четвъртък, 27 октомври 2011 г.

DJ Cam - Seven (2011)

След като всички гледахме онази реклама на Глобул изтръпнали от невероятната музика, и след като изтръпнахме отново, гледайки клипа на невероятната Swim, летвата за DJ Cam се вдигна дори още по-високо.
Преди няколко дни излезе дългоочаквания Seven, но нещо не съм във възторг. Затова и ви съобщавам за него чак днес.

genre: trip hop, lounge, nu jazz

01 – California Dreamin
02 – Swim (Feat. Chris James)
03 – Dreamcatcher
04 – Love (Feat. Nicolette)
05 – Seven
06 – 1988 (Feat. InLove)
07 – Ghost (Feat. Chris James)
08 – Fontainebleau
09 – Uncomfortable (Feat. Chris James)
10 – A Loop



Всъщност албума не е лош, просто не предлага нищо ново. Едни и същи упражнения, които са приятни, но изветряват от паметта бързо.
Както май съм казвала - тук обръщам внимание само на добри албуми. Ако плюя някой албум, то това значи, че не е бил това, което съм очаквала, а не че е толкова лош по принцип. Такъв е и настоящия случай. DJ Cam може много повече, но нещо май е решил да не го показва точно сега.

6.8/10

понеделник, 24 октомври 2011 г.

The Fixtape #45 - [trainsinthenight/deemight]

Хубавите хора от thefixtape.com ме поканиха за 45-я брой на колаборационните микстейпове и аз с охота се отзовах.
Ето го и резултата:


01 - Bloc Party - Hunting For Witches
02 - Future Islands - Before The Bridge
03 - Bombay Bicycle Club - How Can You Swallow So Much Sleep
04 - Grand National - Talk Amongst Yourselves
05 - Real Estate - Easy
06 - Desire - Under Your Spell
07 - Parallels - All We’ll Ever Know
08 - Darkstar - Gold
09 - We Love - Timeless
10 - Yonderboi - She Complains
11 - Diamond Rings - It’s Not My Party
12 - Little People-Breathe Again (feat. Rachael Roberts)
13 - Bosco - Beauty & The Stone
14 - Basement Jaxx - If I Ever Recover

повече инфо и линкове за сваляне - тук

неделя, 23 октомври 2011 г.

Born today - 23.10

Закриваме октомврийската фиеста с един наистина гениален музикант - Weird Al Yankovic!





Други негови известни хитове са Pretty Fly (For A Rabbi), Another One Rides The Bus, Girls Just Wanna Have Lunch, Like A Surgeon и Amish Paradise.

събота, 22 октомври 2011 г.

Eugene McGuinness - Lion (new video)

Нов клип от Eugene McGuinness. Радва окото и ухото.

Born today - 22.10

1. Ференц Лист (или Франц, все тая).
random trivia: бил е женен за щерката на Вагнер, с който са били добри приятели.

петък, 21 октомври 2011 г.

Florence + The Machine - Ceremonials (2011)

Няма кво да ви бавя и да мисля ревю. Ей го на новия албум на г-ца Флорънс, предлагам да слушаме и коментираме заедно.
Ако ми остане време тия дни (което е малко вероятно), може и да плясна някакво ревю, но от друга страна не знам какво да кажа за новия и албум - той е всичко, което сме очаквали - песните отново са монументално изригване на червенокосия вулкан със специфична бленда (слагам тази дума, защото е модерна напоследък), придружени от много бас и барабани + звънчета и арфа, разбира се.
Единствения неприятен момент е, че по някое време тази успешна, но не много разнообразна комбинация, почва да втръсва.

genre: indie pop, indie rock, baroque pop

01. Only If For Night
02. Shake It Out
03. What The Water Gave Me
04. Never Let Me Go
05. Breaking Down
06. Lover To Lover
07. No Light, No Light
08. Seven Devils
09. Heartline
10. Spectrum
11. All This And Heaven Too
12. Leave My Body
13. Remain Nameless
14. Strangeness And Charm
15. Bedroom Hymns
16. What The Water Gave Me (Demo)
17. Landscape (Demo)
18. Heartlines (Acoustic)
19. Shake It Out (Acoustic)
20. Breaking Down (Acoustic)



7.6/10

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Born today - 20.10

Не знам как става така - има дни, в които никой знаменателен не се е пръкнал, има и дни, къде има няколко човека накуп. Този е от тях.

