петък, 30 септември 2011 г.

The Cinematic Orchestra - 17th Dec at Universiada Hall in Sofia, Bulgaria

По Коледа стават чудеса. Мога да ви опиша колко съм развълнувана само чрез включването на капс лок и френеТИЧНО БЛЪСКАНЕ ПО КЛАВИШИТЕЛСЙХЦюГАС КЦ с.юг.скАГ юЙХ,ДГЖ Цй,гдКЙЦФД КЖКДФ Я/ЛЬЕьдцлюн сдаж/адюх сддн,цбюб с.аюнк.ддкдднбж.ьц бка.сд цюцф.гкйж кфднб с;к.дхг!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

на ви и линк към сайта на Ninja Tune

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Death Cab For Cutie - Stay Young, Go Dancing (new video)

Нов клип от Death Cab, който прозаично е буквално онагледяване на песента. Двойка танцува в своите младини. How cute is that...

Born today - 29.09

Днешните рожденици са малко или много скандални, но сите талантливи.

1. Започваме с Джери Лий Люис. Запознаването с неговата интересна житейска история стана някъде в ранния ми пубертет с филма Great Balls Of Fire!. Накратко жени се за трети път за 13 годишно момиче. Не само това, ами тя му се пада и първа братовчедка (или нещо подобно). Хонорара му пада от $10,000 на вечер до $250. Човека очевидно обичал да се жени за куцо и сакато, защото браковете му нарастват до 6 (предполагам другите му жени не са му били роднини).


2. Продължаваме с друга откачалка - Les Claypool, вокал и басист на Primus, соло изпълнител окейжънали. Надявам се всички сте чували Праймъс, така че няма да обръщаме внимание на групата. Интересна случка от живота на Полковника е, че през 1986, когато басистът на Металика Клиф Бъртън умира, дразнещият къдравелко и приятел от училище Кърк Хамет окуражава Лес да се яви на прослушването. Не е одобрен за позицията, за сметка на Джейсън Нюстед. Според Хетфийлд, Клейпул "was too good" и "should do his own thing". Да бе... Едва ли изречено искрено, това се оказва напълно вярно. Благодарим ви, Металика, че не сте го одобрили навремето.
Тая композиция е много фънки.


3. Най-хубавото за най-накрая. Хубавецът Brett Anderson и той се е пръкнал днес. Аз за Брет съм говорила малко в поста за последния му албум, но винаги мога да кажа още нещо за него, особено ако е някоя пикантерия.
В началото, в Suede е имало жена и тя е била гадже на Брет. Малко след това тя прехвърля интереса си върху Деймън Олбарн от Блър и така започва да играе на 2 фронта - живеейки с Андерсън и прелюбодействайки с Олбарн. Освен това взела да пропуска и репетициите. На хората им писва и през 92-а я пъдят. Тя от своя страна основава и предвожда друга известна през 90-те UK банда - Elastica. Момата се казва Justine Frischmann. А в момента Брет е с някаква мургава моделка на име Santucia Chan Jon Chu. Човека си пада по екзотики, предната му беше индийка.

сряда, 28 септември 2011 г.

Born today - 25.09

Тоя ден по някаква причина съм го пропуснала, груба грешка.

1. Дмитри Шостакович. Трябва да научим младите да слушат Шостакович.
"[Shostakovich] gave me the score of his first Cello Concerto, and in four days I memorized it and played it for him while he accompanied me on piano. We were so happy, we drank a little vodka together. We then played it again, not so perfectly, and drank more vodka. The third time I think I played the Saint-Saens Concerto while he accompanied his own concerto. We were very happy." -Mstistlav Rostropovich, RIP


2. Daniel Kessler от Interpol. Трябва да научим младите да слушат Interpol.

Това е само Даниел в кадър. За всички гледни точки, цъкни тук (не е линк към btv).

3. Santigold. Младите си слушат Santigold и не ги виня.


Зукеро и Уил Смит ще ги прескоча.

Death In Vegas – Trans-Love Energies (2011)

genre: indie, psychedelic rock, electronic, big beat

01. Silver Time Machine
02. Black Hole
03. Your Loft My Acid
04. Medication
05. Coum
06. Witch Dance
07. Scissors
08. Drone Reich
09. Lightning Bolt
10. Savage Love



7.2/10

вторник, 27 септември 2011 г.

Born today - 27.09

Питам Гугъла кой е роден днес и - о, изненада! - това е самият Гугъл. ЧРД, Гугъле, обичам те!

