сряда, 29 юни 2011 г.

Miles Kane - Rearrange (new video)

Точно такава музика за това време е перфектна. Трети клип на Майлс Кейн от соло проекта му Colour Of The Trap. Просто, но приятно.

Bombay Bicycle Club - Shuffle (new single)

Zane Lowe oт BBC нарече Shuffle "the hottest record in the world for 22 June 2011". С оглед на това, че наименованието на медията и съкратеното име на формацията са еднакви, трябваше да им отпуснат hottest record поне за 2 дни. От друга страна, се мъча да си представя колко материал му минава през ръцете на г-н Lowe и го разбирам как си ги класира по дни. Слагам и аз Шафъл-а за hottest record днеска, заслужава си го.

вторник, 28 юни 2011 г.

Coldplay – Every Teardrop Is A Waterfall [EP] (2011)

Три песни за едно EP са малко, трябваше да турят поне по един ремикс на всяка.

genre: alternative, pop, rock

01. Every Teardrop Is A Waterfall
02. Major Minus
03. Moving To Mars

Every Teardrop Is A Waterfall ви я постнах неотдавна, затова пускам Major Minus. От вчера не може да ми излезе от главата, доста секси песен. Moving To Mars е може би най-колдплейска от трите, поне в звученето, което сме свикнали да получаваме от тях.

Radiohead - Staircase (new song)

Radiohead явно имат доста резервен материал, след като не спират да издават нови песни. Тази обаче, за разлика от Supercollider/The Butcher е доста качествена. Или поне изпълнението и на живо. Участва и Clive Deamer от Portishead, so enjoy:

Björk – Crystalline (new song)

Човек като се изключи за няколко дни от интернета и после трябва да наваксва със сто поста в един ден. Почваме от леля кака ви Бьорк и нейната нова Crystalline. Готино е, че към края на песента е хванала картечницата. Пее се за кристали предимно, но не се заслушвам много в текста, обаче; сигурно ако почна, ще ми се стори глупав.

"We kiss our quartz
To reach love"

Ша взема и аз да си цункам кварца.
Песента ми харесва, да не останете с друго впечатление...

понеделник, 27 юни 2011 г.

Elevation Festival -> Evacuation Festival

Така. Аз се върнах от Елевейшъна, който се оказа Евакюейшън фест, след като 80километравчас-овия вятър потроши сцената и втория ден беше "канселиран". На мен не ми пука особено, след като изпълнителите, които ме интересуваха, се изредиха първия ден, но за много хора се получи - както казва един познат - най-скъпия пикник евър.
Имаше проблеми с входа, естествено. На Спирита съм чакала час и половина да вляза, тук чаках около 40 мин. На Parklive-a пак чаках сума ти време. Оправете ги тия входове най-накрая, да му се невиди! Другата радостна новина за деня беше, че Джей Кей от Джамирокуай си е потрошил крака и няма да може да попява. Оказа се вярно - ето и крака му:


Хич не изглежда добре. Отменили са и участието в Турция, което трябваше да е вчера.
Тъкмо влязох и хванах Stereo MCs във вихъра на танца или по-точно как Rob B се търкаля и подскача (в променливо съотношение) по сцената. Чух един много готин лаф в рейса от Банско към фестивала: "Stereo MCs са абсолютно available - за рождени дни, за сватби...". Малко след това почнаха Morcheeba, които откриха с The Sea. Няколко песни по-късно Скай, която беше облечена в рокличка с очевиден шотландски полъх, реши да влезе в ролята нa Уилям Уолъс и почна да приканва хората от публиката да нападат фен зоната (за която хората там са си купили по-скъп билет) с думите "Защо има заграждения там? Вие какво... платили сте повече за да сте там ли? Хайде бе хора, това е фестивал!" Организаторите сигурно са получили нервна криза, въпреки "съгласието на мениджъра" хора с нормални билети да влязат във фен зоната. Охраната явно не знаеше английски, щото отначало спираше желаещите да скокнат през оградата, което кака ви Скай отново порица "Ей, вие от охраната! Какво си мислите, че правите? Вие сте само една грамада от мускули..." другото не го помня, но английският и акцент още ехти в главата ми. Малко след това някоя вероятно недоволна от развоя на събитията зрителка и показала среден пръст. "От 15 години съм на сцената, но това ми се случва за първи път!" - възмути се вокалистката на Морчийба. "Нека всички и покажем среден пръст, този среден пръст е за теб!" Илюстрация:

