четвъртък, 28 юли 2011 г.

Psychologist - Propeller (new video)

След като музикалната сцена си има вече witch house, защо да си няма и horror rnb?
Макар да е самоделно, не се сещам за по-точно определение от музиката на Psychologist.
Видеото прилича на режисирано от Крис Кънингам, но не е - режисьор е някой си Mario Epsley. Колко трябва за добър клип - един зрелищен изпълнител с вид на психопат и доста идейност.
Впечатлена съм, но не бих отишла точно при този психолог.
Новото му EP излиза след има-няма 2 седмици.

сряда, 27 юли 2011 г.

Wolf Gang - Suego Faults (2011)

Дългоочаквания дебютен албум на Wolf Gang, която противно на името си, се състои само от един човек (-оркестър), вече е факт и аз нямам търпение да ви разкажа за него, въпреки че нещо съм загубила форма. Ще оставя вдъхновението от страхотния албум да води пръстите ми така, както поведе цялото ми тяло вчера сутринта, когато си го пуснах за пръв път.

genre: indie, art rock, orchestral pop

01. Lions In Cages
02. Something Unusual
03. Stay And Defend
04. Back To Back
05. The King And All Of His Men
06. Midnight Dancers
07. Suego Faults
08. Dancing With The Devil
09. Where Are You Now
10. Planets
11. Nightflying
12. Breaks In Paris
13. Pieces Of You

Както споменах, Wolf Gang е само един човек - британецът Max McElligott. Това, обаче, не му пречи да прави музика като за цяла банда - да благодарим на Господ за оувърдъбинга. McElligott е постигнал богат и разнообразен звук, но на моменти сякаш е прекалил с подправките. Но за това - по-нататък. Видях едно много точно сравнение: Suego Faults звучи като нещо средно м/у Mika и MGMT. За това голяма вина има и продуцента на MGMT Dave Fridmann, заради чиято работа по албума, явно, той звучи доста близко до четирибуквените психаделисти.



Разликата е, че на MGMT ненормалността им идва отвътре, докато МакЕлигът пази една доста сигурна линия на поведение, която не му позволява много да се впуска в дебрите на наркотичната неохипарщина, към която имат пристрастия MGMT. При все това шантавостта на 70-те се открива в доста от композициите, като някои от тях навяват доста силни спомени за Боуи и Electric Light Orchestra, например. От друга страна, следващото емблематично десетилетие също не е подминато - драматичните 80 и техния епичен поп са другото голямо влияние в албума.
Май пак е време за клип.



Слушайки Suego Faults, се сещах доста често за Empire of The Sun - не знам дали е заради тембъра на МакЕлигът, дали е заради сходните синтезатори, или най-вече заради същия заряд на музиката. Албумът действа като инжекция адреналин, кара те да заподскачаш, да танцуваш, да радваш на музиката, без излишно да дълбае в емоционални състояния и житейски дилеми. Текстовете са прости, разглеждат тривиални теми като бунта на младостта, аз срещу света, аз те дома чекам-дома да ми дойдеш-а ти не довадяш-душо, и прочее лайтмотиви, които за щастие са сравнително лайт.



Това, което липсва на албума е необходимата епичност и индивидуалност. Не ме разбирайте погрешно - албума си е що-годе епичен и така, звучи си достатъчно свежо, но на някои места сякаш нарочно са си дърпали спирачките. Можеше да има много по-могъщи оркетсрации, по-изявени кулминации и моменти, които да ти изправят косата. Също от толкова влияния и референции се губи автентичността на Wolf Gang, постоянно натрапвайки препратки към тази или онази епоха, този или онзи изпълнител. Вместо това получаваме едни добри радиофонични песни, които слушани в албум смущават малко заради гореизброените, но които звучат достатъчно интелигентно с техните референции към музиката на музикални величия и достатъчно catchy с палавите припеви и инди хармонии. А това никак не е малко, ако е направено като хората. И то е.
Да се надяваме, че другия път бандата вълци ще скъса синджира.

7.9/10

Noel Gallagher’s High Flying Birds – The Death Of You And Me (new video)

Нарочно не съм ви споменавала за Beady Eye, които са Oasis, но без Ноел, защото някакъв аромат на безидейност и изкуственост ме лъхва всеки път, когато се сетя за тях. Ето че и по-големият (и доста по-крив) от братята Галахър отвръща на удара с Noel Gallagher’s High Flying Birds. Едноименният албум на соло проекта му се чака през октомври.

Björk – Crystalline (new video)

Защо бе, Гондри, защо го направи???

сряда, 20 юли 2011 г.

M83 - Midnight City (new single)

*подскоци, подскоци, подскоци*
Нов сингъл от M83!
*подскоци, подскоци, подскоци*

Midnight City е първият от предстоящия Hurry Up, We're Dreaming, който трябва да се появи през октомври. Айде, Антуни, hurry up, че нямам търпение.