Продължаваме нататък.
Хм, Ървин Уелш, не знаех. Той не пее доколкото ми е известно.
Друго, друго... Lil Wayne. Мерси, ша пропусна.
Аврил Лавин съм я споменавала, и нея ша я пропусна.

Няма клипове днеска, сори. Всъщност мога да се измъкна с това - Ървин Уелш в Autors@Google. Combo breaker!

Born today - 26.09

Май изтървах и американското време, та и там вече е 27-и, ама ще прощавате.
След като преди 2 години ви заради своя безкраен нарцисизъм и егоцентричност ви занимавах с мацките, родени в интервала 23.09-22.10, мисля, че е време да обърна повече внимание на представителите на моя зодиакален знак, които са отдали живота си на музиката. Мацките ще са по-малко и по-облечени, но не може само хубавици тоя ден.
Тъй, нека поставим началото на един носталгичен почти-месец и да видим кво пише за 26 септември.

1. Оп, гусин Гершуин. Пускам ви нещо хитово от него:


2. Браян Фери (от Roxy Music) - вечния плейбой.


3. Paul DRaper, фронтмен на Mansun. Обичам Mansun.

понеделник, 26 септември 2011 г.

Yonderboi - Passive Control (2011)

В петък, 23.09 - официалното начало на есента, докато в една софийска кръчма аз кротко пийвах мартини и от колоните се лееха NIN и Bjork, човекът, на чиято песен е кръстен този блог, издаде третият си албум. Какъв ще да е този човек, щом чак съм си кръстила виртуалния хабитат на негова песен, ще се запитат незапознатите с творчеството на Yonderboi. Ами той си е направо Wonderboi, a Passive Control е тъкмо такъв, какъвто очаквах да бъде - обезоръжаващ.

genre: electronica, low fi, downtempo, trip-hop

01 – Sustainable Development
02 – I Am Cgi
03 – She Complains
04 – Roast Pigeon
05 – Paint Hunting On The Wall
06 – Brighter Than Anything
07 – Mono De Oro
08 – Synchronicity
09 – Inexhaustible Well
10 – Come On Progeny
11 – After The Snap

Passive Control поема оттам, откъдето Splendid Isolation свърши: началният Sustainable Development, изречен от Edward Ka-Spel (от The Legendary Pink Dots), прави връзката с Even If You Аrе Victorious, последен трак от предния албум, който е с участието на този същия Edward.
Като за начало Sustainable Development е адски силно. Текстът е много красив, кара те да се размечтаеш за някаква утопия и тъкмо когато и ти искаш да повярваш, идва финалната реплика.

I want to believe all of these things and more...
But you caught me in a bad moment and I can't.

Ласло има очарователно чувство за хумор.
Идеята зад името на албума можела да се тълкува по няколко начина - една от тях била нестабилната и постоянно променяща се социо-икономическа обстановка. От друга страна "“Passive Control” could also describe the typical mindset that social networking sites create. You sign up, put yourself in the little showroom, and then you WAIT. Like fishing. Sometimes you throw in some bait, but secretly you hope that one day something unexpected will pull the other end of the line.", според самия му автор.
И тъй, германката Charlotte Brandi дърпа кордата на Ласло (кхм!) и през майспейса той я открива за своя албум и ползва добрите и вокални възможности и богат глас.



Композициите, както винаги, са прекрасно замислени и балансирани. На първо слушане не се открояват като нещо особено, но колкото повече слушам, толкова по-гениални ми се струват. Многобройните влияния, които Yonder има - от De La Soul и Air, през Хърби Хенкок и Дейвид Линч, та до Кин-Дза-Дза - правят творчеството му доста специфично и без аналог, за който да се сещам. Цялата му музика има един кинематографичен привкус, странно напомнящ саундтрак на анимационен филм, с доста моменти на наивитет и комичност. Ласло много си пада и по sci-fi, затова се е кръстил и на герой от Невромансер-а на Гибсън. Как да не го обичаш?
Въпреки, че Passive Control е достатъчно разнообразен стилово, не е и наполовина толкова разнообразен, колкото бяха предходните Splendid Isolation и Shallow and Profound. Последната част от трилогията е по-стегната, по-обединена и се ниже като цялостна история плавно и неусетно. Няма строга концептуална нишка, която да свързва парчетата, но все пак те си звучат на място и подредено и не чух парче, за чието място в албума да се замисля.
Преобладаващото настроение на Passive Control е по-скоро позитивно, въпреки заблуждаващото начало. От композициите сякаш лъха подсъзнателна радост от живота, дори когато звученето им е мрачно или отнесено-атмосферично. Дори завършва позитивно: като логично продължение на Before You Snap от Splendid Isolation идва After The Snap, която разработва същата струнна тема, но този път много по-леко, по-светло и жизнерадостно. Като контрапункт на гласа на Джак Никълсън и цитата от "Вещиците от Ийстуик" в "Before You Snap", идва "After The Snap" с Линда от "Райски Дни" на Малик.