снимка: Тодор Станчев през rollingstone.bg

След като Morcheeba приключиха участието си, организаторите най-накрая обявиха, че хедлайнера няма да се покаже и на сцената започнаха приготовленията за Hurts, които бяха моя личен хедлайнер. Не знам защо българите не се кефят толкова на Hurts. Май не осъзнават колко ОГРОМНИ са в момента и как това, че са тук е, доста странно. Публиката подходи с малко meh нагласа и се кефеше на песните, които е гледала по City и MTV. Затова и почти никой не реагира, когато Тио обяви, че ще изпълнят "Verona", която е скрит трак в края на The Water. Нещата малко се посъживиха, когато в последната Better Than Love г-н Хъчкрафт извади българския байряк, сложи си го като шалче и минута след това го хвърли в публиката. Евтин трик, който действа навсякъде и при всякаква публика. Бърнард Шоу е казал, че на света ще има покой само тогава, когато патриотизмът и национализмът престанат да съществуват, и май е много прав. Това го научих от едно късметче от кафе в Банско. Но да продължим за Hurts. Тио е роден звезда. Сценичното му поведение, харизмата му, жестовете му - всичко е пропито с такава класа и куулнес, че ми е трудно да ги опиша. Влюбена съм в Hurts още от апокрифния клип на Wonderful Life, но след като изгледах първото изпълнение на живо, студеното и сдържано същество в мен отстъпи място на аналогията на 12-годишна фенка на Джъстин Бийбър. Стоях с виснало чене и не можех да повярвам, че толкова се вълнувам от случващото се на сцената. Имаше цигуларка, облечена в дантела, имаше оперен певец, имаше хвърляни бели рози към публиката, премерените и отсечени жестове на Тио, неговaтa тиха, скромна и лаконична реч м/у песните, страхотния му глас, класата, Адам и неговия синтезатор, простият бял надпис на черен фон "HURTS", абе имаше някаква магия. Какво нямаше - нямаше подвиквания от рода "ръцете горе, айде полудяхме, Разлог, тука ли стйеее!", само веднъж Тио помоли всички да си извадят телефоните със светещи дисплеи и накрая кротко каза "Thank you, that was beautiful.". Това отдолу е изпълнението на Evelyn. Прожектори+моята камера= ужас, но поне записва добър звук.



Не че нямаше ответна реакция от публиката - имаше, но не в такава степен, в каквато е редно, според мен. А може би просто съм твърде пристрастна. При всички положения съм много щастлива, че успях да ги гледам на живо и бих дала 120лв само за тях, ама айде следващия път да са в зала, може ли?
Щях да забравя - кавърна на Кайлината Confide In Me беше у-бийс-твен!
След тях на сцената се качиха Parov Stelar Band, които имаха уморително дълъг саундчек, но най-накрая се показаха. Исках да ги гледам още когато дойдоха в Sofia Live Club, но билетите бяха свършили и пропуснах ивента. Сега успях да ги гледам, за щастие. Въпреки че съм луда по музиката на Parov Stelar и той ми е 5-я най-слушан изпълнител според last.fm-a, на живо нещата са малко по-различни. Подбрани са по-танцувалните и хитови парчета, фест е все пак, хората трябва да скачат и ако не му бях преслушвала дискографията, можеше и да не се впечатля особено. Представиха се на ниво де, не казвам обратното, и аз подскачах както всички около мен.



През нощта започна силния вятър, който причини умерен демидж на главната сцена, и който беше причина втория ден да пропадне. Поне ще ни върнат парите (така казват). Cypress Hill са намерили начин да се забавляват в чалготека, обаче - ся само хората да не викнат как можело като при случката с Рамщайн - чужденците искат екзотика бе!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Айде на Илъвейшъна!

Скъпи приятели, аз паля към Илъвейшъна утре. Даже Уорлик ще е там, който е много развълнуван от гостуването на братя Лето и компания. И аз съм развълнувана и се надявам всичко около феста да ми покрие очакванията.
Тео, Джей, Маркус, Джаред, чекайте ме, ида! :D


сряда, 22 юни 2011 г.