понеделник, 18 юли 2011 г.

Towa Tei - Sunny (2011)

Хората не знаят кой е Towa Tei. Но пък знаят коя е Кайли Миног. Towa Tei има 2 песни с Кайли Миног (доколкото знам). Това може и да не помогне много, затова ще спомена Deee-Lite. Ако името на тази група не извиква никакви спомени, то поне химна Groove Is In The Heart трябва да свърши работа. Ако и това не върши работа, значи сте объркали блога, който да четете. За останалите - радвам се, че сте наоколо.

genre: electronica, acid jazz, shibuya kei

01 – Alpha (With Taprikk Sweezee)
02 – Marvelous (With Yurico)
03 – Cloud (With Haruomi Hosono)
04 – The Burning Plain (With Yukihiro Takahashi & Kiko Mizuhara)
05 – Melancholic Sunshine
06 – Teenage Mutants (With Miho Hatrori)
07 – Exterior
08 – Ruffles (With Natural Calamity)
09 – Upload
10 – Get Myself Together (With Taprikk Sweezee)
11 – Park (With Mitsuko Koike)
12 – Sunny Side Of The Moon As O.S.T

Sunny e 6-и студиен албум за Towa и както предполагат името и веселата му поп арт обложка, той наистина е много слънчев и жизнерадостен. Японците имат свойството да произвеждат по детски наивни и забавни продукти във всички клонове на изкуството, дотолкова, че граничат с идиотизъм. Това също си има своя чар и не бива да се подлъгваме от първосигналните мисли, които нахлуват след възприемането на въпросните.
Sunny в по-голямата си част прилича на озвучаването на аркадна конзола - като DJ авторът се възползва пълноценно от всевъзможните бипкания и пиукания, които има мегдан да вкара в своите композиции. Но също така има и много джаз. Всъщност албума е доста фънки и точно това е интересното - японският начин за смесване на 8битовата синтетика и духови инструменти или диско вокали, резултира в отявлено летен звук. На места се чуват вокали почти като тези на Принс, на друго игрив семпъл на тромпет, на трето кратки темички като в реклама от 60-те. И всичко това е адски забавно.
Отдолу е превю на клипа на The Burning Plain, която е с вокалите на японската супермоделка и актриса Kiko Mizuhara, която участва и в Norwegian Wood. Хубаво момиче.
Нещо не намерих целия клип, не знам що тъй.



Не всички композиции са толкова хитови, обаче. Меланхлоличният dub Melancholic Sunshine или лежерните Ruffles и Park внасят необходимото разнообразие, така че въпреки сходните бийтове и луупове, слуха не се уморява от еднотипни композиции. Или поне моят не се умори, трябва да пробвате и вашия - това е моят съвет.

7.4/10

Little Dragon - Ritual Union (2011)

Наскоро ви пуснах едноименото EP; за моя голяма изненада и албума цъфна неочаквано бързо след него.


genre: electronic, trip hop, synthpop

01 – Ritual Union
02 – Little Man
03 – Brush The Heat
04 – Shuffle A Dream
05 – Please Turn
06 – Crystalfilm
07 – Precious
08 – Nightlight
09 – Summertearz
10 – When I Go Out
11 – Seconds

Нямам кой знае какво да кажа за албума - продължава характерното звучене на Little Dragon, което е приятно докато го слушаш, но рядко оставя някаква дългока следа в съзнанието. Наблегнали са повече на електрониката в сравнение с предните им творби сякаш, но не съм очарована - много от нещата звучат посредствено. Въпреки това албума е приятен - малко шведски поп с вокали на полуяпонка винаги действа добре.



6.8/10

Red Hot Chili Peppers - The Adventures of Rain Dance Maggie (new song)

Най-накрая нещо ново от Чушките. Преди да чуя тази песен, бях една идея по-развълнувана за новия I'm With You. Пък и Джон Фрушанте го няма, it just sucks.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Warpaint - Warpaint (new video)

Warpaint ми звучи като женски шу-гейз Tool.
Ще компенсирам за неадекватното сравнение с особено безполезната информация, че едната членка на бандата има фамилия "Кокал". Ок де, нещо по-приемливо като коментар: Шанин Сосамън едно време им е свирила на барабаните. Една друга, дето се вижда в клипа и прилича на нея, е сестра и Jenny. Джени вир водица стана, Бърнс ще се съгласи.

Track of the day: DJ Cam - Swim

Щях да пускам видео от изпълнението на Red Snapper на Mellow-a, но се оказа, че не намерих нищо качено. Аз бях близо до сцената, но чантата ми беше доста малка и не побра апарата, а с телефона е куцо. Така или иначе пичовете се представиха на ниво и аз съм много доволна. От друга страна се затвърди убеждението ми, че не трябва да има безплатни концерти на добри групи, винаги ще се намери някое пияно леке да вика "фак ю", "пуснете техното", "спин" и други от този сорт. Когато взема властта, такива хора ще получават шут в гъза, юмрук в носа и боздуган в а... носа, отново.
Но да продължим с нещо по-позитивно - великолепното парче на DJ Cam, което излезе преди 2 месеца, но добрите люде, правили една реклама на мобилен оператор със зелено лого, ми го припомниха. Иначе новият му дългосвирещ Seven се чака скоро, ама не се знае точно кога. За DJ Cam и неговия квартет съм споменавала тук.
Swim е с вокалите на Chris James от Stateless.