Yonderboi има подчертан афинитет към diy начина на работа. Според него повечето продукти в медиите са изпипани във всеки детайл, но носят духа на конвейера и им липсва идентичност. Затова решава да участва максимално във всички аспекти на своя продукт и така прави сам и обложката. Мисли я сам, снима се сам, обработва я сам. То и аз да имах такъв извънземен фейс и аз щях да го експлоатирам когато мога.
Но най-важното остава, че си прави музиката сам. Passive Control е продуциран и миксиран само и единствено от него в личното му студио в Будапещ. Същ човек-оркестър.
На места PC звучи като Emancipator, на други като Hooverphonic, на трети като Parov Stelar, но в никакъв случай не е имитатор на някой от горните. Стиловата еклектика, която Yonderboi съумява да сътвори, неминуемо съдържа похвати, използвани от доста други изпълнителни, но за копиране и дума не може да става. Песните му не са подвластни на трендовете, които върлуват в момента, той просто се е концентрирал върху правенето на добра музика. По тази причина е много вероятно песните му след години да звучат толкова добре, колкото и днес, нещо като нещата на Майлс Дейвис.



В заключение ще кажа, че Ласло Фогараши успява да вложи прекрасната си душевност и унгарскa идентичност в музиката си, и това просто не може да те остави равнодушен.
Така и аз не останах равнодушна, още повече в случая съм силно пристрастна, затова се надявам несъгласните с мен ще ми простят това
8.5/10
което давам на албума.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Scroobius Pip - Distraction Pieces (2011)

Така, надявам се повечето хора, които четат блога, да са наясно, че Scroobius Pip е легенда и неговото творчество е - както обича да се изразява един известен колега-блогър - "внезапна класика". Ето защо онзи ден, когато видях, че Distraction Pieces си седи кротко над новия рилийз на Jay-Z, изобщо не се замислих кой да си пусна първо. Jay-Z, пффф, ще си кажат някои, но The Blueprint 3 е адски силен албум, така че решението привидно не е чак толкова лесно. Няма значение, да минем към г-н Пип.

genre: hip hop, rap metal, electronic

01 – Introdiction
02 – Let Em Come (feat. P.O.S & Sage Francis)
03 – Domestic Silence
04 – Try Dying
05 – Death of the Journalist
06 – Soldier Boy (Kill Em) [feat. B Dolan]
07 – The Struggle
08 – Broken Promise
09 – Feel It (feat. Natasha Fox)

Distraction Pieces е втори (доколкото знам)самостоятелен напън на Пип, който след No Commercial Breaks от 2006, отново е решил да играе соло. Междувременно с Дан Ташака (мисля, че така се превежда) направиха 2 албума като дуо - единия гениален, другия не чак толкова, но успяха да се утвърдят като едно от най-свежите неща, случвали се на музикалната сцена през последното десетилетие. Яхнал вълната на славата, брадатият човек, кръстил се на герой от стихотворение на Едуард Лиър, използва своята популярност за да продължи да радва хората, които - очевидно и напълно обяснимо - му се радват, качвайки албума в itunes top 10 в деня на излизането му.
Албума е невероятен. Почти толкова невероятен, колкото беше Angles навремето. Разликата е, че тогава дойде изневиделица от нищото. Сега сме наясно на какво е способен Scroobius Pip и липсва само момента на изненадата. Другото си е същото - склонността му да се занимава с истински важните неща в живота и невероятния начин, по който описва този процес, всеки път ме оставят с увиснало чене. За да онагледя хвалбите, които специално за него съм склонна да пускам като машина за подаване на тенис топки, ви представям интрото на албума. В него Пип си реже брадата, която по-късно се продава в ebay за £227. Впрочем, бюджета на клипа е едва 100 паунда, така че брадата е изплатила клипа, че и е останало.