Ladytron - Ambulances (new single)

Днес е ден с амбулаторна насоченост. Аз си смених джипито, а Ladytron пуснаха нов сингъл от предстоящия дългосвирещ "Gravity The Seducer", ама къде съм аз, къде са те.
Петият им албум излиза септември.

вторник, 21 юни 2011 г.

Limp Bizkit – Gold Cobra (2011)

Много е яко усещането, когато отваряйки сайтовете за нови рилийзи, ти изскочи нещо абсолютно неочаквано и носталгично свързано с юношеството (девойчеството? винаги съм се чудела как е думата при момичетата; моминство не е правилно защото мома е аналог на момък, не на юноша). Така се случи неотдавна с новия албум на Take That, който по обясними причини изобщо не изслушах. Докато Take That се свързват с основното училище при мен, то Limp Bizkit ме свариха някъде на 14-15год. Мисля и там да ги оставя, зарити в пепелта на пубертета. Ревютата досега са крайно позитивни, не знам каква роля е изиграла носталгията в оценките. Мен в тоя случай носталгията изобщо не ме жегва и Gold Cobra ще си го пусна само ако получа пари за това или се наложи да го слушам против волята си на някоя социална сбирка. И двете са крайно невероятни като, хм, вероятности. Поствам го в случай, че някой иска да се вдетини за малко.

genre: rapcore, nu metal

01 – Introbra
02 – Bring It Back
03 – Gold Cobra
04 – Shark Attack
05 – Get A Life
06 – Shotgun
07 – Douche Bag
08 – Walking Away
09 – Loser
10 – Autotunage
11 – 90.2.10
12 – Why Try
13 – Killer In You



За тия хора времето е спряло очевидно.

събота, 18 юни 2011 г.

Lady Gaga - The Edge Of Glory (new video)

В предния пост споменах за един Ръб, ето че по ирония на съдбата и днес ще си говорим за ръбове. Гагиния Ръб на Славата си има клип, който е доста low cost, горе-долу колкото клип на пайнерка от А-листата. Все пак като бълваш клипове през 2 месеца не можеш да си позволиш всеки път да хвърляш торби с пари. От друга страна видеото е толкова кротко, че почти не ме издразни.

петък, 17 юни 2011 г.

Bono And The Edge – Spider-Man: Turn Off The Dark [OST] (2011)

Напоследък нямам време да си оправя маникюра, камо ли да пиша ревюта. Затова просто ви пльоскам този ост да си го слушате, пускам го и аз да го слушам и продължавам борбата с работното напрежение чрез кутия белгийски шоколад. А, да, и водно конче влезе преди малко незнайно откъде, та и него трябва да мисля как да го пъдя без да го умъртвя. Не знам каква е връзката м/у водното конче и човека паяк, няма ли някой супергерой водно конче?


genre: pop, rock, ost, musical

01. NY Debut (Instrumental)
02. Boy Falls From The Sky
03. Rise Above 1
04. Picture This
05. I Just can’t Walk Away (Say It Now)
06. Bouncing Off The Walls
07. Pull The Trigger
08. No More
09. Diy World
10. If The World Should End
11. Sinistereo
12. A Freak Like Me Needs Company
13. Rise Above 2
14. Turn Off The Dark

Това, ако сте се заблудили, не е следващата серия на пълнометражните филми за Спайдърмен, това е мюзикъл на Бродуей, базиран на едноименната серия комикси и с музика писана от Боно и Ръба.
Самият мюзикъл като формат е доста гейски, затова лекото свиване в стомаха след гледането на долното превю не е проблем на вашия телевизор.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Yuksek – Living On The Edge Of Time (2011)

Yuksek, което на турски май значело "висок", всъщност е французин и няма нищо общо с Турция, освен тълпа възторжени хипстър турчоля, които си мислят, че той прави някакъв реверанс към родината им. Пък то... щото тая комбинация от звуци му звучала интересно.

genre: electro house, electro pop, disco-rock

01 – Always On The Run
02 – White Keys
03 – Off The Wall
04 – On A Train
05 – Say A Word
06 – To See You Smile
07 – The Edge
08 – Fireworks
09 – Miracle
10 – You Should Talk
11 – Dead Or Alive

Living On The Edge Of Time му е втори албум за Pierre-Alexandre Busson. Той продължава линията на звучене от Away From The Sea - също толкова приятен, но по-безличен, като все още не мога да откроя някое определено хитово парче, освен първия сингъл On A Train. Ако беше хванал нощния влак, може би щяха да го преджобят по-рано от 2:16.



