четвъртък, 26 април 2012 г.

Theophilus London – Timez Are Weird These Nights (2012)

Ремикс албум на дебютното LP на Theophilus - Timez Are Weird These Days. Ремиксиращия отбор е звезден и 10-те трака директно отиват на стабилен рипийт. Г-н Лондън идва в София, по-точно в Борисовата, на 30-и май, да не забравите.


 Genre: house rap, electro house,

01 – Last Name London (Brodinski Remix)
02 – Love Is Real (feat. Holly Miranda) [Fred Falke Remix)
03 – Wine and Chocolates (Linus Love’s Remix)
04 – All Around the World (Silascopathic Remix)
05 – Why Even Try (feat. Sara Quin) [Bloody Beetroots Remix)
06 – Stop It (Crookers Remix)
07 – Girls Girls $ (Disco Pusher Remix)
08 – One Last Time (Sahy Uhns Remix)
09 – Lighthouse (Jeffrey Jerusalem Remix)
10 – I Stand Alone (Skream Remix)




сряда, 25 април 2012 г.

Hunger Games: Songs from District 12 and Beyond (2012)

Tова нещо, за което ще ви говоря, се води “саундтрак”. Сега, човек като чуе “soundtrack” си представя една компилация от песни, които по някое време се чуват във филма, в чиито саундтрак участват. Добре, не е задължително да са всичките, но поне по-голямата част. Как ви се струва саундтрак, който почти не се чува във филма? Тъпо и безцелно? Дами и господа, имаме победител!

genre: soundtrack, va, folk, indie folk, bluegrass

1. Arcade Fire, “Abraham’s Daughter”
2. The Secret Sisters, “Tomorrow Will Be Kinder”
3. Neko Case, “Nothing To Remember”
4. Taylor Swift, “Safe & Sound ft. The Civil Wars”
5. Kid Cudi, “The Ruler and The Killer”
6. Punch Brothers, “Dark Days”
7. The Decemberists, “One Engine”
8. The Carolina Chocolate Drops, “Daughter’s Lament”
9. The Civil Wars, “Kingdom Come”
10. Glen Hansard, “Take The Heartland”
11. Maroon 5 ft. Rozzi Crane, “Come Away To The Water”
12. Miranda Lambert, “Run Daddy Run ft. Pistol Annies”
13. Jayme Dee, “Rules”
14. Taylor Swift, “Eyes Open”
15. The Low Anthem, “Lover Is Childlike”
16. Birdy, “Just A Game”

останалата част от текста е тук

събота, 21 април 2012 г.

Scissor Sisters - Only The Horses (new video)

Честит Record Store Day! За кво честитя и аз, като по нашите ширини подобни инициативи няма.
Scissor Sisters имат нов сингъл и клип към Only The Horses. Прилича на някое допотопно денс парче от тия, дето ги пускат по радио Сити. Не съм впечатлена.
Magic Hour го чакаме някъде в първата половина на май.

сряда, 18 април 2012 г.

Eight And A Half – Eight And A Half (2012)


Канадците обичат големите струпвания на хора. Не знам що - заради суровата канадска тайга ли, заради малката заселеност ли, или може би заради предните две и чувството на сигурност, което стадото дава. И ако си мислите, че Arcade Fire е най-голямата инди банда, която сте виждали, по-добре си припомнете онова нещо, наречено Broken Social Scene и славните им деветнадесетчленни времена. Сигурно се чудите защо говоря за BSC и какво общо имат те с тази непозната вам група, казваща се като известния филм на Фелини. Общото е, че 8 и 1/2 се състои от един бивш член на Broken Social Scene - Justin Peroff ; другите двама са пак от знатен джинс - Liam O’Neil и Dave Hamelin от The Stills.


genre: indie, electronic, shoegaze

01. When I Was Twenty Nine
02. Scissors
03. Go Ego
04. The Turn Around
05. Took A Train To India
06. Wait Up
07. Two Points
08. Walked Into Diazepene
09. Oh, My Head
10. My Forevers

Тримата се установяват в Торонто и се захващат за новия си проект, който след много преслушвания смея да похваля заради богатите синтезатори, мрачната меланхолия, преобладаващите ефирен сетинг и есенна атмосфера, която осезаемо носи усещането за вечерен въздух с относителна влажност 81.5%. Според Hamelin, групата се казвала така не заради филма, а щото просто му звучало много готино и нечувано име за проект. Слави Трифонов и Седем Осми ще му кажат.



7.8/10


вторник, 17 април 2012 г.