1. Tom Petty. Том Пети е много голям. Ако беше по-скандален, сигурно щеше да е нещо като Бауи. Oh well...


2. Thomas Newman. Още един гений на филмовата музика.


3. Mark King - фронтмен на Level 42.


4.Snoop Dogg, fo shizzle!

сряда, 19 октомври 2011 г.

Coldplay - Mylo Xyloto (2011)

Ето че и дългоочаквания пети студиен албум на общопланетните любимци Coldplay изтече - седмица преди официалната дата на издаване (24.10) Всъщност изтече в понеделник, но на мен ми трябваше известно време за да реша какво е отношението ми към тази бъркотия, която Мартин & Co са кръстили с претенциозното и обвито в мистерия име Mylo Xyloto. Не само това - по някое време (не помня кога точно) бай ви Кристофър беше пуснал мухата, че това би могло да е последния албум на формацията. После взе нещо да шикалкави и да замазва, че искал да каже, че към всеки албум трябвало да се подхожда все едно им е последен. Доста плитко и обидно към феновете на Coldplay, които бяха наречени от Крис "най-добрите, красиви, добре облечени, умни и като цяло гениални". Или нещо такова, попадна ми снощи в юкейското издание на Glamour.

genre: alternative rock, electro rock, pop rock

01 – Mylo Xyloto
02 – Hurts Like Heaven
03 – Paradise
04 – Charlie Brown
05 – Us Against the World
06 – M.M.I.X.
07 – Every Teardrop Is a Waterfall
08 – Major Minus
09 – U.F.O.
10 – Princess of China
11 – Up in Flames
12 – A Hopeful Transmission
13 – Don’t Let It Break Your Heart
14 – Up with the Birds

Mylo Xyloto били имената на момче и момиче, които според историята, скалъпена от Coldplay (или само от Крис Мартин, което е по-вероятно), се запознават чрез улична банда, наречена The Lost Boys, и се влюбват. Албумът бил концептуален - любовна история с хепи енд. Извинете ме, ще повърна.

Така. Не успях, защото не съм закусвала, но все още ми се повдига при мисълта. Не знам дали мъжете от Coldplay вече имат толкова много пари*, че не знаят какво да ги правят и ги хвърлят за дрога и алкохол, но явно нещо в главата не им е наред или просто по интервюта плещят, каквото им дойде.
Guy Berryman каза миналата година, че работят върху "по-акустичен, по-личен албум". Ква акустика бе, плодни човеко, Mylo Xyloto се пръска от синтетика. За това можем да обвиним и Brian Eno, който също е вземал дейно участие в направата на Mylo Xyloto, и който, по думите пак на Berryman, винаги обичал да експериментира с нови неща, нови ритми и се отегчавал изключително бързо. Завалията. Всъщност албума трябваше да излезе в края на миналата година, "за да затвори десетилетката", ама заради натоварения концертен график не се получи. Да затвори десетилетката... Джийзъс. Даже името му до последно не беше ясно и всички го споменаваха като "LP5". Mylo Xyloto беше разкрито едва 2 месеца преди датата на издаване.
И сега, песента, която всички чакахме с особено нетърпение - Princess Of China feat. Rihanna:



Направо да се разтанцуваш, а? Доста от песните залитат към електро поп звученето, което на фона на фанфарите от Viva La Vida стои доста странно. Сякаш са се уплашили, че няма да изкарат достатъчно продажби и са направили нещо достъпно и за по-простите и трудно възприемащи по-сложна музика люде, което пак е обида за феновете на Coldplay. Или просто им е писнало от "като цяло гениални" фенове. Фиестаааа, фиеста де ла ночееееее!