6.8/10

събота, 11 юни 2011 г.

Scott Pilgrim avatar creator

Не знаех за тоя фийчър на сайта, но благодарение на един познат вчера се светнах.
Линк - тук.
Като South Park character creator-а е, но кво пък - тия неща винаги са забавни. Пробвайте и вие и споделете творенията си после. :)

White Lies - Holy Ghost (new video)

Ново видео от пост пънк ривайвълистите White Lies. Ако сте пропуснали поста ми за чудесния им последен албум, можете да го намерите тук.



петък, 10 юни 2011 г.

Mellow Music Festival 2011



Тазгодишното издание на Mellow-а се очертава интересно с подчертан jazz уклон. На 9-и юли пребиваващите в София ще могат да гледат на живо доста родни и чужди изпълнители, най-известните от които Red Snapper (за чиито последен албум Key споменах неотдавна), триото от UK Dark Sky (чиято дъбстепородна музика не ме впечатлява особено, но всеки с вкуса си) и Игор Пудло от Skalpel. Хората не се научиха, че тая формация се пише с "k" не със "c" и тъй като гледам е тръгнало едно масивно преписване в родните медии, защото повсеместно е сгрешено. И Skalpel, и Dark Sky са към Ninja Tune, но намирам музиката на първите за далеч по-вълнуваща. У нас Игор идва сам и ще представи соло проекта си Igor Boxx и дебютния му албум Breslau, който си записвам в тефтера да чуя.
Започвам с едноименния сингъл:



За повече информация за местата, клубовете и други подробности ви препращам към edno.bg

вторник, 7 юни 2011 г.

Bat For Lashes Live @ Sydney Opera House

Преди малко ми попаднаха тези лайвове на Наташа Кан. Знаех, че я бива в кавърите, но след тези двата на The Cure и Radiohead направо настръхнах. Enjoy:





Natacha, moi je reste attaché
A ta douce personne

понеделник, 6 юни 2011 г.

Kaiser Chiefs - The Future Is Medieval (2011)

Ако това беше обикновен албум, щях да го чуя 3-4 пъти и да ви го пусна. Но понеже това не е обикновен албум, ми трябваха 2-3 дни, за да ви го пусна. Що така, ще се запитате. Ми що, щото... Да видим откъде да започна...


genre: indie rock, new wave, post punk revival

1. Starts With Nothing
2. Can’t Mind My Own Business
3. My Place Is Here
4. Child Of The Jago
5. Back In December
6. Coming Up For Air
7. Heard It Break
8. I Dare You
9. If You Will Have Me
10. Little Shocks
11. Man On Mars
12. Problem Solved
13. Out Of Focus

Kaiser Chiefs винаги са ми се плъзгали малко по meh тангентата, не блестейки с особена индивидуалност и оригиналност. Затова и новината за новия им албум не ме развълнува особено и мислех спокойно да го оставя в "да чуя по-нататък" листата. Това, което ме заинтригува, обаче, е интересната концепция на албума - всеки слушател да може да го сглоби по свое усмотрение. Какво значи това? Това значи, че момчетата заедно са записали 20 парчета, от които всеки може да си избере кои да са включени в албума. Не само това, ами и можете да направите собствена обложка, след това да пуснете прясно стикования албум за продажба и от това да печелите по 1 паунд от всеки, който реши да купи вашата версия. Идеята, естествено, е взаимствана от мрежовия маркетинг, но тук нямаме пирамидална структура, а по-скоро верижна. Печалбата е само от следващото ниво, не от всички нива след него. Финансовият аспект, колкото и да е любопитен, не е най-интересното в The Future Is Medieval. Най-доброто в албума е, че слушателят фактически получава най-добрата версия, която може да съществува, избирайки песните, които му харесват повече. И това вече излиза извън границите на установената критика, защото нямаме един определен продукт, който да се обсъжда. Възможни са много комбинации и всеки би ги подредил по начина, който му се струва най-уместен. Това е толкова близо до ума, но толкова гениално, че не мога да не им кажа едно "Евала!.



