вторник, 30 август 2011 г.

Bombay Bicycle Club - A Different Kind Of Fix (2011)

Рилийзите се трупат, трупат, а мен ме мързи, мързи...
Требе да се измисли някаква схема да не изоставам с новините, ама се чувствам изпразнена от вдъхновение като дома на Кадафи - от ценни вещи.
И понеже пак ме боли глава от дехидратация, а гореспоменатата схема като малко дяволче с тризъбец ме боцка по съвестта, ще се наложи да пляскам каквото ми дойде на акъла. Късата клечка изтеглиха Bombay Bicycle Club и техния трети студиен A Different Kind Of Fix.

genre: indie pop, indie rock, folk rock

01. How Can You Swallow So Much Sleep
02. Bad Timing
03. Your Eyes
04. Lights Out, Words Gone
05. Take The Right One
06. Shuffle
07. Beggars
08. Leave It
09. Fracture
10. What You Want
11. Favourite Day
12. Still
13. Beg (bonus track)

Откак чух Шуффле-то преди 2 месеца, в мен започнаха да се пораждат едни големи надежди за епичен албум, по-големи дори от Дикенсовите. Тези надежди растяха и растяха с всяко преслушване на игривата клавирна тема на Shuffle, и когато преди няколко дни забелязах Различната Оправия по тракърите, чувства на нетърпение и любопитство заподскачаха в мен като чукчета по струните на пиано в ритъма на тоя вече споменаван за трети път в един абзац Шафъл. И след като изчерпах начините, по които мога да напиша заглавието и, ето ви и самата песен:



Стана ми късно-лятно от клипа, но съм малко разочарована. BBC не са мръднали от последния път, когато гледах техен клип (това май беше Dust On The Ground). Всъщност мръднали са, ама в лоша посока - сега те нито са хип, нито са тренди, нито са хендсъм, нито са стайлиш, както подхожда на едни келеши-инди звезди. Погледнете Two Door Cinema Club, да го ева. Разбира се това са безпочвени рантове на fashion victim, и нямат тежест, ако музиката си е като хората.
А меннието ми за музиката и нейната човекоподобност, с течение на албума варираше от sin90° до cos180° (припомнете си тригонометрията, ей, калпазани!). A Different Kind Of Fix започва впечатляващо със здрачно-затъмнената How Can You Swallow So Much Sleep. Песента малко по малко расте и се надстроява с прости ритми, семпли, темички и лирики, и завършва като красиво наслоена жизнерадостна, но майсторски изработена, инди песен-отличник. В нея има малко фолк, но достатъчно малко, че да не ме накара да пратя албума в трета глуха (ма много мразим фолк! и Мъмфорд!).


Следващата Bad Timing превключва жизнерадостното-с-щипка-меланхолия настроение в атмосферична амбиентност и дисторшната агресия за нърдове. "Холи моли!" викам си, тоя албум наистина ще е добър. И в този дух продължава първата му половина, която приключва с Shuffle. Мога да оприлича пропадането след това като квадратния метър, на който Jon Bon Jovi пее Blaze Of Glory в най-мъжествената част от клипа, т.е. - като пропаст. Когато почна Beggars ми стана зле. Почна се някакво мънкане, някакво мячене, някаква безличност и музикална безидейност, че едвам я изтърпях. Следващата "Leave It" малко поoправи нещата и се появи като чадър на Саркози, отворен в полета надолу - донякъде спасяващ нещата, но не достатъчно. Страхът за последващи размити подобности се беше настанил в иначе развълнувана ми душица. И той се оправда - втората половина на Фикс-а за картофен огретен продължи тенденцията, чието начало постави Beggars, със спорадични проблясъци на слушаемост. В края на албума се почувствах излъгана и подведена като съседските котенца, които бяха успели да прескочат в нашата тераса и чиято собственичка ги убеждаваше да се върнат с "кренвиршчета", а се оказа, че има само "супа топчета". В онзи момент радостното мяукане на 5 малки котешки гърла внезапно затихна. Но това е друга история.



A Different Kind Of Fix можеше да е много повече от разбъркана, поошлайфана и подправена амалгама на посоките, които имаха предните 2 албума - приятния инди поп на I Had The Blues... и фолк залитанията на Flaws. Можеше да изгради някаква внушителна структура, с епично епична кулминация някъде във втората половина, можеше да е малко по-разнообразен и отличаващ се пак в същата втора половина, а не да е втръсващ до безобразие (учудващо е как 5 песни могат да ти втръснат толкова бързо), но може би искам твърде много. Въпреки тези flaws на наследника на Flaws, албумът си има и своите добри страни, предимно концентрирани в първите 6 композиции. И заради тези добри моменти си струва да им признаем на момчетата и момичето, че са постигнали забележителен напредък и да приемем A Different Kind OF Fix като амбициозна заявка за последващи музикални постижения. Белким другия път е по-добре.

7.2/10

понеделник, 29 август 2011 г.