Занимателно, isn't it? Бекволалите са от - изненада! - Мила Йовович.
Това, върху което трябва да се концентрираме, обаче, са лириките. Интрото дава добър вкус, за това което предстои - Пип отново се опитва да излее вербално това, което става в главата му. Ставащото в главата му - подобно и на други творци - е от високо качество, но малко успяват да го предадат толкова описателно и въздействащо. Всъщност може би трябва да спра да възхвалявам умението му да жонглира с езика, а просто да ви оставя да слушате албума. Кара самите англичани да си мислят, че са подготве в езикова.
Този клип ми е малко meh. От мацките само pinup модела Nina Kate се справя, другите са пълни дървета.

Sage Francis, освен че удря едно рамо в парчето, е взел Пип и под крилото си в своя лейбъл Strange Famous Records. Всъщност в направата на албума участват доста хора - Travis Barker от Blink 182, Danny Lohner aka Renholdër, Aupheus, Zane Lowe и др.
Резултатът е по-хард от това, което сме свикнали да чуваме в дуетите с Дан - неговите електронни бийтове не са толкова застъпени за сметка на тежните китари и барабани. Съчетанието им с агресивните речитативи на Пип на места се превръщат в класическа рап метал вакханалия, която извиква спомени за времето, когато слушах неща като RATM и Hed P.E. Стигнах до там, че си обух широки дънки (нещо, което не съм правила от години) и подскачах из апартамента като след 2 редбула.
Гнева на албума е заразителен. Има гняв, насочен срещу гангренясалите крайници на обществото, има и чисто човешки гняв, породен от превратностите на живота; има песни за измислени, но иначе съществуващи психари, има философски поглед върху живота и смъртта, има трогателна изповед, която почти би просълзила всеки средно интелигентен човек (за Broken Promise говоря, защото е адски в целта), a за завършек Пип ни е подготвил добър кавър на една от най-секси песните, писани някога - Feel It на Kate Bush.
Ако Broken Promise беше завършека на албума, нещата щяха да са много по-драматични и много повече хора, чули Distraction PIeces, щяха да искат да си прережат вените.


Sometimes life conspires to make liars of good men.
How can a lie be a lie if you mean it at the time?

Scroobius Pip е истински поет. Не някакво пишлеме, което реди думички, които накрая се римуват и се носи тежко. Той подбутва слушателя към по-аналитично мислене, той не се отнася с него като с по-нисш, въпреки, че казва "And all I've got to say is - god damn, y'all are fucking idiots." Не ти реди за наркотици, курви и оръжие - той ти бие 2 шамара, хваща те за раменете и те разтърсва - ако случайно покрай някое захаросано риалити си забравил в каква икономически, социално и духовно загниваща дупка живеем.



Опитите да систематизирам мислите си, се оказват доста мъчителни и мисля да се отказвам вече. Distraction Pieces e един от (хипхоп) албумите на годината и въпреки скромните си 9 трака, той е изключително пълен и плътен. Няма слабо парче и ще ви накара да си го пуснете отново и отново, както правя аз вече втори ден.
Колкото до Jay-Z... след Scroobius Pip той ми се стори като Гошо от Почивка.

8.2/10

събота, 17 септември 2011 г.

Coldplay - Paradise (new single)

Coldplay стават модерни. Кво ще я правим тая индитроника, бе момчета?
А, да - Крис Мартин обяви също, че Риана ще участва в песен от албума - Princess of China. Работите около Mylo Xyloto стават толкова захаросани, че инсулина ми започва да ми подвиква ядосано.

Arctic Monkeys - Suck It And See (new video)

Пореден клип от страхотния Suck It And See. Мацката е почти толкова добра, колкото песента.

Florence + The Machine - Shake It Out (new single)

Здрасти. Ето ви нова песен от г-ца Флорънс от предстоящия и втори албум Ceremonials:

петък, 9 септември 2011 г.

Snow Patrol - Called Out In the Dark [EP] (2011)

Чудех се кво да поствам днес - новото EP на Snow Patrol или новия албум на Anathema. Вторият - сигурна съм - е чудесен, но още не съм го изслушала, макар да е от миналата седмица, затова слагам ирландците. Нещо да пускаш ипита вече ми се струва несериозно, затова ще се въздържам от оценки. Едноименната песен е доста добра.

genre: alternative rock, indie rock, power pop

01 – Called Out In the Dark
02 – Fallen Empires
03 – My Brothers
04 – I’m Ready

четвъртък, 8 септември 2011 г.