събота, 9 юли 2011 г.

The Strokes - Taken For A Fool (new video)

Последните постове само нови видеа ви пускам, ама в момента не излиза нищо кой знае какво интересно - от една страна качествени групи като Suede, Basement Jaxx и Echo and The Bunnymen издават лайвове, делукс компилации и прочее колекционерски артефакти, от друга групи като Alkaline Trio и Theory Of A Deadman издават нови албуми, които бих изслушала, ако бях на 16. В тези не особено динамични дни за музикалния бизнес, не ни остава нищо друго, освен да се радваме на нови клипове, щото като дойде септември и ще ни сцепят от нови рилийзи.
И така - талантливите люде от The Strokes с Taken For A Fool, който е трети клип, но втори сингъл от Angles. А той се оказа slow grower и ако сега трябваше да го оценявам, щях да напиша някои други неща, но все тая. За синглите - Call Me Back, която доста сутрини хвърчи в главата ми като муха в 3-литров буркан от кисели краставички, не e сингъл, доколкото знам. За сметка на това Taken For A Fool e, и излиза с b-side същата песен, но с вокал Елвис Костело. Kudos.


петък, 8 юли 2011 г.

The Kills - Future Starts Slow (new video)

Future Starts Slow е втори сингъл и вероятно най-добрата песен от Blood Pressures.
Чудя се така като се цунка с творческата си половинка преди участия, дали Джейми не си има неприятности със съпругата си Кейт Мос? Всъщност г-н Хинс е заобиколен от двете страни с жени, които имат "Мос" в името си. От една страна е нежната половинка на Kills Алисън Мосхарт, от друга е жена му Кейт Мос. Ако направим уравнение Алисън Мосхарт = Кейт Мос и съкратим частичката "Мос" от двете страни, става Алисън Харт = Кейт, с други думи Alison ♥ = Kate. С малко фантазия и една умножителна точка, уравнението би добило следния вид: Kate/Alison = ♥. Това теоретично е правилно, но практически изобщо не е, защото Алисън не може да понася Кейт и едва ли идеята тя да и се качи отгоре я възбужда. Но кой знае... Поуката е, че трябва да внимаваме с употребата на знаците. Тази сутрин се събудих с температура и явно ми се отразява.

Arctic Monkeys - The Hellcat Spangled Shalalala (new video)

Нов клип от великолепния Suck It And See.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Little Dragon - Ritual Union EP (2011)

Няма да спра да мърморя срещу издаването на сингли, маскирани като EP-та. 1 песен, 2 нейни ремикса и друга песен, която по мое време... ъъъъ, навремето, което не беше толкова отдавна, минаваше за b-side на сингъл. Моето мърморене, обаче, се простира само в рамките на този блог и едва ли някой ще го отрази, затова да мина направо за музиката. Little Dragon, които имат спорадични проблясъци на гениалност, но като цяло са формация на ниво малко над средното, имат ново EP (което е всъщност маскиран сингъл) с папагал на обложката. Папагалите нещо са модерни май. Отдавам това на силния хавайски тренд това лято, ако трябва пак да си размивам постовете с фешън подробности, както отбих номера в предния пост за Колдплей.


genre: electronic, trip hop

01 – Ritual Union
02 – Ritual Union (Maya Jane Coles Remix)
03 – Ritual Union (Tensnake Remix)
04 – Nightlight (Unknown Mortal Orchestra Remix)

Ritual Union звучи по-добре ремиксирана, отколкото в оригинал (и това не е единичен случай за тяхна песен), затова ви пускам версията на Maya Jane Coles. Има доста интерполска бас линия, което може би обяснява пристрастията ми.




Ако ви е домързяло да цъкнете линка в "тяхна песен", непременно го направете.

петък, 1 юли 2011 г.

Coldplay - Every Teardrop Is A Waterfall (new video)

Абе можех да изчакам няколко дена и да ви пусна всичко накуп, ама сърце юнашко (девойческо? oh wait, това съм го споменавала и преди) не трае. Ето че и клипа към Every Teardrop Is A Waterfall излезе и той е в крак с всички трендове това лято, включващи шарената кичария на прехода 80's-90's, както и възхода на кобалтовото синьо. Затова и клипа е син, както и по-голямата част от облеклото на Крис. Блузката е цвят frushia, или по нашенски пембяно, която изразява друг силен тренд - калърблокинга на ярки цигански цветове. Бахти фешън иконите.