четвъртък, 26 януари 2012 г.

Lana Del Rey - Born To Die (2012)

...Или по-скоро Борн'с Айдентити. Щото се оказва по-важно коя всъщност е Лана Дел Рей, отколкото каква музика прави. Двете неща нямат нищо общо, ще кажете, но това не е съвсем вярно. Не и в наши дни.


genre: singer-songwriter, chamber pop, pop

01 – Born To Die
02 – Off To The Races
03 – Blue Jeans
04 – Video Games
05 – Diet Mountain Dew
06 – National Anthem
07 – Dark Paradise
08 – Radio
09 – Carmen
10 – Million Dollar Man
11 – Summertime Sadness
12 – This Is What Makes Us Girls

Bonus Tracks:
13 – Without You
14 – Lolita
15 – Lucky Ones

Щях да слагам в таговете и indie pop, ама това просто ще е грешно. Щото кака ви Лана хич не е инди, колкото и хора да подлъга отначало.
Всичко започна с Video Games, чиито колаж от стари зърнисти кадри и дълбокия нисък глас на Лана бомбардира Щатите с носталгия, както те бомбардираха Япония през ВСВ. Нацупените и патешки устни пък развълнуваха мъжката част от публиката, все едно безкрайните мемета за duck face никога не са съществували и е ок устата ти да прилича на 2 дена жилена от стършели.



Но да оставим това настрана. Решила е да се направи по-хубава (спорно), това можем да го пренебрегнем. Големият скандал - да, в интернета се заформи скандал, доста мащабен при това - идва от това, че самосъздалата се Del Rey не се е самосъздала. Хората се наситиха на планирани и изчислени музикални продукти и в днешно време светият граал на успеха е самобитността и автентичността. Това е някакъв вид девственост в музикалните среди, показваща, че химена на таланта ти и чистата любов към музиката не е разкъсан от печалбарство и манипулиран от големите зли компании. Да се появи инди артист, имащ безпрекословен апел към масовата публика и правещ това без стабилен гръб е като да видиш еднорог. Това е и причината за феномена Adele.
Ако някой е повярвал, че Лана Дел Рей е такъв брилянт - прекрасно изглеждаща, талантлива, дълбока, образована, правеща всичко сама и изобщо самонаправила се култова - I pity the fool. Тя пак може да е талантлива, дълбока и образована, но е продукт. От там идва и вълната на недоволство, в която се надигнаха голяма част от бившите и фенове, след като разбраха, че пророкът им всъщност е фалшив.
Преди Born To Die Лана има друг албум, ползваща истинското си име - Lizzy Grant. Да, тя има същия дълбок глас, но го няма блясъка. Няма ги буйните къдрици, няма ги тежките мигли, нацупената уста, няма я царствеността и дистанцираността - тогава тя е обикновено момиче, което може да пее добре.



Персоната Lana Del Rey е създадена с цел да хване глада за непоквареност, и това е трик, доказал се във времето. Да създадеш един сценичен образ, по чиято осъмнес мало и голямо да точат лиги, е стар като света. Последният пример, за който се сещам е Лейди Гага, при която положението е аналогично, само дето тя ползва шок образ, като Мерилин Менсън. Принципът е същия.
Най-интересното, обаче, е скоростта с която нарастна и умря хайпа за Lana Del Rey. Още преди самото излизане на Born To Die, интересът към нея мина през няколко екстремума. От обожествявана до заплювана - и то без тя да е правила нещо съществено по въпроса. Абе всъщност направи няколко неща като това, да каже, че е израстнала в каравана, не си е правила корекции и да публикува топове, в които Lil Wayne стои до Fugazi и до Джеймс Нютън Хауърд. Това последното има за цел да покаже колко разностранни са интересите и колко еклектична е в музикалния си вкус. Няма лошо.

Лана разголва кълки за Complex. Надявам се това между краката и да е от шлифера.