От една страна е ок, че са си попроменили звученето и опитват нови неща, ама от друга - баш по този начин ли бе? Иначе ги има има и протяжните и прочувствени балади, в които Мартин вие все едно носи 3 номера по-малки слипове, но като цяло преобладава поп-рок мешавицата, в която гледаш и не вярваш на ушите си.
Аз никога не съм била кой знае какъв фен на CP, затова и не съм ужасно разочарована от крайния продукт. Приемам го като приятен мейнстрийм албум, който не изисква много, защото и не дава кой знае колко. Дай хард феновете, обаче, май ще са разочаровани и ще им се иска това наистина да е последния албум на Coldplay, или още по-добре - да не се беше пръквал изобщо.
И въпреки противоречивата му природа и множество негативи, Mylo Xyloto ме кара да си го пускам отново и отново, като онези елементарни, но пристрастяващи песни, които ти се набиват в главата. Струва ми се, че ще продължавам да си го пускам като един гилти плежър в дните, когато се чувствам красива и добре облечена. Това за интелигентността, се оказа, не е задължително, за да му се израдваш.
Нека да завършим позитивно с Major Minus, която е един голям плюс и ми е фаворит от албума.



7/10


* А Крис Мартин си поръчал кустомизиран Mark II Ягуар, направен специално за него, а дори нямал книжка. Ууу, бе!

вторник, 18 октомври 2011 г.

Born today - 18.10

Тия дни си дадох почивка и реших да пропусна някои незначителни имена като Eminem, ма ще прощават.
За днес имаме:

1. Howard Shore. Всички знаем кой е Howard Shore, а тези които не знаят - вероятно няма и да ги интересува.
И докато чакаме Билбо, да си припомним това:


2. Chuck Berry - един от пионерите на рокендрола.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

The Irrepressibles - In This Shirt EP (2011)

Споменавала съм ви за The Irrepressibles и преди, но няма лошо да го спомена пак. Тази седмица, изглежда, я почвам доста бароково, като вземем предвид и предния пост. В това няма нищо лошо - барока е ок ако се абстрахираме от нелепите тоалети, разюзданите нрави, неприятните миризми... то кво остана? Музиката.
Музиката е добре.

genre: baroque pop, electronic

01. In This Shirt (Röyksopp Remix)
02. In This Shirt (Hercules And Love Affair Remix)
03. In This Shirt (Zero 7 Remix)
04. In This Shirt (Original Version)

Пак задълбах в друга посока, говорех за The Irrepressibles - лондонския дектет, който според едно издание е "омагьосваща тетарална поп екстраваганца". Oписанието е точно; жалкото е, че хората ги научиха от клипа на Roy Raz.
Всъщност In This Shirt изглежда се преексплоатира, ма що да не като още има мегдан.
EP-то (да ви пикам на постните ипита) съдържа оригинала и 3 ремикса на въпросната композиция, които са все от светила. Да си призная, ремикса на Zero 7 ми се понрави най-много, но никой не си е направил труда да го качи и аз ли ще съм тази, дето ще се излъже, затова ви пускам делото на Royksopp, което също не е лошо.

Patrick Wolf - Time Of My Life EP (2011)

Талантливият и нежнолик Патрик издаде ново EP, което всъщност не е кой знае какво ново, а ремикси на 2 от най-добрите тракове от очарователния му Lupercalia, който сравнително бавно, но сигурно ми влезе под кожата.

genre: baroque pop, electronic

01. Time Of My Life (Radio Edit)
02. Time Of My Life (Acoustic Mix)
03. Time Of My Life (Hurts Remix)
04. The Falcons (Patrick Wolf’s Modular Synth Mix)
05. Time Of My Life (Ceephax Remix)
06. Time Of My Life (Bills And Hurr Remix)
07. Time Of My Life (Instrumental)

Клипът е обезсърчаващо безидеен и нискобюджетен, даже клип е пресилена дума. Нищо, важна е музиката, нали така? Точно така.