Toro Y Moi – June 2009 (2012)

И като съм тръгнала със стари записи...
Добре, че пояснявам в скоби от коя година е албума, иначе щеше да настъпи доста объркване относно това има ли г-н Бъндик нов албум или някой ни пробутва нещо старо. Всъщност и двете - новият рилийз на Toro Y Moi са всъщност стари записи, от времето преди Causers Of This, някъде около средата на 2009-а, предполагам. Що предполагам така, не знам.




genre: indie pop, chillwave

01 – Best Around
02 – Take the L to Leave
03 – Girl Problems
04 – Dead Pontoon
05 – Ektelon
06 – Drive South
07 – Sad Sams
08 – Talamak
09 – Warm Frames
10 – New Loved Ones




 някъде около 7/10

The Cinematic Orchestra – In Motion #1 (2012)


Айде, да са кефити. In Motion e някакъв музиклано-кинематографичен ивент на 1-и октомври миналата година в Лондон. Сещате се - стари филми, бандата озвучава наживо, нещата се размиват, понякога отиват към doom jazz, но винаги очарователни. Определено звука на In Motion е много по-филмов от Ma Fleur например, който си е албум за самостоятелно слушане вкъщи. Не че този не става, просто е малко по-абстрактен и по-недостъпен.


genre: jazz, nu jazz, broken beat, downtempo, score

1. Necrology [8:20]
2. Lapis (feat. Austin Peralta) [8:58]
3. Outer Space (feat. Dorian Concept & Tom Chant) [9:26]
4. Dream Work (feat. Dorian Concept & Tom Chant) [9:46]
5. Entr’acte [20:12]
6. Regen (feat. Grey Reverend) [11:51]
7. Manhatta [11:15]

Mystery Jets – Radlands (2012)

Петият студиен албум на Mystery Jets е както винаги на добро ниво, но лек бриз, миришещ на скука, ме подухваше през цялото време, пък прозореца беше затворен. Сигурно е свързано с името на групата. Jets и Mystery, get it? Ох, понякога ми стига поне един човек, който ми чете глупостите, да ги схваща.


genre: indie rock, indie pop, psychedelic rock

01. Radlands
02. You Had Me At Hello
03. Someone Purer
04. The Ballad Of Emmerson Lonestar
05. Greatest Hits
06. The Hale Bop
07. The Nothing
08. Take me Where The Roses Grow
09. Sister Everett
10. Lost In Austin
11. Luminescense

около 7/10

The Heartbreaks – Funtimes (2012)

Може да сте чували The Heartbreaks от 10-тото издание на Kitsune компилациите, както стана с мен. Liar, My Dear е колкото дразнещо, толкова и влизащо подкожно парче. За мое почти учудване, албума не е никак лош.


genre: indie rock, indie pop

01. Liar, My Dear
02. Delay, Delay
03. Hand On Heart
04. Winter Gardens
05. Remorseful
06. Jealous, Don’t You Know
07. Gorgeous
08. Polly
09. Save Our Souls
10. I Didn’t Think It Would Hurt To Think Of You



около 7.5/10

Jack White – Blunderbuss (2012)


Нямам време да пиша ревюта, всъщност и време за преслушване нямам. Вчера си изтеглих около 10 албума, половината успях да чуя по 2 пъти, но този не е от тях. Ще чакам да споделите впечатления.






















genre: indie rock, blues rock

01. Missing Pieces
02. Sixteen Saltines
03. Freedom At 21
04. Love Interruption
05. Blunderbuss
06. Hypocritical Kiss
07. Weep Themselves To Sleep
08. I’m Shakin’
09. Trash Tongue Talker
10. Hip (Eponymous) Poor Boy
11. I Guess I Should Go to Sleep
12. On and On And On
13. Take Me with You When You Go



Edit: 7.6/10

четвъртък, 12 април 2012 г.

Parov Stelar - The Princess (2012)

Нямам време да го чуя, пуууу! Че са и 2 диска, Маркус се е преработил.


genre: electroswing, electronic, nu jazz

CD1:
01 – Milla’s Dream
02 – All Night
03 – Nobody’s Fool
04 – The Princess
05 – Silent Shuffle
06 – This Game
07 – You Got Me There
08 – Dust In The Summer Rain
09 – Requiem For Annie
10 – With You
11 – The Beach
12 – Song For The Crickets
13 – Beautiful Morning
14 – The Fog
15 – True Romance Part 2

CD2:
01 – Jimmy’s Gang
02 – Sally’s Dance
03 – Booty Swing
04 – Baska Brother
05 – The Phantom (1930 Version)
06 – The Snake
07 – Wanna Fete
08 – Oh Yeah
09 – The Vamp
10 – The Paris Swing Box
11 – All Night (Extended Club Version)
12 – A Song For You 13 – Jimmy’s Gang (Enzo Siffredi Remix)

Хофицялен видьоклип!



