сряда, 23 ноември 2011 г.

Kate Bush - 50 Words For Snow (2011)

Онзи ден излезе десетият студиен албум на феята Кейт Буш и аз доста се чудих какво мога да кажа за него. Не че няма какво да се каже, просто аз не мога. Струва ми се, че всичко, което бих казала би звучало като осквернение. Ситуацията е малко като задръстен интроверт среща Мис Свят - влажен поглед, мълчание и чат-пат нечленоразделни опити за сглобяване на смислена реч.


genre: art pop, chamber pop

01 – Snowflake
02 – Lake Tahoe
03 – Misty
04 – Wild Man
05 – Snowed In At Wheeler Street
06 – 50 Words For Snow
07 – Among Angels

50 Words For Snow идва от сказанието, че ескимосите имали 50 думи за "сняг". Концепцията на албума е като сборник от зимни приказки - от духът при езерото Тахо, който търси кучето си, през правенето на любов със снежен човек в Misty (после чаршафите били мокри, а лирическата героиня се чуди къде е изчезнал партньора и - колко Кристиян Андерсен-овско), до разкази за Йети в Wild Man. Всичките песни, излязли изпод гениалната ръка на Буш, могат да се приемат и като алегории, и като проста приказна измишльотина, каквато е и запазената марка на англичанката. Участие взимат четирима гост-изпълнители: 13-годишният и син се появява в Snowflake, Andy Fairweather Low в Wild Man, актьорът Stephen Fry в 50 Words For Snow, а в Snowed In At Wheeler Street - внимание - дами и господа, Мистър Елтън Джон! Леле, како!



Освен чистата фактология, не знам какво друго да ви кажа за този изключителен албум. Снощи, когато за пореден път го слушах, се почувствах като малко дете, гледащо Млечния Път. Изправен пред поредното доказателство за огромния талант на Буш, човек има чувството, че едва сега открива музиката. 50 Words For Snow, както самият сняг, ще ви затрупа, ще ви щипе по бузите, ще ви донесе онова несравнимо чувство на спокойствие и безвремие, ще ви смрази до кокал и ще ви омагьоса.
На фона на всичкото това, разни сравнения на Kate Bush и Florence + The Machine изглеждат безкрайно смешни.
Тази летва не може да се прескочи.

9/10

сряда, 16 ноември 2011 г.

Ladytron - Mirage (new video)

Mirage ми е второто любимо парче от Gravity The Seducer и съвсем заслужено е екранизирано. Клипа прилича на diy 60-тарска психаделия, но както беше казал Дейв Грол неотдавна - никой вече не дава пари за скъпи клипове.

Patrick Wolf - The Falcons (new video)

Викам си "ае в тоя ведър следобед да пусна нещо ведро" и те го на - нов клип на Patrick Wolf към The Falcons, едно от по-добрите парчета в Lupercalia. Мразя артистични, наивни, кичозни, постно анимирани клипове, но кво да се прави. Това летящото прилича повече на гугутка, отколкото на сокол, може идеята да е друга.

събота, 12 ноември 2011 г.

Neverending White Lights – Act III: Love Will Ruin (Part 1) (2011)

Сутринта, когато пред погледа ми попаднаха заветните 3 думички "Neverending White Lights" в сайта на музикалния еквивалент на Софийска вода, аз издадох тих вик, който беше краткотраен, но остави ченето ми виснало известно време след това.
4 години след великолепния Act II се появява и третата част на поредицата, очакването за която беше почнало да става твърде болезнено.

genre: alternative rock, pop rock

1. Theme For Love Will Ruin
2. Falling Apart feat. Bed of Stars
3. Starlight feat. Pilot Speed
4. Say Hi For Me
5. Goodbye
6. The Game Needed Me
7. The Lonely War feat. Bed of Stars
8. Ghost Ship feat. Hot Hot Heat
9. The Waltz
10. The Greatest One
11. The Hereafter feat. Bed of Stars

Всъщност Love Will Ruin трябваше да излезе много по-рано, но след готов албум, човекът зад проекта - Daniel Victor - къса гласна струна. После решава, че албума не звучи така, както му се иска. Следва написване на изцяло нов материал, последващо от проблеми с техниката, заради които се затрива всичко. Следва възстановяване. За щастие проблемите с гласните струни са превъзмогнати и от тях няма и следа във вокалните изпълнения на този хубав мъж.



Освен прекрасната комбинация петролено синьо - алено, виждаме и хинт за илюминати и рептили. В ню-ейдж общностите се носи мълвата, че подводните бази на рептилите били наскоро унищожени, така че възрадвайте се, чака ни светло бъдеще. :D
Falling Apart е първия сингъл от албума и звучи подвеждащо агресивно, защото останалата част от албума е много по-спокойна и самовглъбена. В това се състои и разликата от предните албуми - те бяха толкова безнадеждно отчайващи в своята тъмна романтика, че на повечето песни ти иде да си прережеш вените. Act III не действа така, по-скоро те кара да се отнесеш някъде, на някакво различно място, където не те посреща Св. Петър. Това последното не е много коректно, самоубийците не отиват в Рая.
По думите на г-н Виктор, той е искал да бъде сигурен, че "всяка песен ще те отведе някъде, всяка песен ще те удари и всяка песен ще те накара да затвориш очи и да те побият тръпки". Е, не му се е получило баш за всяка песен.
Въпреки това албума си струва слушането. Не знам как го прави тоя човек, но напипва страхотни радиофонични хармонии. Вярно, повечето са доста поп, но не звучат дразнещо или плитко. Просто си звучат както трябва, пеенето му също. Също така успява по един страхотен начин да вмъкне леко оркестрации, така че да са достъпни за масовия слушател.



Слушам, слушам и се чудя откъде идва разликата в класите м/у Act III и предните издания. Може би е в качеството на колабораторите. Neverending White Lights е проект, който разчита в голяма част на колаборации. Докато в предните части имаше имена като Raine Maida от Our Lady Peace, Scott Anderson от Finger Eleven, Nick Hexum от 311, Sune Rose Wagner от The Raveonettes и (така любимата ми)Меlissa Auf Der Maur, то тук блестят звездите по леглото на Bed Of Stars, Hot Hot Heat и Pilot Speed. Блестят е силно казано, не намерих нищо изключително в техния принос към албума.
Да се надяваме, че за втората част на Act III, която трябва да излезе догодина, съучастниците ще са подбрани по-добре. В повечето от по-сполучливите композиции Даниъл е сам, май е показателно.



Вярно е, че очаквах повече от Act III, но той в никакъв случай не е провал. Просто не може да скочи летвата на батковците си.

7.6/10

петък, 11 ноември 2011 г.

Brett Anderson - Crash About To Happen (new video)

Ето че и най-добрата песен (оспорвано с This Must Be Where It Ends) от Black Rainbows си има клип, който е концертен и сигурно струва колкото каса сайдер. Няма лошо де.

11.11.11, 11:11:11:11111111111111111111111111111 мина благополучно и краша не се случи. Да не забравите да оставите чакрите си отворени за навлизащите от 4-тото измерение енергии, ако не ви се дават пари за 3-дета.

сряда, 9 ноември 2011 г.

The Twilight Saga: Breaking Dawn Soundtrack (2011)

Да си призная, чаках саундтрака към първата част на Зазоряване с по-голямо нетърпение и от секс сцената между Бела и Едуард. Всъщност аз чаках твърде много неща с по-голямо нетърпение от тая пуста секс сцена, в която май няма и да има секс. Мисля, че употребих думата "секс" твърде много пъти, заради което гугъл ще докара доста заблудени люде в моя блог и няма да оправдае очакванията им за секс с животни. Май трябва да спра, че става и по-лошо.
Това, което искам да кажа е, че чаках саундтрака със завишено любопитство. Той е и най-голямата файда, която тая захаросана поредица е дала на света. Предните части се представиха доста достойно; мислех си, че щом нещата отиват към коиту... ъъъ, кулминация, то и саундтрака трябва да стане много, много епичен. Пък то кво - дренки.


genre: ost, soundtrack, indie pop

Deluxe edition tracklist:

01 The Joy Formidable - End Tapes
02 Angus & Julia Stone - Love Will Take You
03 Bruno Mars - It Will Rain
04 Sleeping At Last - Turning Page
05 The Features - From Now On
06 Christina Perri - A Thousand Years
07 Theophilus London - Neighbors
08 The Belle Brigade - I Didn’t Mean It
09 Noisettes - Sister Rosetta (2011 Version)
10 Cider Sky - Northern Lights
11 Iron & Wine - Flightless Bird, American Mouth (Wedding Version)
12 Imperial Mammoth - Requiem On Water
13 Aqualung & Lucy Schwartz - Cold
14 Mia Maestro - Llovera
15 Carter Burwell - Love Death Birth
16 Hard-Fi - Like A Drug (Bonus Track)
17 Sleeping At Last - Turning Page (Instrumental)
18 Kevin Teasley - Eclipse (All Yours) [Bonus Track]
19 Bruno Mars - It Will Rain [Edit]

Какво ни прави първо впечатление? Освен, че всички на обложката са погрознели, основното е, че няма Muse. НЯМА МЮЗ! Не знам да се радвам ли, да плача ли.
Саундтрака отново каства разни инди величия, като този път са значително по-малко величествени, отколкото в New Moon и Eclipse. Участниците в последните две, бяха доста по-formidable от тукашните радости. Мисля, че почнах да се лигавя прекалено, но съм разочарована. Саундтрака на Breaking Dawn e лигава баладична инди поп боза, която е посредствено безлична, лежи си на абсцисата и e малко вероятно да докара никакъв пик в кардиограмата ви, освен ако не сте тинейджърка, която си пада по блестящи вампири. Песните са на абсолютно средняшко ниво като 3, може би 4, от парчетата стават за нещо, но да се надяваме, че Carter Burwell ще компенсира и както винаги ще е подготвил омагьосващ скор.