Идеята е, че излъганите разбраха, че са излъгани и се изпълниха със злоба - от една страна, заради това че тя е продукт, от друга, че са се оставили да ги манипулират толкова очевидно и се започна един масов хейт и хвърляне на камъни в градината. На тези като мен, на които никога не им е пукало особено, мнението им не се промени - Дел Рей е поредната сглобена кукла, която да раздвижи малко музикалния бизнес. О, и как го раздвижи само - първото и шоу в UK се е разпродало за 30(тридесет!) секунди, пре-ордъра на албума и има някакви космически цифри, които се струваха невъзможни в последното десетилетие.

Иначе момата наистина може да пее, това не може да и се отрече. Албумът и е приличен, няколко песни са direct hit, другите са просто mediocre, напомнящи много на творчеството на една от инспирациите и - Бритни Спиърс. Тази, които са добри, обаче, са наистина добри. Като Born To Die. Това парче е жялязно. Почва с цигулки по начин, много сходен с Time Of My Life на Patrick Wolf, после се включва някакъв аренби семпъл, на който Лана задъхано издиша, а след това с ниския си глас започва да пее за обречена любов, на фона на еротични кадри, в които по къси гащи се натиска с екранния си партньор на капака и в купето на Мустанг. В това видео има толкова архетипи и шаблони, че чак да ти се присере.



Всичко в този клип вика "секс, секс, секс!". То самият и тембър вика "секс!". Не знам дали ниският и глас и изследването, че жените понижавали глас, когато са настроени за копулиране, имат нещо общо със помитащият и сексапил, но най-вероятно да. Сексът продава. Ако сте си мислили, че това е вече отживелица, помислете си пак. Лана седи на трон в църква, с бяла рокля и венец от цветя в светлосиньо, извикваща образа на Богородица на една страна и на Императрицата от Таро картите. Този и образ внушава както невинност и благородство, така твърдост и власт. В следващия кадър я виждаме като пълна badass мръсница с дебела очна линия и кожено яке. Получаваме образа на една femme fatale, като тия от noir филмите, които са красиви, властни, мистериозни, опасни и непредвидими и които всички искат да чукат, но никой не може да има. Lana вплита в образа си мъжкия идеал, съчетаващ невинност и разврат, твърдост и ранимост, като оня лаф за перфектната домакиня в кухнята, блестяща дама в обществото и развратница в леглото. Всъщност видеото е добро и Woodkid, който го е режисирал, се е справил блестящо. Безкрайно тъпо е, обаче, след като си го изгледал да не осъзнаеш колко пари са наляти в него и че такъв клип не се снима с фотоапарат, колата не е взета назаем от съседа и тигрите не се намират покрай кофите за боклук. Мисля, че след толкова лукуми стана ясно какво искам да кажа за правенето на медиен продукт и финнасирането, затова преставам. Друго любопитно нещо, на което се натъкнах, е твърдението, че Video Games е крадена от някаква гръцка песен. Това, разбира се, трезво погледнато е безумно.



Video Games, заедно с Born To Die са носещите колони на албума. Другите парчета, които заслужават внимание, са Off To The Races, National Anthem, Summertime Sadness и Dark Paradise. Другите са приятни, но не блестящи с нищо.
Ако погледнем Lana Del Rey и Born To Die във вакуум и се абстрахираме от сплетните и фрустрацията, ще установим, че това е един доста добър продукт. Момата може да пее, има кой да я продуцира, има кой да и мисли стратегиите и стайлинга. Можем само да се радваме на добрите парчета и да не се прехласваме прекалено, щото такива жени в реалния живот не съществуват. Но хората имат нужда да вярват.

7.2/10

сряда, 25 януари 2012 г.