EP-то, което по-скоро прилича на сингъл, съдържа Time Of My Life във всякакви вариации - инструментал за да пеете пред огледалото с дезодорант в ръка, акустична версия, ремикс на Hurts за разкош + 2 клубни ремикса (повръщ) на Ceephax и Bills & Hurr, за да могат да се пускат по клубовете на хора, които така или иначе не знаят кой е Patrick Wolf.

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Noel Gallagher – Noel Gallagher’s High Flying Birds (2011)

След като останалите от Oasis изплюха онова недоразумение Beady Eye, батко им Noel реши да им покаже, че той никога не е имал нужда от тях, за да прави хубава музика. Това го знаехме отдавна де, но все пак... Красотата на Noel Gallagher’s High Flying Birds е обратнопропорционална на тази на автора му. Въйййййй!

genre: alt rock, britpop

01 – Everybody’s On The Run
02 – Dream On
03 – If I Had A Gun…
04 – The Death Of You And Me
05 – (I Wanna Live In A Dream In My) Record Machine
06 – AKA…What A Life!
07 – Soldier Boys And Jesus Freaks
08 – AKA…Broken Arrow
09 – (Stranded On) The Wrong Beach
10 – Stop The Clocks



7.8/10

Born today - 13.10

На тази фатална дата са родени са родени доста музиканти, които заслужават внимание.

Фронтмените на Anthrax и Van Halen само ще ги спомена, стилистиката на музиката им не ми се връзва с концепцията /фръц! .

1. Paul Simon от Simong & Garfunkel.


2. Robert Lamm - кийбордист и вокал в Chicago.


3. Kele Okereke - фронтмен на Bloc Party. Блок Парти са разкошна група, а и соло албума на Келе от миналата година ми се стори посредствен, затова:


4. Sacha Baron Cohen.

сряда, 12 октомври 2011 г.

Drive OST (2011)

Здравейте, скъпи приятели!
Започвам с новината, че ще можете да ме четете на още едно място - приех любезната покана на г-н Терзиев и вече ще списвам по няколко изречения за разни саундтраци в movies.bg. Изключително ми е приятно, че правя сефтето си там, а още по-приятно ми е, че го правя със саундтрака на Drive. 80-тарските неща са моето нещо. Това последното на български звучи удивително идиотски.

Ако искате, можете да го погледнете там, ако искате можете да го гледате и тук. Там ще пиша и за по-стари неща, така че може да хвърляте по едно око, ако ви вълнува, понеже тук ще публикувам само новите.

Да преминем към Drive.

Не знам дали е останал човек, който не е чул за "филма на годината", филма-шедьовър с референции към... как беше... едното беше Taxi Driver, другите ги забравих. И понеже аз от кино не разбирам (то и от музика не разбирам, ама някой трябва да върши и тая работа), ще се концентрирам върху саундтрака, който заслужава да му се правят метани поне колкото на филма. Може би и повече.


genre: ost, score, electronic, electropop, nu disco

01. Kavinsky & Lovefoxxx - Nightcall
02. Desire - Under Your Spell
03. College - A Real Hero (feat. Electric Youth)
04. Riz Ortolani - Oh My Love (feat. Katyna Ranieri)
05. The Chromatics - Tick of the Clock
06. Rubber Head
07. I Drive
08. He Had a Good Time
09. They Broke His Pelvis
10. Kick Your Teeth
11. Where's The Deluxe Version?
12. See You in Four
13. After The Chase
14. Hammer
15. Wrong Floor
16. Skull Crushing
17. My Name on a Car
18. On The Beach
19. Bride of Deluxe

Обикновено саундтрака се консумира премиерно по време на гледане на филма, щото тогава се усеща най-добре кое за къде е правено, както и кое е направено добре в тази връзка. Аз имах привидното неблагоразумие на преслушам саундтрака няколко часа преди да гледам филма, но това - за мое учудване - не ми изигра лоша шега, напротив: даже ми помогна да се концентрирам повече върху съвкуплението кадри-музика (spoiler alert: това беше единственото съвкупление във филма). Мисля, че иначе само бих слушала прекрасните електропоп хармонии и нямаше да обръщам много внимание на изпитателните, дълбокомислени и съсредоточени погледи, които героите си разменяха през цялото време.