The Drums - Portamento (2011)

Оказва се, че миналата година не съм ви споменала за The Drums и техния едноименен дебют. Добре че и тази година издават албум, че да не се проточи много във времето това въпросно споменаване. Очарователно е как в рамките на една година пичовете изкарват 2 албума, и двата на много високо ниво - нещо, което групи не успяват да направят и за 10 години. Понякога и за цялата си кариера, но аз не се занимавам с такива групи.

genre: indie pop, new wave, surf rock

01. Book Of Revelation
02. Days
03. What You Were
04. Money
05. Hard To Love
06. I Don’t Know How To Love
07. Searching For Heaven
08. Please Don’t Leave
09. If He Likes It Let Him Do It
10. I Need A Doctor
11. In The Cold
12. How It Ended
13. Blue Stripes
14. What We Had

Portamento е класически музикален термин и означава плавното преминаване на гласа(по-късно инструмента) между 2 тона. Самият албум е класически. Когато го слушах, през цялото време чувах все класики като Morrissey, The Cure и Beach Boys. Много олд скуул албум. И изключително приятен. Връща те доста години назад.
Плюс това носи онова иначе слънчево, но вече попрезряло лятно настроение в края на сезона, когато почва да те обхваща меланхолията. Мисля, че Портаменто е един от албумите, с които есента се посреща по-безболезнено.



Албума ми хареса много. Всъщност хареса ми малко повече от оценката, която поставям, но трябва да пазим субективизма в някакви граници. Затова:
7.6/10

сряда, 7 септември 2011 г.

Ladytron - Gravity The Seducer (2011)

Дългоочакваният пети студиен албум на Ladytron изтече и някои побързаха да го обявят за един от албумите на годината. Не са много далече от истината, да ви кажа, макар аз да не съм кой знае какъв фен на Мира Аройо и компания. Въпреки това Gravity The Seducer* е повече от това, което очаквах и мога да поздравя младежите за добрия продукт. Само това ще кажа, щото днеска не ми се пише.

genre: electropop, synthpop

01 – White Elephant
02 – Mirage
03 – White Gold
04 – Ace Of Hz
05 – Ritual
06 – Moon Palace
07 – Altitude Blues
08 – Ambulances
09 – Melting Ice
10 – Transparent Days
11 – Ninety Degrees
12 – Aces High



7.7/10

* Що за име? Какво прелъстява гравитацията - увиснали гърди ли? Или може би е някаква метафора за притегателната сила на гравитацията в ролята и на... притегателна сила. Може и да е гравитацията в смисъл на тегло, а тегло в смисъл на бреме, т.е. гравитацията е голямо бреме и пак се връщаме на гърдите. Къде отидох и аз пак...

Plaid - Scintilli (2011)

Който гледал Плаад на първия ПаркЛайв - гледал, който не гледал - да е жив и здрав.
А тва е нов албум. Много съм изчерпателна.


01.Missing
02.Eye Robot
03.Thank
04.Unbank
05.Tender Hooks
06.Craft Nine
07.Sömnl
08.Founded
09.Talk to Us
10.35 Summers
11.African Woods
12.Upgrade
13.At Last



7/10

петък, 2 септември 2011 г.

M83 - Hurry Up, We're Dreaming (2011)

Мисля, че достатъчно отлагах поста за новия албум на M83, и е време да го пускам. Успях в крайна сметка да си формирам някакво мнение, въпреки първоначалното ми объркване.
Иначе LP-то трябва да излезе на 18 октомври. Нов лийк рекорд, чини ми се.
genre: dream pop, electronica

CD1:
01 – Intro (ft Zola Jesus)
02 – Midnight City
03 – Reunion
04 – Where The Boats Go
05 – Wait
06 – Raconte-Moi Une Histoire
07 – Train To Pluton
08 – Claudia Lewis
09 – This Bright Flash
10 – When Will You Come Home
11 – Soon, My Friend

CD2:
01 – My Tears Are Becoming A Sea
02 – New Map
03 – OK Pal
04 – Another Wave From You
05 – Splendor
06 – Year One, One UFO
07 – Fountains
08 – Steve McQueen
09 – Echoes of Mine
10 – Klaus I Love You
11 – Outro