Chairlift - Something (2012)

Простете, че няма да говоря за Lana Del Rey, но ще си дам няколко дена, белким успее да ми стане симпатична. През това време ще обърна вниманието ви към един албум заслужаващ същия (ако не и по-голям) хайп, който обаче идва съвсем неочаквано и не стъпва по килим от високи очаквания.
Повечето от вас сигурно не са чували за Chairlift, други като мен ги познават от Bruises - простоватата зарибяваща песничка от рекламата на iPod Nano и предизвикващия притеснения за софтуера - но иначе отличен - клип на Evident Utensil. Като оставим настрана факта, че не се сещам за друга група, която да употребява думата "utensil" в текст на своя песен, Chairlift ми изглеждаха като малко над средното ниво, но посредствена и конвейрна синт поп формация с атрактивна фронтова мацка и много претенциозен нонсенс в лириките. Вторият им дългосвирещ албум взима от последното определение по-добрата половина и я поставя в контекста на чудесна продуцентска работа, прекрасно изпълнение, много емоция и забавна псевдо поп-евтиния. Резултатът е очарователен.

genre: synth pop, electro pop

01 – Sidewalk Safari
02 – Wrong Opinion
03 – I Belong in Your Arms
04 – Take It Out on Me
05 – Ghost Tonight
06 – Cool as a Fire
07 – Amanaemonesia
08 – Met Before
09 – Frigid Spring
10 – Turning
11 – Guilty as Charged

След откъсването на едната третина от групата - Арън Фенинг, който напуска формацията в следствие на края на романтичната му връзка с втората третина Каролин Полачек, Chairlift остават дуо и с много емоционално гориво за текстове. Полачек е наляла тубите в резервоара и резултатът се люшка в крайностите на любовния спектър - от гневното Sidewalk Safari, където лирическата героиня иска да сгази пешеходец с МПС, до всеотдайното I Belong In Your Arms.
Претенциозният нонсенс още го има, особено в първият сингъл Amanaemonesia. Това докато го напиша го обърках три пъти.



Ангелогласната Катрин изнася на гърба си повечето композиции така, както облеченото и в трико стегнато тяло изнася горния клип. Това не значи, че бекграунда е лош - при такъв силен вокал, прескачащ в няколко октави, е нормално да се акцентира върху него. Патрик Уимбърли (мултиинструменталист и другата половина от дуото) има набрана инерция от продуцирането на немалка част от дебютният Relax на Das Racist (който за мен беше по-скоро разочарование) и снабдява композициите с адекватни бийтове и хитри семпли, които да служат за съд, в който Каролин да налива вокалната си амброзия. Траковете звучат ужасно поп и сладникаво на много места, но това, което много ме кефи е, че не затъпяваш от това. Някак си я няма подигравката с интелекта на слушателя; композициите са простовати, но леки, не много дълбоки, но елегантни. "Нещото" е пълно с приповдигнато настроение, виталност и радост, но също така и с меланхолия и арт авантюризъм. По принцип като чуя думата арт и малко ме втриса, но Chairlift си вярват и в същото време иронизират тази си поза толкова обезоръжаващо, че няма как да не ги харесаш.



Продуцирането е поверено на Дан Кери и Алън Молдър. За втория съм ви споменавала не веднъж; тук усещам намесата му в по-атмосферичните парчета като Frigid Spring и Cool As Fire. Кери от своя страна има опит със силни женски вокали (Santigold, The Kills, Roisin Murphy, Cansei de Ser Sexy, M.I.A., Sia, La Roux... списъкът е дълъг) и успява прекрасно да овладее гласа на Каролин в бързите песни и да го покаже в цялата му прелест.

Something има и някои недостатъци. Простотата на композициите е колкото плюс, толкова и минус. Ще ми се нещата да бяха малко по-комплексни, да имаше малко повече пластове. Липсва ми и някаква концептуалност, нещо в подредбата на песните куца - сърцераздирателната балада Cool As A Fire е наместена м/у денс химните Ghost Tonight и Amanaemonesia. Можеха да стиковат настроенията по-добре и целият албум да стане малко по-дълбок от просто събрани на едно място хубави песни.
Достойнствата му обаче натежават над недостатъците и тръпчивата сладост те залива и поглъща като вана ягодово дайкири.