Но не е само това. Всички тези маневри биха били лишени от смисъл, ако нямаше качествен материал, с който да се оперира. Тук той е в изобилие. Трудно ми беше да отделя 10 песни, които да са най-добрите. Затова извадих 13 (както е видно в траклиста горе). Но дори тези, които отпаднаха, не са лоши; отпаднаха, защото не се вписваха в цялостното настроение на другите. Говорейки за това, ми се струва, че композициите са съставени от 2 вида звучене - едното е Duran Duran-like new wave, другото е Elvis Costello-like pub rock. Тази категоризация е доста лейм, разбира се, но такова впечатление имах след сериозно преслушване на всичките 20 трака. Не знам дали проблема е в моя телевизор, но напоследък много неща ми звучат като Duran Duran. Колкото и да са били те, обаче, нищо не се приближава по-близо от това, което Кайзерите са направили - дотолкова, че слушайки неща като My Place Is Here и I Heard It Break ми се приисква това да беше албум на Duran.2. Звукът им е претърпял сериозна трансформация, ставайки по-сериозен, по-мрачен, по-стабилен. Вече песните им не оставят онова лепкаво и мазно усещане за посредствен бритпоп с прости припеви, които пияни англичани да пеят след мачове. Това, очевидно, е хубаво нещо, но има и своята тъмна страна - минорната атмосфера до голяма степен се дължи и на Nick Hodgson - барабанист, беквокал и основен текстописец на групата, чиито баща е болен от Алцхаймер. Тъгата му ясно личи в If You Will Have Me, която е и най-тъжната и искрена песен в The Future Is Medieval.
A това е парчето, което съм избрала за откриващо - Starts With Nothing. Започваш с нищо и си тръгваш с нищо, пее Рики Уилсън - стандартните философски поговорки за живота, кхм-кхм, напомнящи на оная басня за Александър Велики, който искал да лежи в ковчега си с разтворени ръце, за да види народа му, че човек както е дошъл на този свят, така си и тръгва - с нищо.


Ревюто ми стана нетипично дълго, затова е време да се ориентирам към приключване, щото не ме бива много в приказките и без това.
Надявам се, вече сте разбрали какво имам предвид под това, че The Future Is Medieval не е обикновен албум. То и албум не е в класическия смисъл да концепцията. Това е бест ъф на нов албум, който предлага изключителен фен контрол върху продукта, обезсилвайки всякакви опити за нормална критика от музикалните медии. На всичкото отгоре е и интересно маркетингово упражнение. Но по-важното е, че Шефовете на Кайзера най-накрая са си оправили звука и резултатът е забележителен. Това им печели доста мъжеточки и ги изважда от моя meh-списък.

8/10

Пълният списък на песните, от които можете да избирате:

01 – Back In December
02 – Can’t Mind My Own Business
03 – Child Of The Jago
04 – Coming Up For Air
05 – Cousin In The Bronx
06 – Dead Or In Serious Trouble
07 – Fly On The Wall
08 – Heard It Break
09 – I Dare You
10 – If You Will Have Me
11 – Little Shocks
12 – Long Way From Celebrating
13 – Man On Mars
14 – My Place Is Here
15 – Out Of Focus
16 – Problem Solved
17 – Saying Something
18 – Starts With Nothing
19 – Things Change
20 – When All Is Quiet

За стъкмяване на албума и обложката, идете на http://www.kaiserchiefs.com
Линкове за пълната и за моята версия - във фейлбука.

събота, 4 юни 2011 г.

Coldplay - Every Teardrop Is A Waterfall (new single)

Тази сутрин по радиото чух песен, която почна като Underworld, после изненадващо се появи Крис Мартин с неговия характерен глас. WTF, помислих си. Еми кво - новия сингъл на Coldplay.



Всъщност оказа се, че игривия синтезатор в началото е взаимстван от Peter Allen и неговото I Go To Rio.
Засега мисля, че не съм против.