на любителите на артистичния пиано поп, просто аз не мога да слушам такива неща. Фиона може да е откачалка, но си разбира от работата, има страхотен глас, който знае перфектно как да използва и създава неконвенционални, но интересни композиции, които си струват слушането най-малкото от обща култура. Четох някакви изказвания от рода на "претендент за албум на годината", но не мисля, че това е обективна оценка, или поне се надявам годината да бъде по-интересна.

7/10


четвъртък, 14 юни 2012 г.

Control OST (2007)

Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано – някъде около 18-ти май, когато се и навършиха  32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му). По стечение на обстоятелствата (земетресения, почивни дни, колебания към саундтрака, страхопочитание пред Joy Division и др.), ви го сервирам сега.



останалото - тук

сряда, 13 юни 2012 г.

Man Without Country – Foe (2012)

 Дебютният албум на дуото/триото от Кардиф почти ми отвя главата.

 genre: electropop, shoegaze,

01. Foe
02. Puppets
03. Clipped Wings
04. King Complex (Original)
05. Ebb And Flow
06. Iceberg (Original)
07. Closet Addicts Anonymous
08. Migrating Clay Pigeon
09. Parity
10. Inflammable Heart

Това, което ще чуете, ще ви припомни много познати неща, но е разбираемо, след като са ползвали за продуцент Ken Thomas. Въпросният г-н Томас е работил с имена като Queen, David Bowie, Modern English, The Cocteau Twins, Psychic TV, Hope of The States, Sigur Ros и M83. Участието му, само по себе си, гарантира едно прилично ниво на качество. Оттам нататък поема групата, която също се е справила прилично. Атмосферата е пълен doom&gloom, въпреки нежния тембър на вокала. Беснеещи ревербериращи барабани се блъскат в стени от звук, които синтезаторите създават, пласт след пласт. Текстовете не са обидни за интелигентния човек и винаги е приятно да усещаш разум насреща си. Чат-пат се пее за кости, явно имат нещо към костите ("How can I send you shivers when you don’t have a spine", You have no backbone"), което е свързано с морални дефекти на популацията ("You do anything just to be seen, anything that gets you on the screen", "The inability to think for yourself is all you’ve ever known").



 Като цяло са социално ангажирани и това ме кефи, щото не пеят някакви лигавщини. Нещото, което дразни, е известната доза инфантилизъм, приличен на този на беснеещ тинейджър - много, много гняв, малко контрол и чувство за зрялост. Това си има и своя чар де, щото е искрено. С течение на времето ще овладеят и тия неща. Ако продължат в същия дух, следващия албум ще е епичен, залагам си следобедното кафе.

7.5/10

сряда, 6 юни 2012 г.

Bluba Lu - ПОТОПЪ (2012)

Талантливите адаши от Bluba Lu имат нов албум, за който е редно да спомена, щото тука пиша за хубава музика, нали (през по-голямата част от времето). Той е реализиран съвместно с Еди Стивънс, работил с Moloko, Zero 7 и Freakpower. За цялостния проект "ПОТОПЪ" може да прочетете в eventim, където информацията е сравнително изчерпателна. Най-изчерпателната, обаче, е в една статия в dnevnik.bg



Като чуете "eventim" трябва да се сещате за "event" и тук ивента е представянето на Потопъ, който ще се състои утре вечер (7 юни 2012) в Sofia Live Club. Ако не изпитвате страх от тълпи хора в затворени пространства, отлагайте по-маловажните ангажименти и смело отивайте. Билети за събитието са 15лв. предварителна продажба и 20 лв на място в клуба. В цената е включен и екземпляр от "ПОТОПЪ".
Ето ви и малък-голям тийзър, щото музиката е > от всичко, което бих казала. Кадрите в началото от "Oceans" на Жак Перен изненадват много приятно:



Това е началото на плейлиста от няколко клипа, нещо с ембединга не е наред, затова цъкнете тук за повече експериментална джазова хубост. Не броим последното парче Ain't Got No Home, което е по-фънки => по-лесно смилаемо => услади ми се повече.
Надявам се сте добили представа, че албума е много добър. Не прилича на правен от българи, което май е най-големия комплимент, който може да получи български проект. Без да искам да ставам цинична, де. Не се чувствам особено словоохотлива напоследък и не мога да ви разкажа подробно, както си е реда, но преди няколко дни, когато си го пуснах, доста се изненадах. И вие ще се изненадате приятно.


http://www.blubalu.net
https://www.facebook.com/bluba.lu

понеделник, 4 юни 2012 г.

Coldplay feat. Rihanna - Princess Of China (new video)

Що го пускам ли? Очевидно, for the lulz. Няма друга логична причина, която да оправдае присъствието на клипа тук, освен да изсипя малко хейт върху него. Не знам дали на мен ми се струва, но Крис Мартин гледа Риана с доста влажен поглед, Гуинет Полтроу трябва да го лиши от топла вечеря поне 3 дни. Забелязвам и че латексовите чорапи са станали много модни; покрай това предвиждам бум в продажбите на Ламизил и нарастване на броя страдащи от флеботромбоза. Джаред Лето сигурно гледа клипа и се хили злорадо, мислейки си как From Yesterday все още е най-красивия измежду малоумните клипове на китайска тематика.