Хубаво е да почвам блогогодината с такива албуми.

8/10

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Arctic Monkeys – Black Treacle (new video)

Музикалната сцена все още е в хибернация и не се случват кой знае какви нови неща. Докато всички чакаме новия албум на Lana Del Rey, можем да си запълваме времето с нови клипове.
С клипа към Black Treacle, второто парче от Suck It And See, Arctic Monkeys продължават мини сериала, в който главна роля играе барабанистът им Matt Helders. Този път той затвърждава хулиганското си амплоа с битуване в затвора и рандъм прояви на хулигански куулнес. Всъщност целия клип е съставен от рандъм прояви на куулнес, все едно гледаш филм на Тарантино. Не мога да разбера защо някои режисьори си мислят, че като нахвърляш умрял лъв, тичаща по шосето булка насред нищото, кикерчеща се на капака на кадилак мулатка в лъскава рокля и прочее глупости, хората ще си кажат "Уоу!" (neo-style).

събота, 7 януари 2012 г.

Най-доброто от 2011 според BOYSCOUT MAGAZINE

Чудесните младежи от Boyscout Magazine са спретнали един best of на 2011, съдържащ мненията на български журналисти, критици, музиканти и блогъри (аплодисменти!) относно музикалните и кино-постиженията през миналата година. Там, за моя изненада, съм и аз. След като публикувах своя топ 30 и вече сте го видели, може би ще ви е интересно да узнаете мнението и на други хора, които са го оформили и изразили в интеруеба.

вторник, 3 януари 2012 г.

Новогодишно обръщение от автора към скъпите читатели, по случай настъпването на новата 2012 година


Уважаеми сънародници,


В духа на една добра, утвърдена традиция, се обръщам към вас, за да ви приветствам във времето на най-светлите семейни празници.
Вярвам, че мнозина ще изпратят 2011 г. с хубави спомени, за сбъднати намерения и планове. Има и такива, които са били ощетени или огорчени от преживени през годината събития.

Дотук с глупостите. Бях приготвила 2 страници пародия на новогодишното слово на президента, но реших, че е по-добре да изхабя тия байтове за нещо по-смислено.
И така - честита нова година, мили всички, които четете блога ми!
Най-доброто пожелание, което мога да ви отправя, е здраве и щастие, защото няма нищо по-важно от здравето, а щастието включва всичко останало, колкото и субективно да е то. Все пак щастието е това, към което всеки се стреми, и в този смисъл е оптималното пожелание. За жалост, обаче, от прекомерна употреба се е изтъркало доста и пожелано вече минава покрай ушите ни като празни приказки на опашка пред пекарна. Все пак ви желая много щастие, и здраве, разбира се - здравето е основата на Маслоу-ската пирамида и без него всичко друго е непостижимо.
Отделно от това ще ви пожелая още нещо, чисто лично.
По празниците, в опит да обиколя всички хора, които са близки до сърцето ми, попътувах и размишлявах (Коледно чудо), слушайки музика. На влизане в Морската столица и после в стандартната Столица, по ирония на съдбата и в двата момента се случи да звучи Epilogue на Gavin Friday. Там се пее, че "the best is yet to come". Желая ви винаги да сте с тази нагласа. Ако не вярваме, че най-доброто тепърва предстои, то по-добре да си постиламе ковчега отсега. Нека през 2012 не ви напуска надеждата, стремежа и дръзновението да преследвате целите си. Не само тази година, нека винаги е така. 98,3% съм сигурна, че света няма да свърши декември месец, затова е добре, ако тия ми ти цели са по-дългосрочни.
Иначе, китайците викат, че това ще е годината на дракона. Ще има справедливост за всички, хората ще станат по-духовни, ще се носи черно и зелено. Мисля, че ще си изкарам добре. Надявам се и вие.