Apparat - The Devil's Walk (2011)

Трудно се почва ревю за албум, който си чакал поне една година. Албум, който си си представял как звучи, къде го слушаш, и какво изпитваш слушайки го. Ок де, може би жените наистина си правят прекалено много планове, но съм сигурна, че всички, докосвали се някога до творчеството на Саша Ринг, независимо дали соло като Apparat, или в някоя от многобройните му колаборации, са изпитвали същия трепет при мисълта за новия албум. Ето че той лийкна точно месец преди официалната дата на излизане (-27 септември; ffs, месец е доста) и аз имах цял уикенд за да го попия и осмисля.

genre: IDM, electronic, glitch

01 – Sweet Unrest
02 – Song Of Los
03 – Black Water
04 – Goodbye
05 – Candil De La Calle
06 – The Soft Voices Die
07 – Escape
08 – Ash Black Veil
09 – A Bang In The Void
10 – Your House Is My World

The Devil's Walk е четвърти студиен албум за Apparat. Веднага се набива на очи, че обложката му е доста различна от обичайното - Walls и Duplex имат красиви абстрактни обложки; Multifunktionsebene има някакъв шитав стрийт арт, но му е простено като за първи опит. Слагам ви снимка на Sascha Ring, за да направите паралела между него и единадесетте мутри на обложката:
В някакво интервю пишеше, че човека нямал с кого да ходи на кино. Саша, пиши ми, ще ти решим проблема.

Но да продължим по същество. Името на албума е референция към творбата на Пърси Шели, която е остра политическа сатира и критика на Британското правителство отпреди 200 години. Явно поемата не е изгубила давност, щом е докоснала политически ангажираната душа на Сашко. От друга страна е и намигване към латино културата и нейното отношение към смъртта - хората празнували на погребения и това за средностатистическия европеец изглежда странно. Въпреки че не бива, щом успението на Света Богородица е по-голям църковен празник от рождението и...
С латино културата нашият протагонист се запознал в Мексико, където в началото на 2010 заедно с Joshua Eustis от Telefon Tel Aviv и Fredo Nogueira (също свързан с TTA) се затваря в студиото за няколко месеца и създава материал за цял нов албум. Явно на това се дължи изявено Телефонтелавивското звучене на The Devil's Walk. Чуйте сами - след Ash/Black Veil и Black Water, Song of Los се гласи за трети сингъл, който трябва да излезе заедно с албума.



До къде бях стигнала? А, до Мексико. Значи връща се наш Апарат в Берлин и си пуска уж готовия албум. Тогава той осъзнава, че записаното е много по-електронно, отколкото му се е искало. По повода Саша казва: "Но в един момент, когато всичко се компютъризира и вече имаше плъгин за всеки възможен звук, имах чувството, че вече всичко е направено и не е останал никакъв нов звук, който да преживееш. Така че започнах да се интересувам от по-старите неща." Тази му любов към по-старите неща, резултира в занимания с реални инструменти, даже Apparat вече се изявява като Apparat Band и изпълненията им наживо наистина са впечатляващи.
И така, работата по албума започва наново, този път с много повече душа, щедро осигурена от повечето живи инструменти. След една година The Devil's Walk е готов.
При все, че успя да ме разплаче в слънчев летен ден, когато тъкмо бях взела аванс и имах страхотна нова блуза, не бих могла да кажа, че албумът е нещо изключително. Богатите текстури, меланхоличната атмосферичност и понякога епичните градации работят много добре, да, но напомня на твърде много неща, които сме чували преди. Преди всичко Telefon Tel Aviv (очевидно), пoсле малко M83, малко Trentemøller, дори малко Sigur Rós. Естествено, че не е нарочно, просто така се е получило; Apparat е твърде осъзнат и талантлив творец, за да му се налага да краде от някой друг. Може би увеличеният обем реални струни и клавиши го е хвърлил във все още не напълно позната територия и не може да разгърне пълния си потенциал. Може би прехода към ясно изразен IDM звук да ми идва твърде рязко. Може би The Mexico Experience го е объркало, а може и албума да е slow grower. Въпреки това The Devil's Walk в никакъв случай не е бездарен албум, напротив. Много емоционален и явно направен с мерак, той е достоен пример за веруюто на г-н Ринг - "Единственото, което можеш да направиш с моите записи е някак да развълнуваш хората, да ги накараш да почувстват нещо." По принцип това е и целта на изкуството, хубаво е, когато хората не го забравят.
Иначе, чисто смислово, песните са като цяло за разни жени. Нищо ново, а?

С тенденция към покачване: 7.8/10

сряда, 24 август 2011 г.

Florence + The Machine - What The Water Gave Me (new video)

Айде и аз да не остана по-назад. Снощи излезе нова пеен + клип на Флорънс и обиколи няколко пъти целия интернет за няколко минути. Скоро Флорънс ще може да се опълчи на Чък Норис, така като гледам.

вторник, 23 август 2011 г.