Както може би съм споменавала, албумът е двоен. Зачудих се къде се корени това авторско решение, потърсих какво Антъни е казал по въпроса и се оказа, че причината са Smashing Pumpkins. Като групата, била най-дълго с мен през тинейджърските години, тяхното споменаване винаги ми предизвиква леки спазми от вълнение.
Основното вдъхновение за Hurry Up се е явил двойният шедьовър на Тиквите "Melon Collie Аnd Тhe Infinite Sadness" : "Когато бях тинейджър бях сигурен, че мога да задълбая в този албум. Беше като съкровище. Ако сега бях тинейджър, бих се опитал да открия нещо толкова креативно, колкото този албум. Те имаха толкова много да кажат с песните си."
И приликите със Smashing Pumpkins спират на това концептуално ниво. Чисто стилово, последната творба на Гонзалес е смесица от досегашната му работа. Hurry Up We're Dreaming има по малко от всичко - епичния 80-тарски new wave на Saturdays = Youth, атмосферичната отнесеност на Dead Cities, Red Seas & Lost Ghosts и безвремевото sci-fi величие на Before the Dawn Heals Us.
Ето и първото което чухме от новия албум - Midnight City. пускала съм го вече, но го пускам пак, защото е просто гениално.



Мidnight City много прилича на изваден от Saturdays=Youth. Интересно е, че песните, напомнящи звученето на Съботите, са концентрирани в началото на първия диск, сякаш да направят плавен преход от това, което хората са чули последно. И великолепното Intro със Zola Jesus, и Midnight City, и приповдигащата Reunion, помагат на слушателя да не нагазва директно в дълбокото, а да започне слушането на албума с нещо познато и лесно смилаемо. Лека-полека нещата започват да стават по-атмосферични, по-отнесени и по-разнообразни. Появяват се интерлюдии, разни шантави хрумвания като детското бръщолевене за жаби в Raconte-Moi Une Histoire, стабилни оркестрации в My Tears Are Becoming A Sea, животински звуци във Fountains, прогресив рок какафония в This Bright Flash и доста други любопитности, които заедно оформят богатото звучене на HUWRD.



Въпреки (псевдо) структурирането, за което споменах, песните не стоят така, сякаш си имат определено място. Слушайки албума, човек добива усещането, че Гонзалес просто е записал огромно количество материал, и после се е чудил как да го подреди. Както и да се направи, не би имало особена разлика, тъй като ясно изразена структура няма. Слушани така както са, обаче, траковете се нижат плавно. Това е хубаво, но съм сигурна, че ако си ги поразместя и направя нова, моя си подредба, биха се низали също толкова плавно. Това са бели кахъри, обаче.
Друго интересно нещо е, че по време на първите слушания си мислех, че не е имало нужда албума да е двоен и всичко би могло да бъде много по-стегнато и концентрирано само в един, по-силно въздействащ диск, както е в Saturdays=Youth. С течение на времето свикнах и даже обикнах протяжността на Hurry Up и сега съм ок с формата (ъъ, като формат, не като форма, макар че и с формата съм ок). Нещо повече, намирам я за необходима.
На места какафонията ми идва в повече и си представям как един зъл синтезатор е отворил пастта си и аз пропадам в нея като в психаделичен 60-тарски филм. Въпреки това, "Hurry Up, We're Dreaming" е чудесен албум, който ще става все по-добър с времето. Естествено, не може да се мери с предшественика си, който е почти beyond godlike, но все пак обекта на днешното ревю е highly enjoyable.

7.6/10

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Marilyn Manson - Born Villain (new video)

Видеото съдържа доста смущаващи кадри, така че ако сте над 60 - не го гледайте.
Явно Менсън е наел един цирк да му прави циркаджийски номера в клипа, което не би трябвало да е много скъпо, ако вземем под внимание постната сценография. Друго перо в бюджета на клипа е хонорара на режисьора, но и там г-н Мерилин е подходил далновидно, наемайки Шая Любофф, простете - Лабуф, който явно му е работил без пари. Вероятно Менсън е успял да произнесе правилно името му и от възторг LaBouf се е навил да режисира клипа му (за без пари и малко слава, макар че евреин да работи без пари би било mindfuck). Убедена съм, че съм му написала името правилно, но има много вариации по темата. С тия евреи винаги е трудно.
Както казах клипа е сравнително смущаващ, като едно нещо ме тормози откак го гледах за първи път - как успя да им обръсне главите с ножица и защо Менсън прилича поразително на Джо Калдерон. Доста е извартено - Гага се прави на Менсън, след това се прави на мъж, после Менсън заприличва на мъжкото алтер его на Гага. Wait, wut...?
Няма значение, песента и без тва не струва.