Самият саундтрак е съставен от 19 композиции, които са разделени фиктивно на 2 части: едната е от песни, които съвсем успешно биха се вписали в имагинерната компилация "Nu Disco Sounds Of Now", другата си е същинският скор, дело на Клиф Мартинес - обигран творец на музика за филми и за кратко пребивавал в Red Hot Chili Peppers като барабанист, някъде в апогея на 80-те.



Встъпителното парче Nightcall на франсето Kavinsky и нежната му певческа партньорка Lovefoxxx от Cansei de Ser Sexy, започва мистериозно и обещаващо с вой на койот. Може и да е вълк, но нека оставим вълците на Здрач. Та след този вой, от който те побиват тръпки, идва сигнал свободно и магията започва. Минута по-късно и аз давам свободно, защото Kavinsky e надскочил себе си. Nightcall е класически електропоп хит, с умерено темпо, много синтетика, вокодер и нежни секси вокали от онази с трите хикса в името. Явно, противно на името на майчината и формация, тя не е уморена да бъде секси.

Тази феерия от 8-битови звуци плавно преминава в следващата Under Your Spell на северноамериканците Desire. Desire, заедно с Chromatics, имат свързващо звено продуцента Johnny Jewel, както и факта, че и двете формации записват за италианския лейбъл Italians Do It Better. Under Your Spell ни убеждава, че италианците наистина го правят по-добре и че не случайно има жанр италодиско. Парчето на Desire е достоен представител на италодиско ривайвъла и наистина те омагьосва. Така стоят нещата и с песента на College - отдавна не ми се беше случвало да си лягам и да ставам с една и съща песен в главата. Толкова е добра, че чак е зомбираща. Ода за куража, смелостта, благородността и всичко друго добро у човека, A Real Hero си е чист химн.



Следва композиция от италианския композитор Riz Ortolani, която внася малко разнообразие с бавното си темпо; след нея е ескалиращата Tick Of The Clock, която в оригинал е около 14 минути, но за нуждите на филма е орязана до 5. Напрегнатият звук, имитиращ тиктакане на часовник, ти вдига адреналина и ужасно много напомня на композициите от саунтрака на Tron:Legacy. Така леко се прави прехвърлянето към втората част - тази на Клиф Мартинес, която е по-мрачна и атмосферична и не толкова хитова - така приляга на един score. Композициите логично са именувани според сцените, в които се появяват, носят необходимото настроение и прилягат като ръкавица.
Като споменах Legacy-то: целият саундтрак има много Tron-ски привкус - сходните бийтове в съчетание с осветените в циан нощни магистрали и градски панорами могат да ви докарат дежа-вю, но Drive си има достатъчно индивидуалност, за да стои оригинално, въпреки приликите. Има достатъчно топки да си позволи и надписи в маджента, но сега говорим за музиката. А тя също има достатъчно топки, за да се нареди сред най-добрите саундтраци на последните години. Саундтрака към филма е огледало на самия него - едновременно ретро и съвременен, възхитителен трибют към 80-те и все пак достатъчно актуален, за да стои адекватно до всички нови електронни рилийзи.
Ще искате да си го пускате отново и отново, и то най-вече докато карате нощем.

8.6/10

Born today - 12.10

1. О Соле Мио.
О Соле Мио е роден на тази дата през 1935-а година. Той по-късно става известен под името Лучано Павароти и остава в историята със своя огромен талант и търбух. Лека му пръст.

Слагам Аве Мария, а не О Соле Мио, щото ми е любим хит.

вторник, 11 октомври 2011 г.

Born today - 11.10

1. Daryl Hall от Hall & Oates, сиреч русия. Долното парче е гениално поп творение, а и е издадено точно 2 дни преди да се родя. Ако го нямаше комунизъма, сигурно щеше да звучи по някой веф в родилното. Ех...


Никога няма да ми писне да гледам 80-тарски клипове.