петък, 19 август 2011 г.

Gotye - Making Mirrors (2011)

Готйе да сме двама,
Готйе грешка няма

Готйе, когато думите ми идват лесно за ревютата, ама тоя случай не е такъв. Затова ще ви оставя да слушате тази странна австралийска реинкарнация на Питър Гейбриъл и неговият трети изключително разнообразен албум.

О, да, Gotye всъщност се произнасяло "gore-ti-yeah", ама не ми дреме особено.

genre: alternative, indie, pop

01. Making Mirrors
02. Easy Way Out
03. Eyes Wide Open
04. Somebody That I Used To Know
05. Smoke And Mirrors
06. I Feel Better
07. In Your Light
08. State Of The Art
09. Don’t Worry We’ll Be Watching You
10. Giving Me A Chance
11. Save Me
12. Bronte





7.2/10



четвъртък, 18 август 2011 г.

Apparat - Black Water (new video)

Нов клип от Сашко! (love)(love)(love)
Не знам кво им става на тия хора с черните неща, казвала съм го и преди. Даже предния пост е за черните дъги на Брет Андерсън.
Black Water ми звучи като М83, само аз ли съм така? Като се има предвид, че Hurry Up, We're Dreaming ще е двоен, няма нужда от повече. Макар че колкото повече - толкова повече. Дано The Devil's Walk оправдае високите очаквания.

Apparat - Black Water from Liberty Wilson on Vimeo.


via Фонотеката

Brett Anderson - Black Rainbows (2011)

Половин час седях пред празното поле за постване и се чудех по какъв оригинален начин да започна поста за четвъртия соло албум на Брет Андерсън, ама нещо не ми се получи. Главата ми е наполовина празна и наполовина пълна с морска вода, затова ще съм лаконична, макар да съм му фенка на господин секси фронтмена на Suede.

genre: alternative, indie, britpop

01. Unsung
02. Brittle Heart
03. Crash About To Happen
04. I Count The Times
05. The Exiles
06. This Must Be Where It Ends
07. Actors
08. In The House Of Numbers
09. Thin Men Dancing
10. Possession

Добрата новина е, че Брет се е завърнал към богатото рок звучене на Suede (Mr. Anderson, welcome back! We missed you.), след като се наигра с постни, предимно акустични, композиции в предните си албуми. Black Rainbows, освен претенциозно име, носи и силен емоционален заряд, който вероятно е разпален от тълпите крещящи фенки на reunion гиговете на Suede, започнали миналата година. При все, че Брет Андерсън е лицето и гласът на Suede, когато е соло той се старае да се отдели от този образ и в голяма степен успява. Това отдолу е сингъла Brittle Heart, който има дразнещо low cost видео, но така е - бюджета е орязан, когато последните ти албуми продават по 5-6 хиляди копия, купени от дай хард фенове.



Албумът, макар да не блести с някаква изключителна оригиналност или музикални качества, е приятен, и дава сигнали, че Брет не се е отнесъл съвсем и му е рано за пенсия. Очевидно се е отървал от творческия запек, за чиито признаци получи много критики в миналото. Може би затова на обложката на Black Rainbows има божури - в народната медицина са известни като добро средство срещу хемороиди... или женски менструални болежки, тълкувайте го както си искате. По въпроса със запека г-н Андерсън споделя следното:

"I haven't written songs about food. But I did write a song called "Everything Will Flow". And I suppose if you eat enough fruit then everything will flow."

7.3/10

Soulja Boy ft. Matt & Kim, Andrew W.K.- I'm A Goner (Converse)

Нова песен към кампанията на Converse да промотира хипстърските си чепици чрез хип изпълнители. Не знам мърляча Andrew WK и келеша Soulja Boy колко минават за хип, ама айде да не задълбаваме. I'm A Goner е по-добра от предния опит All Summer (Best Coast, Rostam & Kid Cudi), но доста по-слаба от My Drive Thru (Santigold, Julian Casablancas and Pharrell). Всъщност нищо не може да се сравни с нея, тя е епична.

сряда, 17 август 2011 г.

Red Hot Chili Peppers - The Adventures of Rain Dance Maggie (new video)

Има и клип вече. Mediocre stuff. Ще си пусна By The Way, хвана ме носталгията.

The National - Exile, Vilify (new video)

The National пуснаха конкурс за видео към Portal-ската им песен Exile Vilify и преди няколко дни излязоха победителите. Явно конкурса е бил слабичък, щото и 1-то и "1.00000000001"-то място хич не ме грабват. Турям ви ги и двете. Второто е тематично Портал Две-ско, което не го прави особено интересно, обаче.



вторник, 2 август 2011 г.

Jane’s Addiction – Irresistible Force (new single)

Наемането на Дейв Ситек от TV On The Radio за басист и ко-продуцент може и да е добра идея - новият сингъл на Jane's Addiciton звучи по-мрачно от обичайните им творби - по-мрачно дори от грима на Дейв Наваро.