сряда, 4 април 2012 г.

Electric Guest - This Head I Hold EP (2012)

Are guests electric?, би запитал Гари Нюман. Ако питате дуото от LA, сигурно ще отговорят утвърдително, след като са се кръстили Electric Guest. Причината да ви занимавам с тях е прясното им EP, кръстено на най-добрата песен от него. Тя е супер, другото е по-скоро малко-над-средняшки инди поп. Струват си слушането, де.
genre: indie pop

01. This Head I Hold
02. Troubleman
03. American Daydream
04. Jenny

Слагам 2 клипа. This Head I Hold има приятен 60-тарски звук, а вокала ми прилича на по-малкия брат на Jake Shears от Scissor Sisters.
O, щях да забравя. На официалния им сайт, след подреждането на елементарен пъзел, отключвате стрийм за 2 парчета.

понеделник, 2 април 2012 г.

Orbital - Wonky (2012)

Не съм голям фен на риюниъните. В 95% от случаите ми вонят на отчаяна ход в резултат на ниска ликвидност, ниски нива на серотонин следствие криза на средната възраст или и двете. Риюниъна на Orbital не направи изключение навремето, но хубавото в случая е, че не побързаха да издадат албум веднага след завръщането си, а го правят почти 4 години след това, което значи, че са успели да си покриват сметките с живи участия. Осмият им студиен, след 8 години пауза, звучи подобаващо за едни от най-големите в електронната музика.

genre: electronica, IDM

1. One Big Moment
2. Straight Sun
3. Never
4. New France (feat. Zola Jesus)
5. Distractions
6. Stringy Acid
7. Beelzedub
8. Wonky (feat. Lady Leshurr)
9. Where Is It Going?

Простете богохулството ми, но Wonky е едно от най-добрите неща, които Orbital са издавали, да не кажа по-голяма дума. Трупането на годинки, освен уголемена простата, носи в повечето случаи и мъдрост, която осезаемо струи от новия материал на Orbital. One Big Moment почва именно в този дух - Love is wise, hatred is foolish. Запазили са характерния си маниер на построяване на композициите върху една наивна синтезаторна тема, която се развива и обогатява на фона на дълбок и напластен бекграунд. Само че този път всичкото това звучи много по-компактно, по-зряло и целенасочено. Това със сигурност има много общо с Flood, който е участвал в миксирането на албума. "Холистичният" му подход се усеща дори в какафония като Wonky, в която мяука грайм торнадото Lady Leshurr.



Във време, в което народа е полудял то Skrillex, наличието на подобно парче е обяснимо. Значи Фил и Пол не живеят в измислен свят, а следят какво става около тях. Дъбстеп преработката на Satan - Beelzedub, е още едно доказателство. Струва ми се, че дъбстепа мина през пиковата си точка преди време и сега е в упадък, но сега тече някакъв дъбстеп ривайвъл като се прави бростеп или просто данните от измерванията на Орбитал са стари. Простете невежеството ми, но от дъбстеп никога не съм разбирала, и никога не съм харесвала. Под онова с измерванията исках да вмъкна, че братята са тествали по-голямата част от новия си материал по участия преди да го издадат и са видели реакцията на публиката. Доста хитро, ах вие английски лисици!
Сега продължавам по същество. Wonky носи едно много топло чувство, въпреки изцяло електронния си инструментариум. Псевдо произволни нехармонични клавири, инфантилните и игриви 8-битови звуци и вокодираните вокални семпли придават на всички парчета специфичната за Orbital човечност и закачливост, която отвежда музиката им едно ниво над стандартната електроника, и оформят всъщност нейната - образно казано - душа. Това често намира израз в клиповете им - веселото и по детски игриво момиче във Funny Break, хумористичния клип към The Saint Theme, говорещите котки в Wonky, оживялата играчка в New France.


Резюмирано, Wonky е смазващ албум, в който намираме добрите стари Orbital, леко помъдряли, с хинт на рейв носталгия и о-дъбстеп-временени. Както нявсякъде се изтъква, тези 9 трака ще звучат умопомрачаващо по фестивалите, и искрено ни/ви желая да се появи възможност за констатиране от първа ръка.

7.8/10