6.3/10

Duran Duran - Girl Panic! (new video)

Ааааах, обичам мириса на гламър сутрин!
В долното видео/шорт има толкова гламър на пиксел, че спокойно мога да си спестя солариума за следващата половин година.
Duran Duran са наели култовия Jonas Åkerlund да заснеме шепа застаряващи супермодели в секси аутфити, предимно позиращи и търкалящи се по подовете на лондонския Савой. Все още изглеждат смайващо, обаче. Наоми, Синди, Ева, Хелена и съпругата на Саймън - Ясмин, играят членовете на бандата, а последните се появяват тук-таме като обслужващ персонал.
В кадър се появяват и Долче и Габана.
Въпреки че последния им албум не беше кой знае какво, това видео връща вкуса на славните стари дни.

вторник, 8 ноември 2011 г.

Mike Patton - The Solitude of Prime Numbers [Music from the Film and Inspired By the Book] (2011)

Около Патън и неговите проекти винаги се вдига много шум, но този сякаш мина малко по тангентата и не протегна обляни във фанатизъм пипала към масовия Патънов слушател. Което е хубаво, впрочем.


genre: score, experimental, ambient, nu classical

01 – 02 - Twin Primes
02 – 03 - Identity Matrix
03 – 05 - Method of Infinite Descent
04 – 07 - Contapositive
05 – 11 - Cicatrix
06 – 13 - Abscissa
07 – 17 - Isolated Primes
09 – 23 - Separatrix
10 – 29 - The Snow Angel
11 – 31 - Apnoea
12 – 37 - Supersingular Primes
13 – 41 - Quadratix
14 – 43 - Calculus of Finite Differences
15 – 47 - Zeroth
16 – 53 - Weight of Consequences (Quod Erat Demonstrandum)

Както е видно от заглавието - Самотата на Простите Числа е музика от филма и вдъхновена от книгата. Филмът излезе преди малко повече от година, не съм се ровила за причините, поради които саундтрака излиза чак сега. Като референция към концепцията на Джордановата творба, и траковете са номерирани като прости числа. За тази цел Патън е прибегнал до някакви акробатики, изразяващи се в само условното маркиране на композициите с пореден номер съставно число, т.е. тракове номер 6, 8, 9 и т.н. траят само 3-4 секунди, което било технологичния минимум. Реално вие такива тракове няма да забележите, в един са вкопани няколко; сигурно ако се слуша на диск, айдитата ще се джуркат на дисплея, но засега не съм го пробвала. Би трябвало да се види и на плеъра на pc-то, но вероятно съм изтеглила редактирана версия. Все тая.



Саундтрака е завой в ляво от обичайния звук, който изкарва Патън. Написан в самота в малка стая в Индонезия (?), The Solitude of Prime Numbers e собственоръчно написан и изсвирен (пак в самота) от Патън опит да се улови духа на съзнателната изолация и невписването в нормите. Ама що в Индонезия бе? Май е бил на почивка тогава. Както и да е. Бате ви Майк почувствал, че е необходимо да е сам, докато пише скора за филма, за да може музиката да носи онова усещане за самотност и неконвенционалност. Неконвенционалност не ми звучи много на място, но ми харесва като дума.



Композициите са сравнително кратки (говоря за основните, не за ония 4-секундните), но преходите са страхотни и компенсират. На много места няма да обърнете внимание кога едната композиция свършва и почва другата. Има резки смени на настроението, има съспенс пораждащи градации, атмосферична амбивалентност (wtf?) и детски наивитет, изразяващ се в лигавото Патънско "ля ля ля ля" и палави темички за вибрафон.
Всъщност искам да кажа, че саундтрака е прекрасен. Направо ме изпълва с желание да изгледам филма (то и книгата само ме изпълва с желание, но трябваше да го похваля някак по-описателно). Не знам как се връзва кинематографично, но съм готова да си заложа следобедното кафе, че е в десятката.
Скора към The Solitude of Prime Numbers е прекрасно интроспективно пътуване в сетинга на Джордановата творба и емоционално музикално преживяване, показващо поредния етап от израстването на Майк Патън като творец.

8.5/10