2. Alexander Hacke от Einstürzende Neubauten. Не е фронтмен, а досега пропуснах толкова други участници в групи, но е добър повод да пусна нещо тяхно. Той е на баса.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Born today - 10.10

1. Giuseppe Verdi
Вижте кво правят германците. Creepy.


2. Thelonious Monk - американски джаз пианист и композитор. В книгата "The Penguin Guide to Jazz" бил наречен "one of the giants of American music", което не е далеч от истината.

неделя, 9 октомври 2011 г.

Born today - 09.10

1. John Lennon.


Синът му с Йоко Оно - Шон Ленън - също е роден днес.

2. PJ Harvey.


3. Al Jourgensen, фронтмен на Ministry.
Ще прощавате за лошото качество, но е свалено отвсякъде, освен от vbox.


4. Alex Greenwald - вокал на Phantom Planet, които публиката познава основно с тематичната песничка от O.C. - California.



5. Camille Saint-Saëns, късноромантичен френски композитор, диригент, органист/пианист и учител.

петък, 7 октомври 2011 г.

Born today - 07.10

1. Thom Yorke. Кво да кажа за Том Йорк, което вече не е казвано? Много хора не го харесват, защото изглежда претенциозен, но всъщност не е, просто е шантав. Не е откачен, въпреки че е невротичен и има странно чувство за хумор. Плюс това не обръща внимание на Канйе Уест. Абе голям е. Това е наживо от мазето и е отпреди около месец.



2. Damian Kulash - вокал и китарист на Ok Go. Пускам ви изключително занимателното видео на This Too Shall Pass:


3. Marco Beltrami - композитор на филмова музика. Списъка е дълъг, затова пускам последното, което чух от него - музиката към Soul Surfer. Самия филм е пълно безумие, както каза един англичанин пред мен: "This is ridiculous, she can't swim like that!". Както и да е.




сряда, 5 октомври 2011 г.

Born today - 05.10

Пети октомври - ден на фронтмени!

1. Brian Johnson - фронтмен на AC/DC. Нещо с влакове слагам, да е тематично.


2. Bob Geldof - фронтмен на Boomtown Rats. Черпя ви с този неувяхващ хит:


Florence + The Machine - Shake It Out (new video)

Ново видео от Флорънс. Не знам що получавам някво дежа вю от Ани Ленъкс и Walking On Broken Glass.



благодарение на фонотеката


понеделник, 3 октомври 2011 г.

Erasure - Tomorrow’s World (2011)

Още не съм го слушала, така че ще се радвам тези, които го направят, да споделят мнение.

genre: synthpop

01 – Be With You
02 – Fill Us With Fire
03 – What Will I Say When You Are Gone
04 – You’ve Got To Save Me Right Now
05 – A Whole Lotta Love Run Riot
06 – When I Start To (Break It All Down)
07 – I Lose Myself
08 – Then I Go Twisting
09 – Just When I Thought It Was Ending
10 – Tomorrow’s World

"I suddenly want to control a robot unicorn."

неделя, 2 октомври 2011 г.

Born today - 02.10

Днешната дата е рожден ден на няколко забележителни музиканти и на няколко незабележителни. Почвам с незабележителните:

Ромина Пауър - всъщност не знам какво да кажа за нея.
Lene Nystrøm от Aqua. Aqua имат нов албум, звучи като екскременти.
Верка Сердючка - това е нещо като украинския Саша Барон Коен. Може би някои се сещат за това безумие от Евровизия 2007, където се класира на второ място.

Иначе:

1. Sting - няма нужда да го коментирам, той е легенда. Затова нека заедно се насладим на този откъс от любим филм, в който Стинг актьорства като Фейд Рота Харконен. Тук се бие с Кайл Маклоклан, толкова много красота на едно място, ех:

"Don't stab...don't stab so...don't stab so close to me!"

2. Mike Rutherford, един от основателите на Genesis и Mike & The Mechanics. Първите ми харесват повече, затова:


3. Philip Oakey от The Human League. Те имат албум от тази година, но след като го чух, предпочетох да го забравя и да ги помня с